РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Перник, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500060 по описа за 2022 година
Образувано е въз основа на въззивна жалба, депозирана от А. Д. Л., А. Д. Л., В. Д. Л. и
Р. Д. Л., и четиримата чрез пълномощника им адв. Б.В. – САК срещу Решение №
378/30.11.2021г., постановено по гр. д. № 4198/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация - Перник“ АД
срещу А. Д. Л., А. Д. Л., В. Д. Л. и Р. Д. Л. положителни установителни искове за
сумата от 445,84 лева, дължаща се разделно от ответниците (всеки съответната си
идеална част) и представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на
392,00 лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. включително и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 53,84 лева за периода от 10.07.2018г. до
16.02.2021г., както и законната лихва върху главницата от 392,00 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане
на сумата.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е нищожно, постановено по
недопустим процес, както и неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат
се съображения за недопустимостта на проведения исков процес, доколкото с
депозираните по ч. гр.д. № 927/2021г. по описа на ПРС възражения, ответниците
(длъжници в заповедното производство) не са оспорили вземанията, предмет на
издадената заповед, а напротив – направили са изрично признание на същите.
Обжалваното решение се атакува и по отношение на предявените от ответниците
искания за присъждане на разноски, доколкото първоинстанционния съд не е присъдил
1
такива. Понастоящем, с депозираната въззивна жалба, се иска обезсилване на
обжалваното съдебно решение, респ. обявяване на издадената по ч. гр. д. № ч. гр.д. №
927/2021г. заповед за изпълнение за влязла в сила, и присъждане на разноски пред
двете въззивни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, не е изразила становище по
жалбата.
В съдебно заседание, процесуалния представител на въззивните жалбоподатели
пледира за решение, с което атакувания първоинстанционен акт бъде обезсилен, като
постановен по недопустим исков процес. Въззиваемата страна не се явява. Чрез
нарочна писмена молба прави искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
И двете страни претендират разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжен съд – Перник намира от правна и фактическа страна следното:
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е правен
спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Налице са
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Съдът се е произнесъл именно по предявения иск. В заповедното производство по ч.
гр. дело № 00927/2021г. по описа на Пернишкия районен съд, предмет на същото са
били исковите уми и за исковите периоди. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжниците лично, като същите са депозирали възражения в законоустановения срок.
В изпълнение на чл.415 от ГПК ищцовото дружество е подало исковата молба в срок.
Съдът не споделя релевираното възражение на процесуалния представител на
жалбоподателите за недопустимост на провелото се между страните исково
производство. Видно от материалите по ч. гр. дело № 00927/2021г. по описа на ПРС
длъжниците по последното – А. Д. Л., А. Д. Л., В. Д. Л. и Р.Д. С. са депозирали
възражения по чл. 414 ГПК по образец, в които всеки един от длъжниците е посочил
следното: „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение №
260552 от 04.03.2021г. по ч.гр.д. № 927/21г. ПРС, 4 с-в, в посочените в нея 13/84 ид.
части, но и доколкото считаме, че размера на идеалните части не е 13/83, а 5/32 ид.
части, то именно при тези ид. части заявяваме, че не оспорваме и признаваме
дължимост на 98,94 лева главница за п-да 01.05.2018г. – 30.04.2020г. и 13,59 лв. лихви
за п-да от 10.07.2018г. – 16.02.2021г., макар същите да са неправилно и
2
незаконосъобразно изчислени и начислени на лице без пасивната легитимация да
отговаря за сумите…“. Видно е, че длъжниците признават вземанията по заповедта по
размер, но в условията на алтернативност – при приемане от съда на именно
посочените от длъжниците идеални части, различаващи се от тези, посочени в
издадената заповед за изпълнение (макар и разликата да е само цифрова). На следващо
място, всеки един от длъжниците е заявил, че така посочените размери на отделните
вземания са „неправилно и незаконосъобразно изчислени и начислени“, което сочи на
още едно несъгласие с посоченото в заповедта за изпълнение. На последно място във
възраженията е посочено, че вземанията са начислени на лица без пасивната
легитимация да отговарят за тях, с което по същество оспорват и вземанията по
основание. При така направените възражения, първоинстанционния съд правилно е
приел, че са налице положителните процесуални предпоставки за упражняване правото
на иск, а именно: депозирано в срок възражение по чл. 414 ГПК от страна на
ответниците (длъжници в заповедното производство). Допълнителен аргумент в тази
насока е и самото наименование на депозирания от длъжниците документ, а именно:
„Възражение“. С „възражение“ се изразява несъгласие, мнение, обратно на изказаното
и изобщо някакъв вид противопоставяне. В този смисъл съдът споделя казаното от
процесуалния представител на въззивните жалбоподатели, че правилата на
заповедното производство не предвиждат възможност на длъжниците да изразят
писмено признание на вземанията, предмет на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, но това е така, доколкото законодателят е улеснил длъжника в
тази насока, предвиждайки влизане в сила на издадената заповед при бездействие на
длъжника като форма на съгласие от негова страна. И все пак, ако длъжника желае
писмено да заяви своето съгласие, то би могъл да стори това депозирайки и писменото
възражение по образец, но при безусловно, категорично и ясно признание и съгласие
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В настоящия случай, обаче, това не е така, доколкото длъжниците са признали
вземанията алтернативно, а едновременно с това са изразили и своето
противопоставяне относно начина на начисляване и изчисляване на същите, както и
пасивната им легитимация да отговарят за тях. В този смисъл е и ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, в т. 10 на което се изяснява, че оспорването на вземането е налице при
всяка форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.
По отношение правилността и законосъобразността на атакувания съдебен акт,
Пернишкия окръжен съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В хода на производството ответниците са
изразили признание относно всички правно релевантните факти и обстоятелства, а
именно: наличието на облигационно правоотношение между тях и ищцовото
дружество, регулирано на основание надлежно оповестени Общи условия;
притежаваното от тях право на собственост върху процесния недвижим имот; че
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия за процесния недвижим имот за
процесния период от време, както и че начислената топлоенергия е отчитана с
изправни измервателни уреди, т.е. че е спазен предвидения от законодателя ред.
Ответниците не са оспорили и обстоятелството, че са изпаднали в забава, като са
признали и акцесорния иск в тази насока. Поради това, правилно ПРС е приел, че
предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са
доказани по основание и размер.
3
На следващо място, от ангажираните в хода на исковото производство
писмени доказателства, и в частност: справка по блокирана сметка, е установено, че
след предявяване на иска ответниците са заплатили на ищеца сумите, предмет на иска,
включително и сторените от ищеца разноски за държавни такси в исковото и заповедно
производства. Изплащането на претендираните с исковата молба суми е потвърдено и
от самия ищец, поради което правилно първоинстанционния съд е отхвърлил иска на
ищеца поради извършено плащане в хода на процеса.
Неоснователна съдът намира въззивната жалба и в частта й, в която се иска
обезсилване на съдебното решение в частта, в която съдът не се е произнесъл в
диспозитива на решението по отношение присъждане в полза на четиримата
жалбоподатели на дължимите се разноски. Видно от самия обжалван съдебен акт е, че
такова произнасяне липсва, като първоинстанционния съд е изложил мотиви за това.
Същевременно, по делото не се съдържат доказателства, които да сочат, че
ответниците в исковото производство са се възползвали от възможността, дадена в чл.
248 ал. 1 ГПК.
По отговорността за разноските:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК разноски се дължат само на
въззиваемата страна, като същата претендира такива в размер на 200,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Настоящия състав, след като съобрази положения
труд за изготвяне на депозираната молба по делото и ниската степен на сложност на
делото, намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева. Чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК не допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното
дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 от Закона за правната помощ. По аргумент от
обратното, обаче, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността
му е ниска (в т.см. Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019
г., IV г. о., ГК).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 378 от 30.11.2021г., постановено по гр. д. № 4198/2021г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, ІІ състав.
ОСЪЖДА А. Д. Л., А. Д. Л., В. Д. Л. и Р. Д. Л., всички с адрес: *** и съдебен
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 50.00 лв. / петдесет лева,
00 ст./ представляваща разноски – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5