№ *96
гр. гр.Н., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101474 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б.,
ул. „Г.В.В.” № * , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д. З. против
Т. Ф. П., гражданин на Н., родена на **********г., с адрес: гр. С.В., общ. Н.,
ж.с. „П.Д.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. **. Ищецът претендира да се признае за
установено, че ответната страна дължи сумата от 291.46лева, представляваща
сбор от главница в размер на 232.72лева и лихва в размер на 58.74лева, за
доставена, отведена и пречистена вода за периода 31.10.2017г. до
01.10.2019г., за което са били издадени фактури в периода 25.10.2018г. до
28.10.2019г. Ищецът сочи, че между него и ответника е било налице валидно
правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди се, че П. е клиент
на дружеството и страна по облигационно правоотношение с ищеца, с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ
се в гр. С.В., общ. Н., ж.с. „П.Д.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор №
****. Заведена била партида с аб. № 970544. Ищецът счита, че П., като
собственик на посочения апартамент, се явявала „потребител” на
предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВИК системи.
Съдържанието на облигационните правоотношения между страните се
подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били публично
известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на
ползваната от ответника вода ставало посредством водомер, разположен в
жилището на ответника. Отчитането в процесния период ставало посредством
мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който бил поставен до
водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ обекта.
Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на отчитане, в
зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната – „видян”,
„служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти,
имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да
1
се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко
отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени съответните
реквизити. Конкретно за ответника в периода 25.10.2018г. до 28.10.2019г. са
били издадени три броя фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от
издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на стойност 232.72лева.
Върху сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено
плащане в общ размер на 58.74лева за периода 24.11.2018г. до 05.11.2021г. –
датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на главницата по делото. Иска се
постановяване на решение, с което П. да бъде осъдена да заплати посочените
суми на дружеството. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Т.
Ф. П., гражданин на Н., роден на **********г., с адрес: гр. С.В., общ. Н., ж.с.
„П.Д.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, депозира такъв чрез особения представител
адв. И. И., АК гр. Б., с адрес: гр. Б., ул. „А.” № **, ет. *, офис *. Ответната
стана счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Особеният
представител възразява и оспорва, следните обстоятелства: факта, че
ответникът е потребител и длъжник, поради липса на договор с ищцовото
дружество; оспорва партидата, както и извършеното предоставяне на услуга
от ищеца и потребление от ответника; оспорва представените фактури, но не
поради липсата на коректно водено счетоводство от ищцовото дружество, а
защото не представлявали доказателство за предоставена услуга и
потребление; че сочените от ищеца като дължими суми, като потребление
съответстват на количество вода; начина на отчитане на общия и
индивидуален водомер, правилното разпределяне на разликата между общия
и индивидуален водомер. Възразява се, че не е спазен реда за отчитане на
водомерите, а също и разпределението на сумите от общия водомер, при
положение че имало и други имоти с отсъстващи потребители на услугата.
Отчитането на водомерите следвало да се прави ежемесечно, в противен
случай не можело да претендира за дължими суми. Възразява се
представените фактури да се ценят като доказателство – същите били частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за дружеството факти.
Същите не доказвали доказателство за твърдените правнорелевантни факти.
При пълно и главно доказване ищецът следвало да докаже, че е изпълнил
задължението си да достави услугата, както и количеството на доставената
вода. Прави се възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Претендира се отхвърляне на иска. Не се сочат писмени доказателства, не са
направени доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. моли за частично прекратяване на иска поради плащане на сумата
от 287.00лева. Ищецът сочи, че на 15.02.2022г. Т. П. е заплатила сумата от
287.00лева, с което е погасена главницата от 232.72лева и обезщетение за
забава в размер на 54.28лева. Прави се заявление за оттегляне на иска по
отношение на посочените суми. След направеното плащане била останала
дължима сума за 4,46лева обезщетение за забавено плащане, за което искът се
поддържа. Представят се писмени доказателства и се взема становище по
отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
2
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. И. И., АК гр. Б.,
особен представител. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за
постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б. и Т. Ф. П., гражданин
на Н., родена на **********г., с адрес: гр. С.В., общ. Н., ж.с. „П.Д.” бл. *, вх.
*, ет. *, ап. ** са се намирали в облигационни взаимоотношения по
предоставяне на ВиК услуги относно водоснабден обект - апартамент,
находящ се в гр. С.В., общ. Н., ж.с. „П.Д.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с
идентификатор № ****, с абонатен № 970544. По делото е представен
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 24, том III, рег.
№ 2510, н. д. № *21/ 25.05.2017г., от който е видно, че Т. Ф. П. е станала
собственик на посочения недвижим имот. Справката изготвена чрез
отдалечен достъп до регистрите на Агенция по вписванията сочи, че към
датата на подаване на исковата молба собствеността не е била променена. От
представените писмени доказателства се вижда, че за процесния период,
показанията на водомера са отчитани от ищеца, за което е представена
справка – извлечение. От нея се установява, че водомерът e отчитан винаги от
инкасатора на имота, като срещу всяко записване е отбелязано „видян“. След
отчитане на показанията на водомера са издадени три броя фактури – фактура
№ **********/ 25.10.2018г. за сумата от 143.10лева, фактура № **********/
25.09.2019г. за сумата от 101.80лева и фактура № **********/ 28.10.2019г. за
сумата от 11.98лева. Фактурите са издадени за потребената в имота вода за
периода 31.10.2017г. до 01.10.2019г. Вписаните във фактурите показания на
потребената вода отговарят на записаните в справката – извлечение. При
подаване на исковата молба е посочено, че заплатена е била само сумата от
24.16лева по първата фактура. След подаване на исковата молба, както вече се
посочи, ответникът е заплатил и останалата сума по главницата, както и
частично плащане за дължимата лихва за забава. С протоколно определение
от 28.07.2022г. произодството е прекратено, на основание чл.232 от ГПК, за
посочените суми.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че Т. Ф. П. е абонат на дружеството ищец - „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б..
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационните системи, П. е потребител на ВиК услуги. Това си качество
ответната страна е получила с придобИ.е правото на собственост върху
имота. Между страните няма сключен изричен писмен договор за
извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. това
се извършва по силата на Общите условия на дружеството, които са одобрени
от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ, отчитането на
изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на ответника
водомер. Следва да се отбележи, имотът е със сезонно ползване, като
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало веднъж през 2017г.,
веднъж през 2018г. и три пъти през 2019г. В случая се касае за едно
непостоянно ползване на имота, което възпрепятства отчитането на
ползваната услуга, което прави процедурата по записване на данни възможна
само при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ на дружеството. В тази връзка
3
следва да се отбележи, че от представените писмени доказателства може да се
направи извод за реално потребление на ползваната в имота услуга –
показанията са отчетени от инкасатора на имота, който лично е записал
данните след посещение на адреса, т.е. са отчетени реални стойности на СТИ.
Показанията вписани в справката – извлечение кореспондират с тези
фактурирани от дружеството. След отчитане на потребената вода, в
изпълнение на задълженията си , дружеството е издало посочените по- горе
фактури за ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За П. е било налице
задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплати в 30 – дневен срок
задължението си, което е в размер на общо на 232.72лева. След отчитане на
ползваната услуга, са издадени посочените фактури. Следва да се посочи, че
самите фактури не са самостоятелно основание за плащане на исковата сума.
Съгласно чл. 6, ал. 1 на ЗСч не е нужен подпис на съставителя на фактурата, а
и следва да се отбележи , че основанието за заплащане на цената е не
издаването на фактурата , а доставката на услугата от страна на ищеца в полза
на ответника. Както се посочи, останалите писмени доказателства сочат
реално потребление на вода и услуги от страна на ответника в процесните
периоди, за което П. дължи и заплащането им на ищец. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е
посочено, че заплащането на фактурираната вода става в 30 – дневен срок от
датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 от ОУ, поради неплащане в срок се
дължи и законната лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е
сумата от 58.74лева, дължима за периода 25.11.2018г. до 05.11.2021г. – датата
на предявяване на исковата молба. След образуване на производството е
заплатена главницата, както и почти цялата сума за обезщетение за забава
върху главницата, като е останало задължение за 4.46лева обезщетение за
забавено изпълнение за периода 25.11.2018г. до 05.11.2021г. , което следва да
се присъди в полза на ищеца.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
доказан и следва претенцията да бъде уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Сумата е дължима от ответника,
поради това, че неговото неправомерно поведение е станало причина за
образуване и водене на производството, за което ищецът е направил и
посочените разноски.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Н.ският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Ф. П., гражданин на Н., родена на **********г., с адрес:
гр. С.В., общ. Н., ж.с. „П.Д.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б., ул.
„Г.В.В.” № *, сумата от 4.46лева /четири лева и четиридесет и шест стотинки
/, представляваща обезщетение за периода 25.11.2018г. до 05.11.2021г. за
забавено плащане върху главниците по фактура № **********/ 25.10.2018г.
за сумата от 118.94лева, фактура № **********/ 25.09.2019г. за сумата от
4
101.80лева и фактура № **********/ 28.10.2019г. за сумата от 11.98лева.
ОСЪЖДА Т. Ф. П., гражданин на Н., родена на **********г., с адрес:
гр. С.В., общ. Н., ж.с. „П.Д.” бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, да заплати на „В.к.” ЕАД, ЕИК ****, гр. Б., ул. „Г.В.В.” № *, сумата
от общо 360.00лева /триста и шестдесет лева/ представляваща деловодни
разноски – 100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за
заплатеното възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Б.кия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5