Решение по дело №3798/2008 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 април 2009 г. (в сила от 22 април 2009 г.)
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20082230103798
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

  

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е        287

 

гр.С…., 01  април 2009 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С…….. районен съд, Х-ти състав,   в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март   две хиляди и девета година  в , състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  П.М.

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 3798/2008  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е иск  с  правното си основание  чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

В исковата си молба  ищцата твърди,че на 25 юли 2002 г. прехвърлила заедно с децата си Р., Ж., З., И., П. и И. собственият си недвижим имот находящ се в гр. Шивачево, ул. ………. на синът й П.Д.К. срещу задължение   за гледане и издръжка от неговата страна по отношение на нея,като й осигури спокоен и нормален живот какъвто била водила досега и докато е жива.  Недвижимият имот представлявал  масивна жилищна сграда на два етажа, застроена върху 63 кв.м. върху общинско място с отстъпено право на строеж, състоящо се от 400 кв.м., образуващо урегулиран поземлен имот ХХІХ – 943 в квартал 6 по плана на гр. Шивачево, при граници: улица, поземлен имот ХХХ – 944; поземлен имот ІІ – общ.; поземлен имот ІІІ – общ.; поземлен имот ХХVІІІ – 942. Преди прехвърлянето на имота за нея се грижела и продължавала да се грижи само дъщеря й И.Д.Х..  От момента на прехвърляне на имота ответникът не изпълнявал задължението си по договора за гледане и издръжка, като това неизпълнение продължавало и до днес.  Същият не й давал издръжка при поискване, както в пари, така и в хранителни продукти и грижи. Ответникът  осигурявал за себе си и семейството си дърва за оглед, а на нея отказвал. Отношенията им след прехвърляне на имота се влошили. Ответникът започнал ежедневно да я заплашва и малтретира физически. Още след прехвърлянето на имота на 21 август 2002 г.  ответникът й заявил, че трябва да си търси къде да живее с думите „ти вече си на пътя”, след което й нанесъл жесток побой. За нанесеният й побой й било издадено съдебномедицинско удостоверение №  313 от 21 август 2002 г. През 2004 г. дъщеря й И. се омъжила и заминала да живее в с. …., а в последствие в гр. С…, но продължила да се грижи за нея като й осигурявала храна и пари всяка седмица.   След заминаването и животът й станал нетърпим и през м. ноември 2005 г. била принудена да напусне жилището на ул. …. и заживяла при дъщеря си Ж.. в гр. …, а в последствие при дъщеря си И. ***. бряг.  Така на 11 януари 2006 г.  подала искова молба до Районен съд – С…. с молба за разваляне на сключения между нея и ответника договор за прехвърляне на 9/16 ид.ч. на описания по-горе недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с Нотариален акт № 21, т. Х, дело № 2074/2004 г. поради виновно неизпълнение от страна на ответника.

На първото по делото съдебно заседание след отправената молба и обещания от ответника постигнали споразумение и поискали от председателя на състава да прекрати делото поради оттегляне на иска от нейна страна. Ответникът публично пред съдията по делото обещал, че ще се грижи за нея  няма да я тормози.  Но това били само хубави пожелания от негова страна.

След делото синът й продължил да не изпълнява задължението си по договора за гледане и издръжка. Започнал отново да я заплашва и да я кани да напуска къщата. В това време дъщеря й И. продължавала да се грижи за нея и да я подкрепя. Така се стигнало до 30 август 2008 г., когато ответникът отново я малтретирал физически. Било около 2-3 часа през нощта, когато внезапно се събудила и го видяла надвесен над нея.  Явно бил пиян и й казал, че ще я удуши. Хванал я за гърлото и започнал да я души. След това загубила съзнание и не знаела  какво се е случило. След физическото издевателство над нея имала постоянни болки в областта на дясната половина на шията и дясната задушна област. Имала и болки в областта на гърдите. Изложеното определяло правният й интерес от предявяване на исковата молба.

Предвид изложеното  моли съда   след като се убеди в допустимостта и основателността на молбата й да постанови решение с което да развали сключения между нея – И.Д.К. и ответника П.Д.К. договор за прехвърляне на 9/16 ид.ч. на посочения недвижим имот срещу задължение загледане и издръжка, оформен с Нотариален акт  № 21, т. Х, дело № 2074/2004 г.

Моли съда да обезсили Нотариален акт  № 21, т. Х, дело № 2074/2004 г. на СлРС и по отношение на останалите прехвърлители – Р. Д. Л., Ж. Д.К., З. Д.К., И. Д.К., П. Д.К. и И.Д.Х. поради липса на насрещна престария от купувача по отношение на тях като купувачи.

Производството в частта за обезсилване на нот. акт и разваляне на договора по отношение на Р. Д. Л., Ж. Д.К., З. Д.К., И. Д.К., П. Д.К. и И.Д.Х. е прекратено с определение в с.з. на 20.01.2009 г. като недопустимо.

Като ответна страна в производството е конституирана Д.Д.К..***. ищцата   лично  и с процесуалния си представител адв.  Лазаров от АК – Сливен  поддържа иска.  

            Ответниците лично и с процесуалния си представител   адв. П. от АК – С.  в  с.з.   не оспорват иска и заявяват, че не изпълняват задълженията си поети с нотариалния акт за гледане и издръжка.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

    С нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 43, том V, рег. № 5843, дело № 512 от 2002 г. на нот. Е. Ш. ищцата И.Д.К.,  Р. Д. Л., Ж. Д.К., З. Д.К., И. Д.К., П. Д.К. и И.Д.Х. са продали на П.Д.К.  масивна жилищна сграда на два етажа  застроена върху 63 кв.м. върху общинско  място с отстъпено право на строеж, състоящо се от 400 кв.м., образуващо урегулиран поземлен имот ХХІХ – 943 в квартал 6 по плана на гр. Ш., при граници: улица, поземлен имот ХХХ – 944; поземлен имот ІІ – общ.; поземлен имот ІІІ – общ.; поземлен имот ХХVІІІ – 942 срещу задължението П.Д.К. да поеме гледането и издръжката на своята майка И.Д.К. като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и докато е жива.

     Приложено е удостоверение № 24 от 3 август 1974 г. за отстъпване право на строеж върху държавно дворно място на Д. К. и И.К.,  Решение № 7  за отстъпване право на строеж на Д. Х. К. и И.Д.К., удостоверение изх. № 237 от 11 юни 2002 г.  за наследниците на Д. Х. К., починал на 04 април 1998 г.  

     Представено съдебномедицинско удостоверение № 457 от 02 септември 2008 г.  в заключението на което е изписано, че на И.Д.К. – 74 г.  са нанесени увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като й е причинено „разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК” и съдебномедицинско удостоверение № 313 от 21 август 2002 г., че на И.Д.К. – 68 г.  са нанесени увреждания са получени вследствие удари с тъпи предмети, като й е причинено „разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”.

       Данъчната оценка на имота, находящ се в гр. Шивачево, …… е 1 646.30 лева.  

      По делото допълнително е представено съдебномедицинско удостоверение № 605 от 24 ноември 2008 г. в заключението на което е изписано, че на И.Д.К. – 74 г.  са нанесени увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи предмети, като й е причинено „разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК”.

      Прието е като доказателство удостоверение № 2 от 16 януари 2009 г. от Дирекция „Социално подпомагане”  - С….,   отдел „Социална закрила” – Т…. от което е видно, че на И.Д.К. с ЕГН ********** не са изплатени  помощи по ЗСП, ЗИХУ, ЗСПД и ЗЗД за времето от м. януари до м. декември 2008 г.

       Видно от приетото по делото удостоверение П.Д.К. е сключил граждански брак на 20.01.1989 г.  с Д.Д. И.         

     Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

      Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:     

Предявеният иск за разваляне на договора на основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да се уважи до размера на 9/16 ид. части, които е прехвърлила ищцата на своя син.

След смъртта на своя съпруг Д. Х.К., ищцата е станала собственик на 9/16 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, като 1/16 ид. част е придобила по наследство, а останалите 8/16 ид. части са нейна собственост , тъй като процесния имот е придобит от нея и съпруга й в режим на СИО.

Между ищцата  и първия ответник е сключен действителен договор, по силата който ищцата е прехвърлила правото на собственост върху 9/16 ид. части  от  свой недвижим имот на ответника, а ответникът се е задължил срещу това гледа и издържа ищцата до края на живота й.С този нот. акт братята и сестрите на ответника са му прехвърлили всеки по 1/16 ид. част от правото на собственост, като спрямо тях той не е поел никакво задължение по договора.  Наличието на насрещно задължение за приобретателя спрямо прехвърлителката  И.К. определя договорът като възмезден.

 Възмездността и придобиването на вещното право на собственост по време на брака между първия ответник и втората ответница съгласно презумпцията на чл. 19 ал.1 от СК предвиждат възникване на вещното право на собственост върху имотите в патримониума и на двамата ответници, като съпрузи в условията на неделима съпружеска общност.

За да бъде уважен  иск за разваляне на договор срещу задължение за гледане и издръжка, ищцата следва да установи само наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договора. Ответниците носят доказателствената тежест да установят ежедневно, пълно изпълнение на договора.

Договорът за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка продължава до смъртта на кредитора. Престацията, която се дължи по договора продължава за неопределен период от време и не е известен за страните края на периода. Това задължение е изискуемо ден по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за предявяване на иска с пр. основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

С оглед обема на престираното от страна на приобретателя степента на неизпълнение може да бъде пълна или частична. В исковата молба ищцата се позовава на пълно неизпълнение на задължението на ответника. Както ответника, така и неговата съпруга признават иска, като твърдят , че не са изпълнявали задълженията си по договора.

Предвид изложеното съдът следва да развали сключения между страните договор за продажба, с който е поето задължение за гледане и издръжка и да обезсили нот. акт до размера на 9/16 ид. части .

     Разноски не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

РАЗВЯЛЯ по отношение на И.Д.К.  с  ЕГН ********** ***, общ. Т. със съд. адрес гр. С., бул. …..,  П.Д.К. с ЕГН ********** и Д.Д.К. ЕГН ********** *** договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт. № 43, том V, рег. № 5843, дело № 512 от 2002 г. на нот. Е.. Ш… с който  И.Д.К.,        Р. Д. Л.  с ЕГН **********, Ж. Д.К.  с ЕГН **********,  З. Д.К.  с ЕГН **********, И. Д.К.  с ЕГН **********, П. Д. Д.  с ЕГН ********** и И.Д.Х. с ЕГН ********** са продали  на  П.Д.К. с ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот:  масивна жилищна сграда на два етажа  застроена върху 63 кв.м. върху общинско  място с отстъпено право на строеж, състоящо се от 400 кв.м., образуващо урегулиран поземлен имот ХХІХ – 943 в квартал 6 по плана на гр. Ш., при граници: улица, поземлен имот ХХХ – 944; поземлен имот ІІ – общ.; поземлен имот ІІІ – общ.; поземлен имот ХХVІІІ – 942 срещу задължението П.Д.К. да поеме гледането и издръжката на своята майка И.Д.К. като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега и докато е жива до размера на 9/16 ид. части.

 

ОТМЕНЯ нот. акт. № 43, том V, рег. № 5843, дело № 512 от 2002 г. на нот. Е. Ш. до размера на 9/16 /девет шестнадесети / ид. части.

    


 

 

            Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Сливенски окръжен съд.


 

         

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: