Решение по дело №1716/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№    1907                                    08.11.2019 г.                               гр.Бургас

        

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                              

                                                                               

                                                      Председател: Димитър Гальов

                                                                        

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов административно дело № 1716 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от И.Р.И., адрес: ***, чрез пълномощник, против Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури / за краткост ИАРА/, със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица “Княз Александър Батенберг“№ 1, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Предявен е иск за осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, което било отменено по съдебен ред, с влязло в сила решение. Искът е предявен срещу ИАРА, тъй като издателят на отмененото наказателно постановление, а именно Началник на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ не е юридическо лице и не е разпоредител с бюджетни средства, респективно е част от структурата на ИАРА. Сочи се, че в производството по обжалване на наказателното постановление било образувано НАХД № 76 от 2019г. по описа на РС-Карнобат, приключило с Решение за цялостна отмяна на НП № 02-35, издадено на 06.03.2019г. от Началник на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, който съдебен акт влязъл в законна сила на 14.06.2019г. В процеса по обжалване на НП ищецът бил представляван от упълномощен адвокат. Цената на иска е 500.00 /петстотин/ лева, която сума следва да бъде обезщетение на причинените на ищеца имуществени вреди, съставляващи платено адвокатско възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство при оспорване на наказателното постановление, т.е. разноските платени от страната по н.а.х.д. № 76 от 2019 година на Районен съд – гр.Карнобат. Претендира се и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, т.е. от 22.07.2019г. до окончателното плащане, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сторените разноски в настоящото съдебно производство.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявената осъдителна претенция.

Ответникът по иска – ИАРА, в указания едномесечен срок от съобщението не изпраща писмен отговор на исковата молба, не се изразява становище по допустимостта и основателността на исковата претенция, не са направени искания, нито са ангажирани доказателства в този процес. В съдебно заседание, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за допустимост и основателност на исковата претенция.

Административен съд – Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл.205 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМ.

При разглеждане на иска по същество, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства  се установява, че на 08.09.2018 година срещу ищеца И.И. бил съставен АУАН, за това, че на 08.09.2018г. в язовир „Камчия“, местността „Краварника“, водоем различен от Черно море и река Дунав извършвал любителски риболов с 2 броя въдици и 2 броя макари, с по една кукичка, с което нарушил разпоредбата на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА. С наказателно постановление № 02-35 от 06.03.2019г., на Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, издадено въз основа на описания акт, на И.И. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, на основание чл.70, ал.1 от ЗРА.

По несъмнен начин е установен и факта, че наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Карнобат, който с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 76 от 2019 година отменил НП изцяло, като незаконосъобразно. Видно от отбелязването в края на съдебния акт по делото, изискано в хода на настоящото производство, Решение № 56 от 22.05.2019г. влязло в законна сила на 14.06.2019г.

            От материалите по делото на РС-Карнобат се установява, че в хода на съдебното производство ищецът бил представляван от упълномощен процесуален представител- адвокат от АК-Бургас. На л.27 от материалите по н.а.х.д. № 76 от 2019г. се съдържа писменото пълномощно, издадено от И.Р.И. на упълномощения представител- адвокат Х.К. ***, като е изрично е отбелязан и номера и датата на наказателното постановление, издадено от ИАРА срещу жалбоподателя И., оспорено пред посочения съд. Документът е съставен върху бланков образец на Договор за правна защита и съдействие, със серия В, № **********. В документа е посочено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, която е изписана цифром и словом. Изрично е отбелязано, че сумата е платена в брой на датата, когато е съставен документа, а именно на 11.03.2019г.

        Видно от материалите по делото, адвокат К. участвала в заседание на районния съд, проведено на 16.05.2019г., в което след събиране на гласните и писмените доказателства делото било обявено за решаване.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се присъжда.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

При съвкупният анализ на писмените доказателства по делото се установи безспорно, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността. Установи се, че наказателно постановление № 02-35, издадено на 06.03.2019г. от Началник на отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА е обжалвано и отменено с влязъл сила съдебен акт на Районен съд – град Карнобат, като решението влязло в сила на 14.06.2019г.

По делото е безспорно обстоятелството, че отмененото НП съставлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, а и в тази насока е налице задължителна съдебна практика- ТР № 1 от 15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС на РБ.

Ищецът твърди, че от незаконосъобразния акт – отмененото наказателно постановление претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му.

В настоящото производството за обезщетение, на основание на основание чл.154, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, в тежест на ищеца е да установи фактите и обстоятелствата, изложени в исковата му молба, от които черпи благоприятни последици. Доказателствената тежест е разпределена между страните в първото по делото съдебно заседание, съгласно чл. 153 и чл. 154, ал.1 от ГПК.

Във връзка с исковата претенция за обезщетяване на причинените имуществени вреди ищецът трябва да докаже действително заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, за което в исковата молба се сочи, че е в размер на 500.00 /петстотин/ лева, а именно, че същото е изплатено за процесуално представителство по образуваното пред Районен съд – Карнобат дело от административнонаказателен характер, което съгласно указаното в Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г. на колегиите на ВАС на РБ съставлява имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното НП, отменено с влязло в сила решение.

       В текста на обсъдения по.горе частен документ –договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019г. се сочи както размера на уговорено адвокатско възнаграждение, а в съответната част на бланковия образец се съдържа и изричен текст относно заплащането на сумата от 500 лева и обстоятелството, че въз 

 

 

 

награждението било платено „в брой“.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС на РБ, по т.д. № 6 от 2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Следователно, при наличието на този договор за правна защита и съдействие, обективиращ текст на разписка за предаване, съответно получаване на описаната в него сума, твърдението, че било платено претендираното възнаграждение в размер на 500 лева е доказано по надлежния ред.

 

По изложените съображения, съдът намира, че са налице всички основания за уважаване на исковата претенция за имуществени вреди в пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

             

 

 

Предвид изхода на спора, основателно е и искането на ищеца за присъждане на разноските в производството, като съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ адвокатското възнаграждение за един адвокат, се присъжда съразмерно на уважената част от иска. Посоченият договорен и заплатен размер от 300 лева съвпада със съществуващият минимален размер на този вид възнаграждение, а именно триста лева, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оформената в тази връзка разписка, обективира пълното плащане на сумата, респективно обуславя извода, че същата следва да бъде възстановена на ищеца изцяло, предвид уважаване на исковата претенция изцяло, т.е. за сумата от 300 лева. Към направените разноски за това производство следва да бъде включена и платената държавна такси в размер на 10 /десет/ лева или ИАРА следва да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер на 310 лева.

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

  

 

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА/, със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица “Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на И.Р.И., адрес: ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 22.07.2019г., до окончателното плащане на тази сума.

            

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури / ИАРА/, със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица “Княз Александър Батенберг“ № 1, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на И.Р.И., адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева, общ размер на направените по делото разноски- платено адвокатско възнаграждение на един адвокат и внесена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението за изготвянето му.

                                                           

 

СЪДИЯ: