Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 13.05.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети
август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието
на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 368/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от З.М.С. *** чрез
пълномощник против основно училище (ОУ) „Христо Ботев” с. Глогово, община Тетевен, област
Ловеч с посочено правно основание чл.1 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл.
от АПК и цена на иска в размер на 3465 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди от пропуснати ползи – неполучени трудови
възнаграждения и възнаграждения за продължителна работа за периода от
18.04.2018 г. до 09.09.2018 г., които са пряка и непосредствена последица от
издадена от Директора на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово, област Ловеч Заповед №
44/17.10.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва от датата на образуване на съдебното производство. Претендира
се присъждане на направените разноски по делото. Ищцата чрез пълномощник в
съдебно заседание е направила изменение в размера на предявения иск от 3465 лв.
на 3300 лв.
В последното по делото заседание, когато е даден ход
по същество ищцата лично и чрез пълномощник поддържа исковата молба в изменения
размер от 3300 лв. Счита, че са налице всички основания по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Ответникът по делото – ОУ „Христо Ботев” с. Глогово,
област Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва предявения иск и моли
същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, или да бъде уважен
частично само за периода от 18.04.2018 г. до 11.06.2018 г., когато е влязло в
сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
В представения писмен
отговор на исковата молба чрез пълномощник моли предявения иск да бъде
отхвърлен. Представил е писмени бележки по същество на правния спор.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за основателност на предявения иск.
От доказателствата по делото се установява, че З.С. е
била назначена с трудов договор № 3124/01.12.2003 г. на длъжност
„чистач/хигиенист“ в ОУ „Христо Ботев” с. Глогово, община Тетевен, област
Ловеч. С последното допълнително споразумение № 19/09.02.2017 г. между ищцата и
Директора на училището е определено основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 474 лв. на основание чл.119 от Кодекса на труда (КТ).
Директорът на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово със заповед №
44/17.10.2017 г. е постановил прекратяване на трудовото правоотношение със С.
на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, поради невъзможност да изпълнява
трудовите си задължения поради болест, считано от 18.10.2017 г. В заповедта е
отразено, че причините за прекратяване на договора са експертно решение на ТЕЛК
№ 1330/11.09.2017 г. на „МБАЛ-Троян“ ЕООД, 33% трайно-намалена работоспособност
(ТНР) и
противопоказателни условия на труд, становище на СТМ „ИСА-МИЛЕНИУМ 3“ ООД, че
не е подходяща за работното място, както и че по длъжностно щатно разписание
липсва свободен щат.
С. е предявила искова молба против ОУ „Христо Ботев”
с. Глогово във връзка с издадената заповед
с цена на иска 2531.76 лв. пред
Тетевенският районен съд, който с Решение № 18/19.02.2018 г. по образуваното
пред него Гр. Дело № 1034/2017 г. е признал на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за незаконно уволнението, отменил е оспорената заповед,постановил е
възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението и е
осъдил ОУ „Христо Ботев” с. Глогово да заплати на С. сумата от 2531.76 лв. обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от
18.10.2017 г. до 17.02.2018 г., законната лихва върху тази сума от предявяване
на иска – 06.12.2017 г. до окончателното изплащане.
Решението на Тетевенския районен съд е обжалвано от ОУ
„Христо Ботев” с. Глогово пред Ловешкият окръжен съд, който с Решение №
93/09.05.2018 г. по образуваното пред него гр.д. № 145/2018 г. е потвърдил
същото. Решението на Ловешкия окръжен съд не е било обжалвано в законния срок ,
поради което първоинстанционното решение е влязло в сила на 11.06.2018 г.
С. е предявила пред Тетевенския районен съд искова
молба против ОУ „Христо Ботев” с.
Глогово с искане да бъде осъдено да й заплати сумата от 1340.72 лв. за периода от 18.02.2018 г. до 17.04.2018
г. Тетевенският районен съд с Решение № 34/12.02.2019 г. по образуваното пред
него гр.д. № 946/2018 г. е отхвърлил предявения иск от С., поради съдебно
прихващане с насрещно вземане на ответника ОУ „Христо Ботев” с. Глогово за
същата сума, представляващо последващо отпадане на основанието за получаване на
обезщетение по трудово правоотношение по чл. 222, ал.2 от КТ, предвид отмяната
на Заповед № 44/17.10.2017 г. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово. С. е обжалвала Решението на
Тетевенския районен съд пред Ловешкият окръжен съд, който с Решение №
111/21.05.2019 г. по образуваното пред него гр.д.№ 179/2019 г. е отменил
решението на ТРС в частта, с която е отхвърлен иска на С. за заплащане на
обезщетение на основание чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие
на незаконното уволнение със заповед № 44/17.10.2017 г. за периода от
18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., отменена с решение по гр.д. № 1034/2017 г. на
РС Тетевен, за разликата над сумата от 1241.88 лв. до 1340.72 лв. поради
съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 1241.88 лв.
изплатено обезщетение по чл. 222, ал.2 от КТ предвид отпадане на основанието за
получаването му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба – 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и
вместо това е постановил: - осъжда ОУ
„Христо Ботев” с. Глогово да заплати на С.
сумата от 74.84 лв. обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, дължима за периода от
18.02.2018 г. до 17.04.2018 г., представляваща разликата над сумата от 1241.88
лв., с която е направено съдебно прихващане; - отхвърля като неоснователен и
недоказан иска на С. за сумата от 24.00 лв. обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ
за периода от 18.02.2018 г. до 17.04.2018 г.; - потвърждава решението в частта,
с която е отхвърлен иска на С. с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ във вр. с
чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 1241.88 лв. за периода 18.02.2018 г. до
17.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаването на исковата молба – 15.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането поради съдебно прихващане с насрещно вземане на ответника ОУ „Христо
Ботев” с. Глогово в размер на 1241.88
лв., представляващо последващо отпадане на основанието за получаване на
обезщетение по трудово правоотношение по чл. 222, ал.2 от КТ предвид отмяната
на заповед № 44 от 17.10.2017 г. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово с решение по гр.д. № 1034/2017 г.
на РС Тетевен.0100
По искане на ищцата са допуснати съдебно-счетоводна
експертиза за изчисляване размера на обезщетението и допълнителна такава с вещо
лице икономист. Представените заключения от вещото лице не са оспорени от
страните и са приобщени към доказателствения материал по делото.
По искане на ищцата са допуснати до разпит в съдебно
заседание двама свидетели.
Свидетелят А.С.А. е съпруг на ищцата и работи в същото
училище като начален учител. Заявява, че след като съпругата му е била уволнена
и докато са траели делата тя не е работила по трудово или служебно
правоотношение. Не е имала фирма, нито странични доходи, от които да се
издържа. След като е получила решението на Окръжен съд Ловеч до 10.09.2018 г.,
ищцата го е изпратила на Директора на училището и е била назначена на работа на
същата дата.
Свидетелят А.Р.А. е съсед на ищцата в село Глогово и
заявява, че не знае ищцата да има възстановени земеделски земи и гори, от които
може да се издържа. Не е земеделски производител. Не я е виждал да работи през
периода от края на 2017 г., когато е била уволнена до септември 2018 г., когато
е била възстановена на работа.
По искане на страните е изискана справка от Регионално
управление на образованието Ловеч към Министерството на образованието и науката
относно статута на ОУ „Христо Ботев” с.
Глогово и сградния му фонд. В получения писмен отговор от Началника на РУО
Ловеч е посочено, че училището е самостоятелно юридическо лице като общинско
неспециализирано училище.
Ищцата З.С. с нотариално заверена декларация е
декларирала, че за периода от 18.04.2018 г. до 09.09.2018 г. е била безработна,
като не се е регистрирала официално в Бюрото по труда, не е получавала
обезщетение като безработна, не е получавала никакво възнаграждение по трудово
и служебно правоотношение, няма получени доходи за този период по граждански
договор, не е получавала доходи като регистриран търговец и земеделски
производител.
Ответникът е представил саморъчно написано от ищцата
Уведомление вх. № 403/10.09.2018 г. до Директора на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово. В него С. е посочила, че на
31.08.2018 г. й е връчено уведомление, че има право да заеме длъжността си в
2-седмичен срок, считано от 07.09.2018 г. Ищцата е отразила, че с настоящото
уведомява Директора на ОУ „Христо Ботев”
с. Глогово, че се възстановява на предишната си месторабота и заема
длъжността си „чистач-хигиенист”, считано от 10.09.2018 г., поради което моли
да бъдат подсигурени необходимите
условия за безпрепятствено изпълнение на трудовите й задължения.
Директорът на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово със Заповед № 379/10.09.2018 г. е
възстановил С. на длъжност „чистач/хигиенист” в училището, считано от
10.09.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищцата З.М.С. е с настоящ адрес ***. Исковата молба е насочена срещу
ответник, който е самостоятелно юридическо лице в съответствие с изискванията
на чл. 205, ал.1 от АПК . Тя отговаря на формалните изисквания за реквизити,
поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява
специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди
от дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват
следните елементи:1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, отменени по съответния ред при или
по повод изпълнение на административна дейност;2.вреда от такъв административен
акт,действие или бездействие, която може да бъде имуществена или неимуществена,
действителна такава или пропусната полза;3. пряка причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Липсата на който и да е от посочените елементи прави
исковата молба неоснователна.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК, за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
Първата предпоставка за отговорността по ЗОВОД е
незаконосъобразна административна дейност, която се изразява в
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на държавни или
общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Административна е тази дейност, която се осъществява
от органите на държавната или общинската власт във връзка с управлението на
страната и се характеризира с властнически правоотношения. Актове по смисъла на
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ са всички видове административни актове, регламентирани в
чл. 21, ал.1-4 от АПК.
Съгласно чл. 21, ал.1 от АПК, индивидуален
административен акт е изрично волеизявление или изразеното с действие или
бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със
закон за това орган или организация,
лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт. Според ал.2, индивидуален административен акт
е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали
права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения. В ал.3 е регламентирано, че
индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,
както и отказът да се издаде такъв документ. Съгласно ал.4, индивидуален
административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се
въздържи от определено действие.
Съгласно §1, т.1 от АПК, административен орган е
органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки
носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон,
включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги.
В случая се претендират имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучени от
ищцата трудови възнаграждения и възнаграждения за продължителна работа за
периода от 18.04.2018 г. до 09.09.2018 г., причинени от Заповед № 44/17.10.2017
г. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.
Глогово, област Ловеч, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата З.С.
- на длъжност „чистач/хигиенист в училището. Тази заповед е била отменена от
Тетевенския районен съд с решение№ 18/19.02.2018 г. по образуваното пред него
Гр. Дело № 1034/2017 , влязло в сила на 11.06.2018 г.
Отменената заповед е издадена на основание чл. 325, ал.1, т.9 от КТ, в който
е регламентирано, че трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
трудово-експертна лекарска комисия, като прекратяване не се допуска, ако при
работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника
или служителя и той е съгласен да я приеме.
Тази заповед не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1-4 от АПК. Нейният издател -
Директорът на ОУ „Христо Ботев” с.
Глогово не е административен орган по смисъла на §1,т.1 от ДР на АПК, а
работодател. Съгласно §1,т.1 от допълнителните разпореди на КТ, работодател е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна
работа и работа от разстояние, и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател. Не е спорно между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че ищцата е
работила като чистач/хигиенист в ОУ „Христо Ботев” с. Глогово по трудово правоотношение на
базата на сключен между страните трудов договор.
ОУ „Христо Ботев”
с. Глогово, община Тетевен е общинско неспециализирано училище съгласно
чл. 38, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Това
е отразено и в писмото на РУО Ловеч към
МОН, изпратено в отговор на протоколно определение на съда.
Според чл. 29, ал.1 от ЗПУО, институциите в системата
на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Това означава,
че училището е самостоятелно юридическо лице и в случая има качеството на
работодател на ищцата.
Безспорно между ищцата и ответника е бил сключен
трудов договор, по силата на който тя е изпълнявала длъжността
„чистач/хигиенист. По силата на този
договор е възникнало индивидуалното трудово правоотношение между
работодателя и работника.Трудовото правоотношение няма властнически характер,
защото и за двете страни по него възникват права и задължения. Няма такъв
характер и прекратяването му, независимо, че може да стане със заповед, която
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не действа като
административен орган с властнически правомощия, поради което тази дейност не е
административна.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсва първия
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди
от дейността на администрацията, визиран в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, отменени по съответния ред при или по повод изпълнение на
административна дейност. При това положение е безпредметно да се прави преценка
за наличието на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, както и да се обсъждат заключенията на вещото лице по
допуснатите съдебно-счетоводни експертизи и показанията на разпитаните
свидетели по делото.
Предявения иск е неоснователен, което налага да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход на производството следва да бъде
уважено направеното в срок искане на ответника за присъждане на направените
разноски по делото.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
като неоснователен предявения иск на стойност три хиляди и триста лева от З.М.С.
*** против основно училище „Христо
Ботев” с. Глогово, община Тетевен, област Ловеч, представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди от пропуснати ползи – неполучени трудови
възнаграждения и възнаграждения за продължителна работа за периода от
18.04.2018 г. до 09.09.2018 г., които са пряка и непосредствена последица от
издадена от Директора на ОУ „Христо Ботев” с. Глогово, област Ловеч Заповед №
44/17.10.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва от датата на образуване на съдебното производство.
ОСЪЖДА З.М.С. *** да заплати на основно училище „Христо Ботев” с. Глогово, община Тетевен, област
Ловеч, ЕИК *********, представлявано от Директор сумата от общо 330 (триста и тридесет) лева, от които 250 (двеста и петдесет) лева адвокатски хонорар, съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 31.01.2020 г.и 80 (осемдесет) лева депозит за вещо
лице по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: