Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на единадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря
Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 272/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-0274-000187/26.02.2019г., издадено от
Началника на РУ- Ихтиман, с което на С.А.Б., ЕГН **********, за нарушение на
чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300лв..
Срещу
това НП е подадена жалба от С.А.Б., в която се твърди, че същото е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални
нарушения. Поддържа, че за управление на процесното МПС не се изисква
правоспособност.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя процесуален
представител адв. П., който поддържа жалбата.
Органът,
издал обжалваното наказателно постановление, не изпраща представител в съдебно
заседание. В приложено по делото становище счита, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН.
Съдът
приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:
На
12.01.2019г., в 21,56ч. в общ. Ихтиман на път Общински №SFO1320 жалбоподателят управлявал колесен
трактор без установена марка и модел, без регистрационни табели, сив на цвят
без да е правоспособен водач.
С
оглед констатираното св. Ц. съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.
150 от ЗДвП, в който са възпроизведени описаните по-горе констатации. Въз
основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното Наказателно постановление
№ 19-0274-000187/26.02.2019г., издадено от Началника на РУ- Ихтиман, с което на
С.А.Б., ЕГН **********, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от приложената по делото
административно-наказателна преписка, напълно от показанията на разпитаните свидетели-
Ц., Б. и Б.. Съдът не кредитира единствено показанията на св. Борисова в частта,
в която заявява, че за управление на трактора не се изисква водачът да е
правоспособен.
Извършвайки
служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, съдът не констатира да са налице процесуални нарушения,
представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Актовете са
издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуални
изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.
42, респ. чл. 57 от ЗАНН. В АУАН, респ. и в НП, се съдържа достатъчно ясно и
конкретно формулирано словесно описание на нарушенията, със съответните
обективни признаци, посочени са цифрово и нарушените разпоредби. Даденото
описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4,
съотв. чл. 57, т. 5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и
обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдените нарушения, така и
обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението.
Разпоредбата
на чл. 150 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от
правоспособен водач. В конкретният случай, с оглед на събраните доказателства
се установява, че жалбоподателят е неправоспособен водач, не притежава СУМПС,
което не се оспорва от страните. Не се оспорва от страните и че на
12.01.2019г., в 21,56ч. в общ. Ихтиман на път Общински №SFO1320 жалбоподателят управлявал процесният
колесен трактор.
За
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да е правоспособен и да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. По делото се установи, че водачът е
неправоспособен водач по смисъла на чл. 150 от ЗДВП, както и видът на МПС- колесен
трактор, марка „Мицубиши“.
За
управление на колесен трактор е необходимо водачът да притежава свидетелство за
управление, категория Т на основание чл.
150а, ал.1, т.16 от ЗДвП. В случая е без значение обстоятелството, че
съгласно чл. 11, ал.1 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника колесният трактор под 10 kW не подлежи на регистрация по реда
на този закон, тъй като е ирелевантен въпросът дали процесното МПС подлежи на регистрация.
За да управлява МПС, което да се движи по пътищата отворени за обществено
ползване, водачът е необходимо да е правоспособен и да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство
В
подкрепа на този извод е чл. 2, ал.1 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 40 от
18.04.2008 г.), според който водачите на колесни трактори и друга самоходна
техника трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от
съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни
средства.
Съдът
счита, че в случая не се касае за маловажен случай на административно нарушение
и не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата чл. 28 от ЗАНН с
оглед характера на извършените деяния и обществените отношения, които се
засягат с тях, създаването на предпоставки за нарушаване безопасността на
движението на МПС и допускането на ПТП.
Правилно
и законосъобразно административно - наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се
наказва с глоба от 100 до 300 лева водач, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач. Следва да се отбележи, обаче, че
наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 300 лв., т. е.
в максимален размер. Съдът приема, че така наложеното наказание е несъответно
на допуснатото нарушение и е неправилно определено, като следва да бъде намален
размерът му до минималния такъв по закон. При определяне на размера на санкцията
съдът взе предвид наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства-
възрастта, здравословното състояние и материалното състояние на наказаното
лице.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0274-000187/26.02.2019г., издадено от Началника на РУ- Ихтиман, с което на С.А.Б.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300лв.в частта относно наложеното наказание, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 300лв. на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред Административен
Съд – София Област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: