МОТИВИ
по НАХД №673/2019 година по описа на РС Ловеч
Производство
по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Производството по делото е образувано по повод внесено
Постановление на РП - Ловеч от 09.07.2019 г., с което прокурор Венцислав В. е
направил мотивирано предложение на основание чл.375 и сл. от НПК до Ловешкия
Районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде
освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК, С.В.А. за престъпление по чл.326, ал.1 от НК,
за което е образувано ДП №125/2019 г. по описа на РУ на МВР Ловеч.
По внесеното постановление е образувано НАХД №673/2019 г.
по описа на Ловешкия Районен съд. С разпореждане от 09.07.2019 г. е насрочено
делото при условията на чл. 376 от НПК.
За РП - Ловеч, редовно призовани, не
се явява прокурор.
Обвиняемият С.В.А., редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. Ил. И. от ЛАК, служебен защитник, който моли съда да признае под защитният му
за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд и му
наложи наказание към минимума определен в закона.
В хода на разследването е установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление от
07.03.2019 година за престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК за това, че на
20.02.2019 година в гр. Ловеч, е предадено по телефон ЕЕН 112 невярно повикване
за извършено престъпление.
Разследването е проведено в РУ МВР Ловеч от разследващ
полицай И. М.. Насочено било към документиране регистрираното телефонно обаждане
и събиране на данни за подателя на сигнала, основанията и обстоятелствата при
които и за каквото е подаден, установяване и документиране предприетите
действия от компетентните органи, касае ли се за невярност на повикването.
Установило се, че свид. Ц..М. В.от гр. Ловеч/ л. 32/
разполагал с лек автомобил м. „Фолксваген Голф" с peг. № ……. По
регистрационни данни / л. 20,21/, автомобила бил собственост на свид. С. И.Б. /
л. 28/, който в началото на 2013 година го предоставил в залог срещу получен
паричен заем от заложна къща ЕТНО ЕООД гр. Ловеч. Поради невръщане на заема в
средата на същата година автомобила бил продаден от заложната къща на свид. В.,
като сделката била оформена с фактура / л. 34/ на името на майка му Й. С. Б.,
починала по-късно на 17.07.2016 година.
През м. ноември 2018 година В. предоставил автомобила на
свой познат А. Я.от гр. Ловеч, с уговорката последния да му изплати автомобила
на вноски. Тъй като Я. заминал в чужбина, предал автомобила на С.В.А. ***,
който да превозва децата на Я.до училище.
На 20.02.2019 година вечерта А. бил заедно със свой
познат свид. С. Д. М.. Двамата консумирали алкохол пред търговски обект
разположен срещу Професионална гимназия по ветеринарна медицина в гр. Ловеч. В
близост А. бил спрял автомобила предоставен му от Я.. Когато решили да си
тръгват, А. който живеел в непосредствена близост до магазина, предложил на
живущият извън града М. да вземе автомобила и да се прибере у дома си.
Предоставил му ключовете от колата и двамата се разделили. М. отпътувал с
автомобила към вилна зона в м. Синан Тепе край гр. Ловеч.
Малко след като М. отпътувал, около 22.30 часа без да се
прибира у дома си А. позвънил от собственият си мобилен телефон № ********** на
тел. 112 и заявил, че автомобила му е откраднат. Така приетият сигнал предаден
в дежурна част на РУ Ловеч, предизвикал проверка от полицейски патрул в състав
свид. М.Р.Д./ л. 15/ и свид. П. П. П. / л. 16/. На место същите установили А.
който заявил, че М. е взел ключовете на автомобила и обяснил, че колата е
открадната от него.
В хода на предприетите действия полицейските служители
установили лек автомобил м. „Фолксваген Голф" с per. №….., спрян пред
жилище във вилна зона в м. Синан Тепе край гр. Ловеч обитавано от лицето Р. Ш..
Там се намирал и М., който с протокол за доброволно предаване от 21.02.2019
година предал лекият автомобил. След проведените разговори бил установен и
свид. В., на когото в последствие с разписка от 14.05.2019 година / л. 14/ бил
върнат автомобила.
Видно от показанията на свид. М., същият е получил
ключовете на автомобила от А., като последният е инициирал тяхното предаване с
предложението М. да ползва автомобила за да се прибере. В тази насока са и
показанията на свид. В. който твърди, че първоначално А. говорел как ключовете
му били взети, а на следващият ден отрекъл и заявил, че сам ги е предал на М..
Справка от Дирекция „Национална система 112",
Районен център 112-Монтана сочи, че на 20.02.2019 година са регистрирани
обаждания от мобилен телефон ********** в 22:27:42 ч, в 22:31:05 ч. и в
22:39:06 ч.
Произведената фоноскопна неидентификационна експертиза
/л. 48, 53/ изследвала аудио записи от регистрираните обаждания извежда
съдържание според които обаждащото се лице съобщава за извършено отнемане на автомобил
като се твърди, че същият е откраднат.
Разпитан като обвиняем А. се ползвал от правото да откаже
даване на обяснения по предявеното обвинение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
че с деянието си обвиняемият А. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК, като на
20.02.2019 година в гр. Ловеч, за времето от 22:27 часа до 22:39 часа, предал
от собствен мобилен телефон с абонатен номер ********** на телефон ЕЕН 112,
невярно повикване за извършено престъпление - кражба на чужда движима вещ - лек
автомобил.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите П. П., М. Д. С. М., Ц. В. и С.Б., тъй
като те не влизат в противоречие по между си, както и със събраните писмени
доказателства и заключението на в.л. по изготвената експертиза и образуват една
логическа цялост. От всички събрани по делото доказателства по безсъмнен и
категоричен начин се налага извода, че с деянието си обв. А. е осъществил
състава на престъпление по чл.326, ал.1 от НК. Деянието е довършено с
приемането на сигнала за помощ, доколкото фактическия състав на престъплението
не предвижда настъпването на общественоопасни последици и не изисква определен
адресат.
От субективна страна деянието е извършено
виновно - с пряк умисъл. Предвид гореизложеното обвиняемия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, Обвиняемият е знаел,
че информацията, която подава не отговаря на истината. Той е
съзнавал и предназначението на номер 112 – това, че на този телефон може да
бъде потърсена помощ при пожари, наводнения, спешни медицински случаи, пътнотранспортни
произшествия и др.
Конкретният случай не може да бъде определен като
малозначителен или с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК. В случая, с оглед характера на самото престъпление, което е такова
против реда и общественото спокойствие, не може да се приеме, че е незначителна
обществената му опасност, а напротив, принципно то е такова със завишена степен
на обществена опасност предвид особените обществени отношения, които засяга.
Следва да се има предвид и начина на осъществяване на деянието, който включва
предаване по телефона на невярно повикване за помощ, при това и на
телефонния номер 112, който е специализиран номер за спешни повиквания. В
резултат на това в случая е бил ангажиран държавен ресурс за отреагиране
на невярното повикване. Затова деянието не може да се определи и като
малозначително.
Съдът
изцяло споделя доводите на защита за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, т.к. са налице условията за това предвидени в закона, съобразно и съдебната
практика на ВКС на Р. България.
Сьдьт, след като взе предвид гореизложеното и
това, че престъплението по чл.326, ал.1 от НК е умишлено, наказуемо с
лишаване от свобода до две години, и че кьм момента на извършване на
престъплението обвиняемият е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление от
общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, и че не са
настъпили имуществени и неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да
бъдат приложени разпоредбите на чл.78а от НК, освободи обв. А. от наказателна
отговорност и му наложи по чл.78а, ал.1 от НК административно наказание глоба в
минимален в размер от 1000,00 лв.
Според
съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция визирани в чл.36 от НК.
При този изход на процеса, съдът осъди обвиняемият А. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата от 171.04 лв. представляваща
разноски за експертиза.
Разноските по делото за служебен защитник ще бъдат
присъдени от съда след определянето им от НБПП - гр. София.
Съдът
се произнесе и по въпроса за мярката за неотклонение, като предвид наложеното
наказание и в съответствие с разпоредбата на чл.309, ал.4 от НПК я отмени.
На основание чл.24, ал.1, т.8 от НПК, съдът прекрати
наказателното производство по ДП №125/2019 година по описа на РУ - Ловеч.
Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в
този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ