Решение по дело №424/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

                                      № 98

 

гр. Русе, 21.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на 21 април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
	ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

При секретаря            МАРИЯ СТАНЧЕВА                   и   с   участието   на   прокурора                ДИЛЯН МИХАЙЛОВ      като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА КАН дело № 424 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

 

Постъпила е касационна жалба от „БТК“ ЕАД, със седалище: гр. София против Решение № 260136 от 06.10.2020 г., постановено по АНД № 1154/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № Р-7-ДНСК-41 от 10.06.2020 г. на Заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), гр. София за наложено на „БТК” ЕАД, със седалище: гр. София на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като е намален размерът на санкцията на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата са развити оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление.

         Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорва основателността на същата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

         Представителят на Прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество, жалбата е неоснователна.

РС - Русе е приел, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на оспореното пред него НП не е нарушен материалният закон, тъй като нарушението е доказано по несъмнен начин. Съдът е изложил мотиви за това, че в случая по делото се установява безспорно, че въззивният жалбоподател ползва строеж – трета категория, без това да е разрешено по установения законов ред, т.е. преди строежът да е бил въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ – нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, поради което деянието на наказаното дружество правилно е санкционирано по реда на санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ. Съдът е счел, че подадената пред него жалба е основателна единствено относно размера на наложената санкция, като по тези съображения е изменил оспореното пред него НП само в частта на наложената имуществена санкция, намалявайки размера на същата от 5 000 лева на 1 500 лева, което е малко над законоустановения минимум от 1 000 лева.

Касационната инстанция намира, че решението на РС - Русе е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец, както следва: по т. 4 на лице, което ползва строеж от първа до трета категория включително, без това да е разрешено по установения законов ред – в размер от 1 000 до 10 000 лв.

Според нормата на чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешенията за ползване се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а.

С разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ се въвежда забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ.

С оспореното пред РС – Русе наказателно постановление Заместник-началникът на ДНСК, гр. София е наложил имуществена санкция на „БТК” ЕАД за това, че ползва строеж „Преустройството на приемо-предавателна станция за глас и/или данни на "БТК" ЕАД VT5353 "Shtraklevo", находящ се в ПИ № 083869, местност „Бъзънско поле“, в землището на с. Щръклево, община Иваново, област Русе, преди същият да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ.

Със Заповед № ДК-19-Р-2 от 29.04.2020 г. на Началника на РДНСК – Русе е било забранено ползването и достъпа до строежа, предмет и на процесното НП. Тази заповед е била обжалвана от „БТК” ЕАД пред АдмС – Русе, във връзка с което е било образувано адм. дело № 273/2020 г. по описа на съда.

С Решение № 33 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 273/2020 г. АдмС – Русе е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението на АдмС – Русе е било обжалвано от Началника на РДНСК – Русе пред ВАС, по повод на което е било образувано адм. дело № 12670/2020 г. по описа на ВАС.

С Решение № 3147 от 10.03.2021 г., постановено по адм. дело № 12670/2020 г. (л. л. 32 - 35 от делото), ВАС е отменил решението на първата съдебна инстанция с мотиви, че същото е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства.

На основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационната инстанция е постановила нов съдебен акт по същество, с който жалбата на „БТК“ ЕАД е отхвърлена като неоснователна.

Касационната инстанция е изложила мотиви, че по делото се установява по несъмнен начин, че дружеството ползва по предназначение строеж – трета категория, предмет на заповедта /и на процесното НП/, въпреки че не е въведен в експлоатация.

В мотивите на касационното решение изрично е коментирано и представено разрешение за ползване на описания в заповедта строеж, издадено на 27.05.2020 г., като е прието, че същото е ирелевантно за спора, тъй като е издадено при обстоятелства, настъпили след постановяване на оспорената заповед. 

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.

Описаното в НП деяние обосновано и в съответствие с материалния закон е квалифицирано като нарушение по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.

В случая със сила на присъдено нещо с влязлото в сила решение по адм. дело № 12670/2020 г. по описа на ВАС, е установено, че в конкретния казус дружеството ползва по предназначение строеж – трета категория, въпреки че не е въведен в експлоатация.

Въпросът относно това дали е налице ползване по предназначение на строеж, който не е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ се явява преюдициален при преценката дали е осъществено процесното административно нарушение. При условие, че е налице, е осъществен от обективна страна и съставът на нарушението по чл. 237, ал. 1, т.4 от ЗУТ, което прави основателно ангажирането на отговорността на наказаното дружество.

Правилно и напълно обосновано, районният съд е редуцирал наложената за констатираното нарушение санкция около минимума, предвиден от закона.

Като е изменил оспореното пред него НП само в частта на наложената санкция, РС - Русе е постановил правилно решение. То следва да бъде оставено в сила.

С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80.00 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Дирекция за национален строителен контрол, със седалище: гр. София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол) се следват разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260136 от 06.10.2020 г., постановено по АНД № 1154/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

 

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от Атанас Илиев Добрев, да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, сумата от 80.00 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                       

        

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.