№ 346
гр. Сливен, 22.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
Членове:Пламен Д. Стефанов
ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Елена Г. Христова
и прокурора К. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Въззивно частно наказателно дело № 20242200600437 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Жалбоподателят обвиняем Б. Б. Д., редовно призован, се явява лично и с
адв. Л. Т., АК – София, редовно упълномощен за негов защитник на
досъдебното производство.
Жалбоподателят обвиняем У. М. Р., редовно призован, се явява лично и с
адв. П. Н., АК – Сливен, редовно упълномощен за негов защитник на
досъдебното производство.
За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор
М..
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва .
Образувано е по частни жалби от адв. П. Н., като защитник на обв. У. М.
Р. и адв. Л. Т., като защитник на обв. Б. Б. Д., срещу определение №
678/15.07.2024г. по ЧНД № 904/2024г. на РС Сливен, с което спрямо всеки от
1
обвиняемите Р. и Д. е взета мярка за неотклонение Задържане под стража по
ДП № 976/24г. на РУ Сливен.
В частната жалба на адв. Н. са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се да
бъдат взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за преценка
относно вида на съответната мярка за неотклонение. Направено е искане за
назначаване на комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да се
изпълни от лекари специалисти по неврохирургия, патоанатомия и
неврология, която след като се запознае с доказателствата по досъдебното
производство да отговори на въпроса за медико-биологичните характеристики
на причинената на пострадалото лице телесна повреда, дали същата се дължи
на инцидента на 11.07.2024 г. и изразила ли се е в сътресения на мозъка, което
е протекло с липса на пълен и ясен спомен за случилото се, респ. представлява
ли разстройство на здравето временно опасно за живота по смисъла на чл.129,
ал.2 от НК. С тази частна жалба се иска въззивният съд да постанови
определение, с което да измени обжалваното определение на РС Сливен, като
по отношение на обв. У. Р. бъде определена по-лека мярка за неотклонение,
различна от Задържане под стража.
В частната жалба на адв. Т. също са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се
отмяна на обжалваното определение на РС Сливен и постанови друго, с което
спрямо обв. Б. Д. да бъде определена по-лека мярка за неотклонение, като се
предлага мярка за неотклонение Гаранция в пари или Домашен арест.
Постъпило е копие от молба от адв. Т. защитник на обв. Д., адресирано до
РП Сливен и до РУ Сливен във връзка с досъдебното производство.
АДВ. Т.: По делото е налично СМУ от д-р Ч.. Същият бе определен като
медицинско лице, което да укаже съдействие във връзка с обстоятелства по
чл.158 от НПК на подзащитния ми. Това лице абсолютно самоволно си тръгна,
тук изключвам изключително враждебната му настройка към обвиняемия и
защитата му, но ще направя съответните съждения в пледоарията си.
Съдът разясни на страните процесуалните права по чл.274 и чл.275 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата. По
отношение на искания за доказателства, моля да приемете и приобщите ДП
2
към материалите и за нуждите на ВЧНД.
АДВ. Т.: Нямаме искания за отводи. Желаем да направим искания по
доказателствата. Желаем да приобщим към доказателствената маса по делото
като съотносима към настоящото производство 1 брой характеристична
справка за моя подзащитен от Д.Б., 1 бой договор за наем на недвижим имот,
установяващ че лицето има установен адрес в България, 1 брой протокол за
освидетелстване с писмено съгласие на лицето от 18.07.24г. по ДП № 976/24г.,
който, вярно че иначе РП Сливен услужливо за нейната теза е пропуснала да
приложи към доказателствената маса по делото, защото от този протокол са
видни две неща, първо че по обвиняемия има следи насилие, по неговите
думи, упражнени от служители на РУ Сливен във връзка с оперативно
издирвателни действия и последващи ПСД, а именно разпит на обвиняем по
настоящото дело. И на второ, има изявление от моя подзащитен, което касае
вещото лице д-р Т. Ч. и конкретно наличието му на близки отношения между
Т. Ч. и постр. К., и самоволното напускане на „жълтата дознателска сграда“ на
РУ Сливен, което се яви обструкция клиентът ми да бъде освидетелстван,
респ. обструкция да бъде изследван механизма и начина, по който са му
причинени тези травми, за които той твърди, че са вследствие на нанесен
побой по повод делото от полицейски служители.
ОБВ. Д.: Присъединявам се към становището на защитника ми. Моля да
се приемат представените от защитника ми доказателства. Нямам искания за
отводи и други доказателства.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи. По отношение на доказателствените
искания, заявявам че поддържам заявеното от мен в депозираната частна
жалба с искане за назначаване на тройна СМЕ по три причини. Аз съм
мотивирал част от тях, но първата е, че към настоящия момент самото
обвинение, като правна квалификация, е основано само на СМУ на д-р Ч.,
което е необосновано. Тази правна квалификация е изключително важна. Тя
не би следвало да се определя произволно от орган на обвинението, тъй като в
случая именно правната квалификация на обвинението предпоставя вземането
на решението и от настоящия състав за това какъв тип мярка за неотклонение
да бъде определена, ако изобщо бъде взета такава спрямо двамата обвиняеми.
И на трето място, няма как настоящия съдебен състав да не се съгласи, че по
досъдебното производство няма абсолютно никакви клинични данни за
3
причинена средна телесна повреда, респ. за това, че правната квалификация
следва да попада по текста на чл.131 ал.1 т.12 предл.1, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1
от НК и в този смисъл считам, че дадената правна квалификация и
повдигнатите обвинения, по отношение и на двамата обвиняеми, са направени
единствено с цел да бъде взета спрямо тях най-тежката мярка за
неотклонение, което определено се отъждествява, като вид наказателна
репресия спрямо двамата, което не следва да бъде допускано от настоящия
съдебен състав. В този смисъл си мотивирам искането за тройна СМЕ, която, с
оглед изясняване на фактите по делото и за точно, правилно, прецизно
обосновано определение от настоящия съдебен състав, моля да бъде уважено.
По отношение на представените от защитата на другия обвиняем писмени
доказателства, считам че същите единствено биха допринесли за изясняване
на фактите по делото, включително и относно субективността и
недостоверността, позволявам си да кажа, на експертизата на Т. Ч., тъй като
същият е с огромен опит от една страна и от друга, тази експертиза не
кореспондира с професионалния му опит.
ОБВ. Р.: Нямам искания за отводи. Придържам се към становището на
адв. Н..
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на представените доказателства,
характеристична справка, договор за наем, аз считам, че няма пречка да бъдат
приети като доказателства. Същото е относимо и към завереното копие на
протокол за освидетелстване. Единственото, което ми направи впечатление, е
че той е изготвен на дата 18-ти, което е логично да не присъства по делото,
доколкото същото е в съдебната инстанция от 15.07. или от 12-ти, ако не се
лъжа, по повод на разглеждане на производството пред РС Сливен. От друга
страна единствено, запознавайки се с материалите по ВЧНД установих, че
досъдебното разследване се води от ст.разследващ полицай И.П., а протоколът
е съставен от друг колега, предполагам с оглед процедурата по
освидетелстване, съобразно изискванията на НПК. Ако прецените, че това е
копие на съответно и редовно, съобразно процесуалните разпоредби, съставен
документ не считам, че е пречка да бъде приет към доказателствената
съвкупност. По отношение на искането за назначаване на СМЕ, пак по същите
аргументи, нямам съответни данни дали в този период, в който
производството е било в съда, Т.а постановление не е било издадено.
Действително от материалите по ДП Т.а отсъства, доколкото успях да се
4
запозная, но все пак считам, че е по-резонно да се изиска съответна
информация в този период. НПК не забранява и е възможно да е назначена
такава експертиза, ако съдът прецени, че тази експертиза е относима в
рамките на това производство. От друга страна към материалите по делото е
приложено СМУ. Да, то няма характер на експертно заключение, но то е
изготвено от вещо лице, в чиято компетентност не би могло да възникне
съмнение. Едва ли такъв експерт с толкова дългогодишен опит би изготвил
заключение по въпроси, по които не счита, че е професионално компетентен.
По отношение на това доказателствено искане предоставям на съда, но
считам, че съвсем е възможно към настоящия момент да е възложена такава
експертиза, а дали е възложена на едно или друго лице е пак въпрос на
гадание.
АДВ. Н.: Всички данни по делото сочат до някакъв абсурд, че се касае за
безсъзнателно състояние на пострадалото лице в изправено състояние.
Поставям този въпрос на вниманието на съда, защото в крайна сметка
очакваме Вашето определение да бъде съобразено с този факт.
АДВ. Т.: Доколкото не съм работил с колегата представител на ОП
Сливен, нямам основание да се съмнявам в неговата обективност и
безпристрастност, но ако обърнете внимание на молбата, която съм изпратил
до ОС Сливен с куриер, там нарочно съм изискал РП Сливен да изпрати
всички материали от новоизвършени действия по разследването, ведно с този
документ до ОС Сливен, именно за да може на база пълна информираност да
се произнесете със съответен акт. Излишно е да казвам на съда или на
колегата от държавното обвинение, че съгласно чл.203 ал.5 НПК,
разследващите органи са длъжни да разследват, дори когато делото се намира
в съда в производство по чл.64 и чл.65 от НПК. Това на първо място. Имам
изключително основателни съмнения да се съмнявам в добронамереността на
РП Сливен, предвид множеството съображения, които няма да преразказвам
сега пред Вас, но която в разрез с всякаква европейска и национална практика
си позволи по безпрецедентен начин, начин за който прокурори от София
биват командировани в други прокуратури и понижавани, да задържи без да
изправи пред съд две лица за повече от 96 часа, нещо което по думите на
прокурор С., аз също бих определил като формалистично и бездушно
упражняване на прокурорските функции. Относно искането на колегата Н. за
5
тройна СМЕ мога да кажа две неща. На първо място, считам че такава е
абсолютно задължителна по делото. Дори и да не е тройна, и единична да
бъде, доколкото такава по делото липсва, а именно на една СМЕ може да се
базира обвинителната теза, която пък определя това дали лицата да търпят или
не мярка за неотклонение. От друга страна, считам че този проблем не следва
да бъде решаван в настоящото производство, доколкото не касае здравето на
обвиняемите лица, респ. не би могло да се отрази на евентуално взетата от
уважаемия ОС мярка за неотклонение по отношение на тях и да се налага
преценка дали здравословното състояние, душевно и психическо Т.а, е
подходящо да търпят мярка за неотклонение в условията на арест. В тази
връзка ще оставя на съда дали да уважи искането.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След съвещание, съдът намира, че следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото материалите, съдържащи се в
приложеното ЧНД № 904/2024г. на РС Сливен, включително и тези,
съдържащи се в приложеното към него досъдебното производство № 976/24г.
по описа на РУ Сливен, както и представените в днешното с.з. от защитника
на обв. Д. писмени документи, а именно характеристика на същия, договор за
наем на недвижим имот, протокол за освидетелстване с писмено съгласие на
лицето от 18.07. 2024г., тъй като са относими към предмета на делото.
По отношение искането на адв. Н. за назначаване на комплексна СМЕ,
съдът намира същото за неоснователно, доколкото заключението на такава
експертиза е в предмета на самото досъдебно производство, а не на
производството, което се развива пред настоящия съд. Настоящото
производство е инициирано в хипотезата на чл.64 НПК с искане на РП -
Сливен за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража по
отношение на обвиняемите лица, уважено с определение на РС Сливен, което
е предмет на обжалване пред настоящия съд.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в приложеното ЧНД № 904/2024г. на РС Сливен, както и тези,
съдържащи се в приложеното към него досъдебното производство № 976/24г.
по описа на РУ Сливен.
6
ПРИЛАГА към материалите по делото, представените в днешното с.з
писмени доказателства от защитата на обв. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на комплексна
СМЕ в състав и с въпроси, посочени в частната жалба на адв. Н..
СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.
Съдът, с оглед становището на страните, намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
АДВ. Т.: Уважаеми съдии, аз ще Ви помоля да счетете, че определението на
РС Сливен, с което бе уважено искането на РП Сливен по отношение на Б. Д.
и му бе взета мярка за неотклонение Задържане под стража, е
незаконосъобразно и бих желал да отмените същото. Считам че най-тежката
мярка за неотклонение по отношение на моя клиент бе взета при отсъствие и
на двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.63 ал.1 НПК. Може би
съдът направи това, бидейки ненапълно запознат с материалите по делото или
евентуално след като не е изслушал внимателно пледоарията на защитата и не
бе синхронизирал основанията си с наведената европейска практика относно
съдебния контрол по задържането на едно лице. По отношение на първата
изискуема предпоставка, а именно извършено престъпление от общ характер,
наказуемо с Лишаване от свобода, считам че законовото условие за наличие на
обосновано предположение за авторство на деянието изисква не само
направата на извод, че конкретно лице е извършило конкретно деяние, но най-
вече да са налице данни деянието да е Т.а каквото изисква преследване по
общия ред. Това е така, тъй като мерките за процесуална принуда, сред които
и мярката за неотклонение, може да бъде взета само в рамките на едно
наказателно производство за престъпление, което се преследва по общия ред.
В случая няма как да убегне от вниманието Ви, че липсва СМЕ по делото до
този момент, въпреки задължението по чл.203 ал.5 НПК, разследващите
органи да не спират работата по разследване, когато делото е в съда. Вярвам
също, че Ви е направило впечатление, че липсва акт по чл.145 НПК, с който
7
акт да е възложена такава СМЕ. Единствено и само от заключението на СМЕ
на живо лице по настоящото дело може да се установи какъв е произходът и
характерът на нараняванията на представения за пострадал К. и най-важното
дали по своя медико-биологичен признак тези наранявания сочат на деяние по
чл.130 от НК или чл.129 от НК, за каквото разстройство се твърди и в
обвинението и което е основният проблем, който стои по досъдебното
производство, а в случая и пред Вас, с оглед дали въобще трябва да
постановите мярка за неотклонение или не. С оглед обоснованото съмнение на
защитата за наличие на близки отношения между д-р Т. Ч., който е прегледал
пострадалия в своя частен кабинет и проявеното враждебно отношение на
същия този лекар към обвиняемия и защитата, за което днес Ви
предоставихме документ, изготвен от разследващ орган, който отварям скоба
некоректно не бе представен от прокуратурата, за нас е резонна нашата
повишена подозрителност към акуратността на заключението на приложено
по делото СМУ 244/24г. Обвинението се крепи единствено и изцяло на това
СМУ. Действително бихте могли да прецените, че съм субективен в това си
мнение за вещо лице Ч. и дори и да не бяха налице предпоставките на чл.29
НПК, въвеждащи забрана за Ч. като вещо лице да участва по настоящото
производство, специализираната литература изобилства от примери защо
заключението на д-р Ч. по СМУ 244/24г. по описа на неговия частен кабинет
не следва да се приема безкритично. Вярвам че, с оглед професионалния Ви
опит, ако не сте работили като вещо лице, сте срещали трудовете на
проф.Радостин Белински. В неговите научни студии, „Съдебни експертизи.
Кратък курс“, се сочат основните недостатъци, които налагат неприемането на
едно експертно мнение. Тези два недостатъка са необоснованост на
заключението или съмнение за неговата правилност. Има случаи когато двата
недостатъка могат да се проявят в условията на кумулативност. Моля да
приемете, че заключението, на което стъпва обвинителната теза, е
необосновано на първо място, поради неправилна оценка на извършените
експертни изследвания и на второ място, изводите в него са изложени
декларативно. Според мен е налице съмнение в правилността на
заключението, каквато изрази и колегата Н., поради следното: това
заключение в противоречие с всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и
разпита на самия пострадал относно неговото физическо състояние,
действията които сам е извършил и действията, които е възприел. Налице е
8
явно противоречие между резултатите от изследването и направените въз
основа на него изводи. Като цяло е налице несъответствие на направените
изводи с общата методика на този вид експертизи. Дълбокото ми убеждение е,
че волно или неволно д-р Ч. е проявил своево рода солидарност към
пострадалия и не е бил обективен при прегледа. Ако този преглед бе извършен
от лице със специални познания в областта на неврохирургията, които
изготвилият СМУ Ч. очевидно няма, той щеше да даде Т.а заключение, от
което да се приеме, че евентуално извършеното деяние от моя клиент се
преследва по реда на частното обвинение, което не позволява на същия да
бъде взета каквато и да е мярка за неотклонение. Отсъствието на СМЕ по
делото, както и постановление за назначаване води до отсъствие на
установена по надлежния ред каквато и да е телесна повреда. Моля да
отмените като неправилно и незаконосъобразно определението на СлРС, като
отмените същото и оставите без уважение искането на държавното обвинение
за вземане на мярка за неотклонение Задържане под стража спрямо Д..
Алтернативно, с оглед най-вече занижения доказателствен стандарт в
предварителния етап на разследването, то с оглед наличните данни на трайни
връзки на обвиняемия с територията на РБългария, да счетете, че липсва риск
от неговото укриване, на първо място. На второ място, съществуването на
тази опасност РС я прие абсолютно без да мотивира изводите си по какъвто и
да е начин. Твърдяната от РС Сливен опасност по смисъла на чл.63 ал.1 от
НПК не се основава на данните по делото, както изисква чл.5 §1 от ЕКЗПЧОС.
Според практиката на ВКС, Решение № 425/01г. на Първо НО, цитат
„опасността обвиняемият да се укрие или извърши престъпление не може да
се изведе единствено от характера на повдигнатото обвинение“. Подобен
смисъл е Решението по делото на М. на Европейския съд от 1999г., което
казва, че „тази опасност трябва да бъде подкрепена от други намиращи в
кориците на делото релевантни обстоятелства“, което означава, че
позоваването, както направи РС Сливен - хипотетична опасност от
извършване на друго престъпление или укриване, не е достатъчно за налагане
на мярка за неотклонение Задържане под стража. На последно място, следва
да се спомене и Директива № 2012г. на ЕС, която за съжаление е непозната за
прокурорите на РП Сливен, надявам се ОП Сливен да е запозната, та тя казва,
че задължение на прокуратурата е да предостави доказателства за
задържането на лица, които имат процесуално качество на обвиняеми. РС
9
Сливен следваше да констатира, че към настоящия момент не са налице
предпоставките, визирани в НПК и в практика на ЕСПЧ за вземане на най-
тежка мярка за неотклонение по отношение на г-н Д., а и на неговия
съпроцесник, и да приеме, че подходящо процесуално ограничение, което ще
постигне целите, визирани в чл. 57 НПК, а именно ще осигурен ритмичен и
бърз ход на процеса е мярка, различна от Задържане под стража. РС Сливен не
съобрази, че законодателят е предвидил и други алтернативни възможности и
че мярката Задържане под стража се явява извънредна такава, а не обичайна,
по смисъла на НПК. Аз не можах да разбера доводите на РС Сливен, защото
определението е безмотивно. Надявам се и колегата от държавното обвинение
да е обърнал внимание на това. Липсата на мотиви, така пише в НПК, е порок
по смисъла на чл.199 от НПК и автоматично води до отмяна на който и да е
съдебен или прокурорски акт. В своя труд „Досъдебното производство по
НПК“ проф. Ч. посочва, че за да бъде осъществена принуда срещу участник в
наказателния процес трябва да бъдат изпълнени няколко критерия: мярката да
има правомерна цел, т.е. да има адекватност при ограничаване на основни
права и свободи на гражданите, да е пропорционална на преследваната цел и
да бъде спазен баланса при мярката за процесуална принуда, да не налага
повече ограничение на гражданите, отколкото това е необходимо, за да бъде
анализирана целта, която преследва наказателното производство, именно да се
разкрие обективната истина и да се ангажира наказателна отговорност на
виновните лица, а не мярката да се явява своево рода предварително
наказание. Считам, че при вземане на своето решение РС Сливен не е
съобразил нито един от тези критерии. Дори и при разговора, който имах с
клиента си при д-р Ч. при проваленото от д-р Ч. освидетелстване, се
обединихме около мнението, че РП Сливен се опитва да прикрие евентуално
престъпление от страна на полицейските служители при задържането му и по
тази причина той беше изправен пред съд над 96 часа след фактическото си
задържане, за да се произнесе съда по законосъобразността на неговия арест.
За поведението на полицаите и всички замесени органи в това безпрецедентно
нарушаване на процесуални и граждански права на граждани на ЕС са
сезирани всички компетентни органи и се надяваме да понесат съответните
лица нужната отговорност. На последно място искам да обърна внимание на
нещо, което ми направи впечатление, по повод разсъждаването на съда за
предишни осъждания на Б. Д.. Съгласно буквата и духа на закона клиентът ми
10
е реабилитиран, т.е. той не е осъждан. В този смисъл предходното му
осъждане, не следва да се приема дори и за лоши характеристични данни, тъй
като, ако приеме това, както направи РС, то състава на ОС ще навлезе в
противоречие с принципите на института на реабилитация. По всички тези
съображения, считам изложените в изключително бланкетните, лаконични,
неиздържани от позицията на правната и житейска логика мотиви на
обжалваното определение аргументи за уважаване на искането на РП Сливен
за налагане на най-тежката мярка за неотклонение на Д. за изключително
неубедителни. Ще помоля да оставите искането на РП Сливен без уважение,
ако счетете, че липсва първата изискуема предпоставка да оставите г-н Д. без
мярка, а ако счетете, че тя е налице то да му наложите мярка за неотклонение,
различна от Задържане под стража.
ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. Б. Д.: Поддържам казаното на моя адвокат. Не
отричам, че съм извършил скандала с К.. То не е по хулигански причини, а по
лични, за които ще дам обяснения пред разследващ полицай. Както каза и моя
адвокат, бях наистина бит пред служителите на МВР Сливен. Бях също и
стресиран и че това, което го казах е при принуда на полицаите, които ме биха
и получих тези синини по тялото. Чух че държавните служители, полицаите,
си говореха едни с друг за д-р Ч., наричаха го Т. Т.. Това си е техен човек. Чух
че говорят по телефона с д-р Ч. да ме държат до понеделник, за да могат да ми
минат белезите от наранявания по тялото. Полицаите изхвърлиха
престъплението срещу мен, като ме биха и ме заплашваха. Впоследствие се
убедих, че докторът е техен човек и че това му е дежурният номер на К., който
пуска редовно сигнали в полицията. Това го чух в ареста и в полицията. Няма
нито да се покривам, нито каквото и да било или да върша престъпление и
каквото върша да го ползва държавата срещу мен. Моля да ме освободите от
ареста.
АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, преди всичко поддържам частната
жалба, доводите в същата. Телеграфно и принципно, за нас не са налице
основанията, които предвижда текстът на чл.63 ал.1 и 2 от НПК. Има
предвидена кумулативност на наличието на тези основания и тя липсва.
Основно, както заявих, в мотивировката за назначаване на СМЕ по делото,
към настоящия момент няма абсолютно никакви данни, респ. клинични данни
за това пострадалото лице да е изпадало в безсъзнателно състояние, а оттам
това състояние да е съставлявало временна опасност за неговия живот и
11
здраве. Заради това заявих и поддържам, че правната квалификация, дадена
от държавното обвинение би могла да бъде и директно като опит за убийство,
което по същия начин би било толкова произволно колкото сегашното
обвинение. Не считам, че при установените факти по делото, даже е налице
такава необходимост да разполага съдът със специални знания за да отчете, че
не е налице никаква симптоматика за причинена средна телесна повреда.
Определено телесна повреда има, определено и категорично тя е лека, и за да
бъдем коректни тя е по чл.130 ал.1 от НК. В заключение искам да посоча, че
това СМУ няма как да бъде кредитирано, независимо че цялото обвинение се
е основало върху него. Довод за това е фактът, че приетата от д-р Ч.
констатация, а именно, че е налице причинено безсъзнателно състояние на
пострадалото лице, което е било временно опасно за живота му не е
подкрепено с никаква обосновка. Не е посочено в какво точно се е изразила
тази опасност до степен, съставляваща опасност за живота на пострадалото
лице. Напротив, няма нито един симптом, който да доказва това. За пръв път
бях изправен пред някакъв абсурден вариант на лице, което изпада в
безсъзнателно състояние докато е в правостоящо положение. Показанията,
както на постр.К. К. и баща му са повече от ясни. Не може да става въпрос за
безсъзнателност, а оттам, което да е с опасност за живота, което означава, че
квалификацията не е тази. Считам че Вашето определение може да постави
правната квалификация в правилната рамка, с цел да се избегне по-нататъшен
иск на сегашните обвиняеми за това, че прокуратурата произволно би дала
едно обвинение, което е по-тежко и да се премине към иск по ЗОДОВ, което
считам, че е безпредметно и не е необходимо. Моля да измените обжалваното
определение, като определите на моя подзащитен по-лека мярка за
неотклонение. По никакъв начин няма да се осуети основният принцип той да
не въздейства върху хода на разследването.
ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. У. Р.: Придържам се към адвоката ми. Моля за
по-лека мярка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Окръжни съдии, предмет на настоящото
производство е проверка правилността и обосноваността на
първоинстанционния акт по чл.64 от НПК. В случая се запознах с акта на съда,
с доказателствата по досъдебното производство, с мотивите на съда и считам,
че определението, произнесено по ЧНД № 904/2024г. на СлРС е правилно и
12
законосъобразно. В своите мотиви съдът е посочил необходимото, касателно
наличието на двете кумулативни предпоставки по чл.63 НПК. Производството
е в изключително ранен етап и именно заради това законодателят предвижда
не категорични, безспорни доказателства, а наличието на такива, които да
дават възможност на съда да направи обосновано предположение, че лицата
спрямо, които е повдигнато обвинение са извършители на престъплението, за
което са привлечени към наказателна отговорност. В случая, въпреки ранния
етап на производството, са били налице такива доказателства, които
обосновават това обосновано предположение. Съдът се е позовал на
показанията на обв. Д., дадени в протокол за разпит на обвиняем от 12.07.24г.,
съставен съобразно реда по НПК. Тези показания са правен факт към
настоящия момент, чиято съдържателност и смисъл не е оборена от
материалите по ДП. Изготвена е видеотехническа експертиза. Има приложен
технически носител, диск. Въпреки изложените аргументи и съображения по
повод на СМУ и вещото лице Ч., считам че няма категорични данни, които да
мотивират оборване на заключението в СМУ. Аз попаднах на фиш цитирам по
памет и без да съм категорично сигурен от спешно отделение, в който имаме
посочено наличието на безсъзнателно състояние, цитирам по памет горе в
дясно във втората част от колоната, което е едно писмено свидетелство за
наличието на някакви данни, които да обосноват извода за медицинския
характер на това увреждане. Предстои назначаване на СМЕ по ДП, както
посочих по-рано е напълно възможно такава да е вече назначена и все още да
не е изготвена. Това тепърва ще се установи и то е предмет на ДП, а не
настоящото. По отношение на втората кумулативна предпоставка,
действително по повдигнатите обвинения е предвидено наказание Лишаване
от свобода от 2 до 10г., така че няма как да се избегне изводът, че двете
предпоставки категорично са доказани. Доказана е и третата предпоставка, че
съществува реална опасност обвиняемите да извършат престъпление. Не
толкова да се укрият колкото съществува реална опасност, с оглед самия
характер на деянието, че се касае за престъпление срещу личността, чието
доказване преминава през различни процесуални способи, средства за
събиране на доказателства - гласни и писмени, тази вероятност, предвидена в
закона, тя съществува, като хипотетична, реална и съдържателна в случая
опасност от извършване на престъпление. Достатъчно е да погледнем и други
материали по делото. Има изготвена докладна записка, изготвена от
13
компетентен полицейски служител за извършени първоначални следи, ОИМ,
приложени са характеристични справки от компетентни служители на
съответното РУ. Всички тези доказателства по делото считам на този етап и за
времето за което са били изготвени дават необходимата база да се направи
извод, че РС Сливен е постановил едно правилно и законосъобразно
определение и моля да го потвърдите.
РЕПЛИКА на адв. Т.: Тъй като очевидна практика е на прокуратурата в
Сливен да подвежда съда, ще помоля да обърнете внимание на документа,
който колегата цитира. Преглеждайки горен десен ъгъл там пише „анамнеза“.
Анамнезата се снема от лекаря преди прегледа и преди да бъде назначена
терапия. По анамнеза пациента може да каже, че е блъснат от космическа
совалка. Това не значи, че е потвърдена от скенер, от свидетели или друг белег.
Какво е заявил пациентът е неотносимо към това какво всъщност е неговото
състояние. По делото няма нито една данна, установена по предвидения в
закона ред, че е налице средна телесна повреда. Моля да не толерирате това
поведение на органите на държавното обвинение. Те са имали възможност да
ги задържат по ЗМВР, да ги пуснат и когато обвинението е готово тогава
отново да ги поканят с призовка по чл.219 ал.5 НПК и да бъде спазен срокът,
а не е както сега Д. да дава обяснения, очевидно след като не се е
самонаранил, забележете в отсъствието на адвокат, вероятно под диктовка,
както и самия той ми сподели, т.е. да бъде призован, да му бъде повдигнато и
отново да бъде внесено искане по реда на чл.64 НПК.
РЕПЛИКА на адв. Н.: Първо по отношение на това, че имало доказателства
по отношение и на казаното от колегата Т. и в опровержение на прокурора,
този фиш за посещение на кабинета в спешна медицинска помощ е изрично
коментиран в моята частна жалба. В него под № 013013/11.07.2024г.
действително сме посочили анамнезата, загубата на съзнание, т.е. онова, което
пациентът, респ. пострадалият К. е съобщил на съответния лекар и е в раздел
„обективни данни“. Там няма данни, които да подсказват, че има средна
телесна повреда. Не мога да приема тезата на ОП, че нямало данни да се
съмняваме в обективността и обосноваността на СМУ от д-р Ч.. Имаме
сериозни данни, не само да се съмняваме, но категорично е налице
манипулация на този медицински документ на съдебния лекар. Обръщам
внимание и на това, че според държавното обвинение, едва ли не
прокуратурата разполага с правомощия произволно да определя
14
квалификацията на извършеното деяние, което считам, че е недопустимо по
редица норми на НПК. Тази произволност следва да бъде предмет на корекция
от настоящия състав. Ключът към Вашето определение, за да бъде то
правилно и обективно е в това, какво точно са извършили, или поне един тях,
по отношение на причинената телесна повреда, но фактът е, че е налице лека
телесна повреда, а не средна. При причинена лека телесна повреда макар и по
хулигански подбуди, чл.131 ал.1 т.12 предл.1 от НК предвиденото наказание е
до 3г. Лишаване от свобода и за това тази квалификация не е възприета от
първостепенната прокуратура, защото в противен случай нямаше да има
абсолютно никакво основание за вземане на мерки за неотклонение Задържане
под стража. Настоящият съдебен състав ще оцени всички тези факти, които са
факти, а не защитна теза.
АДВ. Т.: Моля да обърнете внимание, ако приемем че постр. К. е бил
дълбоко откровен с д-р П., който го е приел за преглед в 09:30ч., комуто е
съобщил за загуба на съзнание, бих помолил съда да сподели в мотивната
част, ако как така в 12,41ч. отива при д-р Ч. същият дава различна анамнеза
без загуба на съзнание. В 09:30 ч. се сещаме, че сме припадали в 12,40ч. не сме
припадали – коя версия да приемем.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на приложения фиш, с оглед богата ми и
многогодишна практика на мен ми е известно, че анамнезата се снема по
данни на пострадалото лице. Структурата на този документ предполага да се
изследват източници на информация - данни от пострадалото лице, обективни
находки и в този смисъл игнорирането на данните, които споделя, изнася и
посочва пострадалия, е също толкова неприемливо колкото и тяхното
необективно преекспониране. В случая пострадалият в конкретното
попълване на този документ е изложил неговите възприятия, усещане и то
няма как да не бъде ценено. То е част от валидно съставен документ. Моля да
кредитирате същия с оглед неговата съвкупна преценка и допълване на всички
други събрани доказателства в ДП.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. Б. Д..
ОБВ. Д.: Моля за мярка Парична гаранция или Подписка.
Съдът ДАВА ПРАВО на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. У. Р..
ОБВ. Р.: Моля за по-лека мярка.
15
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание, съдът ОБЯВИ определението си на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16