Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 28.06.2019
г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД І
граждански състав
На десети юни две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание, в следния състав:
СЪДИЯ:
ЖИВКА ПЕТРОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ДОБРЕВА,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело № 897 по описа
на съда за 2018 година,
намери за установено следното:
Предявеният иск е на основание чл.422, ал.1, във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез юрисконсулт Капка Паланова, иска от
съда да признае за установено по отношение на ответника М.А. Юсенова, с ЕГН **********,***, че съществува вземане на ищеца от ответника, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 634/ 2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, за следните суми: сумата 339,00 лева -главница по
Договор за стоков кредит № CREX-11004568, сключен на 20.11.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.08.2018г. до изплащане на вземането, сумата 76,11
лева - договорна лихва за периода от 19.12.2014г. до 20.11.2015г., сумата
123,07 лева - мораторна лихва за периода от 20.12.2014г. до 07.08.2018г., които
вземания са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, с
Договор за цесия от 10.01.2017г. Претендира направените по делото разноски,
както и тези, направени в заповедното производство.
Ищецът твърди, че на 20.11.2014г. ответникът М.А. Юсенова е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК:
*********, Договор за потребителски заем № CREX-11004568, по силата на който дружеството - заемодател е
предоставил на ответника-заемател сумата 339,00 лв., с уговорка за връщането й
на 12 месечни погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя /договорна възнаградителна лихва/, съгласно чл.2 от
Общите условия /ОУ/ по договора и посочени в Погасителния план от договора, с
последна падежна дата 20.11.2015г. Падежът на първата непогасена вносна
настъпил на 19.12.2014г. Според чл.3 от ОУ на Договора, при забава на
погасителните вноски се дължало обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва.
Твърди, че на
10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, и ищецът
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, е бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД,
титуляр на вземанията по договора с № CREX-11004568, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство, станал ищецът. Цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощила цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземания, за което бил направен опит чрез
изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи“ ЕАД, но
пратката се върнала в цялост. С исковата молба се представя уведомително писмо
за извършената цесия и се иска от съда да го връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, като ищецът се позовава на постановеното
от ВКС на основание чл.290 от ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т. о.
На 23.08.2018г.
ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № 634/ 2018 г., по
описа PC – Свиленград и е издадена Заповед за изпълнение. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, и в
изпълнение на дадените му указания заявителят е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът,
чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че процесният договор е сключен в нарушение на
императивни разпоредби на ЗПК - чл.5, чл.6, чл.10, чл.11 и чл.22, поради което
бил нищожен. Процесният договор за потребителски кредит бил недействителен и
доколкото уговорките, касаещи дължимостта и размера на възнаградителната лихва били
сключени в противоречие и нарушение на добрите нрави. В случая лихвеният
процент, който потребителя следвало да заплати бил почти равен на получената от
него в заем сума по главницата и надвишавал многократно законната лихва.
Процесният договор бил нищожен и поради това, че бил сключен в нарушение и при
заобикаляне на разпоредбите на чл.143 - чл.147 ЗЗП.
Поради
изложеното, ответникът, чрез особения представител моли съда да обяви, на
основание чл.23 от ЗПК, процесния договор за кредит за недействителен.
Алтернативно, моли иска да бъде отхвърлен, освен в частта за претендираната
главница, доколкото вземанията били погасени по давност.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, прие следното:
От приложеното
частно гр. дело № 634/ 2018 г. по описа на РС - Свиленград, се установява, по
депозирано на 23.08.2018г. заявление по чл.401 от ГПК, в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
е разпоредено на ответникът да му заплати сумата 339,00 лева - главница по Договор за стоков кредит № CREX-11004568, сключен на
20.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2018г. до изплащане на вземането, сумата 76,11 лева - договорна лихва за
периода от 19.12.2014г. до 20.11.2015г., сумата 123,07 лева - мораторна лихва
за периода от 20.12.2014г. до 07.08.2018г., които вземания са прехвърлени от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, с Договор за цесия от
10.01.2017г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в указания му едномесечен срок заявителят е предявил настоящия
установителен иск, с оглед на което същият се явява процесуално
допустим.
По същество, Съдът намира иска за неоснователен,
поради следните съображения:
Не е спорно обстоятелството, а и от представения Договор за потребителски
заем № CREX-11004568 е видно, че същият е бил сключен на 10.11.2014г. между
ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, с параметрите,
посочени в исковата молба. Не е спорно и обстоятелството, а и това се
установява от заключението на назначената ССчЕ, че ответникът е получил
уговорения размер на кредита от 339,00 лв., т.е. усвоил е кредита по договора в
пълен размер, а друг договор между страните не е бил сключван. С оглед на това,
съдът приема за безспорно установено, че посочената в обстоятелствената част на
исковата молба дата на договора – 20.11.2014г. е погрешно изписана, вместо вярната дата – 10.11.2014г., и се касае за
техническа грешка.
Видно от представения договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., сключен между ищеца, като „купувач“
/цесионер/, и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, като „продавач“ /цедент/, последният е
прехвърлил на ищеца вземания, които са „определени и уточнени в
Приложение № 1, неразделна част от настоящия договор“. Такова
приложение е представено и то установява прехвърляне на процесното вземането,
по силата на договора, на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Не се установява обаче прехвърлянето на това
вземане да е надлежно съобщено на длъжника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, едва когато изходящото от цедента съобщаване
за
цесията достигне до длъжника. От ищеца като доказателство е представено
Уведомление за извършената цесия, но няма данни, същото да е получено от
ответника. Представено е и пълномощно, видно от което цедентът е
упълномощил цесионера за
извършване на уведомлението за цесията.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, уведомяването за цесията може да се извърши и с
връчване на препис от исковата молба. Условие за надлежно уведомяване е обаче
преписът от исковата молба и приложенията към него да бъдат реално получени от длъжника
или от лице, което е материално-правно легитимирано да задължава правната му
сфера. В случая, уведомяването произвежда действие от деня на реалното
получаване на съдебните книжа. В този изричен смисъл са Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013г., I т.о., ТК, Решение № 78 от
09.07.2014 година на ВКС по т. д. № 2352/ 2013г., II т.о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т.о.
В случая е видно, че ответникът не е бил открит с оглед призоваването му
по делото и не е получил лично преписа от исковата молба и приложеното към него
уведомление за извършена цесия. Това обстоятелство е довело залепването на
уведомление на адреса на ответника по реда на чл.47 от ГПК, както и до назначаването на особен представител.
По делото не участва надлежно упълномощен представител на длъжника, който
да е материално-правно легитимиран да ангажира правната му сфера. Не може да се
приеме, че назначеният от съда особен представител е легитимиран да получава от
кредитора за сметка на длъжника уведомления за извършена цесия. Това произтича
от самата същност на института на особения представител. За разлика от законния
представител, който се определя от разпоредбите на закона и от упълномощения
представител, който се избира от упълномощителя, особеният представител се
определя по разпореждане на съда. Характерно за законното и договорното
представителство е „особеното доверие“, което съществува в отношенията между
представител и представляван - ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Това доверие при
договорното представителство произтича от свободата на личната воля и лична
преценка на представлявания за качествата на представляващия, а при законовото
представителство се презюмира поради близката родствена връзка между
представляван и представляващ или отново предвид изразената воля на страната
(така търговските дружества). Именно поради този личен елемент на „особено
доверие“ между страните при договорното и законовото представителство,
представителят разполага с правомощието да ангажира изцяло правната сфера на
представлявания, включително и като я обременява със задължения.
При особеното представителство този личен елемент на „особено доверие“
между представляван и представител липсва. Представляваният не само, че не е
запознат с личността и качествата на представляващия, но и по силата на
изричните законови разпоредби, особен представител се назначава в хипотезите,
когато представляваният не може да бъде намерен, за да се осигури личното му
участие по делото, като същият дори не е запознат с неговите параметри. От това
произтичат и правомощията на особения представител и ограниченията във
възможността му със свои действия да ангажира правната сфера на
представлявания. Особеният представител е властен да извършва процесуално
представителство на отсъстващия ответник. В рамките на тази си дейност той може
да се явява лично в съдебно заседание, да получава книжата по делото, да
направи всички възражения срещу съществуването и изискуемостта на вземането, да
подава жалби и др., т.е. такива процесуални действия, които би направил и
самият ответника, ако беше участвал лично в процеса. Особеният представител не
може обаче с действията си да засяга материално-правната сфера на представляваното
лице. Същият не може да прави признание на иска, не може да сключва спогодби,
не може да извършва отказ от право. От невъзможността особеният представител да
ангажира материално-правната сфера на ответника следва и че същият не е пасивно
легитимиран да получава от името на ответника изявления, в резултат от които в
патримониума на ответника биха възникнали задължения спрямо дадено лице. В този
смисъл особеният представител не се явява пасивно легитимиран да получава от
името на ответника уведомления за извършена цесия.
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че ответникът е надлежно
уведомен, по силата на получаването на исковата молба и приложенията към нея от
особения за представител за извършената цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, ЕИК *********, и ищеца. Следователно, извършената цесия не
произвежда действие спрямо ответника, а ищецът не е надлежен кредитор, който да
е активно легитимиран да претендира процесните вземания от ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа активната си
материално-правна легитимация да претендира процесните вземания, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се
обсъждат останалите възражения на особения представител на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, иск за признаване за установено по
отношение на М.А. Юсенова, с ЕГН **********,***, че последната му дължи сумите,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 634/2018г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 339,00 лева -главница по
Договор за стоков кредит № CREX-11004568, сключен на
20.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2018г. до изплащане на вземането, сумата 76,11 лева - договорна лихва за
периода от 19.12.2014г. до 20.11.2015г., сумата 123,07 лева - мораторна лихва
за периода от 20.12.2014г. до 07.08.2018г., които вземания са прехвърлени от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, с Договор за цесия от
10.01.2017г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: