Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
30.04.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на десети март две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 116 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД /„БАКБ” АД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София,
ул. Славянска 2 срещу „АКЛАДИ“ ООД, с
ЕИК *********, с адрес: с. Черноморец 8149, с. о. Червенка, ул. Морска 2,
Община Созопол, Бургаска област, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил
Априлов 16, ет. 3, офис 1, адвокат Ана Панайотова.
Видно от изложеното в исковата молба, със заповед за изпълнение на
парично задължение № 3197 от 30.08.2018 г. въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 6282/2018 г., по описа на БРС и изпълнителен
лист, издаден въз основа на тази заповед, кредитополучателят „Аклади“ ООД, ЕИК
*********, и поръчителите - В. Б. И. с ЕГН ********** и С. В. Д.ЕГН **********,
са осъдени солидарно да заплатят на „БАКБ” АД, ЕИК *********, следните суми,
дължими по договор за банков кредит от 19.12.2006 г. и анексите към него, а именно:
3 290
241.02 евро,
представляващи изискуемата главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 29.08.2018 г.; договорна лихва - 602 648.48 евро; наказателна
лихва - 183 597.09 евро; такси, - 8 225.60 евро; съдебни разноски (заплатена
държавна такса) в размер на 159 780.05 лева и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лева. На 08.02.2019 г. в „БАКБ“ АД е получено съобщение
от Бургаски районен съд, ГК - VII състав, по ч. гр. д. № 6282/2018 г., с което
съдът е уведомил ищеца, че е подадено възражение само от длъжника „Аклади“
ООД, срещу
част от присъдените със заповедта за изпълнение суми. С оглед на което и
ищецът, в законоустановения срок и на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.
415, ал. 1 от ГПК, е предявил настоящия иск за установяване на вземанията на
„БАКБ“ АД по Договор за банков кредит от 19.12.2006 г. и анексите към него,
както следва:
-
вземания за договорна
лихва в общ размер от 602 648.48 евро, начислени за периода от
20.02.2018 г. до 20.08.2018 г. включително, както и отсрочени лихви, съгласно
Анекс № 13 от 20.03.2015 г.. Анекс № 15 от 27.12.2016 г., Анекс № 16 от
20.06.2017г. и Анекс № 17 от 08.12.2017 г.;
-
вземания за наказателна лихва в общ
размер от 183 597.09 евро, начислени за периода от 20.02.2018 г. до 20.08.2018 г.
включително, съгласно Раздел III, Член 2.04 от Договора, както и начислени и
отсрочени лихви, станали изискуеми на 15.08.2018 г., съгласно §6 от Анекс №8 от
30.11.2011 г., изменен в §8 от Анекс №10 от 17.12.2012 г., §6 от Анекс 11 от
14.12.2013 г., §8 от Анекс 10 от 17.12.2012 г., §6 от Анекс 11 от
14.12.2013 г., §8 от Анекс 12 от 29.12.2014 г., §11 от Анекс 13
от 20.03.2015 г. и Анекс 17 от 08.12.2017 г.;
- вземания за такси в размер от 8 225.60 евро, дължими към 20.02.2018 г., начислени и отсрочени съгласно Анекс № 17 от 08.12.2017г.
Сумите се претендират от ответника на основание договор за
банков кредит от 19 декември 2006 г., Анекс № 1 от 18.05.2009г., Анекс № 2 от 13.08.2009г., Анекс № 3 от
23.11.2009г., Анекс № 4 от 22.03.2010г., Анекс № 5 от 24.08.2010 г.. Анекс № 6
от 16.11.2010г., Анекс № 7 от 27.06.2011г., Анекс № 8 от 30.11.2011 г., Анекс №
9 от 09.04.2012г., Анекс № 10 от 17.12.2012г. , Анекс № 11 от 14.12.2013 г.,
Анекс № 12 от 29.12.2014 г., Анекс № 13 от 20.03.2015 г., Анекс № 14 от
18.12.2015 г., Анекс № 15 от 27.12.2016 г., Анекс № 16 от 20.06.2017г., Анекс №
17 от 08.12.2017г. към него. Тъврди се настъпила предсрочна изискуемост на
сумите по договора, за която длъжниците са били уведомени.
Ищецът иска уважаване на така предявената
претенция и присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски,
както и тези направени в заповедното дело.
В определения от закона срок е постъпил отговор на исковата
молба. Видно от същия, ответникът не е
съгласен с начина и размера на начислените договорни и наказателни лихви. Счита
се че ищецът неправилно е начислила един път договорни лихва за неизплатената
част на кредита и втори път лихва за забава върху неизплатената част от кредита
в размер на 20 % годишно, както и начислени но отсрочени лихви за
забава. Ответникът счита тези клаузи на договора за неравноправни, поради което
прави възражение за нищожност на чл. 9.03 и чл. 9.04 от договора за кредит и на
клаузите на целия раздел
XI от договора. С оглед на така направеното възражение,
се счита, че предявената претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
В допълнителната искова молба ищецът е изложил съображения, защо не е вярно твърдението на ответника за нищожност на клаузите за начисляване на договорна и наказателна лихва поради прекомерност на размера им. Твърди се наличието на достатъчно ясно определени и записани в договора клаузи за определяне на дължимите лихви, с които клаузи ответникът се е съгласил. Твърди, че действително в началото наказателната лихва се е начислявала върху неизплатената част от главницата в размер на 20 % на годишна база за периода , в който длъжникът е в неизпълнение, но в последствие този размер е редуциран до 0,5 % годишна база. Твърди се, че уговорената договорна лихва, която всъщност е цената на договора също е в рамките на нормалните лихви за такъв вид рискови инвестиции, дори е по-ниска от същите, следователно не може да се говори за размер на същата, който да противоречи на добрите нрави, да става въпрос за прекомерност или неравноправност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства
и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 432 от Търговския закон, а именно за установяване
на дължимостта на сумите по издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на банково
извлечение за дължими неизплатени предсрочно
изискуеми суми по договор за кредит за договорна лихва, наказателна
лихва и такси за управление.
Предявената претенция е допустима предвид на
наличието на оспорена заповед по водено заповедно производство, а относно
основателността и съдът намира следното:
Съдът намира, че страните не спорят
относно фактите, че между ответника и
ищеца е налице валидно сключен договор за банков кредит от 19 декември 2006 г. и
сключени към него Анекс № 1 от 18.05.2009г.,
Анекс № 2 от 13.08.2009г., Анекс № 3 от 23.11.2009г., Анекс № 4 от
22.03.2010г., Анекс № 5 от 24.08.2010 г.. Анекс № 6 от 16.11.2010г., Анекс № 7
от 27.06.2011г., Анекс № 8 от 30.11.2011 г., Анекс № 9 от 09.04.2012г., Анекс №
10 от 17.12.2012г. , Анекс № 11 от 14.12.2013 г., Анекс № 12 от 29.12.2014 г.,
Анекс № 13 от 20.03.2015 г., Анекс № 14 от 18.12.2015 г., Анекс № 15 от
27.12.2016 г., Анекс № 16 от 20.06.2017г., Анекс № 17 от 08.12.2017г. Не е спорно, че ответникът е усвоил кредитната
сума. Не е спорно, че поради забавяне в плащанията кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, за което ответникът е надлежно уведомен. Не е спорно също
така, че ответникът е възразил частично срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение, като не е оспорил, че дължи главницата по същата. Спорно е основанието и размер на договорните лихви и наказателните
лихви, с оглед твърденията за наличието на неравноправни клаузи, за които ответникът твърди, че са
нищожни.
При така
установената фактология съдът от правна гледна точка намира следното:
Следва да се
отбележи, че по делото беше извършена съдебно-икономическа експертиза, като от заключението
по същата е видно, че ищецът установи по размер вземането си за договорна
лихва, за наказателна лихва и такси управление, като е неспорно основанието на
което същите се дължат. Заключението на вещото лице е, че по счетоводни
записвания на ищеца, действително претендираните по делото договорна лихва - 602 648.48 евро; наказателна
лихва - 183 597.09 евро; такси, - 8 225.60
евро, са в посочените размери. Недоказано остана твърдението на ответника, че в
неговото счетоводство е налице друго отразяване за дължимите суми по кредита. Въпреки
дадената от съда възможност, ответникът да ангажира доказателства за тези си
твърдения, същият не се възползва от същата. Съответно предвид липсата на
твърдения за това, че е налице нередовно водене на счетоводството на ищеца,
съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Търговския закон,
счетоводните записвания на ищеца са редовни и съответно размера на задължението
на ответника по процесния договор за кредит са такива, каквито са посочени в
исковата молба.
Съдът намира за неоснователно позоваването на ответника на
неравноправни клаузи относно чл. 9.03. и чл. 9.04. от процесния договор, които
уреждат размера и начина на плащане на договорната лихва, които се считат за
нищожни на посоченото основание. За нищожни поради неравноправност на клаузите
се сочат и всички разпоредби на раздел XI от процесния договор, които уреждат размера на начина на
изчисляване на лихвата за забава. Въпросът, кои клаузи са неравноправни е
уреден в Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. И
двата закона обаче предоставят потребителска защита на физически лица, каквото
не е ответника. Следователно за последният не съществува възможност да се
позовава на потребителска защита.
Следва да се отбележи също така, че ответникът не
доказа твърдението си, че при изчисление на договорните лихви и лихви за забава,
банката е начислявала първо договорна лихва за неизплатената част на кредита и
втори път лихва за забава върху неизплатената част от кредита 20 % годишно, както и начислени но отсрочени лихви за
забава. Дори и това да е така и в случай, че ответникът твърди, че е налице
нищожност на тези клаузи поради наличието на анатоцизъм, следва да се отбележи,
че между търговци, каквито са страните по делото, няма пречка за уговаряне на
лихва върху лихва, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от
Търговския закон и съдебната практика, обективирана в решение № 66 от
29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ищецът доказа основателността на предявената си
претенция и съдът следва да я уважи.
Предвид
становището на съда за основателност на предявената претенция и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски в
размер на 32 077,01 лева.
Исковият съд дължи произнасяне и по разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 159 930,05 лева и в същия
следва да се присъдят.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „АКЛАДИ“ ООД, с ЕИК *********, с адрес: с. Черноморец 8149, с. о. Червенка, ул.
Морска 2, Община Созопол, Бургаска област, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. Васил Априлов 16, ет. 3, офис 1, адвокат Ана Панайотова, дължи на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД /„БАКБ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Московска 19, със съдебен адрес: гр. София, ул. Славянска 2 , следните суми, съгласно договор за банков кредит от 19 декември 2006 г. и
сключени към него Анекс № 1 от 18.05.2009г.,
Анекс № 2 от 13.08.2009г., Анекс № 3 от 23.11.2009г., Анекс № 4 от
22.03.2010г., Анекс № 5 от 24.08.2010 г.. Анекс № 6 от 16.11.2010г., Анекс № 7
от 27.06.2011г., Анекс № 8 от 30.11.2011 г., Анекс № 9 от 09.04.2012г., Анекс №
10 от 17.12.2012г. , Анекс № 11 от 14.12.2013 г., Анекс № 12 от 29.12.2014 г.,
Анекс № 13 от 20.03.2015 г., Анекс № 14 от 18.12.2015 г., Анекс № 15 от 27.12.2016
г., Анекс № 16 от 20.06.2017г., Анекс № 17 от 08.12.2017г., оспорени
в производството по ч. гр. д. № 6282/2018 г., по
описа на БРС:
- договорна лихва в общ размер от 602 648.48 евро, начислени за периода от 20.02.2018 г. до 20.08.2018 г. включително, както и отсрочени лихви, съгласно Анекс № 13 от 20.03.2015 г.. Анекс № 15 от 27.12.2016 г., Анекс № 16 от 20.06.2017г. и Анекс № 17 от 08.12.2017 г.;
- наказателна лихва в общ размер от 183 597.09 евро, начислени за периода от 20.02.2018 г. до 20.08.2018 г. включително, съгласно Раздел III, Член 2.04 от Договора, както и начислени и отсрочени лихви, станали изискуеми на 15.08.2018 г., съгласно § 6 от Анекс № 8 от 30.11.2011 г., изменен в § 8 от Анекс № 10 от 17.12.2012 г., § 6 от Анекс 11 от 14.12.2013 г., §8 от Анекс 10 от 17.12.2012 г., §6 от Анекс 11 от 14.12.2013г., § 8 от Анекс 12 от 29.12.2014 г., § 11 от Анекс 13 от 20.03.2015 г. и Анекс 17 от 08.12.2017 г.;
- такси в размер от 8 225.60 евро, дължими към 20.02.2018 г., начислени и отсрочени съгласно Анекс № 17 от 08.12.2017г.
ОСЪЖДА „АКЛАДИ“
ООД, с ЕИК *********, с адрес: с. Черноморец 8149,
с. о. Червенка, ул. Морска 2, Община Созопол, Бургаска област, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов 16, ет. 3, офис 1, адвокат Ана
Панайотова, да заплати на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД /„БАКБ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Московска 19, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Славянска 2 , сумата от 32 077,01 /тридесет и две хиляди и седемдесет и седем лева и една
стотинки/ лева, представляваща направените по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА „„АКЛАДИ“
ООД, с ЕИК *********, с адрес: с. Черноморец 8149, с. о. Червенка, ул.
Морска 2, Община Созопол, Бургаска област, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. Васил Априлов 16, ет. 3, офис 1, адвокат Ана Панайотова, да
заплати на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД /„БАКБ” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Московска 19, със съдебен адрес: гр. София, ул.
Славянска 2 , сумата от 159 930,05 /сто петдесет и
девет хиляди деветстотин и тридесет лева и пет стотинки/ лева, представляваща направените в производството по
ч. гр. д. № 6282/2018 г., по описа на БРС разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.