№ 635
гр. Бургас, 05.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20242100501657 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с вх. №15137/20.08.2024г. по
описа на ЧСИ И. Б. с рег. 800 на КЧСИ, район на действие БОС, подадена от
адв. Живко Сотиров, БАК, в качеството му на пълномощник на Н. И. Л.,
гражданин на Р.Ф., родена на **********г. с адрес: РФ, ***, с адрес в
Република България: *** –срещу отказ на ЧСИ И. Б. по изп. дело
№20218000400496, обективиран в съобщение с изх. №13583/07.08.2024г., с
който е оставена без уважение молбата на жалбоподателката да бъдат
прекратени изпълнителните действия и вдигнати наложените върху
собствения й недвижим имот с идент. №11538.4.12.2.105 възбрани.
В жалбата се твърди, че на 01.08.2023г. Л. придобила от А.В.Т. и В.Ф.Т.,
самостоятелен обект с идент. № 11538.4.12.2.105 по КККР на гр.Свети Влас, с
адрес: гр.Свети Влас, м-т „Юрта - под пътя”, ет.0, ап.05. Преди да придобие
имота – през 2009г. и 2011г. същият бил ипотекиран от „Контракт инвест”
ООД в полза на „ОББ“ АД като обезпечение по два договора за банков кредит.
След като ипотекарният длъжник „Контракт инвест” ООД преустановил
редовното обслужване на задълженията си по договорите за кредит, „ОББ“
АД се снабдила с изпълнителни листи по ч.гр.д. № 985/2013г., по ч.гр.д.
№987/2013г., по ч.гр.д. № 988/2013г., всички по описа на PC - Несебър, въз
основа на които били образувани изпълнителни дела №11412, 1351, 1353,
1352 и 1350, всички по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.№ 804 за 2013г. и
по тях били вписани възбрани върху имота в полза на взискателя „ОББ“ АД.
През 2016г. „ОББ“ АД се снабдила с изп. листи по ч.гр.д. №579/2016г. по
ч.гр.д. №580/2016г., по ч.гр.д. №664/2016г., всички по описа на PC - Несебър,
вземанията по които били присъединени към образуваните вече изпълни дела
1
и били вписани допълнителни възбрани върху имота. През 2016г.,
праводателите на жалбоподателката завели иск за обявяване на
предварителния им договор с „Контракт инвест” ООД за окончателен, като
искът им бил уважен и на 12.02.2018г. било вписано съдебното решение, с
което А. и В.Т. били признати за собственици на имота. В жалбата се сочи, че
през м. октомври 2019г. след преговори с ипотекарния кредитор и взискател
по изп. дела - „ОББ“ АД, сем. Т. заплатили част от задълженията по двата
договора за кредит, въз основа на които като обезпечение за изпълнението на
„Контракт инвест” ООД върху апартамента били вписани двете договорни
ипотеки в полза на банката. Вследствие на това на 15.10.2019г. „ОББ“ АД дала
съгласие за заличаване на вписаните две договорни ипотеки, които
заличавания били извършени от Служба по вписванията - Несебър на
16.10.2019г. Твърди се, че поради извършеното частично погасяване на
задълженията от сем. Т., взискателят „ОББ“ АД се е отказал от договореното
обезпечение и дал съгласие за заличаване на ипотеките по отношение на този
имот, но пропуснал да поиска от ЧСИ вдигане на възбраните, които били
наложени върху него по водените срещу „Контракт инвест” ООД
изпълнителни дела. Поддържа се, че проследявайки поведението на
взискателя по другите изпълнителни дела било видно, че след всяко съгласие,
което взискателят давал за заличаване на ипотека, следвало и вдигане на
наложените върху съответния имот възбрани. В случая обаче, доколкото
преговорите за заплащане на тази част от кредитите, обезпечени с вписаните в
полза на „ОББ“ АД ипотеки били водени директно с взискателя, плащанията
били извършени по негова сметка, а не чрез ЧСИ, поради което последният не
бил информиран, че взискателят е удовлетворен и че е дал съгласие за
заличаване на вписаните в негова полза ипотеки върху имота. Поради това
ЧСИ не предприел действия за вдигане на наложените върху имота в полза на
взискателя възбрани, а и последния пропуснал да поиска от ЧСИ това. Твърди
се, че на 26.03.2021г. между „ОББ“ АД и „Промосейл” ЕООД бил подписан
Договор за цесия, след което встъпилия в правата на банката нов взискател,
преместил изп.д. №11412, 1351 и 1353 по описа на ЧСИ Делян Николов за
2013г. при ЧСИ И. Б., където били образувани изпълнителни дела под №468 и
469 по описа на ЧСИ за 2021г., като изпълнението срещу имота на
жалбоподателката било отделено в изп.д. №469/2021г. Счита, че според
уговорките в него се прехвърляли правата на банката само по отношение на
ипотекираните недвижими имоти и самостоятелни обекти, описани в
приложения от 1 до 3 към договора за цесия, а в тези приложения не
присъствал самостоятелния обект, собственост на жалбоподателката, тъй като
двете ипотеки върху него били заличени още през 2019г. Поради това
следвало, че банката, в чиято полза били наложени възбраните върху имота,
не е прехвърлила вземането, обезпечено с двете ипотеки на цесионера,
следователно той не би могъл да се ползва и от наложените и невдигнати
поради пропуск от страна на банката и ЧСИ възбрани върху този имот.
Твърди, че на 24.07.2024 до ЧСИ Делян Николов била депозирана молба за
2
вдигане на наложените възбрани по останалите при него две изпълнителни
дела. Становището на „ОББ“ АД, дадено по тази молба било, че задълженията
по банковите кредити, обезпечени с ипотеки върху имота жалбоподателката са
погасени, ипотеките са заличени и банката моли ЧСИ да бъдат вдигнати
наложените в нейна полза възбрани по изп. дела при ЧСИ Делян Николов.
Сочи се, че неправилно ЧСИ по настоящото изпълнително дело отказал да
изпрати молбата на жалбоподателката за вдигане на възбраните до „ОББ“ АД,
тъй като без да бъде получено становище от взискателя, в чиято полза е била
вписана възбраната, ЧСИ не бил в състояние да постанови един обоснован и
законосъобразен акт, без значение дали с този акт ще бъдат вдигнати
вписаните възбрани, или ще бъде отказано вдигането им. При тези
съображения се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменен
отказа на ЧСИ И. Б. да бъдат вдигнати наложените върху имота на
жалбоподателката възбрани. Прилагат се писмени доказателства.
С писмени възражения взискателят по изпълнителното дело
"Промосейл“ ЕООД е изложил аргументи за недопустимост, евентуално за
неоснователност на подадената жалба, във връзка с което е поискано същата
да бъде оставена без разглеждане или в случай, че съдът я намери за
допустима, да я остави без уважение.
По реда на чл. 436, ал. 3 изр. второ ГПК е постъпило становище от ЧСИ
И. Б., в което са описани подробно извършените по изпълнителното дело
действия. Изложени са аргументи за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Приложена е флаш памет, съдържаща сканирано копие на
изпълнителното дело.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалния представител
на жалбоподателката поддържа жалбата, уточнява, че същата е насочена
срещу постановения от ЧСИ отказ, обективиран в съобщение с изх.
№13583/07.08.2024г. Представя писмени доказателства. Моли отказът на ЧСИ
да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което наложените възбрани
да бъдат вдигнати. Въззиваемото дружество „Контракт инвест“ ООД не се
представлява, от негова страна не е изразено становище по жалбата.
Въззиваемото дружество „Промосейл“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител, намира жалбата за недопустима, евентуално неоснователна, а
ангажираните пред настоящата инстанция писмени доказателства се сочат за
неотносими.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
изразените по нея становища и приложените доказателства, намира
следното:
По молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД и на
основание изпълнителен лист от 24.10.2013г., издаден по ч.гр.д. №985/2013г.
по описа на Районен съд Несебър е образувано изп. дело №1353/2013г. по
описа на ЧСИ Делян Николов срещу „Контракт инвест“ ООД, ЕИК *********
и солидарните длъжници „Ваксима“ ЕООД, ЕИК *********, „Кристи 2002“
3
ЕООД, ЕИК ********* и „Грато инвестмънт“ ЕООД, ЕИК ********* за
описаните в изпълнителния лист суми, произтичащи от Договор да банков
кредит №157/06.11.2006г., изм. и допълнен със споразумения от 2007, 2008,
2009 и 2011г. В молбата за образуване взискателят е поискал да бъдат
наложени възбрани върху всички недвижими имоти на длъжника,
включително и върху ипотекираните в полза на банката такива. По делото е
представена Договорна ипотека №162, том 4, вх. рег. №9008/23.11.2006г., по
силата на която за обезпечаване на всички вземания на кредитора „ОББ“ АД
по отпуснатия на „Контракт инвест“ ООД банков кредит по Договор
№157/06.11.2006г. ипотекарният длъжник „Контракт инвест“ ООД учредява в
полза на банката договорни ипотеки върху собствени на „Контракт инвест“
ООД имоти, вкл. и ПИ 11538.4.12, заедно с отделни СО, сред които и
процесният имот с идент. 11538.4.12.2.105.
В хода на изпълнителното производство са представени и други
изпълнителни листи, вземанията по които са присъединени за събиране.
Въз основа на изпълнителните листи изпълнението е било насочено
върху редица недвижими имоти, собственост на солидарните длъжници,
включително и по отношение на процесния имот с идентификатор
11538.4.12.2.105, собственост на „Контракт инвест“ ООД, спрямо който е била
наложена възбрана от ЧСИ на 20.12.2013г., вписана под акт №208, том 3, вх.
рег. 11040/21.12.2013г. По молба на взискателя е наложена и възбрана на ПИ
11538.4.12, ведно с 132 бр. СОС, вкл. и СОС, собственост на солидарния
длъжник „Контракт инвест“ ООД, вписана под акт №43, том 2, вх. рег.
№4534/19.07.2016г.
На 22.04.2021г. по изпълнителното дело от „Промосейл“ ЕООД, ЕИК
********* е представен Договор за прехвърляне на вземане от 26.03.2021г., с
който „ОББ“ АД прехвърля вземанията си от солидарните длъжници,
обезпечени с вписани договорни ипотеки на „Промосейл“ ЕООД. С молбата е
поискано „Промосейл“ ЕООД да бъде конституирано като взискател на
мястото на досегашния такъв „ОББ“ АД и изпълнителното дело да бъде
изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ И. Б.. Делото
е изпратено на ЧСИ И. Б. като същото е преобразувано под номер 469/2021г.
На 25.03.2022г. е постъпила молба от взискателя „Промосейл“ ЕООД за
насрочване на опис, оценка и публична продан на възбранения СО с идент.
11538.4.12..2.105, собственост на В.Ф.Т. и А.В.Т.. Описът е отложен, поради
невъзможност за призоваване на лицата.
На 23.08.2023г. по делото е постъпило съобщение от „Промосейл“
ЕООД с приложено копие на нотариален акт, с което уведомява, че процесния
недвижим имот – собственост на В.Ф.Т. и А.В.Т. е продаден на Н. И. Л..
По изпълнителното дело е насрочен нов опис на имота за 04.07.2024г., за
който са изпратени призовки до В.Ф.Т. и А.В.Т. и до Н. И. Л. като трети лица,
придобили имот с възбрана. До последната е изготвено уведомление,
изпратено за връчване по чл. 53 от ГПК. На 22.05.2024г. на имейла на ЧСИ е
4
получено съобщение, с което същата потвърждава запознаването си със
съобщението и е предоставила имейл за кореспонденция. На 06.06.2024г. на
имейла на Н. И. Л. е изпратено отново уведомлението за насрочения опис. На
14.06.2024г. от Н. И. Л. чрез адв. Есин Адил е постъпила молба за отлагане на
насрочения опис на закупения от нея имот, поради документални
разминавания. Молбата е препратена за становище до взискателя
„Промосейл“ ЕООД, който е поискал същата да не бъде уважавана.
На 04.07.2024г. е извършен опис на имота в присъствието на Н. И. Л., а в
последствие е изготвена и оценка за стойността на имота. В протокола за опис
няма отразени направени възражения.
На 15.07.2024г. е постъпила молба от адв. Живко Сотиров –
пълномощник на Н. И. Л., с която е поискал да бъдат прекратени
изпълнителните действия по отношение на имота й и да бъдат вдигнати
наложените върху него възбрани. Изтъкнати са аргументи, че през октомври
2019г. праводателите на доверителката му - сем. Т. са изпълнили с лични
средства част от задълженията на ипотекарния длъжник „Контракт инвест“
ООД по двата кредита, за обезпечението на които били учредени ипотеки
спрямо имота, поради което и банката дала съгласие и на 16.10.2019г. тези
ипотеки били заличени. По тези съображения е изтъкнато, че е отпаднала
необходимостта от възбраните. Молбата е изпратена за становище до
взискателя „Промосейл“ ЕООД, който я намерил за неоснователна.
Със съобщение с изх. №13583/07.08.2024г., получено на 13.08.2024г.,
жалбоподателката е уведомена, че ЧСИ оставя без уважение молбата й.
На 09.08.2024г. е постъпила нова молба от адв. Живко Сотиров, с която е
поискал молбата за прекратяване да бъде изпратена за становище на
първоначалния взискател „ОББ“АД, но и това е отказано с мотиви, че банката,
предвид извършената цесия, вече не е взискател по изпълнителното дело.
На 20.08.2024г. по изпълнителното дело е постъпила жалбата, дала
повод за образуване на настоящото дело. Като доказателства към нея са
представени – нотариален акт за покупко-продажба на имот №1, том 14, рег.
№14299, дело №2533/2023г. от 01.08.2023г. на нотариус Стоян Ангелов с
район на действие НРС, видно от който на 01.08.2023г. жалбоподателката Н.
И. Л. е придобила от А. В.Т. и В.Ф.Т. чрез покупко-продажба собствеността
върху СОС с идент. 11538.4.12.2.105 по КККР на гр. Св. Влас. Приложен е и
заверен препис от договор за цесия от 26.03.2021г., вписан в служба по
вписванията при РС Несебър с вх. №1484/29.03.2021г. /съдържащ се и в
сканираното на флашка изпълнително дело/, сключен между „ОББ“ АД, в
качеството на цедент и „Промосейл“ ЕООД, в качеството на цесионер, по
силата на който цедентът продава на цесионера, вземанията по следните
договори за банков кредит, сключени с „Контракт инвест“ ООД: Договор
№7/22.01.2009г., Договор за банков кредит №157/06.11.2006г. и Договор за
банков кредит №104/07.05.2007г. и сключени към тях допълнителни
споразумения, с посочени актуални размери към дата 23.03.2021г. В т. 3 от
5
договора е посочено, че вземанията по трите договора са обезпечени и се
прехвърлят с правата на банката по учредените договорни ипотеки, но се
прехвърлят правата на банката само по отношение на ипотекираните
недвижими имоти и самостоятелни обекти, подробно описани в приложенията
към договора. В т. 18.1 се сочи, че цедентът не носи отговорност в случай че
преди подписване на договора е извършено плащане за заличаване на
договорна ипотека върху обект, който не фигурира в приложенията и за който
е изпратена молба за заличаване на ипотеката върху обекта до нотариус, но
заличаването не е вписано в АВп преди подписване на договора поради липса
на плащане на дължимите нотариални и държавни такси. В т. 18.2. е
предвидена уговорка, че в случай че след подписване на договора при
цесионера постъпи искане или молба за заличаване на договорна ипотека
върху обект, който не фигурира в приложенията към договора и за която е
платено на цедента преди подписване на договора, цесионерът се задължава в
3-дневен срок от получаване на молбата да я изпрати на цедента с цел
предприемане на действия за заличаване от страна на цедента. Към договора е
представено приложение №1, видно от което вземанията на „ОББ“ АД по
Договор за банков кредит №7/22.01.2009г. са обезпечени и се прехвърлят с
правата на банката по учредените договорни ипотеки само по отношение на
описаните имоти, за които няма отбелязване за частично заличаване като в
списъка липсва имот с идент. 11538.4.12.2.105. Приложено е извлечение от
имейл кореспонденция, от което е видно, че на 26.07.2024г. до ЧСИ Делян
Николов по изп.дело №1350/2013г. и 1352/2013г. във връзка с установено
заличаване на ипотеките в полза на „ОББ“ АД върху самостоятелен обект с
идент. 11538.4.12.2.105, банката е взела становище, че молбите на Л. за
заличаване на възбраните са основателни и е направено искане същите да
бъдат заличени. Представена е справка от АВп за партидата на имота, видно
от която на 16.10.2019г. са заличени учредените в полза на „ОББ“ АД
договорни ипотеки от 2006 и 2011г. въз основа на молби-съгласие от „ОББ“
АД. В молбите е посочено, че се иска заличаване на ипотеките частично само
по отношение на имот с идент. 11538.4.12.2 като основание за частичното
заличаване е заплатена сума в размер на 9 924 евро.
Въз основа на горните фактически констатации и след като
съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна
страна:
Подадената жалба настоящият съдебен състав намира за процесуално
недопустима, като съображенията за това са следните:
С действащия ГПК законодателят ограничава възможността за
обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я свежда до
лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно
определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което
изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
6
От съдържанието на жалбата може да се направи извод, че
жалбоподателката обжалва отказа на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение и да вдигне наложените възбрани върху закупения от нея след
налагането им недвижимия имот, поради това, че наложените в полза на
ипотекарния кредитор „ОББ“ АД ипотеки върху имота са заличени по негово
искане, което сочило на това, че задължението, което е било обезпечено с тях е
изпълнено. Изразено е и недоволство от отказа на ЧСИ да изиска становище за
вдигане на възбраните от „ОББ“ АД, като се излагат съображения, че
конституираното като нов взискател дружество „Промосейл“ ЕООД не е
придобило вземане по договора за цесия, което да е обезпечено с ипотека
върху процесния имот.
В случая жалбоподателката не е от кръга на лицата, обхванати от
субективните предели на изпълнителните листи, въз основа на които е
образувано и се развива производството по изпълнителното дело /чл. 429, ал.
2 и 3 от ГПК – наследник на длъжника, трето лице, дало своя вещ в залог или
ипотека за обезпечение на дълга/. Разясненията, дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС се
отнасят именно за лицата по чл. 429, ал. 3 ГПК и са неотносими за случая. Ето
защо и съдът намира, че жалбоподателката е трето лице за изпълнително дело
№20218000400469 по описа на ЧСИ И. Б., № 800 на КЧСИ, по смисъла на чл.
435 и сл. от ГПК. Съгласно императивната и специална разпоредба чл. 435, ал.
4, изр. първо ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато действието е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират
във владение на това лице. Съгласно изр. второ жалбата не се уважава, ако се
установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или
възбраната. Следователно, предпоставка за допустимост на жалбата на
третото лице е осъществяваната от него фактическа власт спрямо
имуществото, върху което е насочено изпълнението, а предпоставка за
основателност на жалбата е това имущество да не е принадлежало на
длъжника при налагане на запора или възбраната. В този смисъл, за да се
приеме, че е налице правен интерес от жалбата, необходимо е третото лице да
твърди, че владее вещта към релевантния момент – деня на запора или
възбраната. В Определение №17 от 15.01.2024г. на БАС по в.ч.гр.д.
№464/2023г. също е посочено, че при липса на твърдения и доказателства, че
жалбоподателят е владял имотите към датата на вписване на възбраните,
жалбата по чл. 435, ал. 4 от ГПК е подадена от трето лице без право на жалба
и следва да бъде оставена без разглеждане. В случая, видно от изложените във
въззивната жалба оплаквания е, че жалбоподателката не твърди, а и по делото
няма данни същата да е владяла имота към деня на възбраните – възбраната,
вписана под акт №208, том 3, вх. рег. 11040/21.12.2013г. и възбраната, вписана
под акт №43, том 2, вх. рег. №4534/19.07.2016г. Напротив твърди се, а и това
обстоятелство е безспорно установено, че имотът е закупен от нея няколко
години по-късно – на 01.08.2023г. Ето защо и по изложените съображения
7
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Дори и да бъде възприет друг подход – че жалбоподателката не се явява
трето лице, а като правоприемник на длъжник, учредил ипотека върху своя
имот, се намира в правното положение на длъжника и спрямо нея
изпълнителния лист разпростира своите субективни предели, поради което и
същата разполага с права да обжалва действия на ЧСИ, посочени в чл. 435, ал.
2 от ГПК, то отново, с оглед твърденията във въззивната жалба, не е налице
действие на съдебния изпълнител, което да може да бъде атакувано по
изложените в жалбата съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т.
6 ГПК единствено длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, но в обхвата на тази
разпоредба са единствено случаите, когато съдебния изпълнител е отказал да
постанови прекратяване на изпълнителното производство при наличие на
някое от предвидените в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания, каквито в случая не
са налице и не се твърдят. Ето защо и при такъв извод жалбата отново би била
недопустима за разглеждане по реда за съдебен контрол върху действията на
съдебен изпълнител.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи следното: Безспорно по делото е установено, че
учредените върху процесния недвижим имот две договорни ипотеки в полза
на „ОББ“ АД са били заличени на 16.10.2019г., по молби на банката от същата
дата „поради заплащане на сума в размер на 9 924 евро“, което действително е
индиция за това, че банката е счела вземанията си, за които са били учредени
ипотеките за погасени, в противен случай същата не би се лишила доброволно
от съществуващото в нейна полза обезпечение, осигуряващо й привилегия.
Въпреки това обаче молбата на жалбоподателката за прекратяване на
изпълнителните действия по отношение на имота й и вдигане на наложените в
хода на изпълнителното производство възбрани, не е била изпратена за
становище до „ОББ“ АД, поради съображения на ЧСИ, че същата вече не е
взискател по изпълнителното дело и че всички вземания по приложените
изпълнителни листи са цедирани с договор за цесия между „ОББ“ АД и
„Промосейл“ ЕООД от 26.03.2021г. Съдебният състав намира, че от събраните
по делото доказателства не може да се установи с категоричност правото на
новоконституирания взискател „Промосейл“ ЕООД да иска осъществяване на
принудително изпълнение спрямо притежавания от жалбоподателката имот –
от представения по делото договор за цесия е видно, че в полза на
„Промосейл“ ЕООД се прехвърлят единствено вземания на банката,
обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, описани в приложенията към
договора, като процесният имот не е сред описаните, което също сочи на
извод, че вземането, обезпечено с ипотеки върху този имот е погасено към
момента на цесията и не се прехвърля. Поради тази причина и липсва правна
пречка съдебният изпълнител да изиска становище за прекратяване на
принудителното изпълнение и вдигане на наложените по отношение на
процесния имот възбрани именно от „ОББ“ АД, предвид данните, че
8
действително се касае за пропуск от страна на банката.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. №15137/20.08.2024г. по
описа на ЧСИ И. Б. с рег. 800 на КЧСИ, район на действие БОС, подадена от
адв. Живко Сотиров, БАК, в качеството му на пълномощник на Н. И. Л.,
гражданин на Р.Ф., родена на **********г. с адрес: РФ, ***, с адрес в
Република България: *** –срещу отказ на ЧСИ И. Б. по изп. дело
№20218000400496, обективиран в съобщение с изх. №13583/07.08.2024г., с
който е оставена без уважение молбата на жалбоподателката да бъдат
прекратени изпълнителните действия и вдигнати наложените върху
собствения й недвижим имот с идент. №11538.4.12.2.105 възбрани.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. №1657/2024г. по описа на
Окръжен съд Бургас.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Бургас с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9