Р Е Ш Е Н И Е
№ 14 15.01.2013г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Йорданка Майска
секретар Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия Й.Майска
Гражданско дело № 929 по описа
за 2011г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е за делба и е във фазата по допускането.
Производството
по делото е образувано по повод
постъпила искова молба на ЕТ”Евротур-Ж.М.”, седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ул.”***” № 27, представлявана от Ж.М.М. против Д.Г.П. с ЕГН-**********
и Л.С.П. с ЕГН-**********,***.
Моли
се съдът да допусне до делба следните индивидуално обособени обекти,
разположени в поземлен имот с идентификатор ***: сграда с идентификатор *** с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със
застроена площ от 107кв.м., с един етаж и предназначение-сграда за обществено
хранене; сграда с идентификатор ***
с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ от 107кв.м., с един етаж
и предназначение-сграда за търговия; сграда
с идентификатор *** с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ
от 241кв.м., с един етаж и предназначение-сграда за търговия; сграда с идентификатор *** с адрес
гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ от 128кв.м., с един етаж и
предназначение-сграда за търговия при следните квоти – 1/2идч. за ищеца и
1/2ид.ч. общо за двамата ответници. Твърди се, че поземленият имот, в който са
построени съсобствените между страните сгради е собственост на ищеца. Моли се
на осн.чл.344, ал.2 от ГПК с решението по първата фаза съдът да постанови
привременна мярка до окончателното поделяне на имотите като постанови същите да
се ползват изцяло от ищеца и присъди размера на обезщетението, дължимо на
ответниците съобразно припадащата им се част от съсобствеността за
изключителното ползване. Във връзка с последното искане се моли съдът да
допусне съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да посочи
средно-месечния пазарен наем за ползване на процесните сгради. Представят се
писмени доказателства.
В
месечния срок е постъпил писмен отговор
от ответниците, с който като се заявява, че така предявеният иск за делба е
допустим, се изразява съгласие относно
посочените в исковата молба квоти за страните, както и по отношение
твърдението, че поземленият имот в който са изградени процесните постройки е
собственост на ищеца. Твърди се, че по силата на влязло в законна сила на 08.07.2008г.
съдебно решение № 90/19.04.2007г. по гр.д. № 15/2003г. по описа на РС-Несебър
ответниците са признати за съсобственици освен на процесните сгради и на 1/2ид.ч. от правото на строеж върху
застроената площ от 992кв.м. в УПИ ІІ в кв.33 по плана на КК”Слънчев
бряг-изток”, съставляващ сега поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-46/18.08.2006г. на изп.директор на АК с адрес на поземления имот
гр.Несебър,, бараз *** с площ от 2405кв.м., трайно предназначение-за курортен
хотел, почивен дом, стар идентификатор-***, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***.
Предвид горното се моли на основание чл.341, ал.2 от ГПК да бъде допуснато до делба и правото на
строеж върху върху застроената площ от 992кв.м. в УПИ ІІ в кв.33 по плана на
КК”Слънчев бряг-изток”, съставляващ сега поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-46/18.08.2006г. на изп.директор на АК с адрес на поземления имот
гр.Несебър,, базар ***” при квоти по 1/2ид.ч. за всяка страна. Оспорва се
искането на ищеца по чл.344, ал.2 от ГПК и се прави насрещно такова, като
ответниците заявяват своята претенция да бъде постановено от съда разпределение
на реално ползване, съобразно квотите на страните, тъй щото всеки от
съделителите да има реална част, която да ползва до окончателното приключване
на производството. Също е направено искане за техническа експертиза, обосновано
с насрещната претенция по чл.344, ал.2 от ГПК.Представят се писмени
доказателства.
В
хода на производството с договор от 22.12.2011г. правото на собственост върху търговското
предприятие с фирма ЕТ”Евротур-Ж.М.” с ЕИК-***, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения е прехвърлено на „Версис” ЕООД с ЕИК-*** по
реда на чл.15 от ТЗ/вж.л.307/, като едноличния търговец не е заличен в ТР, но с
оглед прехвърлянето на предприятието съществува само като наименование. В с.з.
от 22.03.2012г. процесуалният представител на ищеца заявява, че разполага с
пълномощно от правоприемника и при съгласие на протвната страна предлага
конституиране на последния. В с.з. от 22.03.2012г. от страна на процесуалния
представител на ответниците е изразено становище, че не се дава съгласие за
замяна на страна/ищец/ в процеса.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установано от
фактическа и правна страна следното:
За
допускане на делба е необходимо съделителите да представят доказателства
относно твърдяните факти, а именно на какво основание е възникнала
съсобствеността между тях, какво е
основанието на останалите съделители за участието им в делбения процес, да се
даде описание на вещта/вещите, чиято делба се иска и да се представят
доказателства относно определяне размера на
квотите на съсобственост.
Както съдът е констатирал още с
доклада по делото страните сочат доказателства в горния смисъл, нещо повече, не
се спори по делото, а е видно и от представените доказателства основанието за
възникване на съсобствеността между страните върху базар”***”,/който по-нататък
са краткост, ще бъде назоваван базарът, или имотът/ квотите на
съсобственост-така както са въведени с исковата молба и писмения отговор от
страните по делото, като безспорен е между страните и фактът, че ищецът е
едноличен собственик на земята, върху която е изграден базар”***”. Така по
силата на приватизационен договор от 27.04.1999г. Министъра на търговията и
туризма е продал на ЕТ”Евротур-Ж.М.” правото на собственост върху обособена
част от „Слънчев бряг”АД, представляващ базар”***” с обща застроена площ от
333кв.м., РЗП 992кв.м., в т.ч. открита тераса с площ от 62кв.м., като в т.1.1 и
т.1.2 от договора е посочено, че предмета на договора включва, правото на
собственост върху сградния фонд на базар”***”, състоящ се от четири едноетажни
сгради с полумасивна конструкция и открита тераса и правото на строеж върху
застроената площ от 992кв.м.. По силата на покупко-продажба, обективирана в
нот.акт № ***., том ІV, рег.№ ***, дело № ***./вж.л.44 по дело/”Слънчев бряг”
АД продава на ЕТ ”Евротур-Ж.М.” и урегулирания поземлен имот, прилежащ за
собствения на купувача базар ”***”, което съответствува на парцел ІІ, кв.33 по
плана на ТК”Слънчев бряг”, урегулиран от 2406кв.м.. По силата на решение №
90/19.04.2007г., постановено по гр.д. № 15/2003г. по описа на РС-Несебър,
потвърдено с решение № ІV-289/04.02.2008г. постановено по в.гр.д. № 507/07г. по
описа на ОС-Бургас, по което не е допусната до разглеждане по същество
постъпилата касационна жалба с определение № 11/08.07.2008г. по гр.д. №
288/08г. по описа на ВКС, съдът е обявил за окончателен сключения между
страните по настоящото дело предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот – 1/2ид.ч. от имот, представляващ базар”***” в КК”Слънчев бряг”,
със застроена площ от 333кв.м. и РЗП 992кв.м., в т.ч. открита тераса с площ от
62кв.м., състоящ се от четири едноетажни сгради с полумасивна конструкция и
открита тераса и правото на строеж върху застроената площ от 992кв.м.. Страните
в писмените си становища, в т.ч. искова молба и писмен отговор посочват, че
между тях е водено и производство по чл.108 от ЗС пред ОС-Бургас по гр.д. №
837/08г., при което претенцията по чл.108 от ЗС на Д. и Лидия Плачкови против
ЕТ”Евротур-Ж.М.” за предаване владението на 1/2ид.ч. от процесния базар е
уважена. Макар и да не са представени съдебни решения, горните твърдения се
установяват от представен по делото изпълнителен лист от 04.08.2010г. на
АС-Бургас, издаден въз основа на решение № 78/16.07.2010г. по гр.д. № 114/10г.
по описа на съда, с който ЕТ”Евротур-Ж.М.” е осъден да предаде на Д. и Лидия
Плачкови 1/2ид.ч. от базар”***” като в документа са подрбно описани отделните сгради/вж.л.127/,
като въз основа на същия е образувано и изпълнително производство.
С оглед претенцията по чл.341,
ал.2 от ГПК на ответниците, въведена с писмения отговор да бъде допуснат до
делба и нереализираното правото на строеж върху базара и първоначалната
неяснота по делото относно застроената част по делото е поставен допълнителен
въпрос към вещото лице по допусната СТЕ. Видно от заключението по
същата/л.201-229/ е посочено че при запознаване с документите и оглед на место
е установен, че покритата площ на базара е от 946кв.м., а откритата тераса е на
площ от 62кв.м., следователно поддържа се становището на съда, изразено с
протоколно определение от 09.11.2011г., съгласно което не са налице основания
за включване в делбената маса и на право на строеж, тъй като последното е
реализирано и се е трансформирало в право на собственост. Вещото лице посочва,
че в имота са извършвани през годините значителни преустройства, за част от
които липсват одобрени проекти, като включително е извършено разширяване и
крайната застроена площ по рекапитулация е увеличена, като например е изградена
едноетажна постройка от 5,78кв.м. обособена като чейнч бюро, за което вещото
лице при огледа на место е установило че се намира извън покритата площ. В хода
на делото с оглед констатациите по заключението и базирайки се на решение
№ 90/19.04.2007г., постановено по гр.д. № 15/2003г. по описа на РС-Несебър, с
което, съдът е обявил за окончателен сключения между страните по настоящото
дело предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – 1/2ид.ч. от
имот, представляващ базар”***” в КК”Слънчев бряг”, със застроена площ от
333кв.м. и РЗП 992кв.м., в т.ч. открита тераса с площ от 62кв.м., състоящ се от
четири едноетажни сгради с полумасивна конструкция и открита тераса и правото
на строеж върху застроената площ от 992кв.м. ищецът заявява претенции, че
следва да има ид.ч. по-голяма от въведената с исковата молба 1/2ид.ч., като на
тази база се представя и решение от 24.09.2012г. /вж.л.343-352/ по чл.32, ал.2
от ЗС за разпределение правото на ползване, които следва да бъдат игнорирани с
решението като правноирелевантни по следните съображения:. На първо место
претенциите относно размера на дяловете са въведени с исковата молба и писмения
отговор и страните единодушно са посочили, че притежава по 1/2ид.ч. от базара.
На следващо место същите са извършени от ищеца след преклузивния срок по чл.342 ГПК, тъй като до края на първо по делото с.з. никой не е възразил против
размера на дела на противната страна. На следващо место установено е със
цитираното съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, че всяка от страните
притежава по 1/2ид.ч. от имота и правото на строеж върху него,На следващо место
имотът се допуска до делба в състоянието и вида, в които се намира към момента
на постановяване на решението по първа фаза и не на последно место никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение - в конкретния
случай, както бе посочено по-горе ищецът владеейки имота през годините и
извършил различни преустройства, като за част от тях липсва необходимто
документиране, за друга част е извършено узаконяване и т.н., съобразно
заключението на СТЕ. С оглед горното имотът следва да бъде допуснат до делба при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от
страните.
По отношение претенциите по
чл.344, ал.2 от ГПК. Както е посочено по-горе ищецът моли имотът да се ползва
изцяло от ищеца и присъди размера на обезщетението, дължимо на ответниците
съобразно припадащата им се част от съсобствеността за изключителното ползване.
Ответниците от своя страна също предявяват искане по чл.344, ал.2 от ГПК
инкорпорирано в писмения отговор, като заявяват желание да ползват реално
своята част съобразно дела си, като в този смисъл и не е направено искане за
обезщетение. При разпределение на ползването съдът следва да се съобрази със
съществуващото фактическо положение, но в конкретния случай е безспорно по
делото, че имотът се владее изцяло от ищеца. Следва да се отбележи, че поделото
са представени от ищеца доказтелства за заплатени обезщетения в полза на
ответниците за лишаването им от право на ползване/вж.плат.док. л.145-149/. С
оглед решението на съда относно квотите на страните следва при разпределение
правото на ползване да се вземе предвид първоначалната СТЕ при която са дадени
два варианта, като съдът се спира на вариант първи, тъй като при него страните
получават еднакви площи от по 291,50кв.м. за реално ползване, като на ищеца
следва да бъде поставен за реално ползване дял първи, а на ответника дял втори
от вариант първи, съобразно представените към СТЕ скици.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между ЕТ”Евротур-Ж.М.”, седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.”***” № 27, представлявана от Ж.М.М. против Д.Г.П.
с ЕГН-********** и Л.С.П. с ЕГН-**********,*** на следните индивидуално
обособени обекти, разположени в поземлен имот с идентификатор ***: сграда с идентификатор *** с адрес
гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ от 107кв.м., с един етаж и
предназначение-сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор *** с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със
застроена площ от 107кв.м., с един етаж и предназначение-сграда за търговия; сграда с идентификатор *** с адрес
гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ от 241кв.м., с един етаж и
предназначение-сграда за търговия; сграда
с идентификатор *** с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ
от 128кв.м., с един етаж и предназначение-сграда за търговия при следните квоти
– 1/2идч. за ищеца и 1/2ид.ч. общо за двамата ответници.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответниците Д.Г.П. с ЕГН-**********
и Л.С.П. с ЕГН-********** за допускане до делба на нереализираната част от
правото на строеж, като неоснователна.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.344 ал.2 ГПК до извършването
на делбата между ЕТ”Евротур-Ж.М.”, седалище и адрес на управление гр.Несебър,
ул.”***” № 27, представлявана от Ж.М.М. и Д.Г.П. с ЕГН-********** и Л.С.П. с
ЕГН-**********,*** ползването на следните индивидуално обособени обекти,
разположени в поземлен имот с идентификатор ***: сграда с идентификатор *** с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със
застроена площ от 107кв.м., с един етаж и предназначение-сграда за обществено
хранене; сграда с идентификатор ***
с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ от 107кв.м., с един етаж
и предназначение-сграда за търговия; сграда
с идентификатор *** с адрес гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ
от 241кв.м., с един етаж и предназначение-сграда за търговия; сграда с идентификатор *** с адрес
гр.Несебър, базар”***” № 1 със застроена площ от 128кв.м., с един етаж и
предназначение-сграда за търговия при следните квоти – 1/2идч. за ищеца и 1/2ид.ч.
общо за двамата ответници, както следва:
В ДЯЛ на ЕТ”Евротур-Ж.М.”,
седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”***” № 27, представлявана от Ж.М.М.
се поставят за реално ползване общо 291,50кв.м., представляващо дял първи от
вариант първи по скицата от основното заключение по СТЕ, оцветен в червено.
В ДЯЛ на Д.Г.П. с ЕГН-**********
и Л.С.П. с ЕГН-**********,*** се поставят за реално ползване общо 291,50кв.м.,
представляващо дял втори от вариант първи по скицата от основното заключение по
СТЕ, оцветен в зелено.
ОБЯВЯВА скица по вариант първи от
основното заключение на вещото лице З.А. по извършената съдебно-техническа
експертиза за неразделна част от настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.344, ал.2
от ГПК на ЕТ”Евротур-Ж.М.”, седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”***”
№ 27, представлявана от Ж.М.М. всички делбени имоти да бъдат предоставени за
ползване на ищеца до приключване на производството, като същият бъде осъден да
заплаща съответното обезщетение на ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: