Р Е Ш Е Н И Е
№: 587 04.05.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети април, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. В. Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 431 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Сани-СБ”ЕООД, ЕИК-*********, гр.Смолян, ул.Дичо Петров №14, бл.50, вх.А, ап.5, представлявано
от управителя С.М.Х., чрез адвокат В.А. ***, срещу решение № 260020 от 09.03.2021г.,
постановено по НАХД № 262/2020г. по описа на Районен съд - Поморие, с което е
изменено наказателно постановление (НП) №02-0003133/10.11.2020г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), като е намален размерът на наложената му имуществена
санкция.
Касаторът счита оспорвания съдебен акт за постановен при нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и за необоснован. Според него районният
съд неправилно е интерпретирал установените факти, не е взел предвид
показанията на свидетелите Н.А.и Н.Х.. Същите са описали причината поради която
е бил объркан графикът за работното време. Изводът за допуснатото нарушение е
направен единствено въз основа на представения график на работното време, като
не е доказано, че работникът действително е полагал труд в два различни дни без
да му е осигурен изискуемата почивка. Счита, че с представения график нарушението
не е доказано. Възразява също, че нормата по която дружеството е санкционирано
– чл.152 от КТ, предвижда право на работника на почивка, но не и задължение на
работодателя за това. В условията на евентуалност, ако се прецени, че е
осъществен състава на нарушение, прави възражение за маловажност по чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на съдебното решение.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено
нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от
редовно упълномощения адвокат В.А., който поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът по касация – директора на ДИТ-Бургас, се представлява в процеса
от юрисконсулт С. Н., която пледира за неоснователност и недоказаност на
касационната жалба, иска от съда да потвърди обжалваното първоинстанционно
решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна
страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните
съображения:
С обжалваното решение Районен съд - Поморие е изменил НП № 02-0003133/10.11.2020г.
на директора на ДИТ-Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.152 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция от 2000 лева. НП е изменено в частта относно наказанието, като е намален
размерът му от 2000 лева на 1500 лева. Дружеството е санкционирано за това, че
в качеството си на работодател, не е осигурило непрекъсната междудневна почивка
не по-малко от 12 часа на работника Н.Р.А., на длъжност работник-кухня, в
стопанисвания от него обект – бистро България, находящ се в гр.Поморие, ул.Нептун
№ 5, за периода от 22.00 часа на 27.08.2020г. до 08.00 часа на 28.08.2020г.
За констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-0003133/23.09.2020г., въз
основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно
постановление.
За да постанови решението първостепенният съд е приел, че в проведеното
административно-наказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са изискванията на чл.42, респективно чл.57 и 58 от ЗАНН.
Правната квалификация на деянието е правилно определена. Налице е съответствие
между обстоятелствените части на АУАН и НП. По същество съдът е намерил, че
установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране
отговорността на дружеството на соченото основание. Районният съд е приел, че
нарушението е доказано чрез представения от самия търговец график за работа. Същият
е подписан от управителя на дружество, като същият е дал и писмено обяснение,
че на 27-ми и 28-ми август Н.А.и Ш.М.са работили съгласно графика за месец
август. Възраженията на работодателя са обсъдени и намерени от съда за неоснователни.
Не са кредитирани показанията на свидетелката Н.Х., че графикът се изготвял от
счетоводителката и тя не била наясно, че в обекта няма работа вечерта. Приел е,
че ако са настъпили промени в графика, същите е следвало да бъдат отразени,
като подобно разминаване санкционираният търговец не е твърдял пред наказващия
орган, респективно е подписал акта без възражения. Съдът е коментирал също, че
не може да се приложи чл.415в от КТ, защото не са налице основанията за това –
нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са
произтекли вредни последици за работници и служители. Липсват данни за
отстраняване, а и такова е невъзможно, тъй като се касае до факт от миналото. Като
неприложима е преценена и квалификацията по чл.28 от ЗАНН, защото нарушението
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от
този вид. Поради изложеното районният съд е приел, че административното
нарушение е доказано по несъмнен начин, а по отношение наложеното наказание е
преценил, че наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000
лева не е съобразена с тежестта на нарушението, поради което е намалил размера
на 1500 лева.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз
основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при
спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни
доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е
издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт. Съдебното решение е съобразено с материалния
закон, процесуалните правила и е обосновано.
Неоснователни са възраженията на касатора за липса на осъществен състав на
нарушение, които не се подкрепят от събраните доказателства. След преценка за
съответствието в графика за явяването/неявяването на работа за месец август
2020г. с декларираното от управителя на дружеството, съдът правилно не е дал
вяра на показанията на разпитаните свидетели по искане на жалбоподателя. Едната
свидетелка – Н.Х. е съпруга на управителя, а другата – Н.А., е работник в
дружеството, поради което показанията им не могат да бъдат възприемани
безкритично. Признанието на управителя Х., че Н.А.е полагала труд именно по
реда на изготвения за месец август график, в комбинация със самия график е
достатъчно да обори изгражданата едва пред съда защитна теза, че А. на 27.08. е
работила само до 16.30 часа, а не до 22.00 часа. Поради изложеното следва да
бъде приет за доказан факта, че по отношение на А. не е била осигурена
дължимата 12 часова междудневна почивка, което сочи на доказаност на
констатираното и санкционирано нарушение.
Не може да бъде споделено, че нормата по която дружеството е санкционирано
– чл.152 от КТ, предвижда право на работника на почивка, но не и задължение на
работодателя за това. В трудовото право, както и във всеки друг частноправен
отрасъл, правата на страните са обвързани с насрещни задължения: на правото на
наемодателя да получи наемната цена, кореспондира задължението на наемателя да
я плати; срещу правото на работника или служителя да получава трудовото си
възнаграждение, стои задължението на работодателя да го изплаща, респективно
срещу правото на работника или служителя на непрекъсната междудневна почивка, кореспондира
задължението на работодателя да я осигури. Разбира се, в трудовите отношения
този принцип няма абсолютен характер, но това е основно поради икономическата
сила на работодателите и необходимостта от гаранции за осъществяване правата на
работещите. Последното поражда на още по-силно основание необходимостта
контролните органи да следят за правата на трудещите си. Все пак може да се
обобщи, че точното изпълнение на всяко от задълженията на страните по трудовото
правоотношение е гаранция за ефективното упражняване на правата на другата
страна. Поради това не може да бъде споделено възражението, че правото на
почивка на работника не ангажира работодателя.
Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за маловажност на
нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по
чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, която към момента на констатиране на нарушението предвиждаше, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
За да не налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице
две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага
след установяването му по реда на КТ и 2.От него да не са настъпили вредни
последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните
нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от
административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно
наказание – имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер.
Според настоящия съдебен състав нормата на чл.415в от КТ не може да намери
приложение в случая, тъй като в нарушението е от категорията на тези които няма
как да бъдат поправени и отстранени. С него са засегнати конкретни права на работника
А., които гарантират неприкосновеност на необходимия времеви интервал за
физическо и психическо възстановяване от осъществяваната трудова функция.
Налице са вредни последици, които няма как да бъдат отстранени. Лицето вече е
било лишено от полагаща му се междудневна почивка и вредните последици са налице
и няма как да бъдат поправени.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият
касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в
съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в
сила.
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от ответника. Съдът намира следното във връзка с направеното искане:
Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на
основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН, в полза на ДИТ-Бургас следва да бъдат
присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл.63д,
ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260020 от 09.03.2021г., постановено по НАХД № 262/2020г. по описа
на Районен съд - Поморие.
ОСЪЖДА „Сани-СБ”ЕООД, ЕИК-*********, гр.Смолян,
ул.Дичо Петров №14, бл.50, вх.А, ап.5, да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.