РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Русе, 21.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 21 април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 424 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна
жалба от „БТК“ ЕАД, със седалище: гр. София против Решение № 260136 от 06.10.2020
г., постановено по АНД № 1154/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е изменено
Наказателно постановление (НП) № Р-7-ДНСК-41 от 10.06.2020 г. на
Заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр.
София за наложено на „БТК” ЕАД, със седалище: гр. София на основание чл. 237,
ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като е намален размерът на
санкцията на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата са развити
оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Претендира се
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се
отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва основателността на
същата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните
по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
РС - Русе е
приел, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на
оспореното пред него НП не е нарушен материалният закон, тъй като нарушението е
доказано по несъмнен начин. Съдът е изложил мотиви за това, че в случая по
делото се установява безспорно, че въззивният жалбоподател ползва строеж –
трета категория, без това да е разрешено по установения законов ред, т.е. преди
строежът да е бил въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал.
2 от ЗУТ – нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, поради което деянието на
наказаното дружество правилно е санкционирано по реда на санкционната разпоредба
на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Съдът е счел, че подадената пред него жалба е
основателна единствено относно размера на наложената санкция, като по тези
съображения е изменил оспореното пред него НП само в частта на наложената
имуществена санкция, намалявайки размера на същата от 5 000 лева на
1 500 лева, което е малко над законоустановения минимум от 1 000 лева.
Касационната инстанция намира, че решението на РС - Русе е
правилно.
Съгласно разпоредбата
на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена
санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва: по т. 4 на
лице, което ползва строеж от първа до трета категория включително, без това да
е разрешено по установения законов ред – в размер от 1 000 до 10 000 лв.
Според нормата на чл.
177, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в
експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешенията
за ползване се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на
територията по чл.5а.
С разпоредбата на чл.
178, ал. 1 от ЗУТ се въвежда забрана да се ползват строежи или части от тях,
преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.
С оспореното пред РС – Русе
наказателно постановление Заместник-началникът на ДНСК, гр. София е наложил имуществена
санкция на „БТК” ЕАД за това, че ползва строеж „Преустройството на
приемо-предавателна станция за глас и/или данни на "БТК" ЕАД VT5353
"Shtraklevo", находящ се в ПИ № 083869, местност „Бъзънско поле“, в
землището на с. Щръклево, община Иваново, област Русе, преди същият да е
въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, в
нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.
Със Заповед № ДК-19-Р-2 от 29.04.2020
г. на Началника на РДНСК – Русе е било забранено ползването и достъпа до строежа,
предмет и на процесното НП. Тази заповед е била обжалвана от „БТК” ЕАД пред
АдмС – Русе, във връзка с което е било образувано адм. дело № 273/2020 г. по
описа на съда.
С Решение № 33 от 09.09.2020 г. по
адм. дело № 273/2020 г. АдмС – Русе е отменил оспорената заповед като
незаконосъобразна. Решението на АдмС – Русе е било обжалвано от Началника на
РДНСК – Русе пред ВАС, по повод на което е било образувано адм. дело № 12670/2020
г. по описа на ВАС.
С Решение № 3147 от 10.03.2021 г.,
постановено по адм. дело № 12670/2020 г. (л. л. 32 - 35 от делото), ВАС е
отменил решението на първата съдебна инстанция с мотиви, че същото е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие със
събраните по делото доказателства.
На основание чл. 222, ал. 1 от АПК,
касационната инстанция е постановила нов съдебен акт по същество, с който
жалбата на „БТК“ ЕАД е отхвърлена като неоснователна.
Касационната инстанция е изложила
мотиви, че по делото се установява по несъмнен начин, че дружеството ползва по
предназначение строеж – трета категория, предмет на заповедта /и на процесното
НП/, въпреки че не е въведен в експлоатация.
В мотивите на касационното решение
изрично е коментирано и представено разрешение за ползване на описания в
заповедта строеж, издадено на 27.05.2020 г., като е прието, че същото е
ирелевантно за спора, тъй като е издадено при обстоятелства, настъпили след
постановяване на оспорената заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.
1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде
отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
Описаното в НП деяние обосновано и в
съответствие с материалния закон е квалифицирано като нарушение по чл. 237, ал.
1, т. 4 от ЗУТ.
В случая със сила на присъдено нещо с
влязлото в сила решение по адм. дело № 12670/2020 г. по описа на ВАС, е
установено, че в конкретния казус дружеството ползва по предназначение строеж –
трета категория, въпреки че не е въведен в експлоатация.
Въпросът относно това дали е налице ползване
по предназначение на строеж, който не е въведен в експлоатация от компетентния
орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ се явява преюдициален при преценката дали е
осъществено процесното административно нарушение. При условие, че е налице, е
осъществен от обективна страна и съставът на нарушението по чл. 237, ал. 1, т.4
от ЗУТ, което прави основателно ангажирането на отговорността на наказаното
дружество.
Правилно и напълно обосновано,
районният съд е редуцирал наложената за констатираното нарушение санкция около минимума,
предвиден от закона.
Като е изменил оспореното пред него
НП само в частта на наложената санкция, РС - Русе е постановил правилно
решение. То следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5,
във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на
ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер
на 80.00 лева. Доколкото издателят
на наказателното постановление се намира в структурата на Дирекция за
национален строителен контрол, със седалище: гр. София, именно в полза на
същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен
контрол) се следват разноските по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
- Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260136 от 06.10.2020 г., постановено по АНД № 1154/2020 г. по описа на Районен
съд - Русе.
ОСЪЖДА
„Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115и,
представлявано от Атанас Илиев Добрев, да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол, гр. София, сумата от 80.00 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.