Решение по дело №1787/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   1907    Година  2020,  28.10.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 30.09.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора ЙОРДАН­КА ТИЛОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1787 по описа за 2020 годи­на и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуа­лен представител юриск.С., срещу Решение № 844/08.06.2020г. по НАХД № 6766/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, VII н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №455171-F496647/02.08.2019г., из­да­де­но от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „НЕКСТ 08“ЕООД, за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в раз­мер на 500 лева на основание чл.261 ал.1 предл.второ ЗКПО.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за неговата отмяна и потвърждаване на наказа­телното постановление. Основните възражения са в насока, че неправилно ПРС е приел, че са налице предпоставките по чл.28 ЗАНН. Претендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаг­раж­дение от насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба – „НЕКСТ 08“ЕООД не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­­ва­­ния, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е осно­ва­­телна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №455171-F496647/ 02.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, на „НЕКСТ 08“ЕООД за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в раз­мер на 500 лева на осно­вание чл.261 ал.1 предл.второ ЗКПО за това, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив е установено, че дружеството като данъчно задължено лице по смисъла на чл.2 ал.1 ЗКПО/местно ЮЛ/ не е подало в ТД на НАП – Пловдив ГДД по чл.92 ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок до 01.04.2019г. вкл./31.03.2019г. е неприсъствен ден/. По декларирани данни дружеството е извършвало дейност през финансовата 2018г., отчело е финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 1453,50 лв. и не попада в условията на чл.92 ал.4 ЗКПО. Нарушението е извършено на 02.04.2019г. в гр.Пловдив. Декларацията е подадена в ТД на НАП – Пловдив по електронен път на 18.06.2019г. с вх.№1600И0790174/18.06.2019г., поради което е прието, че с действията си дружеството е нарушило разпоредбата на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО, ето защо и на основание чл.261 ал.1 предл. второ ЗКПО същото е било санкционирано.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че макар дружеството да е извършило нарушение на разпоредбите на чл.92 ал.2 във връзка с ал.1 ЗКПО, което не се оспорва от жалбоподателя, деянието е малозначително по смисъла на чл.28 ЗАНН. Мотивирано е, че действително в случая са били засегнати обществени отношения, свързани с данъчната политика на държавата, но макар и след законоустановения срок, ГДД по чл.92 ЗКПО за финансовата 2018г. е била подадена с вх.№1600И0790174/18.06.2019г. Освен това, от приложения по делото препис на декларация по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№1600И0782998/30.04. 2019г. е прието за доказано, че финансовите резултати за дружеството са били декларирани, но е била допусната грешка от страна на управителя на дружеството Димитрина Христозова Бодурова, която вместо да декларира реализирания от дружеството доход като негов/на дружеството/, го отбелязва като неин личен, което впоследствие е коригирано с декларация с вх.№1600И0790174/18.06.2019г. и декларация по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№1600И 0782889/02.07.2019г. Това, макар и да не опровергава извода за извършено от страна на дружеството нарушаване на разпоредби на ЗКПО, ПРС е приел, че не може да не бъде взето предвид при определяне на обществената опасност на нарушението като обстоятелство, обуславящо по-ниската обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с останалите от същия вид, тъй като се касае за инцидентна противоправна проява, която не характеризира дей­ността на търговеца, спрямо когото не се твърди и не се установява да е извършил други административни нарушения, свързани с приложението на материалния данъчен закон. Прието е също така, че от деянието няма настъ­пили вредни последици, въпреки, че в случая става въпрос за формално нару­ше­ние, тъй като дължимият данък не е бил внесен от името на дружеството, но е бил внесен от името на управителя като физическо лице, за което свиде­телства АПВ №ПО-16001619054865-004-001/02.07.2019г.

При това положение и като е приел, че наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, вместо да пристъпва към съставяне на НП и санкционирането му, РС е отменил оспоре­ното пред него НП.

Така постановеното решение е неправилно.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушите­лят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с конста­тираните нарушения съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против „НЕКСТ 08“ООД, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН. Впрочем, спор по тези обстоя­телства не се формира между страните.

Спорно е единствено приложението на чл.28 ЗАНН.

В тази връзка следва да се посочи на първо място, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК. В случая обаче липс­ват доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че конкрет­ното деяние и неговият извършител биха могли да бъдат определени като такива с ниска степен на обществена опасност. Касае се до деяние на просто извършване и е ангажирана отговорността на юридическо лице. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да го поставят в привилегировано отношение спрямо другите юридически лица, които имат същото задължение за подаване на ГДД. Фактът, че такова нарушение е уста­но­вено за първи път също не означава, че други такива не са били извършвани, а и последното би имало значение само за квалификацията на деянието, с оглед евентуална повторност или разглеждането му като отегчаващо обстоя­телство при индивидуализиране на наказанието, като в случая наказващият административен орган е определил минималния размер на имуществената санкция.

Неправилни са също така и изводите на ПРС, че от деянието не са настъпили вредни последици, доколкото от представения по делото АПВ №ПО-16001619054865-004-001/02.07.2019г. се установява, че внесената сума в размер на 145,40 лв. „погрешно декларирана“ с декларацията по чл.50 ЗДДФЛ вх.№1600И0782998/30.04.2019г., е възстановена като недължимо внесена така­ва, но декларираните данъчни задължения с ГДД по чл.92 ЗКПО вх.№1600И 0790174/18.06.2019г. няма данни да са били внесени в законоустановените срокове.

Изложеното до тук не е съобразено от РС-Пловдив при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение.

Това има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се потвърди.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, във връзка с чл.78 ал.8 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер общо на 160 лева за двете съдебни инстанции/80 лева за производството пред ПРС и 80 лева за производството пред ПАС/, изчислени съгласно правилото на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фак­ти­ческата и правна сложност на делото, а и с оглед претенцията на ответника, заявена с касационната жалба.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно решение №844/08.06.2020г., постановено по НАХД №6766/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е от­ме­­нено като неза­коносъобразно наказателно постановление №455171-F496647/02.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „НЕКСТ 08“ЕООД, за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в раз­мер на 500 лева на основание чл.261 ал.1 предл. второ ЗКПО, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНО­ВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №455171-F496647/02.08. 2019г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Плов­див, с което на „НЕКСТ 08“ЕООД за нарушение на чл.92 ал.2 във връзка с чл.92 ал.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основа­ние чл.261 ал.1 предл. второ ЗКПО.

ОСЪЖДА „НЕКСТ 08“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Поп Ангел Чолаков“№57 да заплати на Национална агенция за приходите с адрес на призоваване гр.София, бул.“Дондуков”№52 сумата от 160/сто и шестдесет/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                        

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.