№ 38
гр. С., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Дафинка Т. Чакърова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225400600082 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 8/20.05.2022г. по НЧХД № 544/2021г. на С.ския районен
съд е призната подсъдимата М. Л. А. за ВИНОВНА в това, че на 25.04.2021г в
гр.С., след 18,00ч., пред сграда на ул.“Полковник Дичо Петров“ № 15А,
публично е изрекла обидни думи в присъствието на Р. Й. К., които са
унизителни за честта и достойнството на Р. К., като я нарекла с думите :
“никаквица“ , „фльорца“, „най - голямата интригантка“, „ плашило“,, поради
което и на основание чл.78а, ал.1 във вр. с чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146 от
НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Подсъдимата М. Л. А. е осъдена да заплати на частната тъжителка Р.
Й. К., на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
извършеното деяние, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2021г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по водене на
делото в размер на 1 212 лева, като е отхвърлен предявеният иск за разликата
1
над 1 000 лева до 2 000 лева, като неоснователен.
Със същата присъда е призната подсъдимата М. Л. А. за НЕВИННА в
това, че на 25.04.2021г., в гр.С. , след 18,00 ч., пред сграда на ул.“Полковник
Дичо Петров“ № 15А, публично е изрекла обидни думи и изрази в
присъствието на Р. Й. К., които са унизителни за честта и достойнството на
същото лице, а именно: „чукало“ ; Ти няма да командваш тука, ясно ли ти е.!
Ти си никоя, виж на какво приличаш?“ , като след това е обидила сина на Р.
К. с думите „Виж какъв син имаш.Той не е наред. Виж го. Аз знам всичко за
него, ще видиш ти какво ще ви се случи.Той само вика“ , като преди да
дойдат извиканите полицаи на място е провокирала Р.К. с думите “къде
бягам, що не дойда, стиска ли ми“, както и че е извършила унизителни за
честта и достойнството на Р. К. действия, като е започнала да я бута силно с
пръст, стискайки и говорейки през зъби, започнала да я бута няколко пъти
непрестанно с длани и юмруци и директно е връхлетяла върху нея, като на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение в тази му
част.
Недоволна от присъдата е останала подс.М. А., която я обжалва чрез
защитника си адв.М., в осъдителните й наказателна и гражданска части, с
оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Развиват се доводи, че извършеното деяние не се доказва от събраните по
делото доказателства, поради което се иска отмяна на присъдата в
обжалваните части, като подсъдимата се опрвадае и се отхвърли изцяло
предявения граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимата М. А., лично и със защитника си
адв.М., поддържа жалбата.
Частната тъжителка Р. К., лично и с повереника си адв.А., оспорва
въззивната жалба като неоснователна, като предлага да се потвърди
присъдата.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на
страните в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, С.ският окръжен съд намира
жалбата за неоснователна.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
2
Подсъдимата М. А. живее в гр.С., ул.“Д.Петров“ 15А, като в същата
сграда живее и тъжителката К.. На 25.04.2021г. е проведено общо събрание на
етажната собственост, като на това събрание присъствали тъжителката,
подсъдимата и други собственици, включително свидетелите Ф., Т. и П..
Между тъжителката и подсъдимата възникнал спор за чистенето на сградата
и ползването на паркинга. Двете жени се приближили една до друга и
възникнал скандал, като се стигнало до размяна на обидни реплики и взаимни
обвинения. Подсъдимата била ядосана и изрекла спрямо тъжителката К.
думите: „никаквица“, „плашило“, „ фльорца“, „най-голямата интригантка“,
заявила й че няма право да командва, изрекла обидни думи спрямо нейния
син, след което тръгнала към тъжителката, но била спряна от свидетелите Ф.,
Т. и П., като така не се стигнало до физическа саморазправа мужду тях двете.
Тъжителката Р. К. през цялото време била силно афектирана, като подала
сигнал до органите на МВР.
Няколко минути след подадения сигнал пристигнали полицейските
служители Г. и З., които установили, че между подсъдимата и тъжителката е
възникнал скандал и съставили предупредителни протоколи на двете.
Тъжителката К. плачела и обяснила на полицейските служители, че е
нападната от подс.А. с обиди и крещене.
На 14.05.2021г. тъжителката К. подала жалба до РП-С., като описала
случилото се на 25.04.2021г. По повод жалбата е извършена проверка по
преписка с номер 1862ЗМ-195/2021г., като е постановен отказ да се образува
наказателно производство, тъй като в жалбата има само данни за извършено
престъпление от частен характер.
При така установената по делото фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че с деянието си
подсъдимата А. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146 от НК.
В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения кои
показания на разпитаните свидетели кредитира и защо, с оглед наличието на
противоречия между тези показания, като и настоящият състав на въззивния
състав на съда споделя тези съображения. Следва да се добави и следното:
Св.П. е бил очевидец на възникналият конфликт между тъжителката и
подсъдимата А., като е имал възможността да чуе какви реплики са си
3
разменяли те и добросъвестно е изложил това в показанията си пред съда.
Действително св.П. е имал преди това конфликт с подсъдимата, но това
обстоятелство само по себе си не е основание да се приеме, че неговите
покзания са недостоверни. На първо място неговите показания се подкрепят в
значителна степен от показанията на свидетелите Т. и Ф., които описват
същата фактическа обстановка, която се установява и от св.П., но тези
свидетели не могат да посочат конкретни обидни думи, разменени между
страните в конфликта. Свидетелят Ф. установява, че е възникнала
„комшийска препирня“ между тъжителката и подсъдимата, но не сочи какви
са конкретно изречените обидни думи, тъй като е „човек, който не обръща
внимание на това“. Св.Т. също установява, че между двете жени е възникнал
спор и „са започнали обиди“, без да уточнява съдържанието им. От друга
страна липсват каквито и да е данни по делото, които да установяват
изричането на обидни думи от страна на тъжителката спрямо подсъдимата,
като дори последната, а и св.А., която е нейн дъщеря и е присъствала на
конфликта, не сочат да е имало такива обиди, изречени от тъжителката. Ако е
имало действително такива обидни думи, изречени от тъжителката, то
неминуемо подсъдимата и нейната дъщера – св.А., биха установили това, тъй
като едно такова обстоятелство е изцяло в интерес на подсъдимата. Всичко
това налага извода, че обидните думи, за които споменават свидетелите Т. и
Ф., са изричани само от подсъдимата. На следващо място, изричането на
обиди от подсъдимата към тъжителката се установява и от други косвени
доказателства по делото – тъжителката е поискала съдействието на
полицията, като пред дошлите полицаи е заявила, че е обиждана от
подсъдимата, като при пристигането на полицаите тъжителката е била
разстроена и е плачела, в каквато насока са показанията на св.Г..
Неоснователно е и оплакването на защитата на подсъдимата за
допуснато съществено процесуално нарушение на нормата на чл.287, ал.6 от
НПК, касаещо обвинението за отправени обиди към сина на тъжителката. В
конкретният случай не е налице хипотезата на посочената норма, тъй като
няма повдигане на ново обвинение, което да не е било описано в тъжбата, а се
касае само до уточняване на вече повдигнато обвинение. Още в тъжбата /на
л.3/ е описано, че подс.А. е започнала да обижда сина на тъжителката, който е
дете с увреждания, като й е казала: „Виж какъв син имаш.Той не е наред.Виж
го. Аз знам всичко за него, ще видиш ти какво ще ви се случи. Той само
4
вика“. Освен това по отношение на това обвинение подсъдимата е оправдана,
като в тази си част присъдата не е обжалвана от никоя от страните.
Не е накърнено и правото на защита на подсъдимата, изразяващо се в
отстраняването й от съдебно заседание по време на съдебните прения, тъй
като това нейно отстраняване е за кратко, поради нарушаване реда в залата и
по време само на част от пледоарията на нейния защитник, като след
завръщането й в залата подсъдимата е имала пълната възможност да изрази
свободно защитнита си теза, както и да се възползва от правото си на
последна дума.
Що се отнася до оплакването на защитника на подсъдимата за липсата
на доказателства за настъпването на приетите от съда неимуществени вреди,
то същото е необосновано. Тези вреди се установяват от показанията на св.З.,
който твърди, че при пристигането им тъжителката е била силно афектирана,
разстроена и е плачела, както и от показанията на св.К., който установява, че
след случая тъжителката е била: “ нервна, разстроена, разплакана, едвам
стоеше, тресеше се от нерви“. Всички тези факти в достатъчна степен
обосновават както основателността на иска, така и размерът на присъденото
обезщетение за претърпените от тъжителката неимуществени вреди, който
размер от 1 000 лева отговаря на обществения критерий за справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна или изменение на присъдата, поради което тя следва да бъде
потвърдена, като обоснована и законосъобразно постановена.
По делото не са представени доказателства/представено е само
пълномощно за адв.А./ за направените разноски за адвокатско
възнаграждение от частната тъжителка пред въззивната инстанция, поради
което такива не се дължат в настоящото въззивно производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/20.05.2022г. по НЧХД № 544/2021г. на
С.ския районен съд.
Решението е окончателно и не не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6