Р Е Ш
Е Н И
Е
No177
гр. Б.,
02.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански
състав в публично заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К.,
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 549 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът- “***” ЕАД, гр. С. твърди,
че по силата на сключен между “***” ООД и ответника Д.И.С. договор за потребителски кредит No ***
от ***г., дружеството й е отпуснало сума в размер на 500.00 лв., а кредитополучателят се е задължила да я
върне, ведно с добавка, съставляваща печалбата на дружеството, на 60 броя
седмични вноски. Ответникът изрично удостоверява с полагане на подписа си
получаването на сумата, предмет на договора. Кредиторът е изпълнил изцяло
задължението си по договора за потребителски кредит, а именно предоставяне на
паричен заем на заемодателя.
Поддържа, че ответникът не е
изпълнила всички свои задължения по договора и е преустановила плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 28.03.2015 г., след който ден
е изпаднала в забава. Съгласно договора при забава се дължи договорно
обезщетение за забава (лихви за забава) в размер на действащата законна лихва.
Сочи, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 06.05.2016 г., с
което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение -
главница, която е дължима ведно със законната лихва от подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на вземането. Дължи се също и обезщетението
за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.
Излага, че на 21.03.2016 г. между “***” ООД и ищеца “***” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който титуляр на процесното вземане е станал ищецът. Ищецът е
упълномощен от “***” ООД да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което на длъжника е изпратено
писмено уведомление, получено лично от ответника на 10.06.2020 г. Сочи, че
поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът
е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д.
No ***г. на РС- Б., като препис от
издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск
за установяване на вземанията му, като по настоящото дело претендира част от
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Моли съда да
постанови решение, с което признае за установено съществуването на вземанията
му към ответника, както следва: сумата от 486.11 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, и сумата от 145.71 лв. - лихва за забава за периода
от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът- Д.И.С. *** в срока по чл. 131 от ГПК
не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.
С молби вх. No ***г. и вх. No ***г.,
депозирани преди съдебното заседание по делото, ищецът, чрез процесуалния си
представител, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по
предявените искове.
Ответникът,
редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и
не взема становище по исковете.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира следното:
Налице са
предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. На последната е връчен препис от исковата молба, като
в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание.
Ответникът не е представила в срок отговор на исковата молба, не се е явила и
не е изпратила представител в съдебно заседание по делото, за което е била
редовно призована, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No ***г. по описа на
РС- Б., заверени копия на Договор за потребителски кредит No *** от ***г.,
Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. с Приложение No 1 към него,
Пълномощно за уведомяване за цесията, Уведомление за извършено прехвърляне на вземания и
известие за доставянето му, съдът намира исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за вероятно
основателни съгласно изискването на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че
исковете следва да бъдат изцяло уважени, така както са предявени, като бъде
признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията
на ищеца към нея, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No ***г.
по описа на РС- Б., произтичащи от Договор за потребителски кредит No *** от ***г.,
сключен между “***” ООД като
кредитодател и ответника Д.И.С. като кредитополучател, и които вземания са
прехвърлени от кредитодателя на ищцовото дружество с Договор за прехвърляне на
вземания от 21.03.2016 г. с
Приложение No 1 към него, както следва: за сумата от 486.11 лв., представляваща неизпълнено задължение за погасяване на главницата по
кредита, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 145.71 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., без решението
да се мотивира по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна
такса в размер на 25.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да му заплати и направените от него разноски по настоящото дело в размер
на 275.00 лв., от които 175.00 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД съществуването на вземанията на “***”
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “***” No 15, ет.
7, към Д.И.С., с ЕГН **********,***, за които е издадена Заповед No ***г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 486.11 лв. /четиристотин осемдесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща неизплатена
главница по цедиран Договор за потребителски кредит No *** от ***г., и сумата от 145.71 лв. /сто четиридесет и пет лева и седемдесет и една
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до
05.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 02.01.2020 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.И.С.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на “***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. “***” No 15, ет. 7, сумата от 275.00
лв. /двеста седемдесет и пет лева/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. No ***г. по описа на РС-Б..
Решението
е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :