№ 203
гр. Разград, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330101049 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 430 от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, депозирана от “********” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ************, чрез пълномощника на представляващите адвокат
К. И. И., вписан в регистъра на АК - София, с адрес на призоваване: гр.
София, пл. ***************,, ет.4, срещу ответника П. Д. П. с ЕГН
********** и адрес: с. Благоево, общ. Разград, ***************. Ищецът
моли съда да признае за установено, че ответника П. Д. П. дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 19.10.2021 г. по ч.гр.д. 2143/2021 г. на Районен съд - Разград: 2
000,00 лева (две хиляди лева), представляваща главница по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 615/0279/R3145328 от 18.11.2019 г.; 295,15 лева
(двеста деветдесет и пет лева и петнадесет стотинки), представляващи
неразрешен овърдрафт за периода от 17.01.2020 г. до 15.10.2021 г.; 213,07
лева (двеста и тринадесет лева и седем стотинки), представляващи лихва за
просрочена главница по договора за кредит за периода от 22.12.2020 г. до
15.10.2021 г., 165,00 лева, представляващи неустойка за просрочена главница
по договора за главница по договора за кредит за периода от 22.12.2020 г. до
15.10.2021 г.; 24,35 лева – неустойка за просрочена редовна лихва по договор
за кредит за периода от 22.12.2020 г. до 15.10.2021 г.; както и законната лихва
върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът сочи, че на 18.11.2019 г. в гр. Разград ищецът „********” АД
(банката) сключил с ответника П. Д. П. с ЕГН **********, последният като
1
кредитополучател, Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №615-
0279/R3145328. По силата договора ищецът предоставил на ответника банков
кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2000,00 лв. (две
хиляди лева). Ответникът се задължил да ползва и върне предоставения
кредит ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в
предвидените в договора за кредит срокове. Предоставеният кредитен лимит
бил усвоен от кредитополучателя съгласно условията и сроковете на
договора. За ползвания кредитен лимит кредитополучателят се задължил да
заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, която съгласно чл. 4 и
чл. 5 във връзка с чл. 11 от договора е определена в размер на 12,95 % върху
стойността на усвоената сума като годишен лихвен процент. Ответникът
усвоил предоставения кредитен лимит в пълен размер. Твърди се, че въпреки
правените плащания от страна на длъжника, към момента на изтичане на
договора (съгл. чл. 7 от договора) – 18.11.2020 г., наличните средства били
недостатъчни за погасяване на дължимите суми и от тази дата длъжникът е
изпаднал в забава. Поради това обстоятелство част от начислената договорна
лихва е останала неизплатена и отнесена като неразрешен овърдрафт,
съгласно чл.11 от договора. В тази връзка и предвид пълното
преустановяване на плащанията по договора, към 15.10.2021 г. е начислена
лихва върху просрочената главница, неустойка за просрочена главница и
неустойка за просрочена редовна лихва. Излага се, че ищецът е упражнил
правото си и по образуваното Гражданско дело № 2143 по описа за 2021 г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следното:
сумата 2000 лв. (две хиляди) главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на главницата;
сумата 295,15 лв. (двеста деветдесет и пет лева и петнадесет стотинки)
неразрешен овърдрафт за периода от 17.01.2020 г. до 15.10.2021 г.; сумата
213,07 лв. (двеста и тринадесет лева и седем стотинки) лихва за просрочена
главница за периода 22.12.2020 г. – 15.10.2021 г.; сумата 165,00 лв. (сто
шестдесет и пет лева) неустойка за просрочена главница за периода
22.12.2002 г. до 15.10.202021 г.; сумата 24,35 лв. (двадесет и четири лева и
тридесет и пет стотинки) неустойка за просрочена редовна лихва за периода
от 22.12.2020 г. до 15.10.2021 г.; разноски по делото в размер на 185,95 лв.
Поради връчване на поканата за ДИ и заповедта по реда на чл. 47 от ГПК,
съдът е уведомил ищеца, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си, което ищеца изпълнил.
В срока за писмен отговор, ответникът чрез особения си представител
изразява становище за допустимост и вероятна основателност на исковете.
Изтъква, че според представените доказателства е налице валидно възникнало
облигационно отношение. Сочи, че писмените доказателства сочат на
вероятна основателност на претенциите.
Като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.11.2019 г. бил сключен Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
615/0279/R3145328 между „********” АД като кредитодател и ответника П.
Д. П. като кредитополучател. По силата договора ищецът предоставил на
ответника банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер
от 2000,00 лв. (две хиляди лева). За ползвания кредитен лимит
кредитополучателят се задължил да заплаща на банката договорна
2
възнаградителна лихва, общо дължима сума 2301,28 лв., при ГПР 15,9588% и
размер на законната лихва 10%.
Според заключението по назначената ССЧЕ усвояването на кредита е
станало, когато овърдрафта е преоформен в контракт. Заключението сочи, че
кредитът е станал предсрочно изискуем на 21.12.2020 г. Според вещото лице
размера на дължимата главница е 2000 лева, а 295,15 лева е размера на
неразрешения овърдрафт за периода от 17.01.2020 г. до 15.10.2021 г., лихвата
за просрочената главница за периода 22.12.2020 г. до 15.10.2021 г. е в размер
на 213,97 лева, неустойката за просрочена главница за периода 22.12.2020 г.
до 15.10.2021 г. е в размер на 165,00 лева, а неустойката за редовната лихва за
същия период – в размер на 24,35 лева. Вещото лице сочи, че на 18.11.2019 г.
със сключването на договора банката е осигурила по разплащателната сметка
на ответника сумата от 2000 лева разрешен кредит. Отпуснатата сума е била
усвоена от ответника на няколко пъти чрез теглене на суми от АТМ, а
кредитополучателят е изпаднал в забава към 18.11.2020 г., като част от
начислената договорна лихва е останала неизплатена и е била отнесена като
неразрешен овърдрафт. Според заключението неустойките са в размер на
законната лихва, а лихвата за просрочената главница е определена съгласно т.
5.4.
Със заявление, депозирано от ищеца като заявител са поискали
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен, като по
приложеното ЧГД № 2143/2021 г. Районен съд Разград е допуснал незабавно
изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата 2000 лв. главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 12.10.2021 г. до окончателното
изплащане на главницата; сумата 295,15 лева, неразрешен овърдрафт за
периода от 17.01.2020 г. до 15.10.2021 г.; сумата 213,07 лв. лихва за
просрочена главница за периода от 17.01.2020 г. до 15.10.2021 г.; сумата
165,00 лева неустойка за просрочена главница за периода 22.01.2020 г. до
15.10.2021 г., сумата от 24,00 лева неустойка за просрочена редовна лихва от
22.12.2020 г. до 15.10.2021 г.; 53,95 лева за разноски и 132,00 за адвокатско
възнаграждение.
От правна страна:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на
главница по договор за кредит. Същият е допустим, тъй като за тези вземания
има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на
поръчителя – ответник при условията на чл. 47 от ГПК и в срока по чл. 415 от
ГПК е предявен установителен иск за вземането.
Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни
материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с
процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 18.11.2019
г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са
задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с
лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да
предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила
изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са
неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за
заплащане на неустойка. Въз основа на обсъдените доказателства съдът
3
приема, че между ищеца „********” АД и кредитополучателя П. Д. П. е
сключен договор за банков кредит със съдържание, съответно на уредения
в чл. 430 от ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за
временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на
договора и задължението на последния да я върне със съответната
възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско
правоотношение между страните, ответникът е обективирал воля да получи
сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора,
като фактът на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на
паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза. Доколкото крайния срок за погасяване на
кредита предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, то не следва да обсъжда наличието или липсата на настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит,
включително дали до длъжника е достигнало едностранното изявление на
кредитора за предсрочна изискуемост. Това обуславя извод, че ищецът е
носител на изискуемо и неудовлетворено право на вземане за сумата от 2000
лева, представляваща изискуема главница по посочения по-горе договор,
усвоен чрез овърдрафт по разплащателната сметка на ответника и предявения
иск за установяване съществуването на това задължение е основателен и
доказан. Договорът за банков кредит е възмездна сделка. За ползването на
предоставената парична сума, кредитополучателят дължи заплащане на
възнаграждение. Забавеното изпълнение на главното задължение за връщане
на сумите по кредита, в това число на неразрешен овърдрафт е юридическият
факт, пораждащ задължение за кредитополучателя да заплаща неустойка в
размер на законната лихва съгласно т. 5.4 от договора, която по същността си
е неустойка за забава. Съгласно уговореното в договора, ако кредитният
лимит е усвоен изцяло, то неплатената възнаградителна лихва се отнася като
неразрешен овърдрафт – в този случай страните са се съгласили задържаната
от кредитополучателя престация (незаплатената възнаградителна лихва) да
придобива характер на предоставена от банката за ползване при условията на
договора главница, като поради достигане на лимита на кредита, спрямо тази
трансформирана в резултат на неизпълнението главница, се олихвява с
лихвата по т. 5.4, включително при неиздължаване на главница (изискуем
разрешен и/или неразрешен овърдрафт) и/или лихви, съгласно договорените
срокове цялата ползвана, но неиздължена част включително и над разрешения
лимит на овърдрафта, се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т. 5.4
от договора – т. 11.2 и т. 11.3 от договора. По същността си тази сума
представлява неустойка, а не лихва. Вземайки предвид посоченото в
заключението, съдът намира, че предявените искове са основателни.
Служебно съдът извърши проверка за наличие на основания за
недействителност на сключения договор, но прецени като спазени
изискванията на ЗПК.
Ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски в
исковото и по заповедното производства. Ищецът е направил следните
разноски по делото: 191,81 лв. за ДТ, 500,00 лв. събрани като депозит за
възнаграждение на назначения особен представител, 400,00 лв., събрани като
депозит за възнаграждение на вещото лице, 502,60 за адвокатско
възнаграждение. По заповедното са уважени разноски от 53,95 лв. за
заплатена ДТ и 132,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД по отношение на П. Д. П. с ЕГН ********** и адрес: с. Благоево, общ.
Разград, ***************, че същият дължи на “********” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ************, представлявано от А.Т. и Ц.Г.М., съдебен адрес:
гр. София, ул. ***************, следните суми, за които са издадени Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на 19.10.2021 г. на Pайонен съд –
Разград и Изпълнителен лист на 19.10.2021 г. по Частно гражданско дело №
2143/2021 г. по описа на Районен съд – Разград: 2 000,00 лева (две хиляди
лева), представляваща дължима главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка
№ 615/0279/R3145328 от 18.11.2019 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението на 15.10.2021 г. до
окончателното плащане на дължимото; 295,15 лева (двеста деветдесет и пет
лева и петнадесет стотинки), представляващи неразрешен овърдрафт за
периода от 17.01.2020 г. до 15.10.2021 г.; 213,07 лева (двеста и тринадесет
лева и седем стотинки), представляващи лихва за просрочена главница по
договора за кредит за периода от 22.12.2020 г. до 15.10.2021 г.; 165,00 лева,
представляващи неустойка за просрочена главница по договора за кредит за
периода от 22.12.2020 г. до 15.10.2021 г.; 24,35 лева, представляващи
неустойка за просрочена редовна лихва по договора за кредит за периода от
22.12.2020 г. до 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН ********** и адрес: с. Благоево, общ. Разград,
***************, ДА ЗАПЛАТИ на “********” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,
************, представлявано от А.Т. и Ц.Г.М., следните суми:
сумата от 1540,46 (хиляда петстотин и четиридесет лева и 46 стотинки),
представляващи разноски по делото по настоящото производство;
сумата от 185,95 лв. (сто осемдесет и пет лева и 95 стотинки) за
разноски по Частно гражданско дело № 2143/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд – Разград.
След влизане в сила на решението да бъде докладвано на съдията-
докладчик по Частно гражданско дело № 2143/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5