Р Е Ш Е Н И Е

 

№ IV – 28                  28.04.2021 г.             град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На пети април, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                             мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер  150 по описа за 2021 година

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Н.П.Й., ЕГН **********, ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощник – майка Д.И.П. и процесуален представител адв. Игнатова, срещу Решение №260078/17.11.2020г., постановено от Несебърски районен съд по гр.д.№561/2020г. по описа, с което са отхвърлени исковете на въззивницата, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, срещу Д.В.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и А.Л.Ц. – Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за признаване за установено, че обективираната в нотариален акт № *** на нотариус Стоян Ангелов сделка за покупко-продажба на недвижим имот, в частта й относно ½ идеална част от апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, находящ се в ***, с площ от 33,59 кв. м., с предназначение „жилищен апартамент”, ведно със 7,19 кв. м. прилежащи части от общите части на сградата, ведно със съответния процент от правото на строеж върху поземления имот, е нищожна поради сключването й в противоречие на добрите нрави, и с правно основание чл. 34 от ЗЗД - ответници да бъдат осъдени да върнат на ищцата ½ идеална част от апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър; с което въззивницата е осъдена да заплати на Д.В.Й., сумата от 900 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 700 лв. – половината от платеното възнаграждение за един адвокат за защита по предявените искове и 200 лв. – платен депозит за експертиза, а на А.Л.Ц. – Й. - сумата от 700 лв., представляваща направени по делото разноски – половината от платеното възнаграждение за един адвокат за защита предявените искове.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.

Според въззивника съдът е постановил решението си при нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон, актът е необоснован, непълен, неточен и неправилен; фактическата обстановка не е правилно установена; не са установени релевантните факти и това е довело до нарушение на материалния закон и е опорочило изводите на съда. 

Оспорват се изводите на съда, че продажната цена, на която е извършена сделката, макар и четири пъти по-ниска от пазарната, не е довела до нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, поради това, че сделката е между близки роднини, а парите за придобиването са получени от майката на наследодателя. Според въззивника тези факти и обстоятелства нямат значение за крайния извод – че е налице сочения порок на сделката. Излагат се съображения, че сделката е сключена на 18.06.2018г. - 9 дни преди смъртта на наследодателя, като настъпването й, предвид заболяването от което страда, удостоверено от медицинска документация, е било очаквано и сигурно. Обстоятелството, че по делото е представена разписка от 06.05.2017г., за сумата 5000 лева, съставляващи част от продажната цена е без значение, доколкото сделката не е сключена тогава, а е било налице само намерение за сключването й.

Според въззивника, доказателствата се обсъдени едностранчиво – само свидетелските показания, за да се обоснове извод, че само занижената продажна цена не сочи нищожност поради противоречие с добрите нрави. При обсъждане на установената от експертизата цена на имота – 38150 лева и продажната цена от 9900 лева, се излагат съображения за драстично занижена цена, на която е продаден имота, което само по себе си съставлява накърняване на добрите нрави, освен че лишава ищцата, страдаща от психично заболяване и не можеща да се защити, от наследство.

 

Въззиваемите – ответници Д.В.Й. и А.Л.Ц.Й. чрез адв. Овчарова представят в срока по чл.263, ал.1 ГПК подаден писмен отговор, в който излагат съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, оплакванията за процесуални нарушения във връзка с доклада не са мотивирани и се изтъкват за пръв път в жалбата, без да са  правени възражения против доклада на съда; не се сочи в какво се изразяват нарушенията на материалния закон и нарушените разпоредби. Оспорват се твърденията, че близките родствени отношения между страните по сделката нямат отношение към нейната валидност – в тази връзка се излагат съображения за обратното – че е обичайно близките родствени връзки да водят до сключване на сделки на по-ниска от пазарната цена.

С позоваване на съдебна практика и доказателствата по делото, се извършва анализ и се излагат се подробни съображения досежно понятието „нееквивалентност на престациите“, съпоставено със свободата на договарянето. Обсъждат се характеристиките на процесния имот – местоположение, състояние, комуникации, за да се обоснове извод, че същият е пазарно непривлекателен. Подробни съображения се излагат досежно волята на прехвърлителя, изразена в извършеното от него упълномощаване и съдържанието на сключената сделка, съответстваща по обем на тази воля. Също подробно се развива тезата, че цената, на която е извършена продажбата е в резултат на близките родствени отношения между прехвърлителя и приобретателя, което следва да се вземе предвид при формиране на извод за нееквивалентност на престациите.

Подробно се обсъждат и анализират представените писмени доказателства, удостоверяващи здравословното състояние на прехвърлителя, както и нормативните разпоредби за диспансеризацията, за да се обоснове извод, че не са били налице данни за неговата предстояща, скорошна смърт.

Излагат се съображения и за оборване твърденията на въззивника, че сделката е сключена с цел нейното увреждане. Извършва се анализ установените по делото факти и обстоятелства, както и на представените доказателства, за де се обоснове извод, че тук оспорената сделка не е сключена в противоречие с добрите нрави.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционния съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, касаещи качеството на ищцата на дъщеря и законен наследник на П.В.Й., качеството на ответника Д.Й. на брат на починалия, а ответницата А.Й. – съпруга на Д.Й.. Установено е, че наследодателят е страдал от онкологично заболяване и е починал на 27.06.2018г. Установено е, че на 18.06.2018г., наследодателят, представляван от ответницата А.Й. прехвърлил с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт, правото на собственост на процесния апартамент в полза на ответника Д.Й., за сумата от 9900 лева, 5000 от която били заплатени през 2017г. съгласно представена разписка, чийто подпис е на продавача; установено е, че сумата от 4900 лева била заплатена в брой при сключване на сделката. Установено е, че пазарната стойност на прехвърления имот към датата на продажбата е 38150 лева. Към подробните мотиви, установяващи фактите по делото, въззивната инстанция препраща на осн. чл.272 ГПК.

 

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност на същото, поради което го намира за валидно и допустимо. След Бургаският окръжен съд, като взе пред вид установените факти, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите на първоинстанционния съд и в тази част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

В допълнение по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже: прехвърлянето на процесния имот дни преди смъртта на наследодателя на ищцата не може априори да се тълкува като накърняване на добрите нрави, доколкото от представената разписка, с която са заплатени 5000 лева като част от цената две години по-рано, явства намерението на прехвърлителя да сключи сделката. Обстоятелството, че окончателното сключване е станало на 18.06.2018г. може да се тълкува като намерение на лице, болно от тежко заболяване, да довърши всички свои поети ангажименти.

Обстоятелството, че наследодателят има дете, не може да се тълкува като намерение за обезнаследяването му, чрез процесната сделка, доколкото доказателствата по делото сочат, че след прекратяване на брака между майката на ищцата и наследодателя, семейното жилище е поставено в дял на съпругата, а присъдената равностойност на дела на мъжа не е била заплатена, нещо повече – не е била претендирана от него.

На последно място, по основанието за нищожност поради нееквивалентност на престациите, следва да се каже: както е посочил ВСК в Решение № 241 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3796/2019 г., IV г. о., ГК, в облигационните отношения действа принципа на свободата на договаряне (чл. 9 от ЗЗД), и страните по договора са властни да определят вида и размера на насрещните си престации, при които волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице единствено „при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него“. В случая страните по сделката са близки роднини – братя; ответникът е бил този, който е бил край наследодателя през време на диагностициране и лечение на заболяването. Житейски сделките между близки роднини се осъществяват при значително по-ниски от пазарните цени; дори сключването им по пазарни цени в известен смисъл противоречи на добрите нрави.

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че искът е неоснователен. Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 940 лева – адвокатско възнаграждение.

 

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260078/17.11.2020г., постановено от Несебърски районен съд по гр.д.№561/2020г. по описа.

ОСЪЖДА Н.П.Й., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник – майка Д.И.П.,  ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Й., ЕГН **********, и А.Л.Ц. – Й., ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес ***, СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в размер на 940.00 лева.

 

Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                    2.