РЕШЕНИЕ
№ 1583
гр. Пловдив, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІХ състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря Ваня Петкова, като
разгледа докладваното от съдия Методиева адм. д. № 1931 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и следв. от АПК, във връзка
с чл.118, ал.1 от КСО.
Делото
е образувано по жалба на „Завод за шлифовъчни машини“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул. „Козановска“ № 13,
депозирана чрез законния му представител, с която се обжалва Решение № 2153-15-209/24.06.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив за потвърждаване на Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01130092/10.05.2022 г., издадени от контролен орган при
ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Жалбоподателят
счита, че решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е неправилно и постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон. На първо място се твърди, че
не е посочено от кого е издадено оспореното решение и каква е длъжността на подписалия
го. На второ място, във връзка с посоченото в акта, че данните по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО се подават съобразно вписаните такива в разплащателните ведомости,
други разходно-оправдателни документи и договори за възлагане на труд от
осигурителя и те се използват от НОИ за изчисляване и отпускане на пенсии и
точното им попълване е от съществено значение при изчисляването на реално
полагащите се пенсии, се твърди, че това обстоятелство не означава, че от
представените документи по преписката не може коректно да се определят
осигурителните права на Е.Л.-С, както и да ѝ бъде изчислена реално
полагащата ѝ се пенсия. Според жалбоподателя това може да бъде сторено и
въз основа на отразения доход във ведомостите и фишовете за работната заплата,
като не се налага подаване на коригираща декларация. На следващо място се сочи, че неправилно
органът изисква корекцията да бъде извършена по реда на Наредба №
Н-13/17.12.2019 г., която не е действала към периода от 01.07.2005 г. до
31.10.2006 г., за който се иска подаване на коригираща декларация Образец 1. Предвид
това, според жалбоподателя, подаването на коригираща декларация Обр.1 за
посочения период неминуемо ще доведе до възникване на задължения за осигурителя
и то за период с повече от 10 годишна давност, при което ще се начислят и
лихви, размерът на които ще е по-голям от главницата. В този смисъл, се твърди
също така и че в случая вземанията са погасени поради изтекла 10 годишна
абсолютна давност. Иска се отмяна на обжалваното решение.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. От
процесуалния му представител – адв. П. е постъпила молба, с която поддържа
жалбата.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, като подробни доводи излага в
представеното по делото писмено становище. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок, както и от лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване, налагат извод за
нейната допустимост. Разгледана по същество обаче, съдът намира същата за неоснователна.
От
фактическа страна по делото се установява, че на 10.05.2022 г. на
дружеството-жалбоподател са били дадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01130092/10.05.2022
г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, а именно да подаде коригиращи данни
с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица за лицето Елина Иванова Ладжева – С.за
периода от 01.07.2005 г. до 31.10.2005 г., от 01.12.2005 г. до 31.12.2005 г. и
от 01.01.2006 г. до 31.10.2006 г., тъй като информацията по чл.5, ал.4 от КСО е
грешно подадена. Последното било установено в хода на проверка, започнала по
повод на подадено заявление от лицето е.с. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и възникнали съмнения относно размера на
осигурителния ѝ доход, предвид установеното по данните от регистъра на
осигурените лица обстоятелство, че е деклариран по-нисък осигурителен доход от
минималния осигурителен праг по икономическа дейност на осигурителя. Началото
на проверката било сложено със Заповед № ЗР-5-15-01104895/28.03.2022 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив, с която било възложено на основание чл.107 от КСО да се извърши проверка по разходите на ДОО на
дружеството-жалбоподател. В хода на проверката от представените от осигурителя
– жалбоподател трудови договори и допълнителни споразумения, както и ведомости
за заплати и фишове за заплати, както и трудовото досие на С., се установило,
че същата е била осигурена по трудово правоотношение при жалбоподателя за
периода 13.06.2000 г. до 12.01.2014 г. на длъжност търговски директор и по
договор за управление и контрол на търговско дружество на длъжност „член на
Съвета на директорите“ за периода от 22.01.2011 г. до 21.06.2013 г. Установено
било, че данните, подадени в справка от Персонален регистър на НОИ за периода
юни 2000 г. до януари 2014 г. съответстват на данните по ведомостите за
заплати, че за длъжността „член на Съвета на директорите“ лицето е осигурявано
на пълен месец, както и че за периода 2001 г. до 2014 г. е заемало длъжността
„изпълнителен директор“. При извършената проверка, приключила с констативен
протокол № КП-5-15-01128119/10.05.2022 г. било установено, че коректни и
съответни на данните по проверените ведомости за заплати са единствено
подадените за С.данни по чл.5, ал.4 от КСО за периодите от 13.06.2000 г. до
30.06.2005 г., от 01.11.2005 г. до 30.11.2005 г., от 01.11.2006 г. до
31.12.2006 г. и от 01.01.2007 г. до 12.01.2014 г. За останалите периоди обаче, а именно от 01.07.2005 г. до
31.10.2005 г. и от 01.12.2005 г. до 31.10.2016 г. било установено, че данните
за осигурителния доход, подадени в справка Персонален регистър на НОИ, не
съответстват на данните по ведомостите за заплати. Поради това и на дружеството-жалбоподател
били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-15-01130092/10.05.2022 г. да
подаде коригиращи декларации образец № 1 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. с
конкретния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, за
всеки от месеците, за които е било установено несъответствието. В задължителните
предписания осигурителният доход бил посочен в размера, виден от проверените
ведомости за заплати и фишове за заплати при жалбоподателя. Недоволен от
предписанията „Завод за шлифовъчни машини“ АД обжалвал същите пред Директор ТП
на НОИ Пловдив, който с решението си, предмет на обжалване по настоящото дело,
отхвърлил жалбата и потвърдил задължителните предписания. В решението си
ответният административен орган като мотиви посочил, че съгласно чл.5, ал.4,
т.1 от КСО осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите са задължени
периодично да предоставят в НАП данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, ЗО, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване
и облагаемия доход по ЗДДФЛ, като тези данни се подават съобразно с вписаните
такива в изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд и данните, подавани в декларация Обр.1 се използват
от НОИ за отпускане и изчисляване на пенсии, обезщетения и помощи от ДОО.
Посочено било, че точното попълване на данните, съответно тяхното коригиране е
от съществено значение за коректното определяне на осигурителните права на лицата и изчисляване на реално
полагащите им се пенсии, обезщетения и помощи. Посочено било в решението, че
нормата на чл.115 от КСО, регламентираща давността е неотносима към
разглежданото производство, доколкото, задължителните предписания не касаят
установяване вземания на НОИ, а имат отношение към правилното прилагане на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Контролът по спазването на нормативните актове по
държавното обществено осигуряване било посочено в решението, че се осъществява
от контролните органи на НОИ, които имат правомощията да издават и задължителни
предписания по спазването на разпоредбите на ДОО. Изрично било посочено в
обжалваното решение и че обжалваните задължителни предписания са издадени при
съобразяване на представените от самото дружество при проверката документи
Въз
основа на посоченото от фактическа страна, установено на базата на събраните
писмени доказателства, от правна страна съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117,
ал.3, вр. с ал.1, т.3 от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа
правните и фактически основания за издаването му. Неоснователни са възраженията
по жалбата относно неяснота на издателя на решението, които могат да бъдат
определени като възражение за некомпетентност. В тази насока, видно е, че
обжалваното решение е подписано „за директор на ТП на НОИ“, като изрично е
посочено, че това е на основание конкретна заповед от 12.01.2021 г. Въпросната
заповед е приложена на л.73 от делото и съдържа оправомощаване от Директора на
ТП на НОИ на конкретното длъжностно лице, подписало обжалваното решение, да
подписва решенията по чл.117, ал.3 от КСО в случай на отсъствие на Директора на
ТП на НОИ Пловдив. По делото е приложена и заповед на Управителя на НОИ за
разрешаване на отпуск на Директора на ТП на НОИ, включващ както срок и датата
на издаване на оспореното сега решение, в която заповед и изрично е посочено,
че за времето на отсъствието Директорът на ТП на НОИ ще бъде заместван от
подписалото обжалваното решение длъжностно лице. В тази насока и напълно
неоснователни са изложените по жалбата възражения за липса на компетентност на
издателя на обжалваното решение.
При издаването на обжалваното решение
според съда не е допуснато и нарушение на административнопроизводствените
правила, а разгледано по същество, съдът счита, че решението е постановено в
съответствие с материалния закон и целта на закона.
В тази насока видно е, че е налице съществена разлика между отразеното
по персоналния регистър на НОИ и копията на приложените от жалбоподателя фишове
за заплати, отразяващи ведомостите за същите, по отношение размера на
осигурителния доход за процесните месеци, който по ведомост е значително
по-висок от декларирания от осигурителя. Впрочем, това установено обстоятелство при
извършената проверка, станала основание за издаване на задължителните
предписания, не е било и оспорено от страна на жалбоподателя. Съгласно чл.5,
ал.4 от КСО в сегашната редакция на нормативния текст, осигурителите са длъжни периодично да представят в НАП данни за
осигурителния доход на осигурените лица. Посочената разпоредба е била в сила и
към периода, за който се отнасят установените несъответствия в размера на
осигурителния доход, като до 01.01.2006 г. декларирането на това обстоятелство
е ставало пред НОИ. Съгласно чл.5, ал.6 от КСО, в сега действащата редакция, съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от
министъра на финансите, съгласувано с управителя на Националния осигурителен
институт. Данните по ал.4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите,
паричните обезщетения и помощите. Към момента на издаване на задължителните
предписания в сила е била Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица,
която предвижда деклариране на данните за осигурителния доход именно с
Декларация Обр.1, приложение към Наредбата. До приемането на посочената
Наредба, декларирането със същата Декларация Образец 1 е било регламентирано с Наредба
Н-8/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., а преди това с Инструкция № 1 на НОИ от
11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица
и самоосигуряващите се лица, предвиждаща подаване на посочената декларация пред
НОИ. В тази насока и неоснователно е възражението на жалбоподателя относно
това, че на същия е вменено задължение със задължителните предписания по
Наредба Н-13/2019 г., предвид факта, че същата не е действала в периода от
01.07.2005 г. до 31.10.2006 г., за който се иска подаване на коригираща
декларация Образец 1. В разпоредбата на чл.9, ал.1 от посочената Наредба
Н-13/2019 г. е изрично предвидено, че работодателите, осигурителите и техни
клонове и поделения, осигурителните каси или самоосигуряващите се лица могат да
коригират подадените данни с декларациите, предвидени в Наредбата, като подават
декларация с коректните данни и попълнен код за корекция, като разпоредбата не
предвижда ограничение относно периода, за който следва да се извърши
корекцията, нито пък поставя краен срок за извършване на такава. Следва да се
има предвид, че изрично в нормата на §5, ал.1 от ПЗР на цитираната Наредба е
предвидено единствено, че
декларации образец № 1, 3 и 5 за периода
до 1.01.2006 г. се подават с утвърдените образци за съответния период, а
декларация образец № 6 се подава с утвърдения образец. В случая, както с
посочената Инструкция № 1 на НОИ, действала до 01.01.2006 г., така и в двете
последвали я наредби Н-8/2005 г. и сега действащата Н-13/2019 г., е видно, че
са инкорпорирани образци на въпросната декларация Образец 1, като във всеки от
тях съществува код за корекция, чието попълване се иска. В тази насока и както
се каза, възраженията на жалбоподателя са неоснователни, доколкото е изрично
предвиден ред за коригиране на данни в декларация Образец 1, която по същността
си е една и съща декларация от 2005 г. и до момента и разликата е била
единствено в органа, пред който се депозира, като корекцията може да се извърши
независимо от факта кога декларацията е била подадена от осигурителя пред
органа, който събира информацията към момента на осъществяване на съответната
корекция.
Неотносимо към
процесния спор, който е такъв относно законосъобразността на обжалваното
решение, респективно потвърдените с него задължителни предписания, е обстоятелството
дали от подаването на декларация Образец 1 с попълнен код за корекция от страна
на жалбоподателя биха възникнали задължения за него и дали ще се начислят лихви
върху тях, доколкото евентуалното възникване на такива задължения и тяхното
установяване е предмет на съвсем друго производство, което се развива по реда
на ДОПК пред компетентните органи на НАП и то би било следващо изпълнението на
задължителните предписания, които се оспорват. По същите съображения и напълно
неотносимо е направеното в настоящото производство възражение за изтекла
давност по отношение на евентуално бъдещо възникнали след подаване на
декларация за корекция на данните задължения на осигурителя, като тези
възражения нямат каквото и да било отношение към въпроса относно законосъобразността
на обжалваното сега решение на Директор на ТП на НОИ - Пловдив и потвърдените с
него задължителни предписания. Същите са били издадени при изпълнение на
правомощията на контролните органи по чл.108 от КСО при установяване на
посоченото по-горе несъответствие в декларираните данни и то по документите,
представени от жалбоподателя, с цел спазване на разпоредбите на ДОО. Съгласно
изискването на чл.5, ал.4 от КСО, респективно чл.2 от Наредба Н-13/2019 г.,
осигурителите вписват в декларацията Образец 1 размера на осигурителния доход.
Нормативното задължение за деклариране на данните, които след това са от
значение за отпускане и изчисление на пенсии, обезщетения и помощи от ДОО,
включва имплицитно задължение за вярно деклариране на същите и аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл.355, ал.2 от КСО. В тази насока и издаването на
задължителни предписания за извършване на корекция на данните е било и
съобразено с целта на закона, като обжалваното решение е достатъчно мотивирано
в тази връзка с отразяване на обстоятелството, че точното попълване на данните
и подаването на декларацията в установените за това срокове са от съществено
значение за определяне на осигурителните права на лицата и изчисляването на
реално полагащите им се пенсии, обезщетения и помощи. Фактът, че
обстоятелствата относно размера на осигурителния доход на С.могат да се
установят от съдържанието на документи, съхранявани при осигурителя, по никакъв
начин не освобождава същия от законовото му задължение да декларира, при това
коректно, данните за осигурителния доход, доколкото и в НПОС изрично е
предвидено, че осигурителният доход се установява въз основа на данните по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, независимо, че алтернативно е дадена възможност това да
става и с осигурителна книжка, както и с
документ по утвърден образец, издаван въз основа на ведомости за заплати или
други разходооправдателни документи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че Решението на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, с
което са потвърдени задължителните предписания, дадени на „Завод за шлифовъчни
машини“ АД, гр. Асеновград е законосъобразно издадено, поради което и жалбата
срещу него ще следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора и предвид заявеното искане на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ следва да присъди такова в размер на 100 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Завод за шлифовъчни
машини“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Асеновград, ул. „Козановска“ № 13, против Решение № 2153-15-209/24.06.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени Задължителни
предписания № ЗД-1-15-01130092/10.05.2022 г., издадени от контролен орган при
ТП на НОИ – Пловдив на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
ОСЪЖДА
„Завод
за шлифовъчни машини“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. Асеновград, ул. „Козановска“ № 13 да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.
Пловдив, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: