Определение по дело №1131/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. чл.317 от ГПК.

С решение № 20/22.02.2012 г., постановено по Г.д. № 452/2011 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от Н. С. Б. от с.Н. О.М. против “В и К” О. – Г.К. искове за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност “В.В.В.” във “В и К” О. – Г.К. и за заплащане на сумата в размер на 4 008.24 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за максималния 6 – месечен срок, считано от 16.09.2011 г., с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. С. Б., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се сочи, че описаните в заповедта нарушения не били мотивирани ´оотделно за всяка една законова разпоредба, като били посочени и други нарушения на вътрешните правила и норми. Не ставало ясно какво точно бил нарушил въззивникът и коя разпоредба на трудовото законодателство и наредби, както и кога са извършени нарушенията, поради което не можел да ангажира защитата си. Ако нарушенията били извършени, то това трябвало да бъде отразено в трудовото му досие под формата на наказания в един продължителен период от време. Неправилно съдът приел, че въззивникът не се явявал на работа в продължение на три работни дни, което се опровергавало от представения присъствен списък за месец август 2011 г. Свидетелят Е. не отричал обстоятелството Н. Б. да е бил на работното си място, за което се подписал в присъствената книга, а свидетелят П.твърдял, че на процесните дати извършвал проверка и ищеца бил с него. Неправилно не били кредитирани показанията на свидетелите Й. и М., като не било обсъдено дали показанията на свидетелката Гюдюлева се опровергавали от присъствения списък, подписан от ищеца. Твърди се също, че неправилно съдът приел, че нарушенията били установени въз основа на докладни записки, фактическото описание на нарушението следвало да бъде посочено и мотивирано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта била незаконосъобразна, тъй като в същата освен датите 23, 24 и 25 август не била посочена нито една дата на извършване на нарушенията. Датата на констатиране на нарушенията въз основа на докладни записки не била дата на извършването им нито място на извършването. Времето на извършване на нарушението и визираните в чл.194 от КТ срокове били преклузивни и съдът следял за тях служебно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът лично и Ч. своя процесуален представител, поддържа жалбата по изложените в същата и в представена писмена защита съображения.

Въззиваемият “В и К” О. – Г.К., представляван от ю.к. К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че всички обстоятелства относно съдържанието и законосъобразността на заповедта били налице, като били изпълнени изискванията на закона. Работодателят поискал писмени обяснения за всяко нарушение, като били посочени конкретните нарушения, извършени от въззивника. Установени били данните за нарушителя, нарушението и датата, на която било извършено като заповедта за налагане на дисциплинарното нарушение била мотивирана, правилна и законосъобразна. Моли съда да потвърди обжалваното решение на Момчилградския районен съд. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 270 лв.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, за отмяна на заповед № 545/15.09.2011 г. на Директора на “В и К” О. - Г.К., за възстановяване на Н. С. Б. на предишната му работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Ищецът сочи в исковата молба, че заповедта за уволнение не съдържа фактическото и правно основание, като същата е немотивирана и по този начин ограничавала правото му да се запознае с мотивите на работодателя. Твърди също, че не бил извършил нарушение на трудовата дисциплина, а работодателят не взел предвид тежестта на нарушението, като следвало преди уволнението да наложи други по-леки наказания.

От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Н. С. Б. се установява, че същият е бил в трудово правоотношение с “В и К” О.– Г.К. за времето от 20.12.1991 г. до 16.09.2011 г., като е заемал длъжността “В.В.В.”.

С докладни записки от служители на “В и К” О. – Г.К., както и по повод жалба от Ф.Б.Ю. от с.Н.Б. била извършена проверка на работата на ищеца Н. С. Б., като били констатирани редица нарушения, описани в докладните. Констатирано било също, че за времето от 23.08.2011 г. до 25.08.2011 г. ищецът не се явил на работа. Във връзка с така констатираните нарушения Н. Б. бил поканен да даде обяснения с три броя покани. В изпълнение на тези покани въззивникът дал писмени обяснения, в които посочил, че не бил извършил дисциплинарни нарушения, а относно отсъствието му от работа заявил, че на 23.08.2011 г. до 12.30 бил на преглед при личния си лекар, а на 24.08.2011 г. и 25.08.2011 г. изпълнявал служебните си задължения на помпената станция и в с.Н.Б., като давал информация на кмета на селото. По делото е представено като доказателство медицинско удостоверение с дата 26.08.2011 г., изд. от д-р Н.С., в което е посочено, че Н. С. Б. страда от артериална хипертония и не е бил в състояние да ходи на работа три дни (23-25.08.2011 г.) От показанията на свидетелите И.Г., Е. Т. и О.А. се установява, че въззивникът не е бил на работа за времето от 23.08.2011 г. до 25.08.2011 г., за което същият представил медицинско удостоверение. Свидетелят В.П., както и свидетелката И.Г. посочват, че при извършената проверка били констатирани описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.

При тези данни съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ са неоснователни и недоказани и правилно са били отхвърлени от Момчилградския районен съд, чието решение е обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че въззивникът е извършил описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Установено е, че Н. Б. не е изпълнявал служебните си задължения, като е допуснал да не бъдат монтирани водомери на потребители от селото и да се монтират водомери без открита партида. Не е била начислена и инкасирана изразходвана вода от Кметство с.Н.Б. от 2008 г. до момента на проверката Неправилно са били монтирани водомери, включително и поставени обратно. Тези нарушения са установени както от показанията на свидетелите В. П.и И.Г., така и от приложените към делото докладни записки. В тази връзка както докладните записки, така и показанията на свидетелите П.и Г. са годни доказателства, приобщени са по надлежния ред и установяват описаните в тях факти и обстоятелства, а доводът във въззивната жалба в тази насока е неоснователен. Установява се също и неявяването на Н. Б. на работа за времето от 23.08.2011 г. до 25.08.2011 г., включително. В дадените от него обяснения, Н. Б. твърди, че та 23.08.2011 г. до 12.30 часа бил на преглед при личния си лекар, след което се прибрал в с.Н.Б., а следващите два дни 24 и 25.08.2011 г. изпълнявал служебните си задължения. В същото време въззивникът е представил медицинско удостоверение, в което е отразено, че не е бил в състояние ходи на работа, т.е. с този документ Н. Б. оправдава отсъствието си от работа. Нелогични са в тази връзка обясненията на ищеца, който сочи, че на 23.08.2011 г. след проведен преглед при личния си лекар е отишъл в с.Н.Б., като е разпитвал хората, включително и кмета на селото, дали са идвали служители на “В и К” О. – Г.К.. Впрочем, от показанията на свидетелите И.Г. и Е. Т. безспорно се установява, че ищецът не се е явил на работа на посочените дати. Обосновано и правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите М. Й. и З. М., тъй като същите са нелогични и противоречиви и се опровергават от останалите доказателства по делото. Така, свидетелят М. Й. посочва, че всеки ден между осем и девет часа минавал покрай помпената станция в с.Н. на път за работа и тогава виждал Н. Б. на работното му място. Същевременно самият въззиваем сочи в обясненията си, че на 23.08.2011 г. до 12.30 часа е бил на преглед при личния си лекар, поради което няма как да е бил видян от свидетеля М.Й. за времето между осем и девет часа. Също така свидетелят З. М. – кмет на с.Н.Б., не посочва, че на 23.08.2011 г. Н. Б. е ходил при него около 12.30 часа да го пита дали са идвали на проверка служители от “В и К” О. – Г.К., както ищецът сочи в обясненията си. Що се отнася до твърдението, че ищецът се е подписал в т.нар. “присъствен лист” представен пред първоинстанционния съд, то от този документ не може по никакъв начин да се направи извод, че се касае за присъствен списък. Освен това нелогично е за едни дати да има подпис на един служител – Е., а за други дати друг служител – Н., при положение, че на помената станция е имало трима служители и ако този документ е присъствен списък, то за всеки от дните следва да има три подписа на всеки от служителите, които са били на работа. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ като е приел писмените обяснения на възþивника. Заповедта за уволнение е обоснована и подробно мотивирана, като е описано всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина, както и съответните норми които са били нарушени. При налагане на дисциплинарното нарушение не са нарушени императивни законови разпоредби, като работодателят правилно е приложил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, съобразявайки тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на служителя. За налагането на дисциплинарно уволнение не е необходимо на служителя да са налагани преди това други наказания, каквито неоснователни доводи са изложени във въззивната жалба. Констатираните нарушения са достатъчно сериозни и многобройни и в пълна степен обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Впрочем, нарушението неявяване на работа в течение на два последователни дни представлява абсолютно основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение без да се извършва преценка за тежестта на нарушението.

Неоснователен е и доводът, че в заповедта за уволнение не се съдържат данни за датата на извършване на нарушението. Една част от нарушенията са извършени от ищеца с бездействие и се изразяват в неизпълнение на негови служебни задължения, а друга част са извършени с неправилни действия по изпълнение на служебни задължения, като се касае за продължени нарушения и тяхното осъществяване е констатирано към момента на проверката. Относно нарушението по чл.192, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа в течение на два последователни дни, то за това нарушение са посочени изрични дати, на които ищецът не се е явил на работа. Впрочем, само това нарушение е достатъчно на въззивника да бъде наложено наказание дисциплинарно уволнение, макар че по делото са установени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, които водят до същия извод.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 20/22.02.2012 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г.д. № 452 по описа за 2011 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемото дружество се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 290 лв. съгласно чл.7, ал.1, т.1, предложение второ от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, но тъй като се претендират 270 лв., то следва да бъде присъдена претендираната сума.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.315, ал.2, във с чл.316 от ГПК, във вр. с чл.317 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/22.02.2012 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г.д. № 452 по описа за 2011 г. на същия съд.

ОСЪЖДА Н. С. Б. от с.Н. О.М., с ЕГН * да заплати на “В и К” О. – Г.К., бул. “България” №88, ЕИК ********* направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 270 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от обявяването му.

Председател: Членове:1. 2.