Решение по дело №3001/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 14.07.2016 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на осми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3001  по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :

          

           Постъпила е искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт  Ц.В. против И.Л.Т. с ЕГН **********, в която се твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ответника е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015 г.  не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 5093, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 679,57  лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 103,07 лв. за периода от 04.03.2013г. до 05.02.2016г.

           Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ***, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановения срок.

           Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за  следните суми: 679,57 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. и лихва за забава върху главницата в размер на 103,07 лв. за периода от 04.03.2013г. до 05.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по *** до окончателното изплащане на сумата.

           Ответникът И.Л.Т. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции по размер. Заявява възражение за погасяване по давност на главница за период от 01.01.2012г. до 111.02.2013г. и на лихва за период от 02.03.2012г. до 04.03.2015г.

           С определение от  15.06.2016г. е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ***. Същото не е ангажирало становище по исковите претенции.

           Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

           Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ***, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

           Безспорно е между страните и това се установява от приложения препис на нот.акт за продажба на ***, ***, че ответника И.Л.Т. е собственик на процесния имот, ***. Безспорно е също така, че за имота има открита партида ***, открита въз основа  молба-декларация на ответника от 12.02.2007г., препис от която е приложен по делото. Видно е от представеното извлечение от счетоводна сметка по същата партида и писмени доказателства, представени от третото лице помагач, че през периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. е била начислена сума в общ размер на 679,57лв. за консумирана топлоенергия, в това число суми за услуга дялово разпределение. При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 103,07лв. за периода от 04.03.2013г. до 05.02.2016г.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

           Предвид безспорния между страните факт, че ответника И.Т. е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото ***, съдът приема, че ответника  има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)  при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

           Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 01.01.2013г. до 31.12.2015г., изчислявана в общ размер на 679,57лв.

           Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установява се от приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази лихва се изчислява в общ размер на 103,07лв. за процесния период от 04.03.2013г. до 05.02.2016г.

           Поради изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца за процесните суми от 679,57лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.  и 103,07лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.03.2013г. до 05.02.2016г.

           Заявеното в писмения отговор възражение за давност касае вземания за главници до 11.02.2013г. и лихви върху тях. При това се отнася само за част от главниците, които са предмет на установителния иск – от 01.01.2013г. до 11.02.2013г. и съответно лихвите върху тях. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на претенциите за главница за периода от 01.01.2013г. до 11.02.2013г. и съответно лихвите върху тях. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите условия, обвързващи страните по делото, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. падежа за плащане на дължимата за м.януари 2013г. главница е настъпил на 02.03.2013г. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания и същият започва да тече не от датата на възникване на задължението, а от датата на изискуемостта му, според правилото на чл.114, ал.1 от ЗЗД. Поради това тригодишния давностен срок за главницата за м.януари 2013г. е започнал да тече от 02.03.2013г. (датата на падеж на задължението) и не е изтекъл към 11.02.2016г., когато кредитора е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  На ищеца са дължими направените от него разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 25лв. и в исковото производство в размер на 75лв.  Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че следва да се присъди минималния размер, предвиден в Наредба №1 за адвокатските възнаграждения, определен по правилото на чл.7, ал.5, във вр. с ал.2, т.1 от същата или 300лв., което е общо за осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото производство. Кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие исково производство, а от друга страна направо по исков ред. При определяне размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде решен  при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че  И.Л.Т. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на ***, следните суми: сумата от 679,57 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. и сумата от 103,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.03.2013г. до 05.02.2016г., представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично *** по ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.02.2016г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА И.Л.Т. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на ***, сумата от 100лв., представляваща разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство и сумата от 300лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

           Решението е постановено при участието на ***, като трето лице – помагач на ищеца ***.

           решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

 

 

районен съдия: