РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 476 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, Франция чрез клона си в България, представляван от юрисконсулт
М., твърди, че между него като заемодател и ответника Е.Й.Р. като заемател е
сключен договор за потребителски заем № … от … г., по силата на който ищецът се
е задължил да предостави на ответника паричен кредит в размер на 8 000 лв. за
срок от 60 месеца, а ответникът се е задължил да върне сумата на 60 равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 304,80 лв. при ГПР в
размер на 37,07 % и ГЛП в размер на 30,06 %. Твърди, че е изпълнил задължението
си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, но той от своя страна е
погасил двадесет и две вноски и е преустановил плащанията на 20.07.2018 г.
Поради спиране на плащанията договорът е станал предсрочно изискуем в пълен
размер, за което на длъжника е изпратено уведомление. За дължимите суми по
договора, от които: главница в размер на 6 986,79 лв., възнаградителната
лихва в размер на 2 922,04 лв. и мораторна лихва в размер на 448,17 лв.
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3800/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. След издаване на
заповедта за изпълнение по кредита са постъпили плащания в общ размер на
2 000 лв. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване със сила на пресъдено
нещо в отношенията между страните, че ответникът му дължи главница в размер на
6 986,79 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1 370,21 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на
разноските в заповедното и исковото производство.
Представя
писмени доказателства.
Ответникът Е.Й.Р.,
редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство, не е подал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като
установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата
за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид
вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 и чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага
мотивите си за него.
Производството се
развива по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК.
Предмет на делото са кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и договорна лихва
по договор за потребителски кредит. Основателността на иска предполага
съществувало между страните валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане
на заемната сума.
Тези
правнорелевантни факти се установяват по делото посредством ангажирания от
ищеца договор за потребителски заем, който е подписан от двете страни в
правоотношението, не е оспорен от ответника и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за потребителски кредит, поради което
удостоверява надлежно учредена между страните облигационна връзка. От съдържанието
на същия – раздел „Удостоверения“, се установява, че заемодателят
е изпълнил задължението си да предостави на заемателя заемната сума. Това от
своя страна е породило насрещното задължение на заемателя да върне
предоставената сума, ведно с уговорената възнаградителна (договорна) лихва. Ответникът не твърди, нито
ангажира доказателства да е изпълнил своето задължение на уговорените падежни
дати, поради което кредиторът е обявил вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми, за което е уведомил надлежно заемателя преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При тези данни
съдът прави извод за вероятна основателност на исковата претенция, поради което
следва да бъде постановено решение, с което предявените установителни искове да
бъдат уважени изцяло и в тежест на ответника да се възложат разноските по
делото.
По изложените
съображения и на основание чл.
239, ал. 1 и чл.
238, ал. 1 от ГПК Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.Й.Р., ЕГН ********** *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, Париж, Франция, рег. № … действащ чрез регистрирания в Република
България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК…, седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М. ..“, Бизнес Парк С., сграда …
представлявано от заместник управителя Д. Т. Д., главница в размер на
6 986,79 лв. и възнаградителна лихва в размер на 1 370,21 лв., дължими
на основание договор за потребителски кредит … от … г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.09.2019 г., до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3800/2019
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Е.Й.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, рег. № *********, действащ чрез регистрирания
в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
ЕИК…., седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. …“, Бизнес Парк С.,
сграда .., представлявано от Д. Т. Д., разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 225,25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., както и разноски в заповедното производство за държавна такса в
размер на 207,14 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC: ***, „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок
от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен
съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240
от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: