№ 854
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260130/23.09.2020г, постановено по гр.д.№ 13409/2018г по описа на
СГС, I1 с-в, са отхвърлени предявените от М. И. В. с ЕГН ********** срещу Р. В. Ц. с ЕГН
********** и „БТВ Медия Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, искове с правно основание чл.49
ЗЗД и чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата в размер на 30
000,00 лева, предявена частично от сумата от 100 000,00 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, произтичащи от изнасяне на клеветническа и набеждаваща
информация в девет поредни репортажа, излъчени по ***, както следва: в предаването „120
минути“ на дата 30 юли 2017 г. с наименование „***: В България няма никакви закони“, в
предаването „*** Новините-Централна емисия“ на 31.07.2017г., в предаването „***
Новините“– 01.08.2017 г. След разкритията на *** за наркотик зад решетките
Прокуратурата разследва“; в предаването „***“, на 02.08.2017 г. с наименование „В
Бургаския затвор: Не само дрога, но и смърт“; в „*** Новините– Централна емисия“ на
02.08.2017 г.; в „*** Новините– Централна емисия“ на 17.11.2017 г.; в „*** Новините“–
Централна емисия“ на 20.11.2017 г. и в предаването „*** Репортерите: Тайни зад решетките
- *** Новините“, излъчено на 29.12.2017 г. Осъден е М. И. В. да заплати на Р. В. Ц. на
основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 1500лв., представляваща направени разноски по
делото. Осъден е М. И. В. да заплати на „БТВ Медия Груп“ ЕАД на основание чл.78, ал.3
ГПК сума в размер на 450лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от М. И. В., представляван от адв.Е.И. от САК, с доводи, че е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със съдебната
практика. Възразява срещу приетото, че не е налице непозволено увреждане. Сочи, че е
установено по делото, че не отговаря на истината изнесената информация, че е осигурявал
безпрепятствено внасяне на наркотици в Затвора-гр.Бургас срещу определена месечна сума,
1
като за целта е използвана майката на един от затворниците, че в автокъща „***“ са
оставяни парите, предназначени за него, че е в нерегламентирани контакти с представители
на криминалните среди, че е осигурявал възможността безпрепятствено да се продават
конфискувани телефони в Затвора, и е вземал половината от сумата, че е осъществявал
покровителстване, „опъване на чадър“ над каналите в Затвора, че е допринесъл за смъртта
на затворника Г. Г.-наредил е да не се отваря килията му и е станал причина за смъртта му.
Сочи, че по приключилите прокурорски преписки по описа на ОП-Бургас е било
установено, че същите са инициирани със сигнали на репортер на БТВ в Бургас срещу В. и
срещу обстойно и щателно разследване са приключили с отказ за образуването на досъдебно
производство. В кадровата справка на В. е посочено, че по време на службата си е получавал
единствено и само награди и похвали, не е разследван, няма образувани срещу него
преписки. Бил е назначен на длъжността „заместник-началник“ на „Затвора-Бургас“ на
13.05.2016г, с което е заемал този пост много време след периода, който се визира в
репортажите. Позовава се на ангажираните гласни доказателства от свидетеля Б. М., заемал
длъжността началник на Затвора, съгласно които след излъчените репортажи И. Р. е заявил
пред него, че думите му били изопачени и извадени от контекста, за което получил писмо от
Р.. Сочи още, че свидетелят Т. Т., заемащ длъжност „началник сектор“, е дал показания, че
по образуваните сигнали на Е. Т. след предаванията на БТВ, е потвърдил, че и пред него И.
Р. е заявил, че думите са му изопачени, че дава интервю по повод на негово по-старо такова
пред „Афера-БГ“.
Името му се споменава само от бившия затворник Г. в проведен пред камерата
телевизионен разговор, поради което неправилно е прието, че от ангажираните гласни
доказателства е установено, че В. е участник от най-високо ниво в „схемите“ в затвора –
гр.Бургас, като в излъчените репортажи то е споменато от глас зад кадър. Неправилно е
приет преразказът на Р. Ц. на нещо, което не е казано от интервюираните лица.
За неправилни счита и изводите на съда, че с осъждането на медията ще се накърни
правото на свободно изразяване по чл.10 от ЕКЗПЧОС, тъй като същото е само при
добросъвестно ползване на свободата, която правото предоставя, не и превратното му
упражняване, а изнасянето на неверни и обидни факти и обстоятелства, накърняващи
доброто име и честта на едно лице, не могат да бъдат закриляни. Изнесената „информация“
надхвърля рамките на добрия тон и конституционно гарантираното и защитено право на
свободно изразяване на мнение от страна на медия. Не са спазени ограниченията на чл.57,
ал.2 от Конституцията, които не допускат злоупотреба с тях или упражняването им по
начин, който накърнява права или законни интереси на други личности.
Изнесеното в тези материали съдържа позорни обстоятелства и факти, касаещи
ищеца, както и му приписва извършването на редица престъпления.
От изнесените клеветнически твърдения, ищецът е претърпял неимуществени вреди,
което се установява от ангажираните по делото гласни доказателства- св. М., св.В. и св.О..
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковите претенции в
пълния им предявен размер и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Р. В. Ц., представляван от адв.Ал.К. от САК, е
оспорил същата като неоснователна. Посочил е, че процесните публикации са резултат на
добросъвестно и задълбочено журналистическо проучване. Събрана е била информация от
множество различни източници, взети са интервюта от затворници, служители на затвора,
консултирани са журналисти и са ползвани предходни журналистически материали.
Правилно е установено, че ищецът е бил търсен многократно за коментар, какъвто е бил
2
отказан. Подготовката на предаванията е резултат от екипна работа на медията в
съответствие с одобрена концепция за излъчване на репортажи, че излъчените предавания
отразяват точно и пълно казаното от интервюираните затворници по време на разговорите
им, че за представянето им в подходящ за обществото формат и за да се вместят в
ограниченото телевизионно време, е трябвало да претърпят определена обработка, като това
не е повлияло на добросъвестността на проучването. Не са били надхвърлени пределите на
свободата на словото и намесата в личния живот на жалбоподателя е била пропорционална
на статута му на публична фигура и на заемания от него пост. Цитира практика на ЕСПЧ за
принципите на свободата на словото и РКС №8/15.11.2019г по к.д.№4/2019г., РКС
№7/4.06.1996г по к.д.№1/1996г. Претендира присъждане на направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата- „БТВ Медиа груп“ЕАД, представляван от юрисконсулт Г.Р.,
е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Счита за правилни изводите на съда, че
репортажите, излъчени по БТВ, представляват поредица, отразяваща резултатите от
разследване, при добросъвестно събрана информация с използване на повече от два
независими източника и положена дължима грижа за представяне на всички гледни точки.
Несъстоятелни са твърденията, че името на М.В. е било споменавано само от
ответника Р. Ц. с цел оклеветяване, тъй като св.В. го е посочил изрично в публикувани
части от интервюта и разговаряйки по телефона го наричал –г-н В., впоследствие отзовал се
на телефонно обаждане от Р. Ц..
Неправилно е позоваването на чл.10 от ЕКЗПЧОС, тъй като журналистическото
разследване е относно нерегламентирани практики в затворническите институции, а не е
насочено към личната сфера на което и да е лице, нито се цели засягане на лично
достойнство. Критика, свързана със служебното качество на едно лице, когато е част от
държавна институция, е обусловена от наличието на обществен интерес.
Сочи, че са неоснователни твърденията, че съдът е нарушил принципа на
равнопоставеност на страните, тъй като направените доказателствени искания са били
преклудирани.
За неоснователни счита и твърденията за доказани претърпени неимуществени вреди
от ищеца в лична сфера, тъй като търсената информация от журналиста касае единствено
служебните задължения на ищеца, осъществявани от него и институцията, в която работи.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди решението
на първоинстанционния съд и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество e
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът е посочил в исковата молба, че в продължителен период от време, в девет
предавания и новинарски емисии в БТВ, е изнесена преднамерена, невярна, обидна и
клеветническа информация, приписваща му престъпления, извършени от него по служба,
което е накърнило честта, достойнството и доброто му име в обществото. Сочи, че в
предаването „120 минути“ на дата 30 юли 2017 г. с наименование „***: В България няма
никакви закони“, в предаването „*** Новините-Централна емисия на 31.07.2017г., в
предаването „*** Новините– 01.08.2017 г. След разкритията на *** за наркотик зад
решетките Прокуратурата разследва“; в предаването „***“, на 02.08.2017г. с наименование
„В Бургаския затвор: Не само дрога, но и смърт“; в „*** Новините– Централна емисия“ на
3
02.08.2017 г.; в „*** Новините– Централна емисия“ на 17.11.2017 г.; в „*** Новините–
Централна емисия“ на 20.11.2017 г. и в предаването „*** Репортерите: Тайни зад решетките
- *** Новините“, излъчено на 9.12.2017 г. е представена невярна позоряща го информация за
това, че в качеството му на част от ръководството на затвора в гр. Бургас осигурявал
безпрепятствено внасяне на наркотици и мобилни телефони, срещу което е получавал пари,
че ръководел незаконни дейности в затвора и има нерегламентирани контакти с
представители на криминалните среди, че покровителствал незаконни канали в затвора,
както и че наредил да не се отваря килията на затворник с име Г. и това е довело смъртта му.
Тези твърдения били неверни, позорящи го и са достигнали до широк кръг лица, което
съществено е засегнало неговите чест, достойнство и добро име в обществото, и са му
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на самочувствието му, обида,
повлияване върху контактите му с близки, приятели и с колеги, върху почивката и
работоспобосността, здравето му-физическо и психическо. Претендирал е обезщетение в
размер на 100 000,00 лева, като е предявил частичен иск за 30 000,00 лева, срещу двамата
ответници солидарно, ведно със законната лихва.
Първият ответник Р. Ц. отговарял за причинените му неимуществени вреди от
посоченото по-горе накърняване на личните му права, тъй като той е репортер на БТВ
Новините и автор на процесните репортажи, че е изнесъл невярна информация, която е
можел да провери, но не го е сторил, както и че задаваните от него въпроси били
навеждащи. Сочи, че вторият ответник „БТВ Медиа Груп“ ЕАД е собственик на медията,
чрез която е осъществено противоправното деяние, както и като работодател и възложител
на първия ответник.
Ответникът Р. В. Ц., представляван от адв.Ал.К. от САК, е оспорил исковата
претенция с доводи, че свободата на словото е от особено значение за медиите. Сочи, че
засегнатата в разследването му тема е от значим обществен интерес, а ищецът е публична
личност, която с оглед практиката на Европейският съд по правата на човека, може да бъде
подложена на по-интензивно наблюдение и обществена критика с цел осигуряване правото
на обществеността да търси и получава информация по важни въпроси, което се осигурява
от медиите и журналистите. Публикуваните в различни предавания на БТВ материали от
разследването му за затвора в гр. Бургас са резултат от добросъвестно журналистическо
проучване, в което са използвани различни източници на информация, в т.ч. и интервюта с
няколко затворници, публикувана по-рано информация от журналистически източници –
публикации в „Афера“, „Флагман“, като преди публикуване на разследването е търсен за
становище самият ищец и ръководството на затвора чрез Министерство на правосъдието.
Ответникът „БТВ Медиа Груп“, представляван от юрисконсулт Г.Р., е оспорил
исковата претенция. Сочи, че при изготвяне на видеоматериалите са спазени всички
принципи, заложени в Етичния кодекс на българските медии към НСЖЕ. Същите са
изготвени след проверка и позоваване на информация от няколко независими източника,
като са правени опити да бъде представена и гледната точка на засегнатите от материалите
лица и държавни органи. Разгледаната тема е чувствителна за обществото и е с важен
обществен интерес и свързана с протичащия мониторинг върху България и по отношение на
местата за изпълнение на наказанията. За база са използвани единствено изявления на
интервюираните лица, като не са изразявани подвеждащи и пристрастни мнения относно
личността на ищеца.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция като е
приел, че с Конституцията на РБългария е прогласена свободата на словото, че медиите
гарантират стабилно функциониране на демокрацията, подпомагат формирането на
общественото мнение и стимулират дебат по въпроси от обществен интерес. Съобразил е
4
практиката на ЕСПЧ, че „публичните фигури“ са длъжни да търпят обществения интерес и
критика в по-голяма степен от обикновените граждани. Приел е, че процесните девет
репортажа представляват поредица, отразяваща резултатите от разследването на журналиста
от медията Р. Ц. относно случващото се в затворите, при спазване на правилата за
обективност, без допълнителни внушения, като репортажите не претендират за истинност на
предадената информация, а за такава, до която разследващият журналист е достигнал с ясно
посочване на източниците.
Безспорно между страните по делото е, че по телевизия *** са излъчени репортажи,
като журналистът Р. Ц. е служител в медията, а лицензията за излъчване се притежава от
„БТВ Медия Груп“ АД
Не се спори между страните по делото, а и видно от представена служебна бележка е,
че М. И. В. е на длъжност „зам.началник на затвора в гр.Бургас“, считано от 13.05.2016г.
Не се спори между страните, а и от приетата съдебна-компютърна и техническа
експертиза се установява съдържанието на процесните предавания, въз основа на онлайн
платформите на ***.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. И., който
работи на длъжността „изпълнителен продуцент планиране и координиране“. Дал е
показания, че всички репортажи на БТВ новините се съгласуват с него. За затворите бил
подаден сигнал от репортер на телевизията в гр.Бургас-Е., след който било възложено на Р.
Ц. да отиде на място и да направи серия от репортажи по темата. Детайлите били обсъдени
от творчески колектив, като е имало среща, на която ответникът Ц. е показал какво е заснел.
Поискано било интервю с М.В., заемащ длъжността „зам.директор“ на затвора в Бургас,
чрез Министерство на правосъдието, но интервюто било дадено от началника на затвора.
Като наложила се практика е следвало да се използват фрагменти от интервюта, тъй като
били дълги, а в друга част се преразказват.
Свидетелката Е. Т., кореспондент на различни национални медии в Бургас, е дала
показания, че многократно е работила по сигнали за затвора в Бургас. За конкретния сигнал
с нея се е свързал Г. Д., впоследствие и други затворници. Подала информация в МВР и
ГДБОП, а след това на БТВ и Нова ТВ. Заявила е, че не познава М.В. лично, на са й
разказвали истории за участието му в корупционни схеми, като затворниците Г.Д., И. Р. и
В.М. изрично посочвали неговото име. И. Д. й разказал, че носи наркотици в затвора със
съдействието на ръководството и надзирателите, като споменавал и „шефчето“, че имал
телефон, че бил облагодетелстван, че го е страх за живота му и че майка му носела парите. С
И. Р. се свързвала по видео връзка, тъй като притежавал телефон в затвора и й споделял, че
разрешението за телефона е от М.В.. Разказал й, че има наркотици в затвора, че ги
съхраняват при началниците, като не й е посочвал конкретно името на В. за тези действия.
Искал да й даде интервю, но впоследствие й отказал, тъй като бил заплашван от В..
Свидетелят Л. К., оператор в БТВ от м. ноември 2013г, работел с Р. Ц. по случая за
нередностите в затвора в гр.Бургас. Многократно е ходил в командировка в Бургас с цел
заснемане на интервюта и кадри, като заснели три интервюта за репортаж. Едното било със
С., известен като ***, второто с Г., известен като Ж. П., и третото с И. Р., като продължили
доста дълго, отговорите били дълги, а интервюираните имали желание да говорят. Правили
опити да се свържат по телефона с М.В.. Г. осъществил пред тях разговор с В., чрез
телефона на свидетеля, и направил видео на разговора. Г. се обърнал към събеседника си с г-
н В., а след това с „шефче“. Не е участвал при монтирането на самия материал, но след като
го изгледал счита, че най-точно предава това, което интервюираният е казал.
5
Свидетелката Л. С., кореспондент на *** от 2008г, е дала показания, че през 2017ге
имало поредица от протести на надзиратели и служители в служба „Съдебна охрана“, като
тя отразявала тези от затвора в гр.Бургас. Надзирателите й споделяли, че били
принуждавани да влизат в нерегламентирани схеми. Не споменавали конкретни имена, но
тя е останала с впечатление, че това става със знанието на ръководството. Схемите били за
вкарване на мобилни телефони, наркотици, които въпроси обсъждала с Р. Ц. преди
излъчване на поготвяните от него репортажи и предаване. В интервю с Р., който бил излязъл
от затвора след излежаване на тежка присъда, й било споделено, че в затвора можеш да си
купиш по-бързо излизане, намаляване на присъда, отпуск, чрез плащане на надзирател на
по-високо ниво. Споменал името на М.В. относно схемата за намаляване на наказания и за
отпуск срещу заплащане.
Свидетелят Т. Т., заемащ длъжността началник на сектор „Оперативно обслужване
на местата за лишаване от свобода“, е дал показания, че познава М.В. от 2005г. когато
работел като оперативен работник в групата, която осъществявала оперативно и полицейско
обслужване в затвора гр.Бургас. По повод на два сигнала от г-жа Т. за разпространение на
наркотици в затвора, свидетелят правил опит да се свърже с нея, но тя отказвала среща. Т.
имала отношения със затворник в Бургаския затвор-С. Д. с прякор ***. Пред свидетеля
затворникът И. Р. споделил, че думите му били извадени от контекста. Докато е бил на
работа в сектора сигнали за корупционно поведение по отношение на В. не са постъпвали,
нито знае той да е бил наказван.
Свидетелят М., началник на затвора в гр.Бургас от м.юли 2014г, е дал показания, че
познава В., заемал длъжността „зам.началник“ от пролетта на 2016г. Гледал е репортажите
за нередности в затвора в Бургас относно канали за наркотици и други неразрешени вещи.
Излагали се факти и събития, които са се случвали преди В. да заеме длъжността. Нямало
практика служители от сектора да се качват в килиите, тъй като за това е необходимо
разрешение. Започналите проверки не са установили обстоятелствата, които са били
посочени в репортажите. Не е получавал сигнали за действия от страна на В.. Репортажите
станали повод за коментари, В. излязъл в платен отпуск, тъй като не можел да се
концентрира. Имало случай когато колабирал в кабинета и викали Бърза помощ, но не може
да свърже случаят с репортажите. Свидетелят е дал интервю на Р. Ц., което продължило
около 10-15 минути, като впоследствие били изкарани два-три израза за внушение и
излъчени в няколко предавания. Преди интервюто му била посочена тема на разговор, която
била по-различна от зададените въпроси. Знае, че В. отказал да даде интервю. Свидетелят
също се засегнал от репортажите, тъй като имало твърдения за участие на ръководители от
най-високо ниво в затвора, често се споменавало „ръководството“, а не конкретно името на
В.. Решили, при обсъждане с колеги и министерството, да не се дават повече интервюта, тъй
като се изкривявала информацията.
Видно от представено писмо от ОД на МВР-гр.Бургас, е, че на 31.07.2017г е подадена
молба от М. И. В., затова че в периода 25.07.2017г до 30.07.2017г всеки ден на личния и
служебния му телефон получавал обаждане от лице, представящо се за репортер на БТВ-Р.
Ц., който настоявал за срещи и интервю.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Предявени са обективно пасивно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.45
ЗЗД за претърпени от ищеца неимуществени вреди от излъчени девет броя репортажи по
*** в периода 30.07.2017г до 9.12.2017г. Спорни пред въззивната инстанция са въпросите
относно наличието на противоправно поведение от ответника Ц. и същото, отчетено като
служител на ответното дружество-юридическо лице.
6
Правото на свобода на словото е конституционно признато в чл.39 и чл.40 и чл.10 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като същото се изразява
във възможност всеки да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово, да
получава и разпространява информация и идеи, като печатът и др. средства за масова
комуникация са свободни и не подлежат на цензура. Допустимо е ограничение на това право
само в интерес на легитимни цели, които са лимитативно посочени в Конституцията и в
КЗПЧ за защита на националната и обществена сигурност, териториална цялост,
предотвратяване на безредици или на престъпления, защита на здравето или морала,
репутацията или правата на другите, секретна информация и поддържане авторитета и
безпристрастността на правосъдието. Чл.39, ал.2 КРБ предвижда, че това право не може да
накърнява правата и доброто име на другиго. В значителна степен упражняването на
свободата на словото се проявява чрез медиите. Свободата на словото се разпростира до
предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито
са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на
гражданите. Не трябва да се нарушава балансът между посочените конституционно
защитени ценности - свободата на словото от една страна и доброто име на гражданите от
друга.
При изпълнението на професионалните си задължения журналистите следва да
спазват определени принципи-добросъвестност, да представят надеждна, проверена и
обектива информация. Противоправността се изключва ако се установи, че изнесената
информация е вярна, както и че е извършена добросъвестна проверка от поне два
независими източника. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши,
няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените факти журналистът трябва да е получил
потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната
проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В
този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и
журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му деяние. /Така
Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., ГК./
Излъчените процесни репортажи по телевизия *** са резултат от разследване на
журналиста Р. Ц., като за засегнали въпрос от обществен интерес. Същите са въз основа на
задълбочено проучване, като е използвана специфична техника- на обобщаване от страна на
журналиста на казано от интервюираните, включване на част от интервютата, резултат от
собствени възприятия, опит за даване на насрещна гледна точка на ищеца В., както и
становища на трети лица, заемащи съответни административни позиции в разглежданата
структура. Обяснена е целта на репортажите от журналиста. Споменаването на името на
М.В. е винаги с конкретика, или е включено в обобщение от журналиста, който е пресъздал
заявеното пред него. Възраженията, че дадените интервюта са резултат от манипулация и
изопачаване, за което се позовават на свидетелски показания на Р., са неоснователни, тъй
като от ангажираните по делото гласни доказателства чрез св.С., Т. и К. се установява, че
същите са присъствали на свидетелски показания, в които са заявени твърденията за участие
в схеми от страна на М.В., като част от бивши затворници са искали сами да дадат гласност
на случилото се в Затвора-Бургас. При изявления на свидетелите, че са чули от посочените
лица процесните твърдения, възпроизведени впоследствие в репортажите от ответника Ц.,
то следва, че възраженията в тази насока са неоснователни. Ползването на различни
журналистически техники при изготвяне на репортажите се налага с оглед спецификата на
медията, касаеща продължителност на материала и разнообразие в изразните средства за
предаване на информацията. Възпроизведени са безпристрастно и обективно част от
направени изявления на интервюираните, липсва авторски коментар или лично отношение
от журналиста, който не е излязъл извън рамките на поднасяне на информацията.
Направеният анализ от него не е противоправно деяние, а гарантирано от Конституцията на
7
РБългария упражняване на свобода на словото, за да може необезпокоявано да се
разпространява информация за субекти (физически и юридически лица), които са обект на
обществен интерес.
Възраженията, че името на В. се споменава само от бивш затворник Г.Г., който
разговарял с него по телефона, не може да разколебае факта, че журналистът вярно е
пресъздал възприетата информация при разговора между свидетеля Г. и В., че тъй като
впоследствие е търсел ищеца на този номер и той се е оплакал за това, то следва, че именно
В. се е изявявал като участник в посочените схеми за покровителстване на продажба на
наркотици и телефони в затвора, което е посочено от разследващият журналист. Дали
прокурорските преписки са установили такива нарушения и че на В. не са били налагани
наказания, не са обстоятелства, които могат да оборят установеното от свидетелите, че е
събрана надлежна и проверена информация при извършеното разследване, която е изнесена.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите С., Т. и К., които макар и в
трудови отношения с дружеството, са логични, кореспондиращи си, резултат от лични
възприятия. Оттеглянето на показанията на свидетеля Р., че думите му били изопачени и
извадени от контекста, не може да разколебае горните показания, тъй като същият не е
посочил в конкретика какво точно е променено, а само, че не са излъчени в цялост
изказванията му, за което той оценъчно смята, че това ги е изопачило.
Доводите, че се касае за превратно упражняване на правото на свободно изразяване
по чл.10 от ЕКЗПЧОС не е доказано, тъй като целта на разследването не е била да се
накърни доброто име и авторитет на ищеца, а да се направи разследване по актуален
проблем въз основа на събрана информация от много и различни източници. Ответникът Ц.
е извършил свободната оценка на фактите.
Дори и да се приеме, че няма пълно доказване на истинността на всички посочени
факти в репортажите, то действията на Ц. не могат да се квалифицират като противоправни,
тъй като е налице добросъвестност, предоставяне на възможност на засегнатата страна за
даване на становище, ползване на необходимия брой източници, липса на опити за
внушения и промяна на смисъла на информацията. Репортажите представят събраната
информация от журналиста, с посочване на източниците. Поради това и при неустановяване,
че информацията е вярна, добросъвестната й проверка дисквалифицира вината на
жалбоподателя за изнасянето й. /В този смисъл е решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. №
1486/2011 г. на ВКС./
Следва да се съобрази и съдебната практика, че публичните личности са длъжни да
имат по-висок праг на търпимост към осъществяването наблюдение над действията им.
Колкото е по-известна една личност, толкова повече намеса в частноправната си сфера се
налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за действията и
постъпките на тези лица. Поради това политиците и публичните личности, държавни
органи, служители и правителството могли да бъдат подложени на обществена критика на
ниво по-високо от това, на което са подложени частни лица, заемащи административни
позиции, следва да понасят засиления журналистически интерес и да търпят повече укори,
включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. Името на В. е коментирано във
връзка с неговия пост или дейност по поставения обществен въпрос за случващото се в
затворите, конкретно в Затвора-Бургас, като не се касае за превратно упражняване на право
и свободата на мнение, за да се вреди на доброто му име. В същия смисъл са и решение №
86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., III г. о., решение № 204/12.06.2015 г. по гр.
дело № 7046/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело №
449/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС. В решение № 557/28.01.2011 г. по гр. дело № 1599/2009
г. на III-то гр. отд. на ВКС.
8
Не следва да се обсъждат другите елементи на състава на непозволеното увреждане
за размера на причинените вреди, поради неустановяване на наличието на твърдяно
противоправно поведение от ответниците.
Поради изложените мотиви, въззивният съд приема, че исковите претенции с правно
основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД са неоснователни и като е достигнал до същите правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал. ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.271 ГПК следва да бъде осъден М. И. В. с
ЕГН ********** да заплати на Р. В. Ц. с ЕГН ********** сумата от 1800лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция с включено ДДС и сумата от 450лв.
за юрисконсултско възнаграждение на „БТВ Медия Груп“ ЕАД, с ЕИК *********.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130/23.09.2020г, постановено по гр.д.№ 13409/2018г по
описа на СГС, I1 с-в, с което са отхвърлени предявените от М. И. В. с ЕГН **********
срещу Р. В. Ц. с ЕГН ********** и „БТВ Медия Груп“ ЕАД, с ЕИК *********, искове с
правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца
сумата в размер на 30 000,00 лева, предявена частично от сумата от 100 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от изнасяне на
клеветническа и набеждаваща информация в девет поредни репортажа, излъчени по ***,
както следва: в предаването „120 минути“ на дата 30 юли 2017 г. с наименование с
наименование „***: В България няма никакви закони“, в предаването „*** Новините-
Централна емисия на 31.07.2017г., в предаването „*** Новините– 01.08.2017 г. След
разкритията на *** за наркотик зад решетките Прокуратурата разследва“; в предаването
„***“, на 02.08.2017 г. с наименование „В Бургаския затвор: Не само дрога, но и смърт“; в
„*** Новините– Централна емисия“ на 02.08.2017 г.; в „*** Новините– Централна емисия“
на 17.11.2017 г.; в „*** Новините– Централна емисия“ на 20.11.2017 г. и в предаването „***
Репортерите: Тайни зад решетките - *** Новините“, излъчено на 29.12.2017 г, с което е М.
И. В. да заплати на Р. В. Ц. на основание чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 1500лв.,
представляваща направени разноски по делото и на „БТВ Медия Груп“ ЕАД на основание
чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 450лв., представляваща направени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК М. И. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. В.
Ц. с ЕГН ********** сумата от 1800лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция с включено ДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК М. И. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„БТВ Медия Груп“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 450лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
9
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10