№ 413
гр. Разград , 16.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Ирина М. Ганева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500315 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 577 от ГПК
Постъпила е частна жалба от Н. Д. Н. чрез пълномощник против Определение № 49/
27. 11. 2020 г. на съдията по вписванията при Районен съд гр. Разград, с което е отказано да
се извърши вписване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, т.
VI, рег. № 9778, дело № 990/ 27. 11. 2020 г. Жалбоподателят твърди, че отказът е
незаконосъобразен.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против
акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Пред съдията по вписванията е постъпила молба от нотариус Роска Иванова, рег. №
378 на НК за вписване на нотариален акт № 113, т. VI, рег. № 9778, дело № 990/ 27. 11. 2020
г. Предмет на същия нотариален акт е договор за покупко-продажба на недвижим имот:
Поземлен имот с площ 1731 кв. м. , който по одобрения кадастрален план на с. Благоево
съставлява имот 509, за който е отреден парцел IV-509 в кв. 36, заедно с построените в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 100 кв. м. с избено помещение с площ от
40 кв. м.; Едноетажна селскостопанска постройка със застроена площ 150 кв. м. и
едноетажна селскостопанска сграда със застроена площ 80 кв. м.; Поземлен имот с
идентификатор 04296.97.41 по КККР на с. Благоево, общ. Разград в местността „Ясак“ с
площ от 4162 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване: Друг вид земеделска земя, седма категория, номер по предходен план 097041.
1
Приложени са Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, Удостоверение за данъчна
оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК и нотариално заверен препис от Скица № 15-594591-07. 07.
2020 г. на поземлен имот с идентификатор 04296.97.41 по КККР, издадена от СГКК гр.
Разград.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията при КРС е приел, че
представената от продавача Пламена Тодорова декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК не е
оформена по предвидения в закона ред. Тъй като е участвала в нотариалното производство
чрез пълномощник, подписа й е заверен от нотариус в гр. Вестерос, Швеция. Декларацията
не е снабдена с удостоверение „апостил“, според изискванията на чл. 5 от Конвенцията за
премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /хагската
конвенция/. Освен това не е спазено изискването на чл. 21а от Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, тъй като подписът на
преводача не е представен с нотариална заверка.
Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на
чл. 264, ал. 1 ДОПК изисква декларацията да е подписана лично, но не изисква нотариална
заверка на подписа.
При тези данни, съдът приема следното:
Процесната декларация е заверена на български език и не е извършен превод на
обстоятелствата, декларирани в документа, а на самия печат на нотариуса, поради което и
не следва да се изисква нотариално удостоверяване, съгл. 21а от Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Необосновано е
изискването на съдията по вписванията в този случай подписа на преводача да бъде
нотариално удостоверен.
Според разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК, прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от
прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Декларацията следва да е подписана
лично от прехвърлителя, декларирал обстоятелствата. Налице е трайно установена съдебна
практика, че не съществува пречка при изповядването и вписването на сделката да бъде
представена декларация с нотариална заверка на подписа, включително извършена от
нотариус с район на действие в друга държава, при спазване на установените за това
правила в случай, че лицето не може да декларира пред нотариуса лично посочените
обстоятелства. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ДОПК не намира приложение, тъй като допуска
изрично възможността чрез пълномощник да бъдат подавани само посочените в чл. 99, ал. 1
ДОПК декларации, а именно декларациите, които се подават в компетентната териториална
дирекция на НАП.
2
В случая е представена декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, в която прехвърлителката
е декларирала лично обстоятелствата с нотариална заверка на подписа, изповядана от
нотариус Макс Алстрьом, гр. Вестерос, Швеция.
Според чл. 1, ал. 2, б. d от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на
чуждестранни публични актове /т. нар. Хагска конвенция/, към която България и Швеция са
присъединени, Конвенцията се прилага по отношение на официалните заверки, като
записвания в регистър или удостоверяване на дата или подпис върху частен документ,
поради което намира приложение и по отношение легализация чрез формалната процедура
по чл. 3, ал. 1 от нея и по отношение на процесната декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК,
която попада в приложното поле на посочените актове. Това изискване, според чл. 3, ал. 2
отпада тогава, когато между България и държавата, в която документите са издадени е
налице двустранен договор за правна помощ, предвиждащ по-облекчен режим за
легализация в сравнение с Конвенцията, водещ до директното им признаване в случаите,
когато документите имат административен печат печат от съд или друго държавно
учреждение или са заверени от нотариус. Между Република България и Кралство Швеция
няма действащ договор за правна помощ, който в чл. 3, ал. 2 да изключва необходимостта от
провеждане на процедура по легализация на документи в обхвата на Конвенцията. Предвид
изложеното, съдът приема, че нотариално заверената декларация от нотариус в Кралство
Швеция, представена от прехвърлителката без легализация чрез поставен апостил по чл. 3,
ал. 1 във вр. с чл. 4 от Конвенцията, не отговаря на изискванията за форма и на територията
на Р България и не може да породи правни последици.
С оглед на изложеното, съдията по вписванията, като е отказал вписване на
нотариален акт № 113, т. VI, рег. № 9778, дело № 990/ 27. 11. 2020 г., да съобразявайки тези
обстоятелства е постановил обоснован акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 49/ 27. 11. 2020 г. на съдията по вписванията при
Районен съд гр. Разгра, с което е отказано да се извърши вписване на нотариален акт № 113, т. VI,
рег. № 9778, дело № 990/ 27. 11. 2020 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя с частна жалба при условията на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4