Мотиви към присъдата по НОХД № 604/09 г. по описа на ВОС

Варненски окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт срещу  А.И.Р. за престъпления по чл. 252 ал.2 ар. ал.1 от Нк и по чл. 255 от НК.

Производството пред съда е по реда на съкратеното съдебно следствие, след изразено желание на подсъдимия да протече по реда на чл. 371 ал.2 от НК – с признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, като предлага на подсъдимия да се наложат наказания при приложението на чл. 55 ал.1 от НК- като за първото престъпление наказанието е в рамките на четири години, а за второто – две години лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание глоба.  Защитата на подсъдимите моли наказанията на подсъдимия да се наложат също при приложението на чл. 55 от НК, като  са в размер, при който да е възможно отлагането на изпълнението им по реда на чл. 66 от НК, както и пробация за престъплението по чл. 255 от НК. Подсъдимият, който признава изцяло вината си, моли съда за налагането на по-леко наказание, в последната си дума изразява съжаление за стореното.

След като приобщи доказателствата по делото изцяло, по реда на чл. 283 от НПК, съдът прие следната фактическа обстановка.

През периода 2001-2003 г. подсъдимият се занимавал в дейност, придобила популярно наименование „лихварство". С парични средства, чийто произход не е известен, той започнал да отпуска заеми на широк кръг лица. За гарантиране на сделките били сключвани договорни ипотеки.

Желаещите да получат заем  научавали за тази дейност на подсъдимия или чрез свои познати, или чрез местната преса. При всички свидетели условията на заемане на парите били сходни, а всички те не желаели да търсят кредит от банки поради най-разнообразни причини - било поради  усложнени и крайно неизгодни условия по тези кредити, било поради други причини. Като цяло те разчитали на възможността при бърза финансова помощ от страна на подсъдимия да успеят да върнат взетото при безспорно много по-неизгодните за заемателя условия на договора. Лихвата не се договаряла писмено, а размерът й се включвал във вписания размер на задължението, което се обезпечавало с ипотека в полза на подсъдимия. Така свидетелят получавал значително по-малка сума от обявения само като главница размер на заема, а всъщност се задължавал за главница и лихва.

Св.Пламен Вълчанов И. през 2001 г. срещал затруднения в отпускане на искания от него банков кредит. След няколко отказа потърсил решение чрез заем от частно лице и посредством своя позната се свързал с подс. Р.. Той се съгласил да му отпусне искания от него заем в размер на 10000 лв., но с 1000 лв. месечна лихва за срока на погасяването му, който бил определен „до една година". Свидетелят смятал, че в най-добрият случай ще  дължи 11000 лв. (ако успее да върне заема до един месец), а в най-лошият - 22000 лв. (ако му се наложи да се възползва от целия едногодишен срок). Подс. Р. поискал и обезпечение за този заем -ипотека върху недвижим имот. При документалното оформяне на така договорения заем пред свидетеля, нотариус Шарабански, била вписана сума от 20000 лв., от които подсъдимият  дал на св. И. само 9300 лв. Обяснил, че останалите до 10000 лв. пари са за разходите по адвокат и нотариус, а вписаните 10000 лв. над договорения заем са „застраховка" ако нещо попречи на И. да се издължи.

Свидетелката Богданова, открила дейността на обвиняемия Р. чрез обява в местен вестник. Посетила офиса на заложна къща „КЕШ" и разговаряла за условията на евентуален заем в размер на 20000 лв. Обяснили й, че лихвата е 5%, впоследствие увеличена на 7%. При изповядването на сделката при нотариус Шарабански подс. Р. обяснил на свидетелката, че ще й даде сумата от 20 000 лв., но тя ще трябва да му върне 18 000 щатски долара (вписани като задължение, макар и неполучени), което представлявало всичко - главница, лихва и инфлация, която би могла да се случи в рамките на предстоящата година. Впоследствие й се наложило при сходни неопределени и независещи от нея условия да подпише нови договори,  като в крайна сметка, тя получила от подсъдимия Р. сумата от 45000 лева, а му върнала 50000 евро, изплащайки по този начин договаряната при всеки отделен случай лихва, зависеща единствено от волята на „заемодателя" и не почиваща на никакви обективни и проверими критерии, така както е с лихвата по банковите кредити, формирана от съответна и надлежно документирана надбавка към ОЛП.

Свидетелката Величка Симеонова и Малек Шарански били други заематели, ползвали услугите на подсъдимия. Живеели в съсобствено жилище, закупено със средства на Шарански. Той безуспешно опитал да получи заем от банки и затова решил да се свърже с подс. Р.. Договорил сумата от 12 000 лева, като при изготвяне на документите за ипотеката бил вписан заем от 19 200 лв., като Шарански обяснил на свидетелката, че такава е уговорката му със заемодателя и това е сумата, която трябва да връща независимо от факта, че е получил много по-малко пари. Поради невъзможност да погасява вноските, жилището на свидетелката и Шарански било продадено, като подсъдимият задържал за себе си сумата по ипотеката, а остатъкът предал на заемателя.

Св. Николай Рупов взел в заем от подс. Р. сумата от 2 300 щатски долара, като договорили лихва в размер на 1 380 долара, а вписали дълг, обезпечен с ипотека, в размер на 3 680 щатски долара.

Св.Снежина Стефанова взела в заем от подс.Р. сумата от 2000 лв., като в договорната ипотека вписали сума от 1 973 щатски долара. Подсъдимият й обяснил, че те представляват равностойността на главницата и по 200 лв. месечна лихва за срока на договора.

Св.Илко Илиев получил и върнал на подс. Р. сумата от 20 000 щатски долара, без да плаща лихви, каквото било и вписването на дълга при оформяне на договорната ипотека върху имот, собственост на родителите му.

Св.Екатерина Кирилова  чрез своя позната се свързала с подс. Р. в заложната къща „КЕШ". Поискала заем от 7 000 лв. и той й ги дал , но  гарантирани с ипотека. Според нея, тя получила точно тази сума и я върнала, без да плаща лихва. Св. Явор Генов знаел, че подс. Р. се занимава с кредити. Поискал му заем от 4 600 щатски долара, необходими му за заведение, което възнамерявал да отвори и стопанисва. Подс. Р. му предложил два варианта на възвръщаемост на средствата, които би му дал - лихва или съвместно участие в заведението. При всички случаи заемът трябвало да бъде обезпечен с ипотека. Свид. Генов приел вторият вариант, получил точната сума от 4600 щатски долара и я върнал без да плаща лихва. Това изявление е взето предвид от надлежните експертизи, назначени по делото.

Св.Светогор Денев в съдебно заседание при предходно разглеждане на делото твърди, че не е плащал лихва за получената сума, чийто размер не помни. В договорната ипотека обаче евписан размер на дълга от 15 000 щатски долара. Според него обаче е взел 10-20 000 долара, като не му е била искана лихва.

В крайна сметка, за  периода 28.01.2001 - 28.10.2003 г., при гореописаните условия,  подс. Р. дал в заем на различни лица суми в лева и щатски долари. Получил от тях, както бе описано no-горе, лихви в общ размер 87 353 лв., определени на база комплексния анализ на гласни и писмени доказателства - свидетелски показания, договорни ипотеки и счетоводна  експертиза. Заемите обезпечавал с ипотеки върху имоти на длъжниците, като били вписани общо 14 ипотеки. За посочения период били вписани общо 14 такива ипотеки, с единадесет лица / св. Юлияна Богданова е сключила пет договорни ипотеки/ . Всички свидетели са заплатили лихви за получените суми, но не са я договаряли писмено и отделно, както е изискването на ЗЗД (чл. 240 ал.2), а размерът й с бил включен в описания в съответните нотариални актове предмет на заема.

Тези факти се установяват чрез показанията на свидетелите по делото, копия на нотариални актове за ипотеки на недвижими имоти, експертизи, други писмени доказателства, самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание по реда на чл. 371 т.2 от НПК. С оглед на тези данни съдът счете, че от правна страна подсъдимият е осъществил  състав на престъпление по чл. 252 от НК - През периода 28.02.2001 - 28.10.2003 г. в гр. Варна без съответно разрешение извършил по занятие банкови сделки, за които, съобразно чл. 1 от ЗБ. се изисква такова разрешение - дал обезпечени с ипотека заеми, както следва на различни лица, като с тази дейност са получени значителни неправомерни доходи в размер на 87353.

Нормите на чл. 1 ал.1 от ЗБ / отм./ регламентират възможността  банковите институции да отдават кредити. Тази възможност не съществува за физически лица  или търговски къщи, които нямат лиценз за подобен вид дейност, която представлява банкова дейност.  Чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК инкриминира системното извършване на всякакви банкови сделки, без да прави разлика дали са от един и същ или от различен вид. По силата на чл. 1 ал. 3 ЗБ банковият кредит (предоставянето на парични средства срещу материална облага като отделен елемент на системно повтаряща се дейност, извършвана по занятие) е сред видовете банкови сделки, които сами по себе си, наред с всички останали сделки по чл. 1 ал. 1 и 2 ЗБ, са поставени под разрешителен режим. В случая не става реч за еднократна сделка с друго физическо лице, а за системност при извършването на този вид сделки, от които са получавани доходи под формата на лихви. Размерът на последните и предопределя квалифициращото обстоятелство по чл. 252 ал.2 НК. Наред с това е налице и друг критерий, който е съществен за съставомерността на деянието от обективна страна  - реализираните доходи са значителна част от издръжката на обвиняемия, видно от подадените от него данъчни декларации/ в които естествено не е включен дохода от  незаконната му дейност/. Съгласно отразеното в тях, през този период той е реализирал доходи около  и под 1000 лева на година и е декларирал дейност като автоинстуктор и наемен работник. Същевременно обаче получените суми от него под формата на лихви са внушително число – над 80 х. лева. за период от две  и половина години.

По отношение на оправдателната част на присъдата по чл. 255 от НК.

Подсъдимият е обвинен за престъпление против данъчната система, за това, че от получаваните  лихви придобивал доходи, подлежащи на деклариране и облагане по реда на ЗОДФЛ.  Видно от приложените по делото декларации,   сумите, доказани чрез комплексния анализ на гласните и писмени доказателства по делото (свидетелски показания и договорни ипотеки), преценени от надлежна експертиза като облагаем доход, не били включени в тези декларации. Прокурорът е приел, че  е извършено престъпление по чл. 255 ал.1 от НК, извършено по повод доходите от 2004 г., декларирани през февруари 2005 г. не може да се вмени  извършено престъпление по чл. 255 от НК по отношение на  облаги, които са предмет на престъпна дейност. В случая подсъдимият, след като е осъществявал дейност, която по смисъла на закон е престъпление / банкови сделки без лиценз/, независимо от вида и характера на това престъпление – дали това е продажба на наркотици, кражба грабеж или каквото и да било друго, не може да му се вменява в задължение да декларира доходите от престъплението. Дали става въпрос за друг вид престъпление по гл.VІІ от НК /напр. чл. 253 от НК/ не е въпрос, поставен на обсъждане с обвинителния акт.   Поради това и съдът оправда подсъдимия да е  избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 10971.20 лв., затаявайки истина относно доходите си от получени през 2004 г. лихви по даване на кредити на граждани в подадената от него в ДП „Одесос" при ТДД Варна данъчна декларация по чл. 4 1 от ЗОДФЛ, доколкото получените лихви и цялостната му дейност по даване на кредити е престъпление, наказуемо по чл. 252 от НК.

По отношение на наказанието.

Съдът, по силата на разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК е задължен да приложи чл. 58 А от НК- при липса на алтернативни наказания да  приложи  чл. 55 от НК. Поради това и счете за справедливо наказание под значителния минимум  и наложи наказание от три години лишаване от свобода. При преценката дали следва то да се изтърпи ефективно, счете че за поправянето и превъзпитанието  на осъдения  следва да се отложи с изпитателен срок , но в максималния размер от  пет години.     Критерий за това съдът счете, че са данните за личността на подсъдимия, липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, извън квалификацията на деянието, които да обуславят налагането на  по- тежко наказание, както и отдалечеността във времето – инкриминирания период е 2001-2003 г.  Наред с това наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба в минималния размер  ат пет хиляди лева, като счете, че с това наказание следва да се постигнат целите на чл. 36 от НК. Осъди подсъдимия зада заплати сторените разноски.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                                                               Съдия: