№ 3
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000895 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „АКСА корпорат солушънс СА“,
„Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ срещу
решение № 260409 от 09.03.2021г. по т.д. 1193/2018г. по описа на Софийски
градски съд, ТО, VI - 8 с-в, изменено в частта за разноските с определение №
263076 от 08.06.2021г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от
„АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон
интернешънъл транспорт СА“ при условията на чл. 134 ЗЗД иск
с правно основание чл. 229 КЗ (отм.) за осъждане на ответника
„Застрахователно дружество Евроинс” АД да заплати на ищеца „Биас транс
мед“ ЕООД сумата от 67 909,19 евро – претендирано застрахователно
обезщетение по застраховка „Отговорност на спедитора“ по застрахователна
полица № 0160010000140/24.03.2015г. за платено обезщетение на
товародателя “Тракофин България” ООД за равностойността на недоставен
товар от 24 палета с общо тегло 20 989,50 кг пресни кестени, при
автомобилен превоз с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия
през м. 10.2015г., като неоснователен и са присъдени разноски по делото.
1
Жалбоподателите поддържат решението да е неправилно предвид
постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата
необоснованост. Излагат съдът да е формирал необоснован извод, че по
делото не се установява пострадалото лице да е получило обезщетение за
увредата, като поддържат законодателят да не е поставил задължително
условие плащането на обезщетението на увреденото лице да е извършено
физически от застрахования. Излагат съобразно нормата на чл. 74 ЗЗД всяко
трето лице с правен интерес да има право да изпълни чуждо задължение, в
който случай ще встъпи в правата на кредитора. Поддържат противно на
целите на КЗ и ЗЗД първоинстанционният съд да е приел, че само
застрахованият има право да плати обезщетение на пострадалото лице по
смисъла на чл. 229 КЗ/отм./ Сочат именно за уреждане на хипотеза като
процесната законодателят да е предвидил разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, като е
признал правото на всяко трето лице с правен интерес да изпълни от името и
за сметка на застрахования. Поддържат като не е приложил последната
правна норма в точния и смисъл първоинстанционният съд да е постановил
неправилен съдебен акт. Оспорват като необосновани изводите на
първоинстанционния съд, че не се доказва по делото възлагането на
спедицията от „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ на „Биас транс мед“
ЕООД по причина, че в представеното писмо - заявка от 15.10.2015г. е
посочена фирма „Биас транс“, без добавка „мед“, като поддържат адресатът
на възлагането да се установява и от подаденото искане от последното
дружество за плащане на застрахователно обезщетение към ответника.
Излагат да е необоснован и изводът на първонстанционния съд, че по делото
не се доказва плащане на обезщетение на товародателя, като сочат
последният да е противен на заключението по събраната по делото ССчЕ-за.
По изложените доводи молят обжалваното решение като неправилно да бъде
изцяло отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде уважен. Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с
депозирания по делото писмен отговор оспорва жалбата. Излага обжалваното
решение да е правилно, постановено при точно приложение на материалния
закон и да е обосновано от събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност. Поддържа по делото да остават недоказани твърденията за
обезщетяване на правоимащото лице „Тракофин България“ ЕООД нито от
2
застрахования при него спедитор, нито от предявилите иска от негово име
дружества. Излага право на обезщетение по договора за застраховка да има
увреденото лице, каквото не е ищецът, а за претендираните права на
последния по делото да не са представени никакви доказателства, поради
което и предявеният иск е неоснователен. Поддържа позоваването на нормата
на чл. 74 ЗЗД да е неотносимо към предявените по делото права. Сочи при
оспорване от негова страна по делото да не се установява и да е налице
настъпил риск по сключения договор за застраховка, доколкото не се доказва
именно „Биас транс мед“ ЕООД да е организирал процесния транспорт,
доколкото единственият представен в тази насока документ представлява
частна експертиза, която не може да бъде кредитирана от съда. Сочи и
констатациите по последната да се опровергават от събраните доказателства
извършилото превоза ремарке да е регистрирано в Република Гърция и да е с
разрешение за извършване на превоз на товари. Оспорва по делото да се
установява и плащането на обезщетение на товародателя от предявилите иска
дружества, доколкото видно от заключението по приетата ССчЕ-за
обезщетение е платено от застрахователната компания AIG Hellas. По
изложените доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на разноски по делото.
Ищецът, „Биас транс мед“ ЕООД, не взема становище по жалбата и по
съдебния спор.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК и установеният с последната
основен принцип на диспозитивното начало в гражданския процес предметът
на делото и дължимата от съда защита и съдействие се определят от страните,
като съдът е обвързан, както от очертаните в исковата молба факти и
обстоятелства, така и от отправеното до него искане.
3
Видно от сезиралата съда искова молба и двете молби - уточнения от
12.07.2018г. и от 19.09.2018г., депозирани след изпълнение от съда на
задълженията му по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищците са заявили да предявяват не
свои права, а правото на техния длъжник „Биас транс мед“ ЕООД срещу
ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за застрахователно
обезщетение по сключения между последните дружества договор за
застраховка „Отговорност на спедитора“ със застрахователна полица №
0160010000140/24.03.2015г. за платено обезщетение на
товародателя “Тракофин България” ООД за равностойността на недоставен
товар от 24 палета с общо тегло 20 989,50 кг пресни кестени, при
автомобилен превоз с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия
през м. 10.2015г. Правният интерес от предявяване на иска субституентите
„АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон
интернешънъл транспорт СА“ са обосновали с твърдения „Биас транс мед“
АД да е техен длъжник, който бездейства и не упражнява правата си по
индивидуализираното вземане за застрахователно обезщетение.
Легитимацията си като кредитори на „Биас транс мед“ ЕООД са основали на
твърденията „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ да е спедитор, който е
възложил на „Биас транс мед“ ЕООД като следващ спедитор да сключи от
свое име и за сметка на товародателя „Тракофин България“ ООД договор за
превоз на 20 989,50 кг пресни кестени с дестинация от гр. Атиа, Гърция до
гр. Авелино, Италия през м. 10.2015г. Изложени са доводи предвид загубата
на товара „Тракофин България“ ООД да е предявила претенция за
обезщетение към „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ като спедитор,
на който дружеството е възложило сключването на договор за превоз, и по
претенцията от „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“,
като застраховали отговорността на „Калберсон интернешънъл транспорт
СА“ като спедитор и от последното дружество за договореното самоучастие
да е изплатено на „Тракофин България“ ООД обезщетение в размер на сумата
67 909,19 евро. Посочено е, че с плащането на обезщетението дружествата са
се суброгирали в правата на обезщетения товародател и да имат вземане до
размера на платеното срещу спедитора „Биас транс мед“ ЕООД, който се е
отклонил от поръчката като е заменил превозвача и превозните средства с
други нерегистрирани такива, без да уведоми спедитора „Калберсон
интернешънъл СА“ и товародателя, и на основание чл. 365, ал. 2 ТЗ отговаря
4
към товародателя за причинената вреда.
Гореизложените фактически твърдения и петитум очертават предмета
на делото и търсената от съда защита, от които съдът предвид
диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан, като с оглед
отстранената нередовността на исковата молба, същата се счита редовна от
подаването и съдът не дължи други указания по чл. 129 ГПК, а при
условията на чл. 2 ГПК следва да разгледа и разреши молбата така, както е
предявена.
При гореочертания предмет на делото настоящият състав на съда на
първо място при дължима проверка във връзка с чл. 130 ГПК приема
предявеният иск, респективно постановеното по същия съдебно решение, да
са допустими противно на поддържаните пред първата инстанция възражения
от ответника в противен смисъл.
Нормата на чл. 134 ЗЗД предвижда възможност за процесуална
субституция като дава на кредитора правно средство срещу бездействието на
неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали
общото обезпечение по чл. 133 ЗЗД. Легитимацията по чл. 134 ЗЗД се
определя от изложени изрични твърдения в депозираната пред съда искова
молба за наличието на неудовлетворено вземане спрямо титуляра на
заявеното при условията на чл. 134 ГПК право.
В конкретния случай исковата молба съдържа фактически твърдения на
подалите исковата молба търговски дружества „АКСА корпорат солушънс
СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“
да имат конкретно неудовлетворено вземане към „Биас транс мед” ЕООД
предвид суброгирането им в правата на увредения товародател „Тракофин
България“ ООД, който са обезщетили за изгубения товар, за които вреди
отговаря „Биас транс мед“ ЕООД, както и твърдения, че бездействието на
последния длъжник по събиране на вземането му от застрахователя ответник
по сключен договор за застраховка на отговорността му като спедитор ще
доведе до намаляване на имуществото му, както и ще осуети удовлетворяване
на претенцията им като негови кредитори. Бездействащият длъжник „Биас
транс мед” ЕООД е конституиран като страна по делото на основание чл. 134,
ал. 2 ЗЗД като ищец необходим другар по предявения иск и постановеното по
иска решение е допустимо.
5
В гореизложения смисъл за допустимост на предявен иск по чл. 134
ЗЗД, макар във вр. с чл. 208 КЗ/отм./, е съдебната практика на ВКС по
определение 440/26.06.2013г. по т.д. 2042/2013г. по описа на ВКС, ТК, II ТО,
определение 362/30.04.2010г. по ч.т.д. 156/2010г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и
др.
Решението, проверено на поддържаните в жалбата на ищеца доводи, е
правилно по следните мотиви:
Предвид гореочертания предмет на делото е предявен иск за реално
изпълнение на сключения между „Биас транс мед“ ЕООД и ответника
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД договор за застраховка
„Отговорност на спедитора“ по застрахователна полица №
0160010000140/24.03.2015г. за платено обезщетение на
товародателя “Тракофин България” ООД за равностойността на недоставен
товар от 24 палета с общо тегло 20 989,50 кг пресни кестени, при
автомобилен превоз с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия
през м. 10.2015г.
Страните не спорят, а и от събраната по делото като писмено
доказателство застрахователна полица № 0160010000140 от 24.03.2015г., се
установява, че между „Биас транс мед“ ЕООД и „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД е сключен договор за застраховка, с който застрахователят
приема срещу заплащане на застрахователна премия да носи риска от
възникване в правната сфера на застрахования спедитор „Биас транс мед”
ЕООД на отговорност във връзка с извършваната от последния дейност като
спедитор. Уговореният с полицата срок на действие на застрахователния
договор е от 25.03.2015г. до 21.03.2016г. Страните не спорят досежно
действителността и гореочертания срок на действие на договора за
застраховка.
Договорът предвид очертания от страните при условията на свободно
договаряне предмет на същия съдът намира, че следва да квалифицира като
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съобразно дефиницията му
по чл. 223 КЗ/отм./ В последния смисъл е и съдебната практика по решение №
27 от 29.07.2016г. по т.д. 2415/2014г., ТК, II ТО на ВКС и решение № 118 от
20.07.20117г. по т.д. 2179/2016г., ТК, II ТО на ВКС, в хипотези на сключени
договори за застраховка отговорността на превозвачи.
6
При даване на последната правна квалификация съдът съобразява и
нормата на параграф 22 от ПЗР на КЗ ( в сила от 01.01.2016г.), съобразно
която за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на
този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ(в сила от
01.01.2016г.) Страните не са изложили твърдения, нито са събрани
доказателства за постигане на съгласие в последния смисъл, предвид на което
и за уреждане на отношенията помежду им, възникнали във връзка с
процесния договор за застраховка от 24.03.2015г., приложение следва да
намери КЗ(отм.).
Съобразно въведените с исковата молба твърдения за застрахования
спедитор „Биас транс мед“ ЕООД е възникнала отговорност за заплащане на
обезщетение към собственика на товара на основание чл. 365, ал. 2 ТЗ, тъй
като при сключване на договор за превоз от негово име и за сметка на
товародателя се е отклонил от поръчката на последния. Заявени са доводи и
товародателят да е обезщетен от застрахователите на първия спедитор
„Калберсон интернешънъл транспорт СА“ и от последния лично, въз основа
на които при условията на чл. 134 ЗЗД е предявен от името на застрахования
„Биас транс мед“ ЕООД иск срещу застрахователя да му заплати
застрахователно обезщетение за размера на причинените на товародателя
вреди.
Така очертания предмет на търсената от съда защита сочи правната
квалификация на предявения иск да е тази по чл. 229 КЗ/отм./, както правилно
е приел и първоинстанционният съд.
Съобразно нормата на чл. 229 КЗ/отм./ застрахованият има право да
получи застрахователно обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
Законовата разпоредба е ясна и следва да бъде прилагана съобразно
точния и смисъл, който е, че застрахованото лице, чиято отговорност за
причинени от него вреди на трети лица е застрахована по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, има право да претендира от
застрахователя присъждане на застрахователно обезщетение само при
условие, че е удовлетворил увреденото лице.
В горния смисъл е и постоянната съдебна практика, включително по
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 22 от 04.08.2014г. по т.д.
7
1727/2013г., ТК, I ТО на ВКС, с което е даден отговор на въпроса, по който е
допуснато касационно обжалване в смисъл, че не отговаря на задължителния
елемент от хипотезиса на чл. 229 КЗ, предявен от делинквента, застрахован
при условията на застраховка "Гражданска отговорност" иск срещу
застрахователя му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
за изплащане от последния на дължимото обезщетение в негова полза, щом
предходно същият не е удовлетворил увредения. Прието е липсата на
доказано по делото удовлветворяване от застрахования на пострадалите да
обуславя отхвърлянето на иска по чл. 229 КЗ като неоснователен. Изводът е
мотивиран, както с оглед ясната диспозиция на разпоредбата на чл. 229
КЗ/отм./, така с оглед недопустимите правни последици, които биха
настъпили при уважаване на иск на застрахован, който не е удовлетворил
пострадалото лице, а именно неоснователно обогатяване за застрахования,
който получава обезщетение, без да е обезщетил увредения, както и
евентуално двойно плащане от застрахователя при предявен пряк иск от
пострадалия по чл. 226 КЗ/отм./
Цитираната съдебна практика на ВКС изцяло се споделя от настоящия
състав на съда и само на последното основание - липса на въведени
твърдения и проведено доказване, че застрахованият спедитор и ищец по иска
по чл. 229 КЗ/отм./ „Биас транс мед“ ЕООД е удовлетворил увреденото лице
товародател „Тракофин България“ ООД за търпените от последния вреди от
загуба на товара му - 24 палета с общо тегло 20 989,50 кг пресни кестени, при
автомобилен превоз с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия
през м. 10.2015г., искът по чл. 229 КЗ/отм./ срещу застраховалият
гражданската отговорност на спедитора ответник „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Обратно на поддържаното в писмените бележки на ищците, не е прието
нещо различно в цитираното и приложено към последните решение №
2177/25.10.2017г. по т.д. 2763/2017г. по описа на САС, 6 с-в. Видно от
мотивите на съдебния акт предявеният иск по чл. 229 КЗ/отм./ е уважен
частично за сумата 23 469,96 лв., за която е прието за доказано
застрахованият ищец, в този случай превозвач, да е заплатил обезщетение на
удовлетворилият застрахованият товародател и встъпил в правата му
застраховател по застраховка „Имущество“. За горницата до пълния предявен
размер искът по чл. 229, ал. 1 КЗ/отм./ е отхвърлен именно с мотиви, че не се
8
доказва застрахованият да е платил обезщетение, макар и да е поел със
споразумение задължение за последното.
Изводите на съда не се променят и от поддържаните в жалбата доводи
на ищците, основани на разпоредбата на чл. 74 ЗЗД. Съобразно диспозицията
на последната законова разпоредба този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора.
На първо място, както правилно поддържа ответникът последната
законова разпоредба няма отношение към очертания и уточнен от ищеца
предмет на делото по предявения иск по чл. 229 КЗ/отм./
На второ място, изложените доводи за извършено плащане по исковата
молба касаят и съобразно заявените уточнения легитимацията на
процесуалните субституенти да предявят от името на длъжника им „Биас
транс мед“ ООД претендираното право на последния за обезщетение по чл.
229 КЗ/отм./ Твърденията са за плащане на обезщетение по предявена
претенция срещу първият спедитор „Калберсон интернешънъл транспорт
СА“ от него и застрахователите му за покриване на неговата отговорност като
спедитор, комуто товародателя „Тракофин България“ ООД е възложил
сключването на процесния договор за превоз. Не са изложени доводи
плащането да е извършено по отправена претенция до „Биас транс мед“
ЕООД и за погасяване на дълг на този следващ спедитор.
Дори във връзка с изложените доводи „Биас транс мед“ ЕООД да носи
отговорност за загубения товар по причина да се е отклонил от поръчката, да
се приеме, че първият спедитор по веригата, респективно застраховалите
отговорността му като спедитор застрахователи, са платили с намерението да
претендират от виновния последващ такъв платеното, то встъпването на
основание чл. 74 ЗЗД, както поддържат и процесуалните субституенти, е в
правата на увредения товародател „Тракофин България“ ООД. Последният
има право да претендира обезщетение от следващия спедитор при условията
на чл. 365, ал. 2 ТЗ и по пряк иск по чл. 226 КЗ/отм./ срещу застрахователя,
застраховал отговорността му за причинени от него на трети лица вреди от
дейността му като спедитор. Искове на последните правни основания не са
предявени по делото от „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия
Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“, като встъпили в
9
правата на кредитора „Тракофин България“ ООД, предвид на което и с оглед
вече посочения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът не може да им даде защита, която не са поискали и е безпредметно да
бъде обсъждано дали имат материална легитимация по тези незаявени
претенции.
В този смисъл не се явява необходимо и обсъждане на спорните факти
дали по делото се доказва плащане към товародателя „Тракофин България“
ООД от „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и
„Калберсон интернешънъл транспорт СА“, доколкото легитимацията на
последните да предявят иска при условията на чл. 134 ЗЗД следва и само от
твърденията им, а за основателността на иска по чл. 229 КЗ/отм./ от значение
е плащането да е извършено от застрахования спедитор „Биас транс мед“
ЕООД, което не се твърди по делото. Независимо от това и само за да се
отговори на доводите по въззивната жалба, следва да бъде добавено, че при
нарочно оспорване с писмения отговор на исковата молба от събраните по
делото доказателства не се установява плащане от „АКСА корпорат
солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл
транспорт СА“ към „Тракофин България“ ООД. За доказване на тези
обстоятелства по делото е представен като писмено доказателство -
документ, представляващ писмо, приложено на л. 45 от делото, изходящо от
Grass Savoye Willis SA Hellas с отбелязване на печата да е застрахователен
брокер до „АКСА корпорат солушънс СА“ и „Хелвтия Ашурънсиз СА“, с
което удостоверява да е получил от тях плащане на сумата 51 502,28 евро за
кражба на товар на 18.10.2015г. по процесния маршрут, но не са представени
доказателства този брокер да е заплатил сумата на увредения „Тракофин
България“ ООД. Събрано е и заключение по ССчЕ, съобразно което има
счетоводен запис за получено плащане от „Тракофин България“ ООД на
10.12.2015г. в размер на сумата 70 000 евро, което плащането е наредено от
“AEG ELLAS AE” и отнесено за погасяване на вземане по сметка 4951
„Разчети по застраховане – щети стоки“. Липсват събрани по делото
доказателства на какво основание последното лице “AEG ELLAS AE” е
наредило плащането, нито че е извършило плащането със средства или по
нареждане на застрахователния брокер Grass Savoye Willis SA Hellas или на
„АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ или друго – както
сочи ответникът, като застраховател на различно основание, например по
10
застраховка имущество, предвид на което и основателни са оспорванията на
ответника, че от събраните по делото доказателства не се установява плащане
от „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон
интернешънъл транспорт СА“ към „Тракофин България“ ООД.
По изложените доводи на съда не следва да бъдат обсъждани и
останалите предпоставки по иска по чл. 229 КЗ/отм./, включително относно
наличието на отговорност за застрахования „Биас транс мед“ ООД за
обезщетяване на вреди, настъпили за товародателя от процесния превоз, като
само за отговор по възраженията по жалбата следва да бъде подчертано, че
цитираното като необсъдено от съда писмено доказателство – неподписано
искане за завеждане на претенция – вх.н. 4749 от 27.05.2016г., макар и да е
представено по делото с молба от 11.03.2019г., не е прието от
първоинстанционния съд. Съдът е дал срок за становище на насрещната
страна по молбата, а по-късно е пропуснал да постанови определение за
приемането на документа като писмено доказателство. Липсват оплаквания в
жалбата за процесуално нарушение с горното съдържание, нито искане
доказателството да бъде прието по делото, предвид на което и същото не е
събрано от въззивния съд при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Същото не е
част от доказателствата по делото, предвид на което и не може да бъде
обсъждано от съда.
По горните мотиви на съда крайните изводите на двете инстанции за
неоснователност на предявения иск по чл. 229 КЗ (отм.) съвпадат и
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено на основание
чл. 272 ГПК.
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК има ответникът за представляването му от
юрисконсулт, което съдът определя на сумата 450 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260409 от 09.03.2021г. по т.д.
1193/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 8 с-в, изменено в
частта за разноските с определение № 263076 от 08.06.2021г. по същото дело.
11
ОСЪЖДА „АКСА корпорат солушънс СА“, регистрирано дружество
във Франция, рег.№ ********* R.C.S, с адрес Франция, гр. Париж, 75009, ул.
„Жул Лефебвр“ № 4, „Хелвтия Ашурънсиз СА“, регистрирано дружество във
Франция, рег.№ ********* R.C.S, с адрес Франция, 92400, Курбевоа, ул.
„Сеънт Мери“ № 24, и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“,
регистрирано дружество в Гърция, рег.№ 17724/01NT/B/88/835, с адрес
Гърция, 17675, Калитиа, ул. „Ел. Веницелу“ № 188, да заплатят солидарно на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул. „Христофор
Колумб“ № 43, сумата 450 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12