Решение по дело №1362/2018 на Районен съд - Свищов

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 169

 

гр.Свищов, 9.07.2019 год.

 

                       

            Свищовският районен съд в публично заседание на 25.06.2019 година в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1362 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.

           

            Ищецът СД „Д.И С.“***, представляван от Д. М. Д., чрез пълномощника адв. С.Т.  от ВТАК  твърди, че  на 26.02.2015г.  в гр. Плевен  сключили с  ППОКЧС „*****“ с. *****, представлявана от председателя Т.Д.Т.  договор за изработка , по силата на който възложителя – ответник възложил, а изпълнителя – ищецът приел да извърши машинна обработка на 200 дка земя, представляваща лозови насаждения  в землището на с. *****, като вида на дейностите били посочени в чл. 1 ал.  1 от договора, а по силата на ал. 2 – работата щяла да бъде извършена със собствена на изпълнителя специализирана за целта техника. Съгласно договора  срокът на изпълнение бил от 01.03.2015г. до 210.06.2015г., договорената цена била 220 лева на декар без ДДДС, възложителя авансово заплащал цена в размер на 36 000 лева, с включен ДДС след подписване на договора, като възложителя извършва плащането по банков път по сметка на изпълнителя, който от своя страна съставя  документ за плащането, а по силата на чл. 10 от договора изпълнителят има право да получи договореното възнаграждение в срока и по реда на чл. 6 от договора ,като съгласно чл. 11 в случай на забавено плащане на дължимото възнаграждение изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1%. Заявява, че ответникът  е изпълнил задължението си само за авансово заплащане на паричната сума от 36 000 лева с ДДС, което било удостоверено с фактура № **********/26.02.2015г. на стойност 18 000 лева и фактура № **********/04.05.2015г. на стойност 18 000 лева, но не бил изпълнил задължението си по договора и не бил заплатил на изпълнителя дължимата парична сума в размер на 16 800 лева с ДДС, представляваща остатък от договорено възнаграждение по договора за извършена машинна обработка.  Твърди, че до момента възложителят не бил изпълнил задължението си да доплати остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 16 800 лева, поради което за ищеца бил налице правен интерес да потърси правата си, както и да претендира договорената неустойка в размер на 0,1% на ден върху тази парична сума, считано от 21.06.2015г. до окончателното й изплащане. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата 16 800,00 лева, представляваща остатък от дължимо парично задължение по договор от 26.02.2015г.  с включен ДДС, ведно с 0,1 % неустойка на ден , считано от 20.06.2015г. до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото  до окончателното изплащане. Претендира разноски. В хода на устните състезания взема становище взема становище, че ответникът не само не е оспорил иска, не е оспорил доказателствата, а е представил доказателства за заплащане на исковата сума 16 800 лева, поради което исковата претенция се явявала основателна и следвало да бъде уважена, като бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно списък на разноските.

            С Определение № 70 от 23.01.2019г. по делото е прекратено производството по делото, в частта по отношение на иска по чл. 92 от ЗЗД за неустойка – 0,1% неустойка на ден, считано от 20.06.2015г. до датата на завеждане на делото, поради оттегляне на този иск от „Д.И С.“СД ***.

Ответникът  П.О.К.Н.Ч.С. „З.“*** /ППОКЧС / в дадения от съда срок  не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание на 16.05.2019г., чрез процесуалният си представител  взема становище, че исковата сума  16 800 лева е заплатена  след завеждане на делото, за което на 27.02.2019г. има съставена фактура и платежно нареждане. Изразява желание за доброволно уреждане на спора.   В хода на устните състезания не взема становище.

 

Съдът, като обсъди  представените по делото доказателства, намери за установено следното:

            Видно от договор от 26.02.2015г. между страните по делото, ищецът като изпълнител и ответната кооперация като възложител, с предмет възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да извърши машинна обработка: изкореняване на лозови насаждения ,пробутване на изкоренената маса, подравняване, включително подравняване на терасите, риголване 60-70 см. и подравняне, общо работа на 200 декара, която ще се извърши със собствена на изпълнителя специализирана земеделска техника. Било уговорено извършването на работата да се удостовери с протокол. В чл. 3 от договора бил определен срок за изпълнение на договорената работа – от 01.03.2015г. до 20.06.2015г.. В чл. 5 от договора, страните по делото постигнали съгласие, че договорената единична цена на работата е 220 лева на декар без ДДС. Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора възложителят заплаща авансово 36 000 лева с ДДС след сключване на договора и издаване на данъчни фактури от страна на изпълнителя. В чл. 9 били уредени задълженията на изпълнителя – да изпълни договорената работа в срок, както и да я изпълни съгласно изискванията на възложителя, а в чл. 10 било уредено правото на изпълнителя да получи договореното възнаграждение в срок, определен в чл. 6 от договора. В чл. 11 от договора било предвидено, че в случай на забавено плащане на дължимото възнаграждение, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0,1%.  Не се спори по делото, че възложителят е заплатил авансово сумата 36 000 лева с ДДС след сключване на делото и издаване на данъчни фактури от страна на изпълнителя, което се установи и от приложените по делото фактура № ********** от 26.02.2015г. и фактура № ********** от 04.05.2015г..

            Представена от ответника и приложена по делото беше фактура № ********** от 27.02.2019г. издадена от ищеца, на стойност 16 800 лева с ДДС, с посочено наименование на услугата – почистване на стари лозови насаждения по договор от 26.02.2015г.. Видно от преводно нареждане от 18.02.2019г. , на същата дата ответника е превел на ищеца сумата 16 800 лева с посочено основание за превода – съгласно договор за почистване на лозя.  Ищцовата страна пред процесуалният си представител в съдебно заседание на 25.06.2019г. признава извършеното плащане на сумата 16 800 лева по процесния договор, след завеждане на делото.

Разпитан по делото беше св. П.И., посочен от ищеца. Същият изнесе, че е техник при ищеца, запознат бил с взаимоотношенията между страните по делото  по договора, като работата по договора била извършена изцяло. Според показанията на този свидетел, бил запознат с фактурата за извършено плащане, представена по делото, но освен сумата по фактурата не били заплатени разноските.

            При тези данни от фактическа страна, съдът намира, че ищцовата претенция за главницата е била изцяло основателна към датата на подаване на исковата молба, което беше признато и от ответника  чрез превеждането на сумата по сметка на ищеца на 18.02.2019г. В случая е предявен иск с правно основание чл.  79, ал.1 от ЗЗД,  с който се иска изпълнение на поето от ответника задължение, произтичащо от сключени между страните договор за изработка на 26.02.2015г. . Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже факта на плащането. С представения договор, двете представени фактури, показанията на св. И.,  ищецът  доказва сключения договор и собствената си изправност по него. Не се спори по делото, напротив налице е твърдение на ищеца в исковата молба, че ответника е заплатил сумата от 36 000 лева след сключване на договора, което се установи и от представените с исковата молба фактури.  Установи се, че ответникът дължи плащане в размер на  16 800 лева – дължим остатък от неизплатено договорено възнаграждение за извършена машинна обработка по договора при договорената цена. Поради настъпилия правопогасителен факт – плащане, претенцията за главница в размер на  16 800 лева – остатък от дължимо парично възнаграждение по договор от 26.02.2015г. с ДДС, следва да бъде отхвърлена, т.к. ответникът доказа, че е заплатил към датата на устните състезания изцяло  възнаграждението по договора от 26.02.2015г. за извършената машинна обработка по договора на 200 дка. Искът за главницата към момента  е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради извършено плащане.

                        Относно претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното плащане, същата е за акцесорно вземане, което не може да бъде предмет на самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане, поради това, че тази претенция не може да бъде конкретизирана по размер. Кредиторът на едно парично задължение има право на законна лихва, поради това, че до момента на плащането е бил лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и която не е получил.  Начисляваната законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата се явява последица от уважаването на съдебно предявеното вземане. В настоящия случай, въпреки, че искът за главница ще бъде отхвърлен, законна лихва се дължи, поради това, че плащането е извършено след завеждане на делото.  Доколкото се касае за парично вземане, непогасено в срок, платено със забава, искането за присъждане на законна лихва е основателно. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца лихва върху главницата от 16 800,00  лева от 31.12.2018г. до датата на плащането – 18.02.2019г. .

 

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца изцяло направените по делото разноски. Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК, за да се възложат на ищеца разноските не е достатъчно само ответникът да е признал иска, а трябва и да не е дал повод за завеждане на делото. Видно от доказателствата  ответника е  заплатил главницата по исковата претенция,  едва след завеждането на иска. Исковата молба е подадена на 31.12.2018 г.., а исковата сума е преведена от ответника на 18.02.2019г. Поради горното съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер  на 1706,00 лева, от които 672,00 лева -  внесена ДТ за завеждане на  иска и 1034,00 лева – адвокатско възнаграждение.  

 

Въз основа на гореизложеното, съдът

           

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.И С.“СД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван от Д. М. Д. срещу П.О.К.Н.Ч.С. „З.“ , ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявана от Председателя Т.Д.Т., иск с правно основание  чл. 79 от ЗЗД  за сумата от 16 800,00  лева – главница- остатък от дължимо парично възнаграждение по договор от 26.02.2015г. с ДДС, поради плащане.

 

                ОСЪЖДА П.О.К.Н.Ч.С. „З.“ , ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявана от Председателя Т.Д.Т. да заплати на „Д.И С.“СД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван от Д. М. Д. законна лихва върху главницата от 16 800 лева, считано от датата на завеждане на делото - 31.12.2018г. до датата на плащане - 18.02.2019г..

                                                           

             ОСЪЖДА П.О.К.Н.Ч.С. „З.“ , ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявана от Председателя Т.Д.Т. да заплати на „Д.И С.“СД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представляван от Д. М. Д. направените по делото разноски в размер на 1706,00  лева, , от които 672,00 лева -  внесена ДТ за завеждане на  иска и 1034,00 лева – адвокатско възнаграждение.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                   

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: