Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на втори юли две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Екатерина
Калоянова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2748 по описа за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, изменена с молба от 14.02.2019 г. на „Х.А.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище ***, предявена срещу „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК********, със
седалище ***, за заплащане на сумата 35000 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди от реализирал се покрит застрахователен риск – кражба на МПС,
заедно със сумата 10443
лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
20.01.2016 г. – 28.12.2018 г..
Ищецът „Х.А.“ ЕООД твърди,
че на 31.12.2015 г. около 9:15 часа установил, че противозаконно бил отнет
собствения му лек автомобил, марка „Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******,
паркиран на ул. „Никола Ломбарди“ в гр. Рим, Република Италия. Към момента на
отнемането на автомобила между страните действал договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“, обективиран в
застрахователна полица № 93001510041718 от 24.06.2015 г.. За деянието
представляващият дружеството подал жалба в Комисариата на пътна полиция – Рим.
За настъпилото застрахователно събитие „З.К.Л.И.”
АД било надлежно
уведомено, като била образувана щета № 0000-1801-16-20119. С писмо, изх. №
10953/10.11.2017 г. застрахователят
уведомил ищеца, че отказва да извърши плащане, тъй като липсвал талон за
оглед и заснемане на лекия автомобил.
Отказът бил
незаконосъобразен, тъй като не било налице неизпълнение на задължение от страна
на застрахования. Действително при сключване на застрахователния договор
автомобилът не бил огледан и заснет, но били представени снимки, съдържащи
датата на създаването им. Дори да е налице неизпълнение на задължението за
оглед и фотографиране на автомобила то
това неизпълнение не било значително, за да отпадне отговорността на
застрахователя, нито пък стояло в причинно-следствена връзка с настъпилото
отнемане на автомобила. Счита, че ответникът дължи да заплати застрахователно
обезщетение, възлизащо на сумата 35000 лева, заедно с обезщетение за забава в
размер на 10443 лева за периода 20.01.2016 г. –
28.12.2018 г..
Ответникът „З.К.Л.И.” АД в подаден в срок отговор на исковата
молба оспорва предявените искове по основание и размер, включително като се
позовава на изтекла 3-годишна давност. Признава, че на 24.06.2015 г. чрез
застрахователен брокер „Хонор“ ЕООД между страните бил сключен застрахователен
договор по отношение на лек автомобил, марка „Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******със
срок на действие 1 година и за застрахователна сума в размер на 49000 лева,
като въз основа на подадено уведомление за противозаконно отнемане на вещта, на
04.01.2016 г. образувал преписка по щета № 0000-1801-16-20119, но по същата не
дължал обезщетение, тъй като застрахователният договор влизал в сила след като
бъдат изпълнени изискванията за оглед и заснемане на предложеното за
застраховане МПС, които се извършвали в определени от застрахователя пунктове.
Договорът не пораждал последици за застрахователя, като фактът на липсата на
извършен оглед и засненаме на автомобила се признавал и от ищеца.
В допълнителната искова
молба ищецът „Х.А.“ ЕООД поддържа предявените искове и оспорва възраженията на
ответника, без да излага нови факти и допълнителни доводи.
В допълнителен отговор
ответникът „З.К.Л.И.”
АД поддържа твърдението застрахователният договор да не е влязъл в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с
определение от 31.05.2019 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията им са отделени фактите, че помежду им е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил, марка „Джип“,
модел „Компас“, с рег. № *******, валидна за периода от 24.06.2015 г. до
23.06.2016 г., както и че при ответника била образувана щета №
0000-1801-16-20119 по повод на застрахователно събитие – кражба на
застрахования автомобил, настъпила в гр. Рим, установена на 31.12.2015 г., като
при сключване на договора застрахованият лек автомобил не бил представен за
оглед и заснемане на застрахователя.
Видно от свидетелство за
регистрация част І ищецът „Х.А.“ ЕООД е вписан като носител на правото на
собственост с обект МПС, представляващо лек автомобил, марка „Джип“, модел
„Компас“, с рег. № *******, като върху документът е отразен фактът на
прекратена регистрация от 31.08.2018 г. поради кражба на превозното средство
(„откраднато ПС“).
Офицер от съдебна полиция
при Квестура на Рим е удостоверил, че на 01.01.2016 г. в офис на Комисариата се
явил Р.В., представляващ дружеството-ищец, който заявил, че от 09:00 часа на
28.12.2015 г. до 09:15 часа на 31.12.2015 г. в Рим, на ул. „Никола Ломбарди“
неизвестни лица отнели лек автомобил, марка „Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******,
собственост на „Х.А.“ ЕООД, като лекият автомобил бил редовно паркиран и заключен.
Съгласно т. 17 от приложимите
към застрахователното правоотношение общи условия застрахователният договор
влизал в сила след оглед и заснемане на предложеното за застраховане
(застраховано) МПС, които се извършвали в оторизирани пунктове на застрахователя,
за което се съставял талон за оглед, подписан между страните. В т. 28.6 от
общите условия е предвидено застрахователят да не дължи обезщетение за МПС,
което не е преминало оглед и заснемане в оторизираните пунктове на
застрахователя.
В писмо, изх. № 10953/10.11.2019
г. застрахователят „З.К.Л.И.”
АД обективирал отказ да
заплати обезщетение за противоправното отнемане на процесния автомобил именно поради
факта, че липсвал талон за оглед и заснемане, което било условие за влизане в
сила на застрахователния договор.
В заключението на
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и съответно на събраните в производството доказателства, е определено,
че действителната пазарна стойност на застрахования лек автомобил, марка
„Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******, към датата на застрахователното
събитие - 31.12.2015 г. възлиза на сумата 32300 лева.
Други доказателства от
значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.
Относно главния иск с правна квалификация чл.
208, ал. 1 КЗ (отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), но приложима към
процесното правоотношение с оглед момента на възникването му, при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни. Следователно, съдебно предявеното субективно материално право възниква
от фактически състав, включващ елементите: съществуващо правоотношение между
страните, с предмет задължението на застрахователя да покрие риска от увреждане
на правото на собственост на застрахования „Х.А.“ ЕООД с обект лек автомобил, марка
„Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******, настъпване на събитие, представляващо покрит от застраховката риск, в
пряка причинно-следствена връзка, с което са настъпили вреди, за което събитие застрахователят
е уведомен, но е в неизпълнение на така възникналото задължение да заплати
обезщетение.
С оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се носи
от ищеца „Х.А.“ ЕООД, който трябва да проведе пълно и главно доказване, като
при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на факт извън
всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение. Такова обаче ответникът „З.К.Л.И.”
АД не твърди, тъй като
оспорва изобщо да е породено правото на ищеца „Х.А.“ ЕООД да получи
застрахователно обезщетение поради липсата на извършен оглед и заснемане на
лекия автомобил, предвидено като условие за пораждане действието на сключения
застрахователен договор.
Между страните като
безспорен е отделен фактът на сключен застрахователен договор, който е
юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им с типичното за застрахователния
договор за имуществено застраховане съдържание, включващо задължението на
ответника „З.К.Л.И.”
АД да заплати обезщетение
за вредите от настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит
застрахователен риск. Именно защото договорът е сключен от ищеца, в качеството
му застрахован и правото на собственост върху движимата вещ - марка „Джип“,
модел „Компас“, с рег. № *******принадлежи към правната му сфера, то „Х.А.“
ЕООД би било носител на правото да получи застрахователно обезщетение при
настъпването на покрит риск. Тъй като правото на застрахователно обезщетение се
поражда от настъпването на застрахователно събитие, необходимо е към този
момент ищецът да е собственик на увреденото, респ. противозаконно отнето МПС, който
факт не се оспорва в производството.
Основният спорен в
производството въпрос е породил ли е действие сключеният застрахователен
договор, при безспорното между страните обстоятелство, че непредставяне на лек
автомобил, марка „Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******за оглед и заснемане в
оторизиран пункт на застрахователя, съгласно изискването на т. 17 от
приложимите общи условия.
За да се отговори на този
въпрос следва да се съобрази, че обемът на застрахователна отговорност при
имущественото застраховане, към което принадлежи и застраховката "Каско на
МПС", се определя от закона – чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.), и от съдържанието
на конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл.
186, ал. 1 КЗ (отм.) и от общите условия (ОУ) на застрахователя за съответния
вид застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване
от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 211 КЗ (отм.).
В чл. 211 КЗ (отм.) е
закрепено правилото, че основанията, при които застрахователят може да се
освободи от отговорност и да откаже изплащане на застрахователното обезщетение,
се определят със закон, като са посочени изрично две от допустимите основания
за отказ – умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования
или от трето ползващо се лице (т. 1) и неизпълнение на задължения на
застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор (т.
2).
Съгласно възприетото в
практиката на Върховния касационен съд – решение по т. д. № 3394/2015 г. по
описа на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за да възникне право на застрахователя
да откаже плащане на застрахователно обезщетение по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) в
хипотезата на неизпълнено конкретно задължение на застрахования предвидено в
застрахователния договор, това неизпълнено задължение следва да е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпване на застрахователното
събитие, с обема на произтеклите от събитието вреди или с невъзможност те да
бъдат доказани.
В съдебната практика е
даден отговор на въпроса дали неизпълнението на задължението за представяне на
автомобила за оглед и заснемане е от значение за влизане на договора в сила и
той е отрицателен.
В постановените по реда на
чл. 290 ГПК решения – решение от
06.02.2017 г. по т. д. № 2481/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение от 28.04.2017
г. по т. д. № 2334/2015 г. на ВКС, ІІ Т.О. е възприето, че неизпълнението на
предвидено в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за
оглед и заснемане, само по себе си не се отразява на влизането в сила на
застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско”, щом цялата дължима
премия или първата вноска по нея, при разсрочено плащане, са надлежно
престирани и приети от застрахователя. Прието е, че съдържанието и вида на
сочените задължения, изключват те да са и от категорията, считащи се за
съществени, с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.)
от момента на въвеждането им от съконтрахентите, освен ако застрахователят
докаже наличие на причинна връзка между неизпълнението на тези конкретни
задължения и настъпване на застрахователно събитие, по повод на което се
претендира обезщетението, респективно обема на вредите или възможността за
тяхното установяване.
ВКС
приема, че с оглед дефинитивното определение на застрахователния договор в чл.
183, ал. 1 КЗ (отм.) и посочения от законодателя момент на влизането му в сила
– след плащане на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при
разсрочено плащане, договореното между страните отлагане действието на същия до
изпълнение на конкретните задължения на застрахования, свързани с установяване
техническото състояние на автомобила към момента на сключване на договора, няма
правната характеристика на отлагателно условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД – едно
бъдещо несигурно събитие, от сбъдването на което да зависи дали този договор ще
породи действието си между страните. Поради това независимо, че неизпълнението
на тези задължения на застрахования евентуално би могло да е относимо към обема
на застрахователната отговорност, то е правно ирелевантно за момента на влизане
в сила на застрахователния договор и неговото действие.
В
настоящото производство застрахователят не е излагал твърдения да не е
заплатената дължимата застрахователна премия, поради което следва да се приеме,
че сключеният застрахователен договор е влязъл в сила от сключването му и е
породил за страните съответните права и задължения, сред които задължението на
застрахователя да заплати обезщетение при настъпване на покрит застрахователен
риск, какъвто не се оспорва, че е рискът кражба на превозното средство.
Ответникът
„З.К.Л.И.”
АД не е твърдял и не е
ангажирал доказателства затова, че
именно неизпълнението на поетото от застрахования „Х.А.“ ЕООД задължение за представяне на автомобила за
оглед и заснемане е причина за настъпване на застрахователното събитие,
респективно да има отношение към обема или установяването на вредите, поради
което отказът за престиране на обезщетение, не може да бъде основан на приложението
на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.).
С оглед представеното
удостоверение на полицейски служител от Квестура Рим за заявено противозаконно
отнемане на автомобила от неустановено/и лице/а, в периода от 09:00 часа на 28.12.2015
г. до 09:15 часа на 31.12.2015 г., следва да се приеме, че лек автомобил, марка
„Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******е бил противозаконно отнет от трето,
неустановено лице, без съгласие на неговия собственик „Х.А.“ ЕООД, поради което
е осъществена хипотезата на кражба, така, както е дифинирана в общите условия, който
риск страните не спорят, че принципно е обхванат от застрахователна закрила. Фактът
на противоправно отнемане се установява и от прекратената регистрация на
автомобила. Това сочи, че в правната сфера на ищеца е настъпила вреда, която се
изразява именно в невъзможността му да си служи с вещта и да извлича полезните
й свойства, включително като я отдава за ползване на трети лица. Кражбата само
по себе си не прекратява правото на собственост, но въпреки това е предвидена
като застрахователно събитие именно защото лишава собственика от правомощията
ползване и владение. Затова настъпилото застрахователно събитие е факт,
пораждащ правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение в размер на
пазарната цена на обекта на правото на собственост към момента на увреждането
му – 31.12.2015 г..
Възражението на ответника
настъпилото събитие да съставлява изключен, съгласно общите условия риск,
поради приложимост на т. 28.6 от същите, съдът намира за неоснователно по
съображения, аналогични на изложените във връзка с пораждане действието на
застрахователния договор.
Както вече се посочи, уеднаквената
съдебна практика, изразена в решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г.,
ІІ т.о. ВКС, решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I Т.
О., решение № 102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. ІІ Т. О. на ВКС и други
приема, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване
на застрахователното обезщетение, респ. за отказ за заплащането му не е
необходимо само обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението
на конкретно задължение на застрахования и настъпването на конкретното
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение
спрямо вида на застрахователното събитие.
Това принципно разбиране
на ВКС е доразвито и в решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на
ВКС, ІІ т.о., съгласно което изрично установените в КЗ (отм.) хипотези, при
които застрахователят придобива право да откаже да плати изискуемото се
обезщетение след настъпване на застрахователното събитие дават основание да се
приеме, че за правото на последния да се освободи от задължението си по
застрахователния договора, е релевантно не само обективното наличие на
неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от закона задължение, но и значителността на същото, с оглед
интереса на застрахователя. Тази преценка, направена отнапред от законодателя
сочи, че се касае до такова по вид и характер задължение, което въздейства
пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или
възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.
Доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за
застрахователя.
В този смисъл е и решение
№ 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, в което
е
обобщено, че за да възникне право за
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ
(отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. Създадена по повод приложението
на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) уеднаквена практика
е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования,
което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на
застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието
или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия
като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под
формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия
състав на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на
причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за
доказването им.
Настъпилото
противозаконно отменане на застрахования автомобил от фактическата власт на
собственика му „Х.А.“
ЕООД не се установява да стои в причинна връзка с неизпълнение на задължението
за представяне на автомобила за оглед и заснемане, нито има отношение към обема
претърпени вреди или възможността за доказването им, още повече, че
доказателства за тези факти застрахователят не е представил.
По аргумент от чл. 208,
ал. 3 КЗ (отм.), която норма предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, се извежда принципът
за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В приложението му,
съдът намира, че при застрахователно събитие - покрит риск по договора за
имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по
пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В резултат на противозаконното отнемане, правната
сфера на собственика „Х.А.“ ЕООД е увредена със стойността на обекта на вещното
право – процесния лек автомобил. В решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009
г. на І-во ТО, ВКС, е прието, че при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице. В случая, съгласно кредитираното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, действителната (пазарна) стойност на лек
автомобил, марка „Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******, към момента на
противозаконното му отнемане е 32300 лева. Тази сума определя пълния обем на
задължението на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение,
като не са налице предпоставки за неговото намаляване. Налага се извод за основателност на
предявения главен иск до размера от 32300 лева, като за разликата до пълния
предявен размер от 35000 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Евентуалното възражение на
„З.К.Л.И.” АД вземането за застрахователно
обезщетение да е погасено по давност е неоснователно. Погасителната давност е фактически
състав, който погасява правото на принудително изпълнение и включва: изтичане
на период от време, през който кредиторът бездейства и позоваване –
волеизявление на длъжника, че правото на иск на кредитора е преклудирано.
Предвид нормата на § 22 от ПЗР на КЗ по отношение на процесното правоотношение
приложима е част ІV на КЗ (от 2006 г. - отм.). Изключение от това общо правило
обаче е въведено с нормата на § 31 от ПЗР на КЗ, която предвижда, че за
давността, която е започнала да тече при действието на отменения Кодекс за
застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 – ал. 6, ал. 8 и чл. 379 КЗ.
Последното изключение от общото правило на закона за действие на материалните
норми за в бъдеще и по отношение на възникналите при действието им факти и
отношения не може да бъде тълкувано разширително, предвид на което и следва да
бъде съобразено придаденото обратно действие - по отношение и на започналата да
тече давност по договори, сключени преди влизане в сила на КЗ, само по
отношение на точно цитираните законови разпоредби, а именно чл. 378, ал. 1 -
ал. 6 и ал. 8 КЗ.
Приложимата разпоредба на
чл. 378, ал. 1 КЗ предвижда правата и задълженията по
застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение да се погасяват с тригодишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая
застрахователното събитие е настъпило на 31.12.2015 г., а исковата молба е
предявена на 28.12.2018 г., поради което обективно не е изтекъл 3-годишен
период от време, който да
е произвел погасителен ефект по отношение субективното материално право на
ищеца.
Относно
акцесорния иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая съдът възприе
извод за частична основателност на предявения срещу „З.К.Л.И.”
АД главен иск, което
означава, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за
престиране на сумата 32300 лева, което същият не оспорва, че не е погасил, т.
е. налице е и неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 208,
ал. 1 КЗ (отм.) предвижда при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207,
ал. 3.
В случая застрахователят признава
застрахованият да е заявил за настъпване на застрахователното събитие на 04.01.2016 г., като не се твърди и
не се установява последният да е бил в неизпълнение на задълженията по чл. 206,
ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ (отм.), поради което и престирането на
обезщетение е било дължимо до 19.01.2016 г. и от 20.01.2016 г. „З.К.Л.И.”
АД е
изпаднало в забава, поради изтичане на предвидения в закона 15-дневен срок за
доброволно изпълнение, тъй като документите за комплектоване
на преписката по щетата са били предадени на 04.01.2016 г. и не се установява
застрахователят да е изисквал представянето на допълнителни такива, затова ищецът „Х.А.“ ЕООД е носител на
акцесорното право на вземане за обезщетение за забава върху дължимата главница
за релевантния период 20.01.2016 г. – 27.12.2018 г. (деня, предхождащ предявяването
на исковата молба).
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86,
ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода,
увеличен с 10 пункта (Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения
в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху дължимата
главница от 32300 лева възлиза на сумата 12908.44
лева, но ищецът
претендира присъждането на сума, в по-малък размер - 10443 лева, което налага
уважаване на акцесорния иск до така предявения размер в приложение на
диспозитивното начало.
С оглед изхода на спора,
право на присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от
страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Ищецът претендира
присъждане на разноски в размер на общо 4100,12 лева, съгласно представен
списък, от които 1825,12 лева – внесена държавна такса (обстоятелството, че
ищецът е внесъл сумата 1826 лева не променя размера на дължимата държавна
такса, който се определя от цената на предявените искове), 300 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице
и 1975 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът
релевира неоснователно възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на
заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство при интерес от
10000 лева до 100000 лева да е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10000 лева.
Така за предявените искове с цена в общ размер на 45628 лева, определеният по
реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 1898,84 лева без ДДС, поради което заплатено възнаграждение от 1975 лева
не се явява прекомерно и не подлежи на намаляване. Така общият размер на
релевантните разноски възлиза на сумата 4100,12 лева, от която ищецът има право
на присъждане на сумата 3840,87 лева.
В производството ответникът
„З.К.Л.И.” АД е представляван от юрисконсулт,
съответно има право на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 4
вр. ал. 8 ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към приключване на
устните състезания редакция, предвижда в полза на юридически лица или еднолични
търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева,
като за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три
съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10000 лева, както в
случая, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер. Затова при така действащата нормативна уредба ответникът
има право на юрисконсултско възнаграждение изчислено върху максималния размер
от 450 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете, е в размер на 28,45
лева, до който следва да бъде ангажирана отговорността за разноски на ищеца „Х.А.“
ЕООД.
Така мотивиран, Софийски
градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК********, със
седалище ***, да заплати
на „Х.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.),
сумата 32300 (тридесет и две хиляди и триста) лева – дължимо въз основа на
сключен договор за имуществено застраховане обезщетение за вредите, причинени в
резултат на извършена за времето между 09:00 часа на 28.12.2015 г. до 09:15
часа на 31.12.2015 г. в Рим, на ул. „Никола Ломбарди“ кражба на лек автомобил,
марка „Джип“, модел „Компас“, с рег. № *******, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата 10443 (десет
хиляди четиристотин четиридесет и три) лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 20.01.2016 г. – 27.12.2018 г., заедно със законната лихва върху
главницата от предявяването на исковата молба – 28.12.2018 г. до окончателното
й плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3840,87 лева (три хиляди осемстотин
и четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки) - разноски за производството,
като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 32300 лева до пълния предявен размер
от 35000 лева.
ОСЪЖДА „Х.А.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище ***, да заплати на „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК********, със
седалище ***, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 28,45 лева (двадесет и осем лева
и четиридесет и пет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: