Р Е
Ш Е Н
И Е №120
гр.Враца, 08.07.2019г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 21.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА И.
при участието на секретаря ГАЛИНА
ЕМИЛОВА разгледа докладваното от съдия И. т.д.№112 по описа за 2018г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Й.И.Ц., ЕГН **********, представлявана
по пълномощие от адв.Ц.В. от САК със съдебен адрес ***-13, офис 5 е предявила срещу
ЗАД"ОЗК-Застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ЖК"Възраждане", ул."Света София"№7,
ет.5 обективно съединени осъдителни искове за сумата 120 000лв. и за сумата
245.69лв.
Исковете са с правно основание чл.493,
ал.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на
05.10.2017г., около 8:40ч. на път ІІ-15, км.6+200 П.И.П. при управление на лек
автомобил "Фиат", модел "Пунто", рег.№**** поради
управление с превишена и несъобразена скорост, без спазване на необходимата
дистанция от останалите участници в движението, губи контрол върху управлението
на превозното средство и блъска движещия се пред него лек автомобил
"Фолксваген", модел "Голф", рег.№****, управляван от Г.Е.К..
В резултат от настъпилото произшествие е пострадала ищцата, която е пътувала на
задната седалка на автомобила "Фолксваген Голф". Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време, без неравности
по пътното платно. За произшествието е съставен констативен протокол с
пострадали лица от 06.10.2017г. и е образувано ДП №1028/2017г. по описа на
РУП-Враца, по което е установена причината на настъпване на произшествието, а
именно субективните действия на водача на лекия автомобил "Фиат Пунто",
който поради управление с превишена и несъобразена скорост и поради неспазване
на безопасна дистанция с движещия се пред него лек автомобил "Фолксваген
Голф" е допуснал настъпването на ПТП. Установено е, че водачът е имал
обективна възможност както да възприеме, така и техническата възможност на
предотврати удара, като намали скоростта и предприеме аварийно спиране или
заобикаляне на движещия се пред него лек автомобил. С поведението си П.П. е
нарушил грубо разпоредбите на ЗДвП и е нанесъл на ищцата тежки телесни
увреждания, а именно: счупване на черепната основа в ляво с кръвотечение от
левия ушен канал, което увреждане отговаря на самостоятелния медико биологичен
признак - нараняване, което прониква в черепната кухина; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и
мозъчна контузия, които увреждания отговарят на биологичния признак -
разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдна травма, изразяваща
се в счупване на 5-то ляво ребро; двустранна невросензорна загуба на слуха и
контузия на главата, разкъсно-контузни рани на главата, субдурален хигрон
темпоробазално.
Нататък в исковата молба се твърди, че след
инцидента ищцата е прегледана в Спешно отделение на "МБАЛ-Христо
Ботев", гр.Враца и е насочена и хоспитализирана в Хирургично отделение за
периода от 05.10.2017г. до 16.10.2017г. Приета е в увредено общо състояние със
силна болка в областта на лявата гръдна половина и разкъсно-контузна рана в
областта на главата - ляво слепоочно и теменно, споделяла е за изтичане на кръв
от левия ушен канал, силно главоболие и болки в шийния отдел. След извършването
на рентгенография на ребра и глава е установена фрактура на пето ляво ребро по
средна подмишнична линия и счупване на външния
контур на пирамидата на лява слепоочна кост на прехода към люспата -
счупване на черепната основа, дискретен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
и контузионни огнища. За възстановяването на уврежданията същата е следвало да
носи шийна яка и е проведена и медикаментозно-дехидратираща терапия.
Според изложеното в исковата молба
лечението на ищцата е продължило в домашни условия, като същата е изпитвала
силно главоболие, болка в областта на шията и гърдите, споделяла е за болка в
лявата гръдна половина, а болките се усилвали при движение и покой, споделяла
за намален слух и след преглед от специалист УНГ е насочена за хоспитализация в
отделение УНГ на "МБАЛ-Христо Ботев", гр.Враца за периода от
15.01.2018г. до 19.01.2018г. При извършеното аудиометрично изследване е
поставена окончателна диагноза двустранна неврозна загуба на слуха. Твърди се,
че след инцидента ищцата не чува добре и това пречи на нормалното й ежедневие и
на общуването й с околните. Случилото се и трудното възстановяване са оказали
силно влияние и на психическото състояние на ищцата. Стресът и тревогата я възпрепятстват
да продължи нормалния си начин на живот, а негативните изживявания от ПТП
продължават и до днес.
Следващото твърдение на ищцата е, че е
претърпяла и имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на стойност
245.69лв., направени за закупуване на медикамент сермион на цена 22.42лв., на
същия медикамент на цена 17.04лв., за медикаменти ноотропил, сомазина,
пирацетам и афламил на цена 37.90лв., ноотропил и сомазина на цена 33.44лв., ноотропил, сомазина и
афламил на цена 83.58лв., ноотропил, сомазина и пирацетам на цена 51.31лв.
В исковата молба се сочи, че към датата
на произшествието лекият автомобил "Фиат Пунто" е имал задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното
дружество по застрахователна полица №BG/23/*********,
валидна от 05.05.2017г. до 04.05.2018г. Ищцата сочи, че е отправила към
ответника претенция за заплащане на обезщетение с молба
вх.№ЦУ99-2135/30.04.2018г., по която е образувана преписка по щета
№0411-300-0002-2018. С писмо от 08.05.2018г. от нея били изискани допълнителни
документи, с каквито тя не разполагала. На застрахователя била предоставена
допълнителна информация за банковата сметка на ищцата. С писмо
изх.№ЦУ99-3737/03.08.2018г. ответникът отказал да изплати застрахователно
обезщетение.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на искове за сумата 120 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за сумата 245.69лв. -
обезщетение за имуществени вреди, които се претендират ведно със законна лихва,
считано от 03.08.2018г. до окончателното им изплащане. Претендират се и
разноски.
Чрез пълномощника си адв.Т.Т. от САК
ответникът е подал отговор на исковата молба.
В отговора се излагат съображения за
наличието на основание за спиране на настоящото производство в условията на чл.229,
ал.5 от ГПК предвид наличието на данни за престъпни обстоятелства, както и
такива във връзка с материалната доказателствена сила на констативния протокол
за ПТП, които съдът не е обсъдил в определението си по чл.374 от ГПК, тъй като
е налице влязло в законна сила решение по чл.78а от НК, с което водачът на
лекия автомобил "Фиат Пунто" П.И.П. е признат за виновен за
настъпването на произшествието.
Ответникът оспорва исковите претенции
като неоснователни. В тази връзка в отговора се оспорва наличието на твърдените
в исковата молба телесни увреждания, болки и страдания. Алтернативно се
поддържа, че исковите претенции са прекомерно завишени.
Ответникът навежда възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, свеждащо се до нарушение на
правилата на ЗДвП и конкретно до това, че е пътувала без предпазен колан. По
този начин ответникът обосновава възражението си за намаляване на
застрахователното обезщетение в условията на чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвид на
това, че пострадалата е създала реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат и не е положила необходимата грижа за опазване на живота и здравето
си.
Ответникът оспорва и акцесорната
претенция за присъждане на лихва и началния момент, от който такава се
претендира.
Ищцата е представила допълнителна
искова молба, в която поддържа фактическите си твърдения във връзка с
претърпените увреждания и свързаните с тях болки и страдания. Оспорва
възражението на ответника за съпричиняване на вредите, както и твърдението му за
неизползване на предпазен колан. На възражението на ответника се противопоставя
довод, че поставянето на предпазен колан не би могло да ограничи свободното
движение на крайниците и главата и уврежданията биха настъпили и при
поставянето на такъв, тъй като пострадалата е пътувала на задната лява седалка
на автомобила и при установения механизъм на произшествието /удар в задната
лява част на автомобила/ коланът не би могъл да ограничи уврежданията. В
допълнителната искова молба се изразява несъгласие с поддържаното от ответника
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за
недължимост на лихва върху същото.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа заявеното в първоначалния.
След съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната логическа и правна връзка,
съдът приема за установено следното:
От приложеното ЧНД №498/2018г. по описа
на Районен съд-Враца се установява, че с Решение №137/11.06.2018г., влязло в
законна сила на 27.06.2018г., П.И.П., ЕГН ********** е признат за виновен в
това, че на 05.10.2017г. около 8:40ч. на път ІІ-15 /гр.Враца-гр.Оряхово/ при
км.6.200 при управление на лекия си автомобил марка "Фиат", модел
"Пунто" с рег.№****, след като е нарушил правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, а именно - в нарушение на чл.21, ал.2 и чл.23, ал.1 по
непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Й.И.Ц. от гр.Враца, изразяващи се в счупване
на черепната основа вляво с кръвотечение от левия ушен канал - нараняване,
което прониква в черепната кухина, и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и
мозъчна контузия - разстройство на здравето, временно опасно за живота -
престъпление по чл.343, ал.1, б."б", вр. чл.342, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000лв. В
мотивите на решението е прието, че преди произшествието обвиняемият се е движил
със скорост около 65км/ч, а пред него в същата лента се е движим автомобилът, в
който е пътувала ищцата, управляван от Г.К.. Ищцата е пътувала на задната
седалка зад водача. К. управлявал
автомобила си "Фолксваген Голф" със скорост около 27км/ч при хубаво и
слънчево и хубаво време и с добра видимост. На около 100м. преди "Вичов
хан", движейки се в най-дясната лента за движение, К. намалил скоростта на
автомобила си с цел да завие надясно за навлизане в земен лозарски път. К.
виждал в огледалото за обратно виждане пътуващия зад него л.а. "Фиат
Пунто", управляван от обвиняемия, който поради движението си с превишена
скорост и несъобразяване на пътната дистанция с движещия се пред него автомобил
, го блъснал в задната лява част, в резултат от което л.а."Фолксваген
Голф" напуснал платното за движение вдясно и се установи в канавката.
Прието е, че при произшествието пострадала Й.Ц. е получила две средни телесни
повреди - счупване на черепната основа вляво с кръвотечение в левия ушен канал,
което увреждане отговаря на медико-биологичен признак - нараняване, което
прониква в черепната кухина и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна
контузия, които отговарят на медико-биологичен признак на разстройство на здравето,
временно опасно за живота, както и гръдна травма, изразяваща се в счупване на
пето ляво ребро, разкъсноконтузни рани на главата, които увреждания са й
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека телесна
повреда.
От представените по делото материали от
досъдебното производство е видно, че автомобилът "Фолксваген Голф" е
бил със смачкана задна лява част, като деформацията от лявата странична част
достига задна лява врата, като в резултат от удара е деформирано цялото купе на
автомобила.
Между страните не се спори по факта, че
л.а. "Фиат Пунто" е имал при ответника задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/23/11700130 със срок на покритие от
05.05.2017г. до 04.05.2018г.
По делото е разпитан като свидетел
виновния за произшествието водач П.П.. Същият твърди, че непосредствено преди
произшествието му "причерняло", изгубил съзнание и след като в
последния момент се свестил, настъпил удара с другата кола. От разстояние от
около 10м. П. видял, че в другия автомобил на задната седалка пътували мъж и
жена, но не забелязал дали са били с поставени предпазни колани.
Св. Г.К., водач на автомобила, в който
е пътувала ищцата, не си спомня дали същата е била с поставен предпазен колан.
Според него преди удара колата била спряла на равното, за да слязат ищцата и
съпруга й. К. сочи, че след удара таванът на автомобила му бил скършен, а
бронята и задната греда влезли в задните седалки, където пътували пасажерите.
Св. А.Г., снаха на ищцата, съобщава
данни за състоянието, в което я заварила в болницата - тя била с поставена ортопедична
яка, от ухото й изтичала кръв, говорела трудно и се разплакала. Болничният
престой продължил около 10 дни, първоначално ищцата била на легло, но преди
изписването можела да ходи с придружител, изпитвала силни болки в ребрата около
4-5 месеца, не можела да се обслужва сама, чувствала се несигурна при ходене и
пиела медикаменти. Според Г. в момента ищцата чува трудно и с двете уши, но с
лявото не чува почти нищо. Ищцата носила ортопедична яка в продължение на един
месец, изживяла силен стрес, била уплашена. До настоящия момент ищцата приема
медикаменти, предписани й от невролог заради болките, които изпитва, и заради
несигурността при ходене.
Изслушаната по делото съдебна
автотехническа експертиза установява, че при произшествието ищцата е седяла на
задната лява седалка на автомобила и е била без поставен предпазен колан,
въпреки че автомобилът е оборудван с такъв. Според вещото лице, предвид
характера на получените увреждания, същите не биха настъпили при ползване на
колан, но в съдебно заседание вещото лице пояснява, че от техническа гледна
точка е напълно възможно уврежданията да настъпят и с поставен такъв, тъй като при
такава сила на удара автомобилът е бил тотална унищожен и бракуван.
Вещото лице ортопед-травматолог по
изслушаната съдебно-медицинска експертиза се произнася, че ищцата е получила
открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа
вляво с кръвотечение от левия ушен канал, което увреждане отговаря на
самостоятелния медико-биологичен признак - нараняване, което прониква в
черепната кухина; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и мозъчна контузия,
които увреждания отговарят на медико-биологичния признак - разстройство на
здравето, временно опасно за живота с оздравителен период около месец и
половина - два при липса на усложнения и нормален оздравителен процес, като е
необходимо активно проследяване през следващите шест месеца за късна отпаднала
неврологична симптоматика; гръдна травма, изразяваща се в счупване на 5-то ляво
ребро, разкъсно-контузни рани на главата, които са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период около 4
седмици при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Според вещото
лице по механизъм получените увреждания отговарят да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети, по начин и по време в условията на ПТП -
травма в купето на лек автомобил. В съдебно заседание вещото лице д-р К. внася
пояснение, че дори пострадалата да е ползвала предпазен колан, е възможно да
получи такива травми, тъй като коланът предпазва преди всичко тялото, а в
случая се е получил т.нар. "контра къп", при който главата се движи в
обратно положение откъм удара.
По делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице, специалист УНГ. При прегледа на
ищцата и направената аудиометрия вещото лице е констатирало слухова загуба за
всички честоти на двете уши от "тежко чуване" за ниските честоти,
достигаща до "практическа глухота" за високите честоти.
Констатираното намаление на слуха не подлежи на ефикасно лечение, води до
затруднение в комуникацията и е препоръчителна слухопротезиране. Според вещото
лице констатираното към момента на изследването състояние на слуха може да бъде
причинено както от прекарана травма, така и от прогресиращо възрастово
изменение на слуха и в случая става дума за наслагване на травматичните
поражения върху предполагаемо възрастово изменение на слуха, най-вече за лявото
ухо. Вещото лице прави именно предположение, предвид липсата на аудиометрично
изследване от предходни периоди, а само анамнестични данни от пострадалата за
шум и намаление на слуха за дясното ухо. При направения от вещото лице преглед
на ищцата при отоскопия не е констатирана последица от травматична перфорация,
която би била категорично в подкрепа на травматичния характер на слуховата
загуба, като в същото време има данни за хеморагия от слуховия проход вляво
непосредствено след ПТП и в следващите дни от лечението в хирургично отделение.
Предполагаемата причина за тази хеморагия може да бъде руптура на мембрана
тимпани, която в следващите месеци е заздравяла спонтанно. Вещото лице д-р Й. е
изготвил допълнително заключение след представени от ищцата медицински
документи. В него се приема, че към момента на прегледа /08.04.2019г./ и
извършените изследвания се констатира анатомична интактност на слуховия
анализатор със значително редуцирана функция на слуха. Прекараната черепно-мозъчна
травма води и до лабиринтна травма, при която са наблюдавани хеморагични изливи
в ципестия лабиринт, вътрешния слухов проход, в перилимфатичното пространство и
скала тимпани, а също така и в кавум тимпани. В късните стадии настъпва
организация на екстравазатите и последваща регенерация на рецепторите на
нервните влакна, което е в основата на трайното намаление на слуха. Тези
промени са придружени и от нарушение в хидродинамиката на пери- и ендолимфата с
екстремално повишение на налягането им, което води до огъване на базиларната
мембрана, като този механизъм на въздействие върху слуховия анализатор важи и
за двете уши. В случая е налице фиксиране на намалението на слуха, неподлежащо
на лечение, като това състояние може да се приеме за окончателно. В съдебно
заседание вещото лице д-р Й. пояснява, че при ищцата няма нарушаване на
анатомичната цялост на слуховия анализатор, но е налице значително редуциране
на функцията му, което може да се дължи на два фактора - възрастовите изменения
и претърпяната травма. Вещото лице подчертава, че за да приеме травмата за
основна причина за намаляването на слуха, трябва да е налице нарушаване на
анатомичната цялост на слуховия анализатор, каквото в случая липсва.
По делото е допусната и изслушана и
медицинска експертиза с вещо лице неврохирург, което се произнася, че при
произшествието ищцата е получила черепномозъчна травма /средна по тежест/ с КТ
данни за счупване на лявата слепоочна кост /счупване на средна черепна ямка
вляво/; паренхимна мозъчна контузия в левия слепоочен канал и малък субдурален
/под твърдата мозъчна обвивка/ кръвоизлив вляво слепоочно. Тези увреждания
съответстват на механизма на настъпване на ПТП и по своята биологична
характеристика представляват разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Вещото лице неврохирург описва проведеното на ищцата лечение и
констатира, че същата е изписана от болница в добро състояние с възстановена
самостоятелна походка. По отношение на черепномозъчната травма вещото лице доц.
д-р В. се произнася, че за период от 20 дни ищцата е имала изразена общомозъчна
симптоматика - субективни оплаквания от главоболие, гадене, повръщане и
световъртеж с нарушена походка, което налага лечебно постелен режим и
впоследствие домашен такъв. В момента ищцата се оплаква от епизодично
главоболие, лесна изморяемост и поява на главоболие при интелектуално
натоварване. Тези симптоми според експерта са израз на т.нар. посттравматична
церебрастения /слабост на нервната система/ и подобни симптоми са типични при
прекарана такава травма. Липсват данни за огнищна неврологична симптоматика и
клинично се наблюдава добро възстановяване. По отношение на перспективата за
състоянието на ищцата вещото лице сочи, че наличието на паренхимна контузия на
КТ предполага опасност от развитие на посттравматична епилепсия в бъдещ период,
каквато симптоматика развиват до 20% от пациентите, но до този момент при
ищцата не се наблюдават такива симптоми. Според експертизата периодът на
възстановяване на ищцата е продължил не по-малко от 30 дни, но периодът на
пълно възстановяване може да достигне до 6 месеца. Вещото лице се произнася, че
извършените от ищцата разходи за медикаменти са били необходими за лечението й.
С исковата молба са представени писмени
доказателства за това, че на 30.04.2018г. ищцата е отправила до ответника
писмено искане по чл.498 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея вреди, но е получила писмен отказ от 03.08.2018г.,
мотивиран с непредставяне на допълнителни документи - протокол от разпит на
свидетели, постановление за прекратяване на наказателното производство или
съдебно решение и банкова сметка.
***ка съдът достигна до следните правни
изводи:
Налице е влязло в сила решение на
наказателния съд по чл.78а от НК, с което водачът на лекия автомобил "Фиат
Пунто", чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е
признат за виновен за настъпването на ПТП, при което е пострадала ищцата.
Решението има силата на присъда и е задължително за гражданския съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съобразно чл.300 от ГПК.
Налице е валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите по сключена с ответното дружество застрахователна полица, в
чийто срок на покритие е настъпило произшествието.
Ищцата е изпълнила задължението си по
чл.498 от КЗ да отправи към застрахователя писмена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение и е представила пред него документите, с които
разполага. Получила е писмен отказ от 03.08.2018г.
Съдът обсъди събраните по доказателства
за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получените при произшествието телесни увреждания и приема
следното:
Основанието за ангажиране на
отговорността на застрахователя по чл.493, ал.1 от КЗ да обезщети ищцата за
претърпените от нея вреди от произшествието е доказано. Като взе предвид вида и
степента на претърпените от ищцата телесни увреждания, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, съдът намира за справедливо по критерия на
чл.52 от ЗЗД за претърпените от нея болки и страдания същата да бъде обезщетена
със сумата 70 000лв. В този размер искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен, а в останалата част отхвърлен като
неоснователен и недоказан. При определяне на размера на обезщетението съдът взе
предвид тежестта на уврежданията, продължителността на възстановителния период
и това, че към момента ищцата е в добро здравословно състояние. Налице са
признаци на посттравматична церебрастения /слабост на нервната система/, но
няма данни за огнищна неврологична симптоматика и посттравматична епилепсия. Не
са налице и категорични доказателства за това, че загубата на слуха е пряка и
непосредствена последица от претърпяната при произшествието травма и се дължи
единствено на нея.
Като основателен и доказан следва да
бъде уважен и иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 245.69лв.,
предвид установеното от експертизата с вещо лице неврохирург, че медикаментите,
закупени от ищцата, са били необходими за лечението й.
Обезщетенията следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018г. /датата на писмения отказ на
застрахователя/ до окончателното им изплащане.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, основано на твърдение за непоставен предпазен колан. От заключението на
изслушаната автотехническа експертиза и от обясненията на вещото лице се
установява, че при ПТП автомобилът, в който е пътувала ищцата, е бил тотална
унищожен и предвид скоростта, с която се е движил виновният за произшествието
водач, телесните увреждания на ищцата биха могли да настъпят и при предпазен
колан. В същия смисъл се произнася и вещото лице ортопед-травматолог. По тези
съображения съдът приема, че не е налице основанието по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на размера на обезщетенията.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 2 800лв., както и направените за сметка на бюджета разноски за
експертизи в размер на 900лв.
В полза на "Адвокатско дружество В.
и Б.", БУЛСТАТ ********* ответникът
следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1 956лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съдът намира за неоснователно искането на ищцата по
чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на размера на заплатеното от ответника
възнаграждение за адвокатска защита. За произнасянето си това искане съдът взе
пред действителната фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените
съдебни заседание и това, че договореното адвокатско възнаграждение не
надхвърля драстично минималния размер по Наредба №1 от 9.07.2005г. Следващите
на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част на исковете са в размер на
2 077лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-Застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5 да
заплати на Й.И.Ц., ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес:***-13, офис
5, адвокат Ц.В. сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, и сумата 245.69лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, настъпили при пътнотранспортно произшествие на 05.10.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.08.2018г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-Застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5 да заплати
в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 2 809.80лв., както и
направените разноски за експертизи в размер на 900лв.
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-Застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5 да
заплати на "Адвокатско дружество В.
и Б.", БУЛСТАТ ********* адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
размер на 1 956лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Й.И.Ц., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на ЗАД"ОЗК-Застраховане"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7,
ет.5 разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
2 077лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: