Р Е Ш
Е Н И Е
№……………..…/24.06.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 3465
по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 9684 от 13.01.2020
г., постановено по гр.д. № 75299/2017 г. на СРС, 118 състав, е отхвърлeн предявенит
на основание чл.124 от ГПК от И.П.А. срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск за установяване
недължимостта на сумата от 736,34 лева, представляваща стойност на начислена
електроенергия за периода от 18.06.2017г. до 15.09.2017г. за имот - апартамент
№ 4, в гр. София, ж.к. „******, с клиентски № 300061603805, съгласно извършена
корекция по Констативен протокол № 1018175
от 15.09.2017г. и издадена фактура № **********/12.01.2018г. (първоначална
фактура № **********/26.09.2017г.), като е осъден ищеца да плати на отвтеника на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 от ГПК 320 лева
съдебни разноски.
Решението е обжалвано от ищеца И.П.А. чрез пълномощник адв.С.Р., с оплаквания за неправилност неправилност на решението
поради нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост.
Оплакванията се свеждат до липса на доказателства за съществуване на
облигационно отношение между страните, за липсата на основание ответникът по спора
за е осъществил корекционна процедура по ПИККЕ, за липсата на основание
ответникът да състави протокола от 15.09.2017 г. поради отмяна с решение на ВАС
на чл.47 от ПИККЕ, за неспазване от ответника на чл.98а, ал.2, т.6 от
ЗЕ-липсата в приложимите Общи условия на ответното дружество-доставчик, на ред
за уведомяване на клиентите за извършване на корекция на сметка, непроизнасяне
по възражението на ищеца за неуведомяването му за корекцията което не се
установявало с представените от ответника писма от трето лице и обратна разписка.Моли решението да се отмени и искът
да се уважи, претендират се разноски по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна – ответник „ЧЕЗ Е.Б.“ АД оспорва жалбата с писмен отговор с възраженията,
че решението не страда от
сочения в жалбата пороци. Намира изводите на
първоинстанционния съд за правилни, съобразени със закона и съдебна практика по
аналогични случаи. Счита,
че в общите условия /ОУ/ бил регламентиран както редът, така и условията а
уведомяването на потребителите при корекции на сметките- чл.17, ал.2, от общите условия /ОУ/ предвиждали ред за
уведомяване на клиентите по смисъла на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Оспорва
оплакването за липса на облигационно отношение, като сочи имотът да е на бащата
на ищеца. Представя и ново доказателство за качеството потребител на ищеца. Моли жалбата да се остави без
уважение, претендира разноски за въззивната инстанция за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата
молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
въз основа на които е приел, че иска е изцяло неоснователен, по фактически
доводи и правни съображения, че страните са в в договорни отношения за доставка
на ел.енергия – за което нямало спор и са събрани писмени доказателства, че оспореното
от ищците вземане на ответното дружество, че е установено от събраните
доказателства, че към датата на проверката - 15.09.2017г. е било налице неправомерно
въздействие - промяна в схемата на свързване на апартамента, чрез
отстраняването на електромера и поставянето на допълнителен проводник, свързан
към изходящата и входящата фазови клеми към автоматичните предпазители, и така потребената
в апартамента на ищеца ел. енергия не се отчитала, че по силата на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закон за енергетиката /обн. ДВ, бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ /
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.201 Зг./ е предвидено законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, че е спазена методиката
уредена в в чл. 48, ал. 2, от ПИКЕЕ и изчисленията са правилни и съответстват
на нормативно установените цени и неточното измерване на доставената
електрическа енергия е установено по предвидения в чл. 47 ПИКЕЕ ред в
редакцията му, действаща към този момент, като отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ с
Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ /обн. ДВ, бр. 15 от 2017 г./ няма
обратно действие, поради което е без значение за настоящия спор, и че с чл. 17,
ал.2 от ОУ доставчикът е предвидил реда за уведомяване на потребителя на ел.
енергия за извършената корекция и се доказва по делото, че потребителят е
уведомен.
Предвид оплакванията с въззивната жалба и доводите на ищеца още с исковата
молба, въззивният съд намира, че спорни
и пред въззивния съд са тези факти, които се отнасят до наличието/липсата на облигационно
отношение между страните, и за наличието/липсата основание за едностранно
извършване на корекция на потребената ел.енергия за исковия период, посочена в
процесната фактура.
Въззинитя съд не споделя изложените в обжалваното
решение изводи за неоснователност на иска.
Не е било спорно между страните, че ищецът е един
от наследниците на П.Н., починал на 22.03.1990 г., като на името на П.Н. е
издадена процесната фактура за корекция на ел. енергия по кл. № 300061603805 и
за имот апартамент № 4, в гр. София, ж.к. „******. В последствие, в хода на
делото, сумата е префактурирана на името на ищеца и с нов кл.№ 310237587357 . Не
се установи тази промяна на титуляра на партидана да е станала по искане на
ищеца- приетот заявление от него до ответника от 19.09.2017 г. е само искане за
справка за дължими суми на името на П.Н.. Не се установи по делото
наследодателя на ищеца П.Н. да е имал качеството "потребител на енергия“ съгласно
т. 42 от параграф 1 на Закона за енергетиката/редакция с изм. в Д. В., бр. 74
от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г./ според която е физическо лице-собственик
или ползвател на имот, който ползва електрическа енергия за домакинството си-
такива доказателства не са събрани по делото, нито такива за сключен изрично
договор между него лице по доствака на ел. енергия за този имот. П.Н. е починал през 1990 г. , при което не
може да се е приеме, че същият следва да се счита за "битов клиент" по смисъла на
разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в ред. към ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., с която е създаден § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, която
разпоредба според която разпоредба е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, и не изисква битовия клиент да е
собственик или вещен ползвател непременно, за да е създадена облигационна връзка. Не се установява по делото, че
към датата на протокола за проверка и
корекция- 15.09.2017 г. ищецът И.П.А. е имал качеството „битов клиент“
по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, нито че по друг начин е сключил договор
за ползване на ел. енергия с отвтеника, както се сочи в мотивите на ТЗ
№ 4/ 29 януари 2013 год. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод не се променя и от
приетото пред въззивния съд ново доказателство- заявление от ищеца И. Николов
до отвтеника от 11.02.2020 г. за възстановяване ел.захранването на същия имот,
посочен по-горе, който имот счита за свой, тъй като това е признание за
качество на собственик, евент. ползвател на ел. енергия за собствени нужди от
ФЛ към датата 11.02.2020 г., но не и към правнорелевантния период за
делото-минал момент м.09.2017 г. и преди това.
Ето защо въззивнитя съд намира, че оплакването по въззивната жалба за
недоказаност на облигационна връзка към момента на констативния протокол, е
основателно, и само на
това основание искът следва да се уважи.
За основателин въззиният съд намира и другите о плаквания
по въззивната жалба.
Налице е установена съдебна практика /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. №
1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„
ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО/ според която със ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в
задължение на електроразпределителното
дружество: 1/ да
създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно
на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с
крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика
на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две
предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца както с исковата молба, така и с
въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали такъв ред има
предвиден. Ответната страна нито
е релевирала
твърдения, нито е ангажирала
доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при прилагане неблагоприятните последици от
непровеждане на дължимото в процеса доказване следва извод, че фактическият
състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй
като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този момент
така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната законова
разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007
г. и из. С решение
от 26.04.2010 г., не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание
за извършването на корекция на сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не
отговаря на законовото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е
предвидено единствено задължение на продавача на електрическа енергия да
уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан
редът, по който следва да стане това. Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение
на определяне на ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са
адресите за кореспонденция между страните.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е
изпратено писмо до наследодателя на ищеца- до П.Н., което се твърди от
ответника да му е връчено с обратна разписка на 12.10.2017 г./ на л.64 от
делото/, но към тази дата П.Н. като адресат на писмото отдавна е бил
починал_/още 1990 г./ и не може да се приеме, че това писмо се счита връчено на
адресата, независимо от посочване в него на имена на получател с подпис и
връзка с адресата, тъй като това трето лице няма на кого да го предаде.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй
като не се доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ да приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в
заварените общи условия такъв няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявеният отрицателен установителен иск изцяло
основателен само на това основание. Този извод
не се променя от посочените
от ответника решения на въззивни състави на СГС по други дела, и такива на ВКС,
вкл. и на решение №
124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ГК, ІІІ г.о. на ВКС, доколкото с
последното сочи на противоречива практика на ВКС по въпроса спрямо посоченото в
по-горе цитираните други решения на ВКС, което противоречие може да
се преодолее само от ВКС с тълкувателно решение, но до
тогава настоящият състав споделя изложените по-горе доводи за липсата на предвиден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в заварените
общи условия такъв няма уреден .
По изложените съображения се налага приемането на извод, че в тежест на
наследодателя на ищеца,
респ. на самия ищец, не е
възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител-ответника, цената на неизмерената електрическа
енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат
разглеждани останалите, поставени от страните спорни въпроси. Предявения
отрицателен установителен иск е изцяло основателен,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в
обусловената отговорност за разноските, и искът уважен.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ПК ответникът
дължи на ищеца по разноски за първата инстанция. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение за пълномощника на ищец е
основателно, тъй като за самото изготвяне на исковата молба не се държи отделно
възнаграждение при осъществено процесуално представителство от същия адвокат по
делото, и адв. възнаграждение е само по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдвС, от 450 лв., който не се явява
прекомерен. Също и другите разноски за държавни такси общо 90 лв., без таксите
за банкови преводи, като последните не се считат за разноски по ГПК.
За въззивната инстанция ответникът дължи на ищеца 750 лв.
за адв. възнаграждение съгласно списъка по чл.80 от ГПК, приложен с въззивната
жалба и при липса на възражение от ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК за
него, и още 25 лв. за държавна такса само, без такса за банков превод по вече
изложените съображения по-горе. Ответникът няма право на разноски по чл.78,
ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 9684 от
13.01.2020 г., постановено по гр.д. № 75299/2017 г. на СРС, 118 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от И.П.А. с ЕГН **********, съд. адрес ***-партер адв.С.Р., срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД с ЕИК ******, адрес гр.
София, бул. ******, БенчМарк Бизнес център, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от
736,34 лева, представляваща стойност на начислена електроенергия за периода от
18.06.2017г. до 15.09.2017г. за имот - апартамент № 4, в гр. София, ж.к. „******,
с клиентски № 300061603805, съгласно извършена корекция по Констативен протокол
№ 1018175 от 15.09.2017г. и
издадена фактура № **********/12.01.2018г. (първоначална фактура №
**********/26.09.2017г.).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на И.П.А. с ЕГН **********, с горните адреси, сумата 540 лв. разноски за първата инстанция и
775 лв. разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. /о.м./
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Илиева, член на II „Г“
въззивен състав:
Съгласна съм с постановения краен резултат по делото, но не съм
съгласна със становището на мнозинството от състава, че ответникът не e
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да
приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира. С
изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО,
постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС,
II ТО, постановено по т.д. № 3262 от 2014 г., Решение № 115 от 20.09.2017 г.,
по т.д. № 1156/2016 г. II ТО на ВКС). Такъв ред е предвиден в чл. 17 и сл. от
приложимите ОУ, които са представени по делото (Така Решение № 124 от 18.06.2019
г. по гр.д № 2991/2018 г. на III ГО на ВКС). Освен това липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени, а делото
бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са
действащи през исковия период. Както е посочено в решение № 124/18.06.2019 г.
по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в посочените
разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183
от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, поради
което правото на потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за
корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да
съдържат ред за това уведомяване, не е нарушено. Съдебната процедура по реда на
ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Целта на закона, съдържаща се в изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е узнал за
корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея е предявил иск за
недължимост на сумата по издадената фактура. В този смисъл съдът не следва да
се позовава на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите,
за да отхвърли исковете за заплащане на реално потребената електрическа
енергия, а следва да се произнесе по съществото на спора въз основа на
събраните по делото доказателства (така Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. №
2991/2018 г. III ГО на ВКС, както и по-новите решения относими към спора -
Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на III ГО на ВКС,
Решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на IV ГО на ВКС, Решение №
237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020 г. IV ГО на ВКС, Решение № 8/04.02.2021
г. по гр. д. № 1358/2020 г. на IV ГО на ВКС).
В действащите към момента на корекцията текстове на чл. 48 до 51
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди -
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /в това
число и при отчитане на грешки извън допустимите/.
Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели/. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, е предвиден съответен
ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи
до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган (така Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. №
1671/15 г. I ТО на ВКС). Този ред е възпроизведен и в общите условия към
договора. При липса на регламентация на правилата за съставяне на констативния
протокол след отмяната на чл. 43 и чл. 47 от ПИКЕЕ, приложение следва да
намерят разпоредбите на общите условия.
По относимите към спора въпроси е постановена и по-нова съдебна
практика на Върховния касационен съд (Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по
гр. дело № 1096/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 160 от 31.12.2020 г. на ВКС
по гр. дело № 1174/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 237 от 11.01.2021 г. по гр.
дело № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 141 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр.
дело № 4486/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 120 от 26.01.2021 г. на ВКС по
гр. дело № 3754/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 11 от 1.02.2021 г. на ВКС по
гр. дело № 1745/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 20 от 1.02.2021 г. на ВКС по
гр. дело № 1896/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 8 от 4.02.2021 г. на ВКС по
гр. дело № 1358/2020 г., IV г. о., ГК и др.).
Мл. съдия Мария Илиева :