Р Е Ш Е Н И Е
№ 2062/16.11.2020г.
Град Пловдив, 16.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2442 по описа за на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.65, ал.4 ЗОС.
Образувано е по жалба на Н.С.Б. *** против заповед №
РД-20-676 от 27.07.2020 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с
която е наредено да се изземе част от поземлен имот с идентификатор ****,
разположен в УПИ V-комплексно жилищно строителство, кв.33-нов, 409-стар по
плана на град Пловдив, Централна градска част, с административен адрес: град
Пловдив, бул. „Шести септември“ № ****, общинска собственост съгласно акт №
2048 от 29.05.2020 г., заградена с лека прозирна (ажурна) метална ограда и
ограда от жив плет, с площ около 298 кв.м (без да включва разположената
триетажна сграда), без да е издадено разрешение за ползване на имота и без
сключен договор за наем с Община Пловдив.
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че е собственик на ПИ ИД
**** – записан е като такъв в КККР, както и въз основа на протокол за
доброволна делба от 05.07.1991 г. по гр.д. № 1718/1991 г. на ПРС, V гр.с.
Твърди още, леката ограда е построена, след като на 07.12.2018 г. е изготвен
протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ ИД ****. Иска се отмяна
на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Депозираната на
06.11.2020 г. писмена защита преповтаря жалбата.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, което, макар да не е адресат на оспорената заповед, заявява право на
собственост върху част от имота, предмет на оспорената заповед. Жалбата е
подадена в 14-дневния преклузивен срок, доколкото липсват доказателства за съобщаването
на заповедта на жалбоподателя. Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда
на АПК съгласно чл.65, ал.4 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че
поземлен
имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив е частна общинска собственост, актуван с акт за частна общинска
собственост № 2048 от 29.05.2020 г., вписан вх. рег. № 13301 от 16.06.2020 г.,
акт № 116 на Службата по вписванията Пловдив (л.23-24), като в забележката на
акта изрично е посочено, че попадащите в имота сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ 645 кв.м,
6 надземни етажа, с предназначение: многофамилна жилищна сграда, и сграда с идентификатор ****.2 със застроена площ 102 кв.м,
3 надземни етажа, с предназначение: многофамилна жилищна сграда, не са предмет
на акта.
Съгласно описанието на имота в графа 3 от акта за
частна общинска собственост процесният поземлен имот с идентификатор ****е
образуван от поземлени имоти с предходни идентификатори ****и ****, което се
установява от приложената скица на поземления имот (л.26), уведомлението от
19.02.2020 г. от СГКК Пловдив (л.11) и скица на сграда с идентификатор ****.1
от 17.02.2012 г. (л.9).
На 21.07.2020 г. служители от общинската администрация
на район „Централен” са извършили проверка и са установили, че част от поземлен имот с идентификатор ****,
разположен в УПИ V-комп. жил. строителство, кв.33-нов, 409-стар, по плана на
град Пловдив, ЦГЧ, с административен адрес: бул. „Шести септември” № 169-173,
град Пловдив, общинска собственост, е заграден с лека, прозирна, ажурна,
метална ограда и ограда от жив плет, с площ около 298 кв.м, без да се включва
разположената триетажна сграда, без да е издадено разрешение за ползване на
имот общинска собственост и без сключен договор за наем с Община Пловдив.
Въз основа на съставения констативен протокол е
издадена оспорената заповед № РД-20-676 от 27.07.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Приложените към жалбата нотариален акт от 1959 г.
(л.17-19), протокол за доброволна делба от 05.07.1991 г. по гр.д. № 1718/1991
г. на ПРС, V гр.с.(л.15-16) и протокол за трасиране, означаване и координиране
на поземлен
имот с идентификатор **** от 07.12.2018 г. не представляват доказателства,
които да установяват право на собственост върху поземления имот. През 1959 г.
наследодателят на жалбоподателя е придобил право на строеж на първия жилищен
етаж от разрешената за строеж двуетажна жилищна сграда, което право е
реализирано, а през 1991 г. е извършена делба на жилището, заемащо първия етаж,
ведно с помещенията в приземния етаж и тавана. Т.е., напълно неоснователно и
неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението на жалбоподателя, че е
собственик на поземлен имот със стар идентификатор ****, доколкото при делбата
през 1991 г. той е получил единствено правото на собственост върху жилището,
реализирано въз основа на придобитото от Стоян Б. през 1959 г. право на строеж
(суперфиция).
За това говори и извадката от кадастралната карта,
преди промяната от 2020 г. – скицата на л.9 от делото, от която е видно, че
жалбоподателят е собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху
сграда с идентификатор ****.1 по КККР на град Пловдив. Именно в това качеството
на собственик на самостоятелен обект в поземлен имот, предмет на поисканата
промяна в кадастралната карта, жалбоподателят е уведомен от СГКК Пловдив (л.11)
за започналото през февруари 2020 г. производство по изменение на КККР на град
Пловдив, засягащо поземлени имоти с идентификатори ****и ****.
В този смисъл напълно неотносими към предмета на спора са въпросите, формулирани
от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание, защото жалбоподателят
не притежава право на собственост върху земя, а правото му на преминаване и
правото да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за
използването на постройката според нейното предназначение, гарантирано от чл.64
ЗС, не се влияе от факта как се променя конфигурацията на общинските имоти,
техните граници и площи през годините.
При тези факти съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.65, ал.1 ЗОС общински имот, който се
владее или държи без основание, не се използва по предназначение или
необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета
на общината. А съгласно чл.65, ал.2 ЗОС в Столичната
община и градовете с районно деление заповедите по ал.1 могат да се издават и
от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. Общински
съвет Пловдив е уредил случаите и реда за изземване на общински имоти в
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество (НРПУРОИ), чийто чл.80 разпорежда, че изземването на общински имоти
се извършва със заповед на кмета на района по местонахождението на имота
(ал.1), която заповед се издава въз основа на констативен акт за наличие на обстоятелствата
по ал.1, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на кмета на района
(ал.2). Следователно, кметът на район „Централен” има компетентност да издаде
заповед за изземване на процесния общински имот, тъй като същият се намира на територията
на район „Централен”.
За да упражни правомощията си по чл.65, ал.1 ЗОС, във
връзка с чл.80, ал.1 НРПУРОИ кметът на района следва да установи наличието на
предпоставките, визирани в цитираната норма. Т.е., по
силата на чл.65, ал.1 ЗОС, преповторен в нормата на чл.80, ал.1 НРПУПОИ,
заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните
предпоставки: първо, да се касае за общински имот, и второ, този имот да се
владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала. Втората предпоставка предвижда няколко
хипотези, като е необходимо и достатъчно поне една от тях да е осъществена.
Няма спор по делото, че процесният
поземлен имот с идентификатор ****по КККР на град Пловдив, е частна общинска
собственост, за който е налице акт за частна общинска собственост 2048 от 29.05.2020 г., вписан вх.
рег. № 13301 от 16.06.2020 г., акт № 116 на Службата по вписванията Пловдив
(л.23-24).
От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят
държи без правно основание част от общинския имот с площ от 298 кв.м, оградена
с лека метална ограда и ограда от жив плет, защото не притежава право на
собственост или друго вещно право върху земята, както се каза по-горе, защото е
придобил право на собственост само върху самостоятелен обект, находящ се в
жилищна сграда, построена върху общинската земя. Жалбоподателят няма сключен
договор за наем, който да представлява валидно основание за държане и ползване
на общинския имот, който факт не оспорва, защото счита себе си за собственик.
Т.е., в настоящия случай по безспорен начин е доказано
наличието и на една от хипотезите на втората предпоставка на чл.65, ал.1 ЗОС и чл.80, ал.1 НРПУРОИ – процесният имот, частна
общинска собственост, се държи и ползва без правно основание. Следователно
изискванията на чл.65, ал.1 ЗОС, във връзка с чл.80,
ал.1 НРПУРОИ са изпълнени, налице са елементите от хипотезата на
правната норма, представляващи основанията за изземване на имота и издадената в
този смисъл заповед е законосъобразно постановена, при правилно приложение на
материалния закон.
Нормата на чл.65, ал.1 ЗОС и съответстващата й норма
на чл.80, ал.1 НРПУРОИ са императивни, кметът на района действа в условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде заповед за
изземване, а е длъжен да я издаде при констатиране на наличието на визираните в
цитираната норма предпоставки.
Макар 1/2 идеална част от сградата с идентификатор ****.2,
стар идентификатор ****.1, да е собственост на жалбоподателя, това не е
равнозначно на правно основание за държане на общинския имот, каквото безспорно
в случая липсва. Колизията между правото на собственост върху земята,
притежавано от община Пловдив, и правото на собственост върху постройките,
притежавано от жалбоподателя, излиза извън предмета на настоящото дело и следва
да бъде разрешена по пътя на исковото производство по реда на ГПК.
Оспорената заповед е издадена при спазване на
процедурата по чл.80, ал.2 НРПУРОИ въз
основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица в общинската
администрация на район „Централен”, с който акт е констатирано осъществяваното
държане и ползване на част от общински имот с идентификатор ****без правно
основание.
Съдът намира
за неоснователно възражението за допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила. Вярно е, че липсват доказателства за уведомяването на жалбоподателя за
започване на производство по издаване на заповед за изземване на процесния имот
по реда на чл.65 ЗОС, защото административното производство по издаване на
оспорената заповед е започнало и приключило срещу неизвестен собственик. При
наличието на две жилищни многофамилни сгради в процесния имот и много етажни
собственици, при наличие на двама съсобственици на жилищната сграда с
идентификатор ****.2, както и възможност всяко трето лице да е осъществило
заграждането на частта от 298 кв.м от общинския имот, липсата на договор за
наем и бездействието на жалбоподателя да даде отговор и да представи
доказателства за притежавано право на собственост – всичко това дава основание
на кмета да проведе производството срещу неизвестно лице.
От друга страна, участието на заинтересованите
лица в производството по издаване на административен акт е гаранция за
упражняване на правото им да направят възражения, да представят становища и
документи, което право жалбоподателят не е упражнил, макар че с писмо от
19.06.2020 г. (л.10) е бил уведомен, че до 26.06.2020 г. следва да представи в
деловодството на район „Централен” документ за собственост и доказателства за
извършеното строителство в имота. Т.е., с поведението си жалбоподателят е
създал допълнителни затруднения за администрацията да изясни кой е
действителният извършител на строежа на оградата и кое е лицето, осъществяващо
неправомерното държане и ползване на общинския имот, поради което не може да
черпи благоприятни за себе си последици от неупражняването на субективните си
права. Следователно не е налице такова нарушение на чл.26, чл.34 и чл.35 АПК,
което да бъде квалифицирано като съществено. Още повече, че жалбоподателят
разполага със същите права и в съдебното производство, където също може да
направи своите възражения и искания, да представи доказателства. Въпреки това,
обаче, не се представиха никакви доказателства, установяващи наличието на валидно
правно основание за държане и ползване на частта от 298 кв.м от процесния общински имот.
Не следва да
се коментират възраженията на жалбоподателя във връзка с извършеното
строителство на леката ограда и настъпилото изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Пловдив чрез обединяването на поземлени имоти с идентификатори ****и **** в един
поземлен имот с идентификатор ****, които въпроси също излизат извън предмета
на настоящото производство и за които жалбоподателят разполага със
самостоятелно право на жалба, което следва да реализира в други самостоятелни
съдебни производства.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив,
І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Б., ЕГН **********,***, против заповед № РД-20-676 от
27.07.2020 г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: