НОХД № 1432/2013 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимите М.А.П., Р.М.П. и П.Я.П.,*** за престъпление по чл.194 ал.3
във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2, а за Р.П. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, а именно за това, че на 01.04.2013 год., в гр. Септември, обл. Пазарджик, в
съучастие като съизвършители, са отнели чужда движима вещ - метален варел на
стойност 265 лв., от владението на ТПК „Първи май” - гр. Септември, обл.
Пазарджик с председател Й.С.Ц. ***, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да я присвоят, като Р.П., макар и непълнолетен, е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, а
случаят е маловажен.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
така повдигнатото обвинение, като пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимите
се явяват лично в съдебно заседание и със служебен защитник, като се признават
за виновни, признават изцяло фактите по обвинителния акт и се отказват от
събиране на доказателства за тях.
Против
солидарно против подсъдимите е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от ощетеното ЮЛ - ТПК „Първи май” - гр. Септември, обл.
Пазарджик с председател Й.С.Ц. за сумата от 265 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за установено следното:
ТПК „Първи
май” - гр. Септември, обл. Пазарджик с председател св. Й.Ц. стопанисва метална
работилница в цех „Мозаечен” на кооперацията.
На
01.04.2013 г., около 09.30 ч., подс. М.П., синът му подс. Р.П. и подс. П.П.
тръгнали с каруцата и коня на първия, за да търсят отпадъчно желязо. Минавайки
покрай цех „Мозаечен” на горепосочената кооперация, подсъдимите М. П. и П. П.
решили да влязат вътре и да извършат кражба на евентуално намиращи се там метални
вещи, които след това да предадат за вторични суровини. В изпълнение на замисъла
си двамата прескочили оградата, минали през двора и в едно от помещенията на
кооперацията видели гореописания метален варел с размери 100x100x100 см. с
дебелина на ламарината 4 мм.
и поставена върху него рамка от винкел с дължина 4 м.
Подс. Р. П.
останал отвън с каруцата и коня, за да пази и предупреди баща си и подс. П.П.
при евентуалза заплаха от разкриване.
Не след
дълго подсъдимите М.П. и П.П. изнесли металния варел и заедно с подс. Р.П. го
качили на каруцата. След това тримата го откарали при св. Митко Борисов и му
предложили да му го продадат с обяснението, че били използвали варела за варене
на буркани. Св. Борисов се съгласил да купи варела на цени като за отпадъчно
желязо. Той премерил вещта и установил, че тежи 117 кг., за което заплатил
на тримата сумата от 40 лв. След това св. Борисов предал варела в пункт за
вторични суровини в с. Варвара, обл. Пазарджик, а получените пари подсъдимите
М. П. и П. П. си разделили и похарчили за храна.
По-късно на същия ден св. Ц. отишъл във въпросния цех и установил
кражбата на гореописания варел. По този
повод той подал жалба до РУП – Септември,
като в хода на извършената полицейска проверка били установени извършителите.
След това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
От заключението на изготвената в
досъдебното производство оценъчна експертиза, се установява, че стойност на вещта,
предмет на посегателство, подробно посочена по-горе възлиза на сумата от 265
лева, към датата на извършване на деянието с приспаднато овехтяване.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе, въз основа на самопризнанията на подсъдимите, за
фактите изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза
на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанията - показанията на свидетелите
Ц. и Борисов, заключението на назначената по делото оценъчна експертиза, както
и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото
по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна
вяра на събраните по делото гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно допълващи се, като кореспондират с писмените доказателства по
делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна, подсъдимите М.А.П., Р.М.П. и П.Я.П. са осъществили престъпния състав на
чл.194 ал.3 във вр. с ал.1, във вр. с
чл.20 ал.2, а за Р.П. и във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на 01.04.2013
год., в гр. Септември, обл. Пазарджик, в съучастие като съизвършители, са
отнели чужда движима вещ - метален варел на стойност 265 лв., от владението на
ТПК „Първи май” - гр. Септември, обл. Пазарджик с председател Й.С.Ц. ***, без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да я присвоят, като Р.П.,
макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, а случаят е маловажен.
Авторството
на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен начин от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и останалите
обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване на деянието.
Подсъдимите са имали представа за всички
обективни елементи на престъплението и са искали настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК. Деянието е извършено от тях в съучастие като съизвършители,
доколкото и тримата са участвали в изпълнителното деяние по отнемане на
владението над вещта, като са я взели от местопрестъплението, натоварили са я
на каруцата и са я отнесли, за да се разпоредят с нея по описания начин. Всеки
от тях е съзнавал участието и приноса на останалите в постигането на общия
престъпен резултат, т.е имали са общност на умисъла. Подс.Р.П. е бил
непълнолетен, т.к. е бил на 15 години и 7 месеца, но този факт не му е пречел
да разбира добре свойството и значението на извършеното от него, т.е.
запретеността на деянието, както и да ръководи постъпките си. Той е действал с
една осъзната потребност да извърши престъпното посегателство заедно с
останалите двама. В това съдът се убеди и след непосредствените впечатление,
които доби за непълнолетния във фазата на съкратеното съдебно следствие.
Деянието
на тримата съставлява маловажен случай на кражба по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
във вр. с чл.194 ал.3 от НК. Опора за
този извод се съдържа във вида, количеството и стойността на вещта, предмет на
посегателство, подробно описана по-горе, както и предвид наличието на други
смекчаващи обстоятелства - пълни самопризнания, оказано съдействие на
разследващите органи за разкриване на престъплението, изразено критично
отношение към стореното, тежко семейно и материално положение на подсъдимите,
чистото им съдебно минало и ниската стойност на вещта. При тези данни
извършеното от тях е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на
обичайните случаи на престъпления от този вид. В този смисъл е и практиката на
ВКС на РБългария /виж Решение № 838/05 год. по н.д. № 508/05 год. по описа на
ВКС/.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и чл.57 от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи видът и размерът на
наказанието, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на деянието
– кражба в маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Подсъдимите П.П. и
М.П. са личности с относително завишена степен на обществена опасност. Не са
осъждани, доколкото М.П. е реабилитиран по право за осъждането си по НОХД №
105/02г. на Ихтиманския РС, но и двамата са криминално прояви и негативно
охарактеризирани по местоживеене. Подс.Р.П. е с ниска степен на обществена
опасност – не е осъждан и не е криминално проявен, а настоящото деяние е
инцидентно в неговия живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на лична
собственост, в голяма степен провокирани от ниския жизнен стандарт и социалната
среда, в която живеят подсъдимите.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимите съдът прецени пълните и подробни самопризнания, оказаното
съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение към
стореното, чистото съдебно минало, тежкото семейно положение, материално и
имотно състояние. Отегчаващо отговорността обстоятелство са негативните
характеристични данни за М.П. и П.П..
Съдът при определяне на наказанието на всеки от
подсъдимите изходи от императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК. След
което определи наказанието при съблюдаване на разпоредбата на чл.54 и чл.57
ал.1 от НК, като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелство, съобразно относителната им тежест. При това положение съдът определи
като най-подходящо по вид наказание за подс.М.П. и подс.П.П. това по втората
алтернатива на осъществения престъпен състав, а именно –пробация.
С оглед на това осъди горните двама на пробация с
пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по ОСЕМ МЕСЕЦА, с което намери, че ще се постигнат целите на
наказанието и ще е съответно на престъплението. За подс.Р.П. съдът определи
като най-подходящо по вид наказание това по третата алтернатива на осъществения
престъпен състав, а именно – глоба. Доколкото обаче този подсъдим е
непълнолетен, то е недопустимо на него да са налага наказания глоба, при което
съдът редуцира наказанието при условията на чл.63 ал.1, т.5 от НК и го замени
като осъди подс.Р.П. на обществено порицание, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата на видно място в ОУ „Христо Смирненски” гр.Септември,
училището, в което учи той, за срок от един месец. Именно с това наказание
съдът намери, че ще се постигне личната и генерална превенция.
От деянието тримата подсъдими са причинили имуществени
вреди на ощетеното юридическо лице, за което дължат обезщетение – 45 от ЗЗД.
Съдът като съобрази размера на
причинените имуществени вреди с оглед стойността на откраднатата вещ, дадена от оценителната експертиза. Като
съобрази и факта, че причинените имуществени вреди до момента не са
възстановени намери, че предявеният гр.иск е доказан по основание и размер. По
този повод съдът осъди подсъдимите М.А.П., Р.М.П. и П.Я.П. да заплатят
солидарно на ТПК „Първи май” гр. Септември, представлявано от председателя Й.Ц.
сумата в размер на 265.00 лв., представляваща обезщетение за причините с
престъплението имуществени вреди.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимите М.П., Р.П. и П.П. да заплатят в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР-Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на по 15 лв. за всеки един от тях,
както и ДТ върху размер на уважение граждански иск в размер на по 17 лв. за
всеки един от тях, платими по сметка на Пазарджишки районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: