№ 60
гр. Ловеч, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение №260158/18.11.2021г.,пост.по гр.д.№2158/2020г. РС-Ловеч, на
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, е признал за установено по отношение на
ответника Т. Д. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, че по Договор за
потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019г. дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК"
(България)„ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, ЕКСПО
2000, представлявана от А.В.А. - Изп. директор и М.Т.П. - Прокурист, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.И.И., следните суми - предмет на Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1121/2019 г. по описа на PC - Ловеч, а
именно: изискуема главница в размер на 24 273.86 лв./двадесет и четири хиляди двеста
седемдесет и три лева и 86ст/, изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1
559.78 лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и 78ст/, начислена за периода от
05.05.2019 г. до 22.07.2020г. вкл, изискуемо обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници в размер на 297.61 лв. / двеста деветдесет и седем лева и 61ст/,
начислена за периода от 05.06.2019. до 22.07.2020г. вкл, изискуемо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23лв./
шестдесет и девет лева и 23ст/, начислена за периода от 23.07.2020г. до 03.08.2020г.,
1
разноски за уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лв. /шестдесет лева/,
ведно със законната лихва, с начало от 04.08.2020г. до изплащане на вземането. С оглед
изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът Т. Д. Т. е съден да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК" (България)„ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1658.13лв./хиляда
шестстотин петдесет и осем лева и 13ст./ - направени съдебно-деловодни разноски в
исковото производство, както и разноски по заповедното производство в общ размер на
675.21 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева и 21ст/.
Постъпила е въззивна жалба от Т. Д. Т. от гр.Л., чрез особен представител
адв.В.Н.-ЛАК, срещу решението. Счита че е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, необосновано. Възразява, че неправилно не е
уважено възражението му за ненадлежно уведомяване на длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Твърди, че представената покана не е получена от ответника и ЧСИ
не е спазил редът за връчване по ГПК. Предсрочната изискуемост не е обявена преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, вземането не е било изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на заявеното основание. Заключава, че към момента на подаване
на заявлението не е настъпила предсрочна изискуемост и на останалите вземания.
Не се съгласява и с становището на съда по възражението за наличие на
неравноправни клаузи в договора, за неясноти и липса на задължителни реквизити. Излага,
че от съдържанието му потребителят не може да прецени икономическите последици от
договора, а това не съответства на предвидените стандарти на защита с оглед категорията
му на икономически по-слаба страна. Счита, че от представеното в погасителния план не е
разбира какво точно включва месечната погасителна вноска и така потребителят е поставен
в неблагоприятна позиция по отношение на информираността му за конкретните условия на
кредита. Възразява, че потребителят е следвало да е заявил съгласие да му се предоставят
задължителните реквизити на договора и да се е запознал с тях преди подписването му.
Твърди, че от начина по който договорът е сключен, потребителят е поставен в
неблагоприятно положение спрямо финансовата институция, тъй като са предвидени
неравноправни клаузи за възнаградителната лихва, което обосновава недействителност на
осн.чл.143 от ЗЗП и чл.24 от ЗПК. Счита, че неправилно е уважен искът за лихви, тъй като за
един и същи период се търси редовна и лихва за забава, което счита за неправилно. На
самостоятелно основание определя за неоснователно и вземането за сумата от 60лв. за
разноски за уведомление, тъй като не са изрично предвидени, каквото е изискването на
чл.10а,ал.4 от ЗПК.
По изложените съображения моли да се отмени решението и отхвърли
претенцията, заедно със законните последици. Моли да му бъде определено възнаграждение
за особен представител.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявана от Ц. К. П.-
изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си ЕЛ. Д. Д..
Счита въззивната жалба за допустима, но по същество неоснователна и моли да се остави
2
без уважение. Смята решението за правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Излага, че с Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от
19.02.2019г., "Райфайзенбанк(България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя Т. Д. Т.
кредит в размер на 24 756лв. Съгласно чл.1 от Договора е предвидено, че кредитът ще бъде
използван за потребителски нужди и е с краен срок за погасяване - 05.03.2026г. Счита за
неоснователно и несвоевременно направено възражението от въззивната жалба, че
ответникът не е получил всичките уведомления във връзка с договора. Обяснява, че на
основание чл.18,ал.5 от ЗЧСИ на ЧСИ Румен Димитров с peг.№ 880 на КЧСИ, е възложено
да връчи писмо с изх. 850-42/12.06.2020г., адресирано до Т. Д. Т.. В писмото за обявяване на
предсрочна изискуемост е обективирано уведомлението за наличие и размер на дълга и
волята на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл.9.2 от Договора,
поради настъпил случай на неизпълнение- неплащане на основание чл.8.1 от Договора. Т. Д.
Т. не е намерен на адреса му и на 08.07.2020г. длъжностното лице - призовкар е залепил
уведомление на входната му врата /съгл.чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ във връзка с чл.37-58 ГПК/.
Поканата е връчена на адресата по реда на чл.47,ал.1 от ГПК, като фактът е удостоверен на
28.07.2020г. в Констативен протокол изх.№11956/28.07.2020г. Банката счита кредита за
предсрочно изискуем от 23.07.2020г., което е 14 дни след залепване на уведомлението на
входната врата. Уведомлението е изпратено чрез ЧСИ и предсрочната изискуемост е
обявена надлежно. Позовава са на съдебна практика( Реш.№283/06.04.2010г. на ВКС по гр.д.
№507/2009г., на III ГО,ГК), където се приема, че „за да е надлежно връчено по пощата, не е
необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване,
което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46 и чл.47,във вр.с чл.41,ал.З от
ГПК(отм.)-сега чл.42 и чл.44 от ГПК, както и съобразно специалния закон-чл.36 от Закона
за пощенските услуги.". Волеизявлението на банката, обективирано в изпратените писмо, е
редовно връчено на адресата, съобразно изискванията на ЗПУ и Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, поради което
последното е породило целените правни последици.
На следващо място- съгласно чл. 84 от ЗЗД, във връзка с чл. 430 от ТЗ,
настъпването на падежа на едно вземане предпоставя изпадането в забава на длъжника по
правоотношението. Същевременно, съгласно принципа dies interpellat pro homine не е
необходимо кредиторът да отправя покана към неизправния длъжник, за да стане вземането
му изискуемо, и последният да изпадне в забава. Това правно положение не се отрича и от
дадените указания с TP №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вземането следва да е
станало изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
допълнение, в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е уредено правото на банките да поискат издаване на
заповед за изпълнение, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати или когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане. Употребата на съюза „или" сочи на проведено от законодателя разграничение
между двете хипотези, което води до заключението, че за редовно падежиралите задължения
3
по договор за кредит Банката не следва да уведомява длъжниците.
Съгласно TP №8/2017г. на ОСГТК на ВКС - при вземане, произтичащо от договор
за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се
игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях
анекси. Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът
и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им
не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.418,ал.3 от ГПК. Длъжникът -
ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на
която е настъпил падежът, договорен от страните. Дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да бъде
отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по
отношение на вече падежираните вноски.
Сочи, че поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези,
чиято изискуемост не е настъпила. В случая Договор за потребителски кредит №
1902062489456800 от 19.02.2019 г. е с краен срок на погасяване 05.03.2026 г.
Съгласно актуалната практика на ВКС - Решение №10/25.02.2020 г. на ВКС , 2-ро
ТО т.д №16/2019г. с докладчик съдия Е.В. „Целта на заповедното производство,
продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да
се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора не
следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство,
отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по общия ред...Ако в исковото
производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният
иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди
подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение
към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правно-релевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми."
Съгласно Решение № 60009/02.06.2021г., т.д.№2891/2019г., ВКС, Второ ТО -
4
„Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение
към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника - кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми".
Дори да се приеме, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост, то следва
да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск. В случай, че се
приеме датата на връчване на исковата молба на ответницата, то следва сумите по
установителния иск да бъдат уважени до датата на приключване на съдебното дирене, а за
сумите с ненастъпил падеж следва да бъдат уважени осъдителните искове. Съгласно
Решение №285/1977 на II г. о. на ВС, макар и да е предявен евентуално, искът се смята за
висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към
разглеждането му по същество.
С оглед изложеното и предвид факта, че исковата претенция е доказана по
основание и размер, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено. По делото е допусната и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, която е приета и не е оспорена от страните по делото. С нея е
установено, че предявените вземания напълно съответстват на заключението на вещото
лице.
Счита за неоснователно възражението за неравноправни клаузи. Излага, че при
постановяване на решението си, първоинстанционният съд е извършил служебна проверка
за наличие на неравноправни клаузи. Правилно е счел, че клаузите са индивидуално
договорени, както и че ответникът е имал възможност да се запознае предварително със
съдържанието на договора. По наказателната лихва правилно съдът е приел, че от
05.06.201г. кредитът е в просрочие и предвид договореното между страните такава да бъде
начислявана в случай на неизпълнение на задълженията по договора, каквато е доказано по
делото предвид допуснатото от ответника просрочие в плащанията.
В случай, че предявените искове бъдат уважени частично, моли за изчисляване на
разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация.
По изложените съображения моли да се постанови решение, с което да се остави
въззивната жалба без уважение и се потвърдите първоинстанционното решение, като се
осъди въззивникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД направените разноски в
настоящата инстанция, ведно с юрисконсултското възнаграждение в размер на 450лв.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.2158/2020г. по описа
на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
5
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е подаден и отговорът на
въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
От доказателствата се установява, че на 19.02.2019г., между Т. Д. Т. и
„Райфайзенбанк /България/"ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
1902062489456800, по силата на който Банката е отпуснала кредит в размер на 24 756 лв.
Уточнено е, че се предоставя за рефинансиране на кредит и потребителски нужди.
Крайният срок на кредита е 05.03.2026г. Изрично в договора е посочена банковата сметка,
по която ще се превежда сумата и страните са уговорили, че с изпълнение на това действие
кредитът ще се счита за усвоен. В чл.4.1 са регламентирани дължимите лихви- за първите 12
м. - фиксирана годишна лихва в размер на 5,70%, а след това лихвата се формира от сбора на
два компонента - променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 5,570
пункта. Съгласно чл.4.4 общата дължима сума по процесния договор, изчислена към
момента на сключването му, е в размер на 30 677.63 лв. Договорен е годишен процент на
разходите в размер на 6,53% /чл.4.4.1/. При забава в плащането на дължими суми по кредита
е предвидено обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата, в размер на 10
пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения /чл.4-5/. Редът на погасяване при недостиг на
внесените суми е предвиден в чл.4.6 от договора. Изрично е посочено, че размерите на
договорната лихва са договорени при преференциални условия. Страните са се съгласили, че
кредитът ще се погасява на 84 анюитетни месечни вноски, с падеж 5-то число на съответния
месец, с начало от 05.04.2019г.,описани в изготвен към договора Погасителен план. Планът
е приложен по делото и в него са посочени елементите на месечната вноска- главница,
договорна лихва, такси и комисионни и съответните падежи. Погасителният план е
подписан от двете страни.
В чл.8 от договора страните са регламентирали случаите на неизпълнение по
договора. В чл.8.1 е хипотезата на просрочие на плащане на която и да е вноска с повече от
31 дни от падежа. Съгласно чл.9.2 при настъпване на случай на неизпълнение /чл.8/. Банката
има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички
усвоени и непогасени суми, начислената лихва и комисиони по договора, за предсрочно и
незабавно изискуеми.
Страните са уговорили, че кореспонденцията помежду им ще се води на
6
посочените по договора адреси, както и ангажимент за уведомяване при промяната им. В
чл.11.8.2 са се съгласили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора, в т.ч. и
уведомленията за предсрочна изискуемост на задълженията, ще бъдат в писмена форма и
ще се считат получени, ако чрез лично доставяне, доставяне чрез куриер, или чрез
изплащане по пощата с обратна разписка/чрез „Български пощи"ЕАД или друг оператор,
или чрез друг оператор с лиценз за извършване на универсални пощенски услуги или по
друг начин за връчване на съобщения, установен в нормативната уредба, достигнат до
адреса на кредитополучателя, посочен в договора, а именно- гр.Л., ***. Предвидено е
/чл.11.8.2./, че в случай че кредитополучателят промени адреса си или по каквато и да било
причина изпадне в невъзможност да осигури ефективно и надлежно получаване на
кореспонденция и не уведоми насрещната страна, както и ако по каквато и да било причина
фактически не получат кореспонденцията, адресирана до посочен в договора адрес за
кореспонденция, същите ще се считат получени, ако отбелязванията върху обратните
разписки, протоколи и др. удостоверителни документи и/или писмени изявления на
връчителя, удостоверяват достигането на пратките, респ.известията за пратките, до адреса,
посочен в договора, независимо от това дали съответното съобщение/изявление е било
действително получено от страната-адресат или не.
„Райфайзенбанк България“ЕАД се позовава на това основание, като представя
Уведомление до Т. Д. Т. с изх.№850-42 от 12.06.2020г. за предсрочна изискуемост на
кредита. В него е посочено, че е налице просрочие за периода от 05.06.2019г. до
11.06.2020г., което съгласно договора представлява случай на неизпълнение, поради което
обявява кредита за „предсрочно изискуем и незабавно платим“. Общата дължима към този
момент сума е посочена в размер на 25 913.52лв.
Уведомлението е адресирано до посочения в договора адрес на длъжника и е
връчено от частен съдебен изпълнител с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, по
реда на чл.47 от ГПК. Връчителят е описал посещения на 17.06.2020г., на 27.06.2020г. и на
08.07.2020г., без да е открил адресата, а по сведения на съсед е напуснал адреса. На
08.07.2020г. е залепил съобщение по чл.47 от ГПК и изготвил съответна разписка. С
Констативен протокол с №11956/28.07.2020г. ЧСИ е установил редовността на връчването.
Видно от извършената справка по чл.411,ал.1 от ГПК от заповедния съд, адресът по
договора е актуалният постоянен и настоящ такъв на Т. и към този момент. По правилата на
чл.47 от ГПК съобщението следва да се счита за редовно връчено на 23.07.2020г. За
връчването на уведомлението „Райфайзенбанк България“ ЕАД е заплатила на ЧСИ такса в
размер на 60лв., съгласно приложената към делото фактура.
На 04.08.2020г. „Райфайзенбанк България”ЕАД е подала заявление по чл.417 от
ГПК и образувано е ч.гр.д.№1121/2020г.на РС-Ловеч. Искането е уважено със Заповед за
изпълнение на парично задължение №592/05.08.2020г. по чл.417 от ГПК, с която Т. Д. Т. е
задължен да заплати на заявителя сумата- изискуема главница- 24 273.86лв., изискуема
редовна лихва в размер на 1 559.78лв., начислена за периода от 05.05.2019г. до 22.07.2020г.
вкл, изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници в размер на
7
297.61лв., за периода от 05.06.2019г. до 22.07.2020г.вкл, изискуемо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 69.23лв.,
начислена за периода от 23.07.2020г. до 03.08.2020г.,разноски за уведомление за предсрочна
изискуемост в размер на 60лв., ведно със законната лихва, с начало от 04.08.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство–внесена държавна
такса- 525.21лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. Поканата за
доброволна изпълнение е връчена от ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК, поради което и по реда
на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания за предявяване на иска по чл.422 от ГПК.
Заявителят е подал своевременно и претенцията си по чл.422 от ГПК, а при условията на
евентуалност и осъдителен иск.
Пред първата инстанция е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза,
която потвърждава твърденията на ищеца. Експертът е установила, че уговорената сума е
усвоена еднократно с превод по посочената банкова сметка, на 19.02.2019г. Има данни, че с
част от сумата са погасени съществуващи кредитни задължения, а част е изтеглена в брой.
Кредитополучателят е погасил две пълни вноски- на 05.04.2019г. и на 05.05.2019г. На
05.06.2019г. е внесена единствено сума от 3.34лв., която е отнесена за погасяване на
лихвата. Други плащания не са правени. Експертът представя изчисления във варианти- към
датата на подаване на заявлението и към изготвяне на заключението. Изчисленията са
направени въз основа на представената от ищеца справка и потвърждават претендираните
размери към подаване на заявлението. Съставът приема заключението на експертизата за
обективно и компетентно и се позовава на него при решаването на спора.
В първата инстанция ответникът Т. е представляван от особен представител по
реда на чл.47,ал.6 от ГПК-адв.В.Н.-ЛАК, който приема иска за допустим, но неоснователен
и недоказан. Твърди, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно. Прави
възражение несъответствие на договора с изискванията на чл.11 от ЗПК-условията за
усвояване, за издължаване, начин за формиране на лихвения процент, съдържанието на
погасителния план, информация за дължимите плащания. Твърди, че кредитът не е сключен
при индивидуално уговорени условия. Заключава, че тези пропуски обосновават наличие на
неравноправни клаузи и договорът е недействителен на основание чл.143 от ЗЗП и чл.24 от
ЗПК. Счита за неоснователна и претенцията за разноски във връзка с уведомяването за
предсрочната изискуемост, тъй като не е уточнена по вид, размер и действие в договора..
С атакуваното Решение №260158/18.11.2021г. РС-Ловеч е уважил иска изцяло и е
признал за установено наличието на претендираното вземане.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция по чл.422 от ГПК-установителен иск, предявен като
продължение на заповедно производство по чл.417 от ГПК. Иска се да се признае за
установено съществуването на вземане на заявителя към длъжника, което е предявил по
заповедното производство по ч.гр.д. №1121/2020г. по описа на РС-Ловеч и което основава
на сключен Договор за потребителски кредит № 1902062489456800 от 19.02.2019г.
8
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от Договор за потребителски кредит. Категорично се установи, че кредиторът
е предоставил заемната сума и в т.см. кредитът е усвоен реално. С оглед на това следва да се
приеме, че е изпълнил основния се ангажимент по договора. От своя страна
кредитополучателят е внесъл само две пълни месечни погасителни вноски. Считано от
05.06.2019г. е в просрочие както на главница, така и на договорна лихва. Просрочени са 14
вноски, а в дни - 426 дни. При тези данни и с оглед договореното в чл.8.1 безспорно е
налице хипотезата на неизпълнение, която дава основание на кредитора да прибегне към
договорените санкции. Кредиторът твърди, че поради настъпилото неизпълнение е обявил
кредита за предсрочно изискуем.
Спори се дали това изменение в договорната връзка е обективирано надлежно.
Съставът, като съобрази представените доказателства, намира, че кредиторът е изпълнил
уговорената в договора процедура за уведомяване на длъжника за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Изявлението му е точно и ясно, посочени са причините и размера на
дълга. Уведомяването също е изпълнено съгласно законовите изисквания на чл.47 от ГПК.
Кредиторът е прибегнал до връчване чрез съдебен изпълнител, като последният е приложил
всички законови гаранции за обезпечаване узнаването от адресата. Съобщението е
адресирано до актуалния- тогава, а и към подаване на заявлението постоянен и настоящ
адрес на длъжника, извършени са изискваните посещения и невъзможността да бъде открит
е обективиран с констатациите на връчителя. Заключението за надлежно връчване,
направено от ЧСИ в съставения протокол се споделя и от въззивния състав. В този смисъл
възраженията на особения представител на въззивника следва да се приемат за недоказани.
Не могат да се споделят и възраженията за наличие на пороци, обосноваващи
недействителност на договора за потребителски кредит. Представителят на длъжника
твърди, че в договора са допуснати отстъпки от задължителните реквизити, съгласно чл.11
от ЗПК. При запознаване със съдържанието на договора за потребителски кредит не се
откриват такива- налице е регламентация на основните ангажименти по кредитното
правоотношение в ясен и разбираем вид- размер на отпусната сума, падеж, срок на договора,
банковата сметка, по която да се преведе сумата, предназначението й, лихвите и начина на
формирането им, преференциалният период от 12м., основните ангажименти на страните,
хипотезите на неизпълнение и последиците от тях. Приложен е и погасителният план, в
който ясно и конкретно е посочено от какви суми и задължения се формира месечната
погасителна вноска, разпределението им през периода на действие на договора и
окончателната цена от 30 080.63лв. Погасителният план е подписан и от кредитополучателя,
с което е удостоверил, че е бил запознат с него при сключване на договора. Не може да се
сподели и възражението за наличие на неравноправни клаузи по отношение ангажимента за
заплащане на лихви по договора, тъй като е посочен изрично размерът, механизмът за
изчисление, срокът на преференциалните условия, факторите, които влияят върху размера и
принципа на изменението им. С оглед факта на неизпълнение кредиторът търси както
договорната лихва, така и приложимата в този случай, съгл. чл.4.5, санкционна надбавка,
9
единствено и само в рамките на срока, в който договорното правоотношение е
съществувало- видно до датата на обявяване на предсрочната изискуемост-23.07.2020г. За
периода след това наказателна лихва не се търси. Претендира се единствено законната лихва
до подаване на заявлението, което е в съответствие с чл.86 от ЗЗД. Обоснован е и
претендираният разход за уведомяване за предсрочната изискуемост, като към заявлението е
приложена издадената от ЧСИ фактура за дължимото възнаграждение за действията по
връчване на уведомлението.
С оглед на тези констатации следва да се приеме, че договорните ангажименти са
регламентирани при точно спазване на изискванията на ЗПК и ЗЗП и не са налице
неравноправни клаузи.
С оглед категоричните констатации на съдебната експертиза по отношение
размера на вземането, то искът се явява основателен и доказан и правилно е уважен изцяло
от първоинстанционния съд. Обжалваното Решение №260158/18.11.2021г.,пост.по гр.д.
№2158/2020г.по описа на РС-Ловеч следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
По разноските в настоящата инстанция.
Съдът намира, че с оглед липсата на изпълнение към момента на задължението на
„Райфайзенбанк/България/“ ЕАД за допълване на депозита на особения представител-
адв.В.Н. със сумата 159лв.,по правилото на чл.77 от ГПК следва да се постанови
принудителното им събиране и се осъди да ги плати.
С оглед изхода на спора „Райфайзенбанк/България/“ЕАД има право на
възстановяване на направените разноски-внесеният депозит за особен представител от
500лв. и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед чл.25 от НПП и чл.78,ал.8 от ГПК,
както и липсата на особена правна и фактическа сложност на спора, съдът определя в
размер на 150лв. Въззивникът Т. Д. Т. следва да се осъди да заплати на „Райфайзенбанк
/България/“ЕАД обща сума от 650лв.-разноски във въззивното производство.
По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260158/18.11.2021г.,постановено по гр.д.
№2158/2020г.по описа на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК" (България)„ЕАД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление в гр.***, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А. - изп.
директор и М.Т.П. – Прокурист, да заплати на адв.В. Н. Н.- АК-Ловеч, сумата 159 /сто
петдесет и девет/ лева, представляваща допълнение към хонорара по чл.47,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. Т. с ЕГН ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Л., *** ДА
ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК" (България)„ЕАД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление в гр.***, ЕКСПО 2000, представлявана от А.В.А. - изп. директор и
10
М.Т.П. – Прокурист, сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски в
производството.
Решението може да се обжалва по реда на чл.280 от ГПК пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11