№ 387
гр. Благоевград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500294 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба
подадена от Д.Ф.З.“, с адрес гр. С., бул.“Ц.Б., представляван от изпълнителния директор,
чрез старши юрисконсулт Р.Г., срещу Решение № 906155/11.02.2022г., постановено по
гражданско дело № 2455/2020г. по описа на РС Благоевград, с което е уважен предявения
иск по чл.439 от ГПК.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага се, че предмет на спора е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който се отрича от ищеца
право на принудително изпълнение на вземането на ответника, жалбоподател поради
погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
присъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. Сочи се, че от събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца са издадени три броя изпълнителни
листове за сумите описани в исковата молба, както и че същите са влезли в законна сила.
Навежда се, че ищеца оспорва вземанията, като се позовава на нов факт погасителна давност
изтекла след издаване на същите. Поддържа се в жалбата, че към момента на образуване на
изпълнителното производство е било в сила ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече, като с ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. Посочено е, че към
настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо тълкувателно дело
по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980г. и дали
ТР № 2/26.06.2015г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му. Поддържа се, че до постановяване на тълкувателно решение,
1
първоинстанционният съд неправилно не се е съобразил с разрешение застъпено в
практиката на ВКС, намерило израз в Решение № 170/17.09.2018г. по гр.д.№ 2382/2017г. ГК,
IV г.о. на ВКС, че отмяната на ППВС №3/1980г. има действие занапред, а новото тълкуване
на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия
тълкувателен акт, т.е. от 26.06.2015г. Посочва се, че съгласно ППВС № 3/1980г. по време на
самото изпълнително производство давността е спряла да тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането, съгласно чл.115, ал.1, б.ж“ от
ЗЗД. Твърди се, че в случая изпълнителното производство е прекратено с постановление от
20.03.2020г. от който момент започва да тече нов петгодишен срок. Излага се, че при тези
обективни данни и с оглед разясненията дадени в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС, давността за вземането е прекъсната с влизането в сила на съдебния акт
подлежащ на изпълнение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, с
предприемането на такъв, прилагането на такъв, и постъпването на парични суми от самия
длъжник. Сочи се, че между всяко едно от установените изпълнителни действия, водещи до
прекъсване на погасителната давност не е изтекъл период по – дълъг от пет години, поради
което към датата на приключване на съдебното дирене погасителната давност не е изтекла.
За пълнота е изложено в жалбата, че давността е прекъсната с подаването на отговор на
исковата молба по същата на 08.04.2021г., тъй като с предявяване на отрицателни
установителни искове ищците не прекъсват давността текла в тяхна полза. В тази насока се
цитира съдебна практика. Предвид изложеното в жалбата, е направено искане решението на
първата инстанция да бъде отменено като неправилно и необосновано. Претендира се
присъждане на разноски в настоящото производство в това число за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия Ш.М.
Т., чрез пълномощника адв. С.Б.. С отговора се оспорва изцяло въззивната жалба като
неоснователна. Излага се, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, като доводите
изложени във въззивната жалба са изцяло неоснователни. Твърди се, че от събраните в
първата инстанция доказателства е установено, че в полза на ответника са издадени три броя
изпълнителни листа от 25.11.2003г. и от 26.11.2003г., като въз основа на тях е образувано
изпълнително дело № 98/2006г. по описа на ДСИ при РС Разлог, с първоначален взискател
Агенция за държавни вземания, а с Постановление на ДСИ от 27.05.2011г. е конституиран
взискател НАП. Посочва се, че от материалите по изпълнителното дело е установено, че са
извършвани изпълнителни действия с цел принудително удовлетворение на вземането,
както следва : на 11.11.2008г. и на 14.09.2011г. са наложени запори на трудовото
възнаграждение, като до 28.06.2013г. по делото са постъпвали суми от запора и в резултат
на това по делото е събрана сумата в размер на 2632,93лв., като след тази дата не са
извършвани други изпълнителни действия. Поддържа се, че при така установените факти
правилно първоинстанционния съд е приел, че вземането на ответника по процесните
изпълнителни листа към настоящия момент е погасено по давност. В тази връзка се излага,
че са изцяло неоснователни твърденията във въззивната жалба, че за вземанията по
изпълнителните листа не е изтекъл петгодишния давностен срок, тъй като ТР № 2/2013г.
няма обратно действие, а приложимото към процесния случай е ППВС № 3/1980г. Посочва
се, че дори да се възприеме тезата, че ТР не следва да се прилага с обратна сила и до
приемането му приложение намират постановките на ППВС, то вземането отново е погасено
по давност, тъй като същото е било прекратено много преди издаване на постановление на
ЧСИ от 20.03.2020г. поради настъпила перемция и считано от прекратяването му е
започнало течението на давностния срок, който към момента на депозиране на исковата
молба в съда е бил изтекъл. В тази връзка се твърди, че от последното плащане с дата
28.06.2013г. по наложения запор, е започнал да тече срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
взискателя изобщо не е искал извършването на изпълнителни действия и такива не са били
извършени от ДСИ. С оглед на това с изтичане на две години от последното изпълнително
действие, изпълнителното производство се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК по силата на закона. С оглед на това от 28.06.2015г. е започнала да тече нова давност
като до предявяване на исковата молба не са предприемани никакви действия по
принудително удовлетворяване на неплатената част от процесните вземания или други
действия водещи до прекъсване на давността, като от дата 28.06.2015г. до датата на
2
предявяване на иска 12.10.2020г. са изтекли повече от пет години, като вземането е погасено
по давност и правилно РС Благоевград е уважил исковата молба. Посочва се, че
оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, тъй като дори възприетото от ВКС в
т.10 от ТР № 2/2015г. относно това, че давността се прекъсва в изпълнителното
производство да няма обратно действие, считано от приемането на това тълкувателно
решение до предявяване на иска отново е изтекъл законоустановеният 5- годишен давностен
срок за вземанията по процесните изпълнителни листа. Навежда се в отговора, че са
неоснователни изложените твърдения, че давността за вземането е прекъсната с подаването
на отговор на исковата молба от ответника на дата 08.04.2021г., тъй като към тази дата вече
е изтекъл пет годишния давностен срок за вземането. Иска се да бъде отхвърлена изцяло
въззивната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение, като бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената на въззиваемия безплатна правна помощ и
процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателя се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа подадената жалба и моли същата
да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата не се явява, не се представлява. Представено е писмено изложение,
в което се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна по подробно изложените
съображения в депозирания по делото писмен отговор, като се прави искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
По допустимостта на въззивната жалба съдът се е произнесъл с определението си по реда
на чл.267, ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решенето не води до
различен от направения в това определение извод, че жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.259 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу обжалваем съдебен
акт на първоинстанционен съд.
Съобразно правомощията си определени в чл.269 ГПК, при служебната проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора по наведените в жалбата доводи приема следното:
Жалбоподателят оспорва правните изводи на първоинстанционния съд, изведени в
обжалваното решение при фактическа обстановка, която приема за правилно установена.
РС Благоевград е бил сезиран с искова молба подадена от Ш. М. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: с. К., община Я., област Благоевград, с адрес за призоваване и съобщения: гр.
Благоевград, ул. „Т.А., ет. 2, чрез адвокат С.Б. – БАК, срещу Д.Ф.З.” – гр. С., п.к. 1618, бул.
„Ц.Б.”, представлявано от Изпълнителния Директор.
С нея е направено искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на Д.Ф.З.”, че Ш. М. Т., ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 27 709,00
/двадесет и седем хиляди седемстотин и девет/ лева, от която: 1 689,00 /хиляда шестстотин
осемдесет и девет/ лева, представляваща главница по Изпълнителен лист от 25.11.2003 г.,
издаден по ч.гр.д. № 04641/2003 г. по описа на СРС, 74 с-в, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.05.2003 г.; 3 520,00 /три хиляди петстотин и двадесет/ лева,
представляваща главница по Изпълнителен лист от 26.11.2003 г., издаден по ч.гр.д. №
04640/2003 г. по описа на СРС, 74 с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 27.05.2003 г. и 22 500,00 /двадесет и две хиляди и петстотин/ лева, представляваща
главница по Изпълнителен лист от 26.11.2003 г., издаден по ч.гр.д. № 04642/2003 г. по описа
на СРС, 74 с-в, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2003 г. поради
погасяване на вземането по давност.
Направено е искане за присъждане на разноски. Към исковата молба са представени
писмени доказателства.
Препис от исковата молба, доказателствата към нея са редовно връчени на ответника. В
указания срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е заявил позиция за
недопустимост и неоснователност на иска.
3
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, РС Благоевград е установил правилно фактическа обстановка по спора.
Към доказателствения материал по делото е приобщено копие на изп.д. № 98/2006 г. по
описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Разлог. Видно от същото с
Молба с изх. № 10-01359 от 08.07.2006 г., депозирана от страна на Агенция за държавни
вземания до ДСИ при Районен съд – Разлог, е образувано изп.д. № 98/2006 г., въз основа на
издадени срещу длъжника изпълнителни листове – Изпълнителен лист от 25.11.2003 г. по
ч.гр.д. № 04641/2003 г. на СРС, 74 състав; Изпълнителен лист от 26.11.2003 г. по ч.гр.д. №
04640/2003 г. на СРС, 74 състав и Изпълнителен лист от 26.11.2003 г. по ч.гр.д. №
04642/2003 г. на СРС, 74 състав.
С протокол от 28.10.2008г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
С Постановление от 27.05.2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Разлог по изп.д. №
98/2006 г. е конституирана Националната агенция за приходите, в качеството й на взискател
по изпълнителното дело като правоприемник на Агенция за държавни вземания – С..
Със Съобщение от 25.07.2011 г. на ДСИ при Районен съд – Разлог ищецът е уведомен, че
му е наложен запор на трудовото възнаграждение, като съобщението е връчено на Т. на
05.08.2011 г. Запорното съобщение до дружеството-работодател на Т. е връчено на дата
14.09.2011 г., като до 28.06.2013г. са получавани от съдебния изпълнител удържани суми от
запора.
Приобщени по делото са Съобщение с изх. № 01-010-6500/2-35 от 09.01.2020 г. и
Съобщение с изх. № 01-010-6500/2-32 от 09.01.2020 г. на Д.Ф.З.”, които са адресирани до
ищеца Т., във връзка с потвърждаване на задълженията му досежно схема Ф. Л. Препарати
за растит. защита 2001 г. и Схема Ф. Л. 60% изкуствен тор 2001 г. По същите ищецът е
депозирал писмено Възражение с вх. № 01-010-6500/2#3 от 24.04.2020 г. за отписване на
начислените му задължения поради погасяването им по давност и искане за заличаването на
Т. от регистъра на длъжниците, воден от Д.Ф.З.”. Видно от Съобщение с изх. № 01-010-
6500/2#4 от 15.06.2020 г. Д.Ф.З.” уведомил ищеца, че давността не се прилага служебно,
поради което следва да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се установява по
безспорен начин, че Т. не дължи сумите по издадените срещу него изпълнителни листове.
Установява се от Постановление от 20.03.2020 г. на ДСИ при Районен съд – Разлог, че
производството по изп.д. № 98/2006 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при
Районен съд – Разлог е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвид
обстоятелството, че последното изпълнително действие по делото е от 14.09.2011 г., когато
по молба на взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като
след 28.06.2013 г. по делото не са постъпвали молби за изпълнителни действия, насочени
към удовлетворяване притезанието на взискателя. Постановлението е влязло в законна сила
на 15.06.2020 г. видно от отбелязването върху него.
Видно от Съдебно удостоверение с изх. № 98/11.02.2020 г., издадено от Съдебно-
изпълнителна служба при Районен съд – Разлог е, че в службата е образувано на 13.07.2006
г. изп.д. № 98/2006 г. със страни: Агенция за държавни вземания – гр. С. /взискател/ и Ш. М.
Т. /длъжник/ и с предмет парично вземане. Посочено е, че с постановление на ДСИ при
Районен съд – Разлог от 27.05.2011 г. като взискател по делото е конституирана Национална
агенция по приходите – гр. С., като правоприемник на първоначалния взискател. Отбелязано
е в удостоверението, че последното изпълнително действие по делото е от 14.09.2011 г.,
когато по молба на взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, както и че суми по запора са постъпвали по сметка на Районен съд – Разлог в
периода м. Октомври 2011 г. – м. Юни 2013 г. в общ размер на 2 632,93 лева. Посочено е, че
непогасената част от задължението е както следва: 22 500,00 лева – главница по
Изпълнителен лист от 26.11.2003 г., постановен по ч.гр.д. № 04642/2003 г. на СРС, 74
състав; 23 323,26 лева – непогасена законна лихва върху главницата от 26.05.2003 г. до
02.05.2012 г.; 17 795,79 лева – законна лихва върху главницата от 03.05.2012 г. до 11.02.2020
г.; 3 000,00 лева – главница по Изпълнителен лист от 26.11.2003 г., постановен по ч.гр.д. №
04640/2003 г. на СРС, 74 състав; 5 726,45 лева – законна лихва върху главницата от
27.05.2003 г. до 11.02.2020 г.; 1 440,00 лева – главница по Изпълнителен лист от 25.11.2003
4
г., постановен по ч.гр.д. № 04641/2003 г. на СРС, 74 състав и 2 748,61 лева – законна лихва
върху главницата от 27.05.2003 г. до 11.02.2020 г.
С обжалваното решение РС Благоевград е уважил предявения отрицателен установителен
иск, за недължимост на сумите по издадените изпълнителни листове, поради погасяване на
вземанията на ответника по давност.
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира, следното от правна
страна:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнителното производство може
да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя. Искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. По своето естество искът
по чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи,
че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. В случая ищецът се е позовал на настъпила
давност съобразно чл.110 от ЗЗД.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността. Съгласно чл.116
б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително
изпълнение. Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които
пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на
длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на
ВКС, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Не е спорно по делото, че срещу ищеца са били издадени три изпълнителни листа в полза
на ответника на 25.11.2003г. и на 26.11.2003г., които са влезли в сила.
Вземанията, за които на въззивника са издадени изпълнителни листове и е започнало
принудително изпълнение по образуваното изп.д.№98/2006г. по описа на ДСИ при РС
Разлог, се погасяват с петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД.
С ТР № 2/26.06.2015г на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява, на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, поради т.нар.”перемпция” и това
прекратяване настъпва по силата на закона / ex lege /, като съдебния изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното производство и
5
кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното по време валидно изпълнително действие. Предвид изложеното
постановлението от 20.03.2020 г. на ДСИ при Районен съд – Разлог, с което производството
по изп.д. № 98/2006 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Разлог
е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е ирелевантно и не следва да бъде
съобразявано.
Във връзка с въпросите повдигнати с жалбата относно това дали до постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК следва да се прилага
Постановление № 3/18.11.1980г. е налице противоречива съдебна практика, като във връзка
с това е образувано тълкувателно дело № 3/2020г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска
колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му? Към настоящия момент няма
постановено тълкувателно решение по посочения въпрос.
В настоящия случай, въззивния съд намира, че ако се приеме, за правилно становището, че
давността върху вземанията предмет на изпълнително производство образувано преди
26.06.2015г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като
давност в изпълнителния процес тече, то в настоящия случай като се съобрази датата на
която е предприето последното валидно изпълнително действие 14.09.2011г. когато е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, петгодишния срок би
изтекъл на 14.09.2016г., в случай че не е налице прекъсване на давността. Доколкото се
установи, че по изпълнителното дело са постъпвали суми от запора до 28.06.2013 г., считано
от тази дата до предявяване на иска 12.10.2020г., също са изтекли пет години. В случая
както съда посочи, в петгодишния срок от 28.06.2013г. не са извършвани изпълнителни
действия, които са прекъснали давността.
Ако се приеме, че възприетото от ВКС в т.10 от ТР №2/2015г. относно давността в
изпълнителното производство не следва да се прилага с обратна сила и до приемането му
приложение намират постановките на ППВС № 3/1980 г., вземането отново е погасено по
давност, тъй като същото е било прекратено много преди постановлението на ДСИ от
20.03.2020г., поради настъпила перемпция и считано от прекратяването му е започнало
течението на давностния срок, който към момента на депозиране на исковата молба в съда
вече е бил изтекъл. Съгласно цитираното постановление на ВС подаването на молба за
образуване, на изпълнително дело, представлява действие което прекъсва давността относно
вземането предмет на изпълнението, като погасителна давност не тече докато трае
изпълнителния процес. В случай, че се приеме приложимостта на постановлението до
приемането на ТР, то давността за процесните вземания е била прекъсната с образуването
на изпълнителното дело, като до постановяване на ТР не е текла, поради което от
26.06.2015г. когато за процесните вземания е започнала да тече нова давност до предявяване
на исковата молба 12.10.2020г. не са предприемани никакви действия по принудително
удовлетворяване на неплатената част от процесните вземания или други действия водещи до
прекъсване на давността.
В този случай давността спрямо непогасените вземания, която е петгодишна е започнала
да тече с приемане на ТР, и ако не е спирана или прекъсвана е изтекла на 26.06.2020г. преди
подаване на исковата молба инициирала производството. От материалите по
изпълнителното дело е видно, че не са налице действия, които в посочения период да
прекъснат давността, поради което същата е изтекла и правилно първоинстанционния съд е
уважил иска за недължимост на вземанията от ищеца поради погасяването им по давност.
Последица от погасяване на главното вземане е погасяване на вземането за законна лихва
за забава върху главниците, по аргумент на чл. 119 ЗЗД.
Неоснователни са доводите в жалбата, че давността е прекъсната с подаване на отговор на
исковата молба по същата на 08.04.2021г., тъй като към този момент давността е била
изтекла с оглед гореизложеното.
По изложените съображения жалбата е неоснователна като обжалваното решение на РС
6
Благоевград следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемия, като пълномощникът му е
направил искане за присъждане на такива по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА поради
предоставена безплатна правна помощ на страната. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ
на материално затруднено лице. Насрещната страна, въззивника дължи разноски, доколкото
въззивната жалба е неоснователна. Следователно адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адвокат С.
Б. следва да се присъди възнаграждение в размер на 1 361,27 /хиляда триста шестдесет и
един лева и двадесет и седем стотинки/ лева.
Предвид обстоятелството, че делото в първата инстанция е решено в полза на ищецът,
който е освободен от държавна такса, то след връщане на делото на първоинстанционния
съд, същия следва да се прецени необходимостта от приложение на чл.77 от ГПК, във връзка
с чл.78, ал.6 от ГПК относно събиране на дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство в полза на съда.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК и чл.78, ал.3 ГПК,
Благоевградският Окръжен съд, четвърти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №906155/11.02.2022г. постановено по гр.д.№2455/2020г. по
описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, Д.Ф.З.” – гр. С., п.к.
1618, бул. „Ц.Б.”, представлявано от Изпълнителния Директор, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
С.Б. – БАК, с адрес на кантората: гр. Благоевград, ул. „Т.А., ет. 2, сумата от 1 361,27 /хиляда
триста шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ лева, представляваща
възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на Ш. М. Т., ЕГН: **********, с
адрес: с. К., община Я., област Благоевград за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7