ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 121
гр. Пазарджик, 22.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20215200900111 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Е. Т.,EHK-
********** от гр.П.,обл.П.,ул.„***" №**, действащ чрез настойника си Б. З. Т. срещу „ЗД
Бул Инс" АД, ЕИК *********, гр. София бул. „Джеймс Баучер" №87,представлявано от
С.С.П. и К.Д.К. - изп. Директори,в която се твърди,че при пътнотранспортно
произшествие,настъпило на 02.08.2018г.,реализирано от застрахован при ответника водач,
са причинени телесни повреди на ищеца ,вследствие на което търпи неимуществени вреди.
Излагат се обстоятелства в смисъл,че на В.М.В. управлявал т.а. марка „", модел „" с
д.к. № *** по АМ- На 130 км., посока гр. С, поради липсата на непрекъснат контрол над
управляваното МПС и несъобразяване при избиране на скоростта за движение на водача с
конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
превозното средство,В. загубил контрол над автомобила, който се отклонил надясно и се
блъснал в спрелия в аварийната лента л.а. марка „", модел „", с д.к. № *** с водач
Д.Ф.Г..Вследствие на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца като пътник в л. а.
„" .
Във връзка с инцидента с Решение на РС гр.Пловдив по АНД №4081/2019г.Велчев е
признат за виновен,че е нарушил правилата за движение по пътищата и по-специално чл.6,т.
1 от ЗДвП като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението;чл.20,
ал. 1 от ЗДвП като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
управлявал;чл.20, ал. 2 от ЗДвП - като се движил със скорост несъобразена с конкретнатa
пътна обстановка, с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство, и с конкретните условия на видимост и др.и е извършил
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 във вр.с чл.342 ал.1 НК като по непредпазливост е
1
причинил ПТП ,в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца.
Непосредствено след ПТП-то пострадалият бил транспортиран в УМ БАЛ „" ЕАД -
гр.Пловдив,където лекарите установили травми на главата,импресионна фрактура на черепа
и мозъчна травма.Наложило се извършване на оперативна интервенция още същия
ден.Ищецът твърди,че престоял в болницата 8 дни,след което лечението продължило в
домашни условия при строг режим.Изпитвал силни и постоянни болки в главата,което
налагало непрекъснат прием на болкоуспокояващи.
Твърди се,че светлината и дори най-тихия звук предизвиквали у него силна болка и
дразнене. Не можел да спи, бил напрегнат и непрекъснато преживявал отново и отново
катастрофата. Станал раздразнителен и избухлив. Уврежданията, които са му причинени са
причина за редица неудобства и негативни емоции, които са го съпътствали за дълъг период
от време.
Вследствие ПТП на ищеца са му причинени ***.
Тези увреждания са довели до *** .
Състоянието на ищеца е толкова тежко,че към настоящия момент той не разбира
свойството и значението на действията си,което довело до поставянето му под пълно
запрещение.Твърди се,че целият му живот е съсипан. Към настоящия момент сам не може да
съобщи, че е гладен, не може сам да се грижи за хигиената си, не може да предприеме
елементарни действия сам. Близките му ги е страх да го оставят сам дори и за момент, тъй
като емоционално е изключително лабилен и раздразнителен, а нервността му ескалира и
преминава към агресия. Преди произшествието ищецът бил самостоятелен тих и спокоен
човек, работил е и е бил глава на семейството му. След трагичното ПТП той сам не може да
се обслужва дори за елементарни ежедневни хигиенни действия. Станал е изцяло зависим от
съпругата си. Той е получил вследствие на процесното ПТП изключително тежки
пожизнени увреждания,съпроводени с продължаващи и занапред
болки,страдания,неудобства и драстично снижаване на качеството му на живот, а
прогнозата за възстановяването му е песимистична.
До преди ПТП той се е грижел за семейството си.Сега сам може единствено да диша
и да плаче.За всичко друго му е необходима помощ.Не говори,трудно се движи, не се храни
самостоятелно,не се обслужва сам в хигиенно-битово естество.Никой не заслужава подобна
съдба.Безсилие, мъка,болка и огорчение са думите,които на точно описват ежедневието на
А..
Преди настъпване на произшествието ищецът е бил работоспособен. Макар да не е
работил по трудов договор непосредствено преди ПТП, А.Т. е осигурявал издръжката си с
работа „на частно". Благодарение на полагания от него труд е осигурявал достатъчно
средства за собствената си издръжка.
2
След ПТП А. е станал напълно неработоспособен и негоден да работи по трудов
договор и да осигурява прехраната си.Останал е без източник на доход. Досегашния му
източник на доход, възлизащ на не по- малко от минималната работна заплата, е загубен.
Тези вреди ще бъдат търпени и занапред, доколкото не се очаква в бъдеще
работоспособността му да бъде възстановена.
С настоящата искова молба претендира възстановяване на пропуснатите ползи от
загуба на доход за периода от настъпване на произшествието до настъпване на юридически
факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера
на всяко месечно плащане, считано от четиринадесето число на съответния месец, за който
се дължи окончателното плащане.
В исковата молба се твърди,че ищецът никога няма да се възстанови и ще прекара
целия си живот, зависим от помощта и грижата на своите близки 24 часа в денонощието.
Съгласно т.4 от Постановление на Върховния съд № 4/1975 година, ако
здравословното състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото
обслужване от друго лице,за заплатеното от пострадалия на това лице причинителят на
увреждането дължи обезщетение. Той дължи такова обезщетение на самия пострадал и в
случая, когато последният не е заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой
близък,който поради тази причина не е получавал трудовото си възнаграждение.Размерът на
обезщетението в този случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените
грижи.В случая ищецът се нуждае и ще продължава да се нуждае от обслужване от трети
лица за неопределен период от време,т. е. до края на живота си,което означава,че ще
извършва разходи за болногледач и за в бъдеще време. По силата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. При това понятието „всички вреди” обхваща както вредите, които вече са
настъпили, така и тези,които ще настъпят в бъдеще време.Обезщетението на вредите от
непозволено увреждане трябва да обхваща и всички произтичащи от него бъдещи вреди,
доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят. Този извод произтича не само от
редакцията на разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Видно от чл. 51, ал.1, изр. 2 от
ЗЗД обезщетението за непозволено увреждане може да бъде платимо еднократно или
периодически.Липсва обаче правило в кои случаи обезщетението е платимо
периодично.Такъв начин на плащане може с оглед на конкретните обстоятелства да бъде
определен от съда, по искане на увреденото лице или по искане на причинителя на
вредата.От това обаче следва,че определянето на периодичното плащане на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане е частен случай на разсрочване на плащането на
обезщетението за претърпени вреди.
Счита, че дължимото месечно обезщетение следва да се определи на база средната
пазарна цена за наемане на болногледач, като следва да бъдат отчитани данните от
3
Програма „Личен асистент“ на Министерство на труда и социалната политика, Програма
„Подкрепа за достоен живот“ на Агенцията за социално подпомагане, Методика за
определяне на месечното възнаграждение на личните асистенти по проекта „Нови
възможности за грижа“, Наредба за определяне на видовете работи, за които се определя
намалено работно време, специфичните услуги, които се предлагат от Център за социални
дейности „“ (ценоразпис), находящ се в гр. София, както и други сравнителни източници (в
този смисъл Решение № 857 от 07.05.2013 г. по в.гр.д. № 4407/2012 г. на Софийски
апелативен съд; Решение № 2105 от 11.09. 2016 г. по в.гр.д. № 2518/2016 г. на Софийски
апелативен съд; Решение № 230 от 08.01.2016 г. по гр.д. № 455/2014 г. по описа на
Софийски град-ски съд; Решение № 1159 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 14628/2011 г. на
Софийски градски съд; Решение № 7837 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 16731/2017 г. на
Софийски градски съд).
За 24 часова грижа за ищеца, са необходими 4 болногледача,за да се спазят
законовите изисквания за работно време и почивки.Възнаграждението общо за четиримата
болногледачи на месец следва да е в размер на 2 000 лв.
Тъй като нуждите от полагане на съответните грижи от болногледач са възникнали
непосредствено след настъпване на ПТП - 02.08.2018 г., и са били налице до датата на
подаване на настоящата молба, то обезщетение се дължи и за изминалия период от 36
месеца, както месечно до края на живота му.
Твърди се,че товарния автомобил марка „“, с д. к. № ***, при управлението на който
виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” в ЗД „Бул Инс” АД, полица
№ BG/02/117002549928, валидна от 22.09.2017 г. до 21.09.2018г.,което ангажира
отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на причинените при ПТП
имуществени вреди.
Ищецът твърди,че предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение с вх.№ ОК-104493/19.02.2021г.,като представил всички налични
до момента документи по случая, включително констативен протокол за ПТП. Към момента
на подаване на исковата молба застрахователят все още не се е произнесъл по
основателността на претенцията,въпреки изтичането на законоустановения тримесечен
срок.
Тъй като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да определи и
изплати обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе отговорността за
забавеното плащане.
С оглед горното съдът е сезиран с искане да осъди ответника „ЗД БУЛ ИНС“ АД да
заплати на ищеца А. Е. Т. :
1.сумата от 5 000,00 лв., представляващи част от общо дължимите 23 400,00 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи от загуба на
4
работоспособност и доход,причинени вследствие ПТП на 02.08.2018г.от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №
BG/02/117002549928, валидна от 22.09.2017 г. до 21.09.2018г., водач при управление на т.а.
марка „”, модел „” с д.к. № *** на АМ - Тракия за периода от 02.08.2018г. до 14.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
2.да заплаща на ищеца А. Е. Т. ежемесечно обезщетение в размер на сумата от
650,00лв., представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди -пропуснати ползи от загуба на работоспособност и доход , причинени
вследствие ПТП на 02.08.2018 г., за периода от 14.07.2021 г. до настъпване на юридически
факт, представляваш основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за
изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната лихва върху размера
на всяко месечно плащане, считано от четиринадесето число на съответния месец, за който
се дължи окончателното плащане.
3. да заплати на ищеца А. Е. Т. сумата от 26 000,00лв., представляващи част от общо
дължимите 70000,00 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди-разходи за
болногледач,причинени вследствие ПТП на за периода от 02.08.2018 г. до 14.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
4. да заплаща на ищеца ежемесечно обезщетение в размер на сумата от 2000
лв.,представляващи периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени вследствие ПТП на за периода от 14.07.2021г.до настъпване на
юридически факт,представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на
задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, заедно със законната
лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от дванадесето число на съответния
месец, за който се дължи окончателното плащане.
Претендира да бъдат присъдени и направени разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Представя писмени като доказателства и формулира доказателствени искания.
Депозиран е отговор на исковата молба от ответника,който не оспорва,че посоченият
от ищеца увреждащ автомобил марка с per.№*** е бил застрахован при ЗД „БУЛ ИНС" АД
с полица „Гражданска отговорност", валидна към датата на ПТП .
Оспорва описания механизъм на ПТП като твърди.В тази насока и предвид липсата
на ангажирани писмени доказателства към исковата молба ще конкретизира оспорването
след посочване и представяне на доказателства.
Твърди,че са налице обективни данни за това, че с поведението си пострадалото лице
5
А. Е. Т. само е създало условия и предпоставки за собственото му увреждане и което
поведение пряко е обусловило вредноносния резутат, изразяващ се в черепно-мозъчна
травма.
Действително, виновното и противоправно причиняване на процесното ПТП от от
водача на МПС марка В.М.В. е установено с акт по чл. 300 ГПК - Решение №
1648/12.09.2019г. по НАХД № 4081/2019г. по описа на PC - П, с което е прието, че поради
нарушаване на правилата за движение водачът по непредпазливост е причинил две средни
телесни повреди на ищеца А. Е. Т., изразяващи се в 1. Открита ЧМТ, наложила оперативно
лечение по спешност, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и 2.
***. Актът е влязъл в законна сила. Ето защо и предвид задължителната сила, с която се
ползва актът на наказателния съд ,се приема че авторството, вината и противоправността на
деянието са установени. Счита,че произнасянето на наказателния съд не преклудира
възможността за установяване в граждания процес на съпричиняващо поведение от страна
на пострадалия и се позовава на нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД .
В тази връзка се твърди,че пострадалият А.Т. е пътувал непосредствено преди
настъпване на удара на предна дясна седалка в увреденото МПС марка с per. № *** без
поставен колан, като в резултат придобитата инерция от удара тялото му е политнало
безконтролно към десния край на челното стъкло, където е получил удар.
Твърди,че е налице обективно съществуваща и непрекъсната връзка между
поведението на ищеца от една страна и настъпилия тежък резултат, изразяващ с получена
***.Твърди, че с конкретни свои действия/бездействия пострадалият е способствал за
настъпване на вредоносния резултат, като е създал условия и е улеснил неговото
настъпване,а именно като е пътувал в МПС без обезопасителен колан.Само
обстоятелството,че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен
предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване
на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51
ал.2 ЗЗД е допустимо,само ако са събрани категорични доказателства,че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем,ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан.Без значение е,че към момента на удара превозното средство,в
което е пътувал ищеца е било спряло.
Акцентира,че ищеца е прехвърлил на трето лице част от вземането си към
застрахователя и за тази част същия не се явява активно материално правно легитимиран
като негов титуляр.
Не оспорва,че представените доказателства установяват,че при ПТП ищецът е бил
тежко увреден,като в това число следва да се има предвид Решение №1648/12.09.2019г. по
НАХД №4081/2019г.по описа на PC - П,с което е съдебно установена като съставомерен
резултат на престъплението вредата, а именно:
6
- *** и
- ***.
Наред с това с оспорва твърдението, че „тези увревждания са довели до *** и др., и
в крайна сметка до нарушения на когнитивните функции - памет, внимание, планирани и др.
Оспорва да е налице пряка причинно-следствена връзка между първоначалните травми,
получени при ПТП и развилите се впоследствие при ищеца ***.
Твърди,че при ищеца се наблюдава *** още от 2017г. или една година преди
процесното ПТП, когато той е претърпял *** и е напълно невъзможно да бъде разграничени
последиците от този по-ранен *** и претърпените такива след ПТП.
При процесното ПТП същият е претърпял ЧМТ, но е изписан като „не се наблюдават
промени в неврологичния статус на пациента".По същество горното означава,че лечението е
успешно и пациентът се е върнал в състояния от преди получаване на травмата.Наред с това
още преди получаване на ***а след ПТП, пациентът е правил консултации,където
състоянието му е описано като типично за след преживян ***:централна
пареза,десностранна хемипареза,частична сензомоторна афазия (езиково нарушение-загуба
или увреждане на способността да се възпроизвежда език и/или да се разбира чужда реч.),
които съвпадат именно с ***а от 2017г.и не съответстват като последица от травматичното
увреждане,получено при ПТП.Т.е.първите данни за загуба на когнитивни
възможности,нарушения на речта, пареза и др.предхождат получените през 2019г.и
2020г.два мозъчни ***а, като тези първи неврологични ПРОЯВИ ПРЯКО се свързват с
преживян преди ПТП ***, а не С травмите от ПТП.
Тъй като болестните процеси не са пряка и непосредствена последица от получената
при ПТП травма, а са обусловени от предхождащ ПТП ***, счита,че същите не подлежат на
самостоятелна компенсация.Не подлежат на обезщетяване и последиците от имуществен
характер,за които се твърди да произтичат от развилите се при ищеца болестни процеси.
Във връзка с изложеното в настоящия пункт сочи,че оспорва правопораждащите
твърдения,че ищецът е загубил работоспособност именно в резултат на ПТП, като твърди че
състоянието му е бил сходно - характеризиращо се с намалена или напълно загубена
работоспособност - още след претърпеният *** през 2017г.
Наред с това оспорва твърденията,че ако и да се докаже,че ищецът е в безпомощно
състояние понастоящем,това състояние е пряко следствие от претърпяната травма при
процесиня пътен инцидент.Твърди,че това състояние, налагащо грижи на болногледач,е
резултат на ***, имащ болестен, а не травматичен характер.
Изрично оспорва да съществува пряка причинно-следствена връзка между
понесените при ПТП травми и настъпилата впоследствие неврологична патология,
изразяваща се според посоченото в ИМ в *** и др.
7
Изцяло оспорва исковата претенция за обезщетяване на пропуснати ползи под
формата на загубен доход,който според ищеца възлизал на „...не по-малко от минималната
работна заплата...". Исковата молба в тази й част е изцяло голословна и неподкрепена с
доказателства.
В трайната и безпротиворечива практика на ВКС по въпроса за обезщетяване на
пропуснати ползи е наложено становището,че пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора.Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието,в което имуществото на увреденото лице би се
намирало в случай,че непозовленото увреждане не бе настъпило, съпоставено с
имуществото му към момента на настъпване на деликта.Тъй като пропуснатата полза
представлява реална,а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването, както се прави
в исковата молба - аргумент за горното от Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на
ВКС пот. д. № 3/2012 г., ОСГТК.
Претенцията в тази й част е до такава степен лишена от основание,че дори липсват
изложени фактически твърдения за това какво е било имущественото състояние (доход) на
пострадалия до момента на деликта, като се сочи единствено, че работил ..."на частно".
Загубата на доход действително съставлява вреда под формата на пропусната полза,за
установяването на която обаче е необходимо със степен на вероятност да се установи,че в
случай на ненастъпване на деликта,увреденият би реализирал същия доход от труда си в
размери,сходни на периода от преди увреждането.В настоящата хипотеза дори не са
посочени твърдения за това какъв е бил месечния доход на ищеца преди настъпване на ПТП,
за да е в състояние решаващия орган да извърши преценка за реално претърпяната вреда.
Твърди, че преди инцидента ищецът не е получавал никакъв доход от трудова
дейност по гражданско или трудово правоотношение, съотв. не е налице реална вреда от
загубата му.Т.е.липсва предпоставката „настъпване на сигурно увеличаване на имуществото
му", на което увеличаване евентуално е попречило настъпването на ПТП и вредите от него.
На отделно основание, оспорва иска и предвид липсата на категорични данни за
оценката на работоспособността на ищеца, установена от компетентен орган в рамките на
нормативно предвидната процедура.
Оспорва исковете по размер като неясно остава защо ищецът е избрал основа за
изчисляване на загубения доход минималното месечно трудово възнаграждение.
По изложените съображения оспорва и иска за репариране на загубен доход за бъдещ
период (пункт 2 от петитума на ИМ), считано от 14.07.2021г. до настъпване на юридически
факт, представляващ основание за отпадане на това задължение или за изменение на
размера.
8
С аргументите, изложени по-горе оспорва исковата претенция за репариране на
разходи за болногледач, като твърди че липсва причинно- следствена връзка между
травмите,получени при застрахователното събитие и състоянието на ищеца понастоящем,
изразяващо се според твърденията му като последица на „* *** *** и др., и в крайна сметка
до нарушения на когнитивните функции - памет, внимание, планирани и др. Поддържаме
твърденията си, че това състояние, ако и да е налице, е обусловено от предхождащ ПТП
влошен неврологичен статус, т. е. болестно състояние, което не е покрит риск от полицата
„Гражданска отговорност".Евентуално,твърди че преживените след ПТП исхемични
инфаркти не са пряка последица от получените при ПТП травми.
Оспорва състоянието на ищеца да е такова,че да налага 24-часова палиативна
грижа,като липсват данни за трайно или пожизнено намалена или загубена
работоспособност, установена по надлежен ред.
Оспорва иска по размер, като намира че същият е многократно завишен и не
съответен като цена на действително необходимите средства за получаване на грижа от
болногледач дори в специализирана институция.Застрахователните обезщетения поначало
се изплащат в действителен размер на претърпяната вреда,като за действителна стойност се
смята тази,срещу която може да се набави загубеното имуществено благо според пазарната
конюктура.
Наред с това твърди,че ищецът получава финансова помощ по линия на
общественото осигуряване или по линия на „Механизъм лична помощ" от Агенция за
социално подпомагане съгласно НАРЕДБА № РД-07-7 ОТ 28 ЮНИ 2019 Г. ЗА
ВКЛЮЧВАНЕ В МЕХАНИЗМА ЛИЧНА ПОМОЩ, които суми му се следват именно за
обезщетяване на разходи за личен асистент. Евентуално, твърди,че ищецът отговаря на
всички условия за подпомагане по горния механизъм,като изплатените му (или изплащащи
се) или следващите му се суми следва да бъдат приспаднати от дължимото от делинквента
или неговия застраховател на отговорност.
Счита,че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноски и формулира доказателствени искания.
Допълнителна искова молба не е депозирана от ищеца по делото.
С молба от 15.09.2021г.ищецът по указания на съда представя описаните в исковата
молба писмени доказателства.
Съдът счита,че е компетентен да разгледа настоящия правен спор между страните.
Предявени са 4 обективно съединени иска с правна квалификация чл.432 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени вреди претърпени от
ищеца вследствие на ПТП ,причинено от водач на МПС с валидна към датата на инцидента
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,обективно
9
съединени с искове по чл.86 от ЗЗД.
Приема,че исковете са родово и местно подсъдни на ПОС и са процесуално
допустими .
Съдът следва да приеме представените от ищеца писмени доказателства и да уважи
доказателствените искания на страните.
На ответника следва да се изпратят препис от доказателствата представени от
ищеца молбата от 15.09.2021г.и да се даде възможност за становище в открито съдебно
заседание и евентуално да направи доказателствени искания във връзка с тях.
Следва да бъде дадена възможност на ищеца да ангажират гласни доказателства като
се допуснат до разпит двама свидетели с указания в едноседмичен срок да се посочат
имената на свидетелите.
На основание чл.374 ал.2 от ГПК съдът съобщава на страните проекта за доклад в
горния смисъл.
Ищецът следва да установят при условията на пълно и главно доказване изложените
в исковата молба обстоятелства като основание на заявените от него претенции.
Ответникът следва да докаже възраженията си за съпричиняване и за липса на пряка
и непосредствена причинно следствена връзка между състоянието на ищеца и
травматичните увреждания вследствие на пътния инцидент. В тази връзка следва да бъдат
уважени формулираните от него в отговора на исковата молба доказателствени
искания.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба и с
молбата от 15.09.2021.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца са при режим на довеждане като
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящето определение да
посочи имената на свидетелите .
ДОПУСКА Съдебна медицинска експертиза ,която да отговори на поставените от
ищеца въпроси като възнаграждението на експерта ще се изплати от бюджета на съда.
Да се изпрати писмо до МБАЛ П с искане за определяне на лекар със специалност
неврология,който да бъде назначен от съда като вещо лице.
10
ДОПУСКА съдебно икономическа експертиза,която да отговори на поставените от
ищеца в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за в.л.М.Л.,чието възнаграждение ще се изплати от бюджета на съда.
На основание чл.186 ГПК да се изиска и приложи в цялост НАХД № 4081/2019г.
по описа на PC- П,ведно с материалите по воденото ДП,след което на ответника по негово
искане ще бъде дадена възможност да сочи доказателства.
ДОПУСКА до разпит на един свидетел на ответната страна:В.М.В. с адрес за
призоваване:гр.***,който ще установи механизъма на настъпване на ПТП и поведението на
всички участници в него.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да внесе депозит за разноски по
призоваване на свидетеля в размер на 10,00лв.и депозит за възнаграждение и разноски на
същия в размер 100,00лв.по сметка на ПОС.
ДОПУСКА по искане на ответника комплексна съдебна медицинска и
автотехническа експертиза,която да отговори на поставените в отговора на исковата молба
въпроси,като ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок да внесе депозит за
възнаграждение в размер 600,00лв.по сметка на ПОС.
НАЗНАЧАВА за в.л.инж.Фотев.
Да се изпрати писмо до МБАЛ П с искане за определяне на лекар със специалност
травматология,който да бъде назначен от съда като вещо лице в състава на комплексната
съдебна експертиза.
Да се издаде Съдебно удостоверение на ответника, което да послужи пред НЗОК за
снабдяване с информация за здравния статус,провеждани прегледи и хоспитализации на
ищеца А. Е Т. .
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване,че товарния автомобил марка
„“, с д.к.№***, има сключена застраховка „ГО” в ЗД „Бул Инс” АД, полица №
BG/02/117002549928, валидна от 22.09.2017 г. до 21.09.2018г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.12.2021г. от
10,00 часа,за която дата да се призоват страните и вещите лица.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се връчи на страните.
На ищеца да се връчи препис от допълнителния отговор на ответника.
11
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12