№ 31527
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110118633 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания) вр. чл.77
ПАС (предоставяне на информация по дела, достъп до дела)
2. Производството е образувано по молба с вх. № 234979/18.07.2024 г. от
адв. Д. Б. – пълномощник на И. Б. Б., страна по въззивно гражданско дело
№ 1938/2022 година на Софийски апелативен съд (САС).
3. В молбата е отправено искане за запознаване с материалите по
настоящото дело.
4. Преюдициалното запитване се отнася до правото на достъп до дела от
адвокати, които не представляват страните по делото и не са страни по
делото. Запитването се отнася до тълкуване на чл.47 ХОПЕС във връзка
със защитата на личните данни по ОРЗЛД и чл.7-8 ХОПЕС. Запитването
иска да установи дали достъпът до дело на адвокат, който не
представлява страна по делото, преследва легитимна цел за правото на
справедлив съдебен процес и дали е пропорционална на защитата на
личните данни. Запитването се отнася и до тълкуване на принципите за
независим и безпристрастен съд и приложение на етичния принцип
Благоприличие по ценност 4 от Бангалорските принципи, точка 4.10 –
конфиденциалност и пазене на професионална тайна.
1
СТРАНИ ПО СПОРА
5. Молител: И. Б. Б. чрез адв. Д. Б..
6. Решаващ орган: Софийски районен съд
7. Заинтересовани страни: Адвокатура на Република България и страните
по делото, доколкото има лични данни за тях.
8. Производството е едностранно. Лице подава молба за достъп до дело, по
което не е страна или адвокат. Съдът, при който делото е висящо следва
да се произнесе.
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО
Правилник за администрация на съдилищата (ПАС)
9. Чл. 5. (1) Съдебният администратор:
1. планира, организира и ръководи съдебните служители;
Чл. 6. (1) Съдебният администратор в изпълнение на функциите си издава
разпореждания, които са задължителни за съдебните служители.
10. Чл. 77. (1) Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост,
достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от
съдилищата.
(2) Страните по делата и техните представители осъществяват правото си на
достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони.
(3) Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата
съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата, като имат право на свободен достъп
и могат да правят справки и без пълномощно по конкретното дело, само въз
основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват чрез представяне на
адвокатска карта.
(4) Лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на
законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба.
(5) Справки по движението на делата се дават незабавно. Справки по
движението на делата се дават и чрез средства за отдалечен достъп.
11. Чл. 78. (1) Страните, техните представители и адвокатите се запознават с
2
делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата,
след като попълнят контролен лист – приложение № 4, който е отпечатан
от вътрешната страна на корицата на папката на делото – приложение №
5.
Закон за адвокатурата (ЗА)
12. Чл. 31. (1) Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския
съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да
получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на
досъдебното производство, административните органи и други служби в
страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на
качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което
удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски
съвет
13. Чл. 45. (1) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз е длъжен
да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския
съюз няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били
поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат
относно клиент.
Етичен кодекс на адвоката (ЕКА)
14. Поверителност
Чл. 5. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение
във времето. Опазването на професионалната тайна е основно и
първостепенно задължение на адвоката.
(2) Адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване
на дейността си поверително сведение.
(3) Адвокатът изисква опазването на професионалната тайна от своя персонал
и от всяко лице, с което си сътрудничи в професионалната дейност.
(4) Адвокатът може да разкрие поверителна информация само доколкото това
3
е необходимо, за да се защити в хода на гражданско-правни, административно-
правни, наказателно-правни, дисциплинарни или други производства,
свързани със спор между него и неговия клиент.
Кодекс за етичното поведение на българските съдии (КЕПБС)
15. КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ
Конфиденциален е съдията, който е дискретен и пази като служебна тайна
фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на
служебните му задължения.
8. Правила за поведение, произтичащи от принципа на конфиденциалност 8.1.
Съдията не може да използва неправомерно информацията, станала му
известна при осъществяване на неговите функции.
8.2. Съдията е длъжен да пази пълна дискретност и служебна тайна в
социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията,
станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му
задължения.
8.3. Съдията, член на колегиален орган, следва да пази тайната на служебното
съвещание.
8.4. Съдията може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в
такива случаи да запази в тайна конкретните факти по делата, като не
разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които
увреждат интересите на лица или тяхната репутация.
8.5. Съдията няма право да изразява публично предварително становище по
конкретни дела.
8.6. Съдията е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова
информация и социалните мрежи по въпроси, за които няма изрична законова
забрана. При изразяване на лично мнение съдията е длъжен да се съобразява с
принципите и правилата в този кодекс.
Закон за съдебната власт (ЗСВ)
16. Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 11 от 2020 г.) На съдия, прокурор и следовател, на член на
4
Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда,
прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага
дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните
задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт.
(3) Дисциплинарните нарушения са:
1. …………
3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично
поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на
българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на
съдебната власт;
4. неизпълнение на други служебни задължения.
(6) Дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава
отговорност се предвижда.
ЕВРОПЕЙСКО и МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО
Общ регламент за защита на личните данни (ОРЗЛД)
17. (20) Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо
дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза
или в правото на държава членка могат да се определят конкретно
операциите и процедурите по обработване на лични данни от
съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните
органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато
съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да
се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на
съдебните задължения, включително вземането на решения. Следва да
е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на
данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата
членка, които по-конкретно следва да осигурят спазването на правилата
5
на настоящия регламент, да повишават осведомеността сред членовете
на съдебното съсловие за техните задължения по силата на настоящия
регламент и да се занимават с жалбите във връзка с такива операции по
обработване на данни.
18. Член 6
Законосъобразност на обработването
1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне
едно от следните условия:
a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни
за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който
субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на
субекта на данните преди сключването на договор;
в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение,
което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните
интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен
интерес или при упражняването на официални правомощия, които са
предоставени на администратора;
е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на
администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси
преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на
данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато
субектът на данните е дете.
Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от
публични органи при изпълнението на техните задачи.
19. Ограничения
Член 23
Ограничения
1. В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага
6
спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна
мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в
членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби
съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато
подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и
свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно
демократично общество с цел да се гарантира:
…….
е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;
Харта за основните права в Европейския съюз (ХОПЕС)
20. Член 7 Зачитане на личния и семейния живот
Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото
жилище и тайната на неговите съобщения.
21. Член 8 Защита на личните данни
1. Всеки има право на защита на неговите лични данни.
2. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно
определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по
силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право
на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска
поправянето им.
3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.
22. Правосъдие
Член 47
Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен
процес Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са
били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със
7
закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна
помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до
правосъдие.
Кодекс за професионалното поведение на европейските адвокати
(КППЕА)
23. Поверителност
2.3.1. Същността на функцията на адвоката е адвокатът да получава от своя
клиент неща, които клиентът не би казал на други, и че адвокатът трябва да
бъде получател на друга информация на основата на доверие. Без сигурността
на поверителността не може да има доверие. Следователно поверителността е
основно и основно право и задължение на адвоката. Задължението на адвоката
за поверителност обслужва интереса на правораздаването, както и интереса на
клиента. Следователно то има право на специална закрила от държавата.
2.3.2. Адвокатът е длъжен да спазва поверителността на цялата информация,
станала известна на адвоката в хода на неговата или нейната професионална
дейност.
2.3.3. Задължението за поверителност не е ограничено във времето.
2.3.4. Адвокатът трябва да изисква от своите сътрудници и служители и всеки,
който е ангажиран от него в процеса на предоставяне на професионални
услуги, да спазва същото задължение за поверителност.
Принципите от Бангалор
24. Ценност 4 Благоприличие
4.10 Поверителната информация, придобита от съдията в качеството му на
съдебен орган не трябва да бъде използвана или разкривана от съдията за
друга цел, която не е свързана със служебните задължения на съдията.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
25. Настоящото дело е образувано от 4 лица - наследници, общо от 18
човека от наследници. Тези 4 лица оспорват административен акт, с
който е отказано правото на възстановяване на поземлен имот, който
8
имот е отчужден в полза на държавата в периода 1945 г. – 1989 г.
26. Ответникът по настоящото дело е административният орган, който е
издал актът. Като заинтересовани страни са конституирани останалите 14
наследника.
27. Паралелно на това производство е налице друго дело. Това друго дело е
въззивно гражданско дело (в. гр. д.) № 1938/2022 г. по описа на Софийски
апелативен съд. Същото се развива пред втора инстанция. Въззивно
гражданско дело № 1938/2022 г. по описа на САС има за предмет право
на собственост за поземлен имот, който е идентичен с поземления имот,
разглеждан в настоящото производството. Следователно за един и същ
имот са налице две дела за собственост – настоящото в СРС и това в
САС.
28. Като страни по в. гр. д. № 1938/2022 г. по описа на САС са И. Б. Б. и част
от лицата по настоящото дело. Тези лица са отправили искане за спиране
на въззивното гражданско дело. Те считат, че настоящото дело е
преюдициално спрямо делото в САС, т.е. има решаващо значение. САС е
дал възможност на И. Б. Б., чрез неговия представител адв. Д. Б., да вземе
становище по искането за спиране.
29. За да вземе становище по искането за спиране, адв. Д. Б. трябва да се
запознае с материалите по настоящото дела, за да прецени относимост и
да защити интересите на клиента си. Нито И. Б. Б., нито адв. Б., са страни
по настоящото дело. Затова адв. Б. отправя молба до настоящия съд, с
която моли да бъде осигурен достъп до настоящото дело. Иска да се
запознае с делото и да организира защитата на клиента си във въззивното
гражданско дело.
30. В открито съдебно заседание от 30.07.2024 г. съдът запита явилите се
страни дали са съгласни да се предостави достъп до делото на адв. Б..
Явилите се страни заявяват положително становище. Техните
процесуални представителя, като адвокати са съгласни с общата теза, че
като адвокати трябва да имат свободен достъп до всяко дело, независимо
дали да пълномощници на страна или не. Останалите страни по делото не
изразяват становище дали да се предостави достъп на адв. Б. до делото.
ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО СЪДЪТ СМЯТА, ЧЕ ИСКАНЕТО
ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОТО
9
РЕШЕВАНЕ НА ДЕЛОТО
31. Закон, който регламентира администрирането на дела е Правилника за
администрация на съдилищата (ПАС). Съгласно чл. 77, ал.3 от ПАС,
всяко лице, което упражнява адвокатска професия, има достъп до всички
дела в държавата, независимо дали е страна или представител на лице по
конкретното дело. Принципът за свободен достъп до всяко дело от
адвокат е заложен и в чл.31 от Закона за адвокатурата (ЗА). Свободният
достъп до адвокат до всяко дело не зависи дали неговият клиент е страна
по делото или не.
32. Адвокатите имат достъп до делата, за да се запознават с тях.
Законодателят е въвел тази разпоредба, за да улесни адвоката в
решението дали да поеме дадено дело или не, още преди
упълномощаването му. По този начин адвокатът може да се запознае
предварително с делото, за да реши дали е от неговите сили да поеме
защитата. За това запознаване не е необходимо пълномощно.
33. Съгласно чл.78 ПАС, всяко лице, което се е запознало с дело, т.е. имало е
достъп до него, се разписва в контролен лист. Същият установява фактът,
че на конкретна дата дадено лице е имало достъп до делото.
34. Адвокатът има задължение да пази тайната на своя клиент (чл.45, ал.1
ЗА). Това задължение представлява етичен принцип (чл.5 от Етичния
кодекс на адвоката). Тайната за професионална тайна и личен живот е
въздигната и в чл. 2.3 от Кодекс за поведение на Съвета на адвокатските
колегии и адвокатските дружества на Европа (CCBE). Принципът за
поверителност е задължение на адвоката, но и човешко право на неговият
клиент. Проблем възниква дали това е принцип, който е приложим само
за отношенията адвокат – клиент или за отношенията между адвокат и
съд. Възникват въпроси дали този принцип важи за цялата информация,
която адвокатът е получил при достъп до дело, по които клиентът му не е
страна по делото. За съда не е ясно дали адвокатът може да има свободен
достъп до всяко дело, ако неговият клиент не е страна по делото и няма
пълномощно от страна по делото. Следва ли да се изведе правен интерес
за достъп до конкретно дело за приложение на принципа за
пропорционалност, когато адвокат иска се запознае с конкретно дело и не
представлява страна по това дело.
35. Използването на адвокатска услуга представлява право по смисъла на
10
Хартата на основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), което
гарантира правото на справедлив съдебен процес по чл. 47 ХОПЕС.
Достъпът на адвокати до дела гарантира тяхното задължение да
защитават интересите на своите клиенти. Същото е процесуален
инструмент за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес.
Адвокатът винаги има право на информация до делото, за да защити
клиента си. Въпросът е дали това право е неограничено и важи за
конкретно дело или за всички дела, попринцип.
36. От друга страна, Общият регламент за защита на лични данни (ОРЗЛД)
(Регламент (ЕС) 2016/679) създава задължение на съда да гарантира
защита на личните данни. Съгласно т.20 от преамбюла, ОРЗЛД се
прилага „inter alia“ в съдебните производства. За да гарантира
независимостта на съда, чл.23 ОРЗДЛД въвежда ограничение, когато
става въпрос за независимостта на съдебната власт и нейното
упражняване на власт при решаване на дела. В процесния случай не касае
решаване на казус, а достъп до съдебно дело. По всичко дела има лични
данни на страните и участниците (свидетели, вещи лица, преводачи и
тълковници). Налице е обработване на лични данни. Сред условията за
законосъобразност на обработването на лични данни по чл. 6, пар. 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679 е условието по б. „в“, а именно: „обработването
е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага
спрямо администратора“.
37. Защитата на личните данни и правото на личен и семеен живот са
гарантирани в чл.7-8 ХОПЕС.
38. Принципът за конфиденциалност е регламентиран и в Кодекса за етично
поведение на български съдии (КЕПБС). Съдията е длъжен да пази
информация, да не я разпространява и съхранява, която му е станала
известна при осъществяване на неговите функции (чл.8 КЕПБС).
Професионалната тайна (поверителност) е регламентирана и в
Бангалорските принципи в принципите за интегритета, благоприличието
и прилежанието. Етичният принцип за поверителност е заложен и в
актовете на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) –
Становище 3 (2001), Магна харта на съдиите (2010), Становище 16 (2013)
и други. С оглед принципа за конфиденциалност, възниква въпрос дали
съдията може да разреши достъп до адвокат, който не представлява
11
страна по дело и не е страна по дело. Как защитата на личните данни
следва да се отчита при гарантиране правото на справедлив съдебен
процес и достъпа до дела. Следва ли адвокатът да докаже наличието на
интерес за достъп до конкретно дело, за да се изпълни изискването за
легитимност на преследваната цел (достъп до дело) и пропорционалност
на защитата на личните данни. Проблемите на съдебната етика са
представени в https://judicialethicsplatform.nij.bg/
39. Същевременно, организацията на работата на съда се определя с
разпореждане на съдебния администратор (чл.5, ал.1, т.1 ПАС). Съгласно
разпореждане № 8/24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС,
„копие на приложените по дело книжа се предоставят на адвокат, който
не е пълномощник по делото, след изрична молба и разпореждане на
съдията-докладчик. Предоставяне на достъп до делото се дава само на
адвокат пълномощник по него (не се дава за преглед на адвокат без
пълномощно от страна по него)“.
40. Съдът е администратор на лични данни и като такъв е задължен да
осигури принципите и условията за допустимост на обработването им.
Ето защо следва да се ограничи приложеното поле на чл.77, ал.3 ПАС и
чл.31 ЗА, които регламентират достъп до неограничени по вид и обем
лични данни на адвокати, които не представляват страни по конкретното
дело. Такава абстрактна възможност (за достъп до дело) не е предвидена
в ОРЗЛД. Ето защо с разпореждане на съдебния администратор на СРС
от 24.04.2024 г. достъп до дело на адвокат, който не представлява
страната, не се предоставя. Разпореждането е създадено с оглед защита на
личните данни.
41. Двама адвокати са оспорили пред съд разпореждането на съдебния
администратор на СРС за ограничаване на достъпа до дела на адвокати,
които не представляват страните по делата. Адвокатите искат да се върне
старият режим на прилагане на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА. Искат да
имат свободен достъп до всяко дело, независимо дали представляват
страна по него или не. Образувано е дело пред Административен съд
София – град (АССГ) № 4830/2024 г. Делото е все още висящо. Предмет
на делото е дали разпореждането на съдебния администратор на СРС е
законосъобразно. В мотивите на акт за насрочване на делото, АССГ е
приел, че разпореждането на съдебния администратор не е влязло в сила,
12
поради обжалването му. Ето защо АССГ приема, че докато тече процесът
на оспорване на акта на съдебния администратор, адвокатите имат
достъп до дела по реда на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА, т.е. неограничено
за всички дела, независимо дали представляват страните.
42. По настоящото дело, адвокат на лице, което не е страна по делото, е
подало молба за достъп до това дело. Адвокатът обосновава правен
интерес за достъп, тъй като иска да се запознае с информация, която е
относима по друго висящо дело. Настоящият съд следва да се произнесе
дали да даде достъп до дело за четене на лице, което не е страна или
адвокат по настоящото дело.
43. При това положение за съда възниква съмнение дали разпоредбите на
чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА преследват легитимни цели за достъп до
правосъдие и справедлив съдебен процес, както и дали са
пропорционални на принципа за защита на личните данни.
44. Разпореждането на съдебния администратор е да създаде организация за
работа в съда и достъп до дела и разпорежданията следва да се спазват от
състава на съда.
45. За настоящия съдебен състав възниква проблем и при тълкуване на чл.47
ХОПЕС с оглед указанията на АССГ. АССГ установява, че
разпореждането на съдебния администратор не е влязло в сила, тъй като
е в процес на обжалване. Следователно настоящият съдебен състав
следва да предостави достъп на всеки един адвокат до всяко дело,
независимо дали е представител. Трябва да се прилага чл.77, ал.3 ПАС и
чл.31 ЗА. Но настоящият съдебен състав приема, че тези разпоредби не
са пропорционални на ОРЗЛД и чл.7-8 ХОПЕС и счита, че не следва да
предостави свободен достъп до дело, изобщо. Настоящият съдебен състав
счита, че адвокатът следва да докаже правен интерес за достъп до
конкретно дело, подобно на чл.77, ал.2 ПАС. За съда не е ясно дали може
да откаже да приложи чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА, с оглед указанията на
АССГ (съд, разглеждащ законосъобразността на административен акт),
ако счита, че тези разпоредби противоречат на общностното право и е
отправено преюдициално запитване. Може ли съдът да откаже да
изпълни указания на друг съд и закона, ако установи, че същите
противоречат на Правото на ЕС.
46. Съгласно чл.307, ал.3, т.3 Закон за съдебната власт ЗСВ) нарушение на
13
принципите в Кодекса за етично поведение на българските съдии е
основание за образуване на дисциплинарно производство.
47. За съда не е ясно дали предоставянето на информация по чуждо дело на
лице, което не е страна или адвокат, представлява нарушение на защита
на личните данни. Това е важно, тъй като тази информация е събрана по
делото и като съдебен орган съдът следва да спазва етичния принцип за
конфиденциалност. Когато съдът разрешава достъп до конкретно дело на
адвокат, който не представлява страна по това дело, съдът де факто
разпространява информация, която е събрана с оглед неговите функции и
я прави достояние на трети лица. Много често по делото има деликатна
информация и не следва всяко лице да има достъп до него (например в
производството по осиновяване или брачните дела).
48. Нещо повече, съгласно чл.77, ал.4 ПАС, всяко лице, което не е страна по
дело, има достъп до чуждо дело, след мотивирано искане и разпореждане
на съдия. Но за адвокатите това ограничение не важи, съгласно чл.77,
ал.3 ПАС. Същите получават достъп до информация само въз основа на
качеството си на адвокати. Така адвокатите получават привилегирован
достъп до дело, само въз основа на тяхната професионална категория.
Същите се третират по-благоприятно от лицата, които не са страни по
дело (чл.77, ал.4 ПАС). За последните възниква доказване на правен
интерес за достъп до дело, а за адвокатите - не. В тази хипотеза, всако
лице, което не е страна по дело, може да възложи на адвокат да се
запознае с чуждо дело, като по този начин ще се заобиколи доказването
на правен интерес по чл.77, ал.3 ПАС. Лицето, което не е страна по дело,
ще се сдобие с информация от категориите на личните данни, без да
доказва правен интерес. Настоящият състав приема, че възниква
съмнение за заобикаляне на закона.
49. Националният съд не може да откаже да приложи национална правна
разпоредба, каквато е разгражданата в случая – чл.77, ал.3 ПАС и чл.31
ЗА. Съдът може да откаже да приложи разпоредбата, само ако установи
противоречие с Правото на ЕС (ПЕС). Затова единственият възможност
процесуален инструмент за установяване на евентуално противоречие на
цитираните разпоредби с ПЕС е института на преюдициалното запитване
по чл.267 ДФЕС.
50. В този смисъл, при обективно прилагане на закона, съгласно чл.77, ал.3
14
ПАС и чл.31 ЗА, съдът ще наруши принципа за конфиденциалност
(ценност 4 Благоприличие от Бангаролските принципи, точка 4.10 –
професионална тайна). Ето защо съдът иска да установи дали е налице
непропорционалност на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА спрямо принципът за
професионална тайна. При наличие на непропорционалност
(националните разпоредби не съответстват с ПЕС) ще се стигне до
нарушение на етичен принцип, тъй като магистратът е длъжен да
предоставя достъп до дело на всички адвокати. Това е основание за
дисциплинарно производство срещу магистрата, което нарушава
неговата независимост.
51. Затова запитването цели и да гарантира Върховенството на закона и
независимостта на съдебната власт. Със запитването съдът иска да
установи какви са гаранциите на своята независимост при предоставяне
на достъп до дела на адвокати, които не се представители на страните по
делото. Обективното изпълнение на националния закон, който не е
съответен на ОРЗЛД, е нарушение на етичен принцип, което е основание
за дисциплинарна отговорност на магистрата. Това ще накърни
независимостта на съда.
52. До настоящия момент голяма част от съдиите са прилагали чл.77, ал.3
ПАС, поради което всеки един от магистратите ще бъде уязвим, ако не се
установи непропорционалност на цитираната разпоредба със защита на
личните данни, респективно с принципа за конфиденциалност.
53. Съществуват много етични принципи и правила за поведение на съдиите,
които са регламентирани в различни етични наръчници от национално,
наднационално и международно ниво. Част от тях са Бангалорските
принципи (Служб на ООН по наркотици и престъпност), Становищата на
консултативния съвет на европейските съдии (ниво Съвет на Европа),
Препоръките на Европейската комисия за ефективност на правосъдието
(CEPEJ), Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕNCJ) и много
други. Всички те дефинират, че съдиите трябва да съблюдават
конфиденциалност и да пазят професионална тайна. По този начин като
етичен принцип се създава конфиденциалността. Повечето от държавите
членки на ЕС са въвели този принцип в своите етични кодекси, етични
препоръки, насоки, наръчници. Всички съдии от ЕС прилагат едни и
същи принципи в своята работа, съблюдават един и същ закон, споделят
15
общи европейски ценности (принцип за взаимно). Всички тези критерии
определят независимостта и безпристрастността на съда. Те от своя
страна са гарант за стриктното гарантиране Върховенство на закона. Но,
на ниво Европейски съюз, липсва единно кодифициране на единни
минимални етични стандарти за всички съдии от ЕС, които да гарантират
Върховенството на закона. Доколкото принципът за конфиденциалност е
всеобщ принцип за всеки европейски съдия, то това налага тълкуване на
чл.19, пар. 1 ДЕС вр. чл.47 ХОПЕС дали същите следва да се тълкуват в
смисъл, че всеки един съдия следва да спазва етичен принцип за
конфиденциалност и пазене на професионална тайна, получена при и по
повод осъществява от него дейност. За съда не е ясно дали този
принципът за независим и безпристрастен съд следва да се тълкува в
смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални
хармонизирани етични стандарти за поведение и в специалност –
защитата на данните и конфиденциалност.
54. Въпросът е от значение по делото, тъй като тълкуването на разпоредбите
ще изясни дали принципът за конфиденциалност е етичен и общо
приложим, което ще обуслови образуване на дисциплинарно
производство, съгласно чл. 307 ЗСВ, доколкото съдиите са длъжни да
предоставят достъп на адвокати, които не представляват страни по дело,
на основание чл.77, ал.3 ПАС. Националният съд иска да установи
гаранции за защита на своята независимост, с оглед вмененото
задължение от закона (чл.77, ал.3 ПАС) да предостави достъп на всеки
адвокат.
55. Налице е противоречие между достъп до адвокат до всяко дело (чл.77
ПАС и чл.31 ЗА) и изискванията на ОРЗЛД и чл.7-8 ХОПЕС. При
съотнасянето на интереса за защита на лични данни и на достъп до дело,
следва да се преценява дали създадените в българското законодателство
разпоредби (чл.77 ПАС и чл.31 ЗА) преследват легитимни цели – защита
на законови интереси чрез използването на услугите на професионален
адвокат (чл.47 ХОПЕС). Следва да се прецени дали разпоредбите от
българското законодателство за неограничен достъп до адвокати по
всички дела, е пропорционално на принципа за защита на лични данни
(ОРЗЛД и чл.7-8 ХОПЕС).
56. Ако разпоредбата на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА се приложи без да се
16
зачита ОРЗЛД, тогава за страните по конкретното дело ще възникне
правото на обезщетение по чл. 82 от ОРЗЛД. Материално отговорно
лице, което да дължи обезщетение ще бъде съда, в качеството му на
администратор на лични данни, както и лицето, което е получило данни.
Отделният съдия, не би трябвало да дължи обезщетение, поради
наличието на функционен имунитет. В този случай, съдът ще бъде
изправен пред задължението си да предостави достъп по реда на чл.77,
ал.3 ПАС и чл.31 ЗА на всеки адвокат, доколкото това съществува в
закона и не е установено неговото несъответствие с Правото на ЕС. От
друга страна, прилагайки националния закон, съдът дължи обезщетение,
тъй като е предоставил лични данни на трето лице в нарушение на
принципа за конфиденциалност.
57. С оглед гарантиране на Върховенство на закона, противоречието между
интересите на адвоката, неговия клиент, и принципа за защита на
личните данни, изисква тълкуване на понятието на справедлив съдебен
процес по смисъла на чл.47 ХОПЕС и независим съд по чл.19 ДЕС.
58. Отделно от това трябва да се защитават интересите на адвоката, за да се
запознае с делото, преди да поеме защитата. В този смисъл, за съда не е
ясно дали ОРЗЛД и чл.7-8 ХОПЕС регламентират задължение, лицето,
което не е страна по делото или представител, да доказва правен интерес
за достъп до това дело. Достъп до дела за лица, които не са част от
делото, следва ли да се осъществява общо и абстрактно, както е в
разглежданата национална разпоредба, или във всеки един от случаите
лицето трябва да доказва правен интерес, който да се преценява от съда
съобразно фактите по конкретното дело.
59. За съда не е ясно дали трябва да се изиска съгласието на страните по
конкретно дело, за да се предоставяни на достъп до това дело на адвокат,
който не е представител по това дело (чл.6, пар.1, б. „а“ ОРЗЛД).
60. С оглед изложените съображения, произнасянето на настоящия съдебен
състав за достъпа на адв. Д. Б. до делото следва да се спре на основание
чл.631, ал.1 ГПК вр. чл. 267, пар. 1 ДФЕС до произнасяне на Съда на
Европейския съюз по посочените в диапозитивната част на
определението въпроси за тълкуването на това право.
61. Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
17
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални
въпроси, на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. чл.47 във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС и ОРЗЛД следва ли да се тълкува в
смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на страна по конкретно
дело, да има неограничен достъп до това дело, само на основание, че е
адвокат.
2. чл.47 ХОПЕС във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС и ОРЗЛД следва ли да се тълкува
в смисъл, че лице, което не е страна по конкретно дело или адвокат на страна
по това дело, трябва винаги да докаже наличието на правен интерес за достъп
до това конкретно дело.
3. чл.47 ХОПЕС във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС и чл.6, пар. 1, б. „а“ от ОРЗДЛ
следва ли да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички
страни по делото за предоставянето на достъп до това дела на лице, което не е
страна или адвокати по това дело.
4. чл.47 ХОПЕС и чл.19 ДЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че е
допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат,
който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или
адвокат по това дело:
a) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
b) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
5. чл.47 ХОПЕС и чл.19 ДЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че
национален съд може да откаже да изпълни указания на друг национален съд,
който друг съд разглежда законосъобразността на административен акт,
уреждащ администрирането на дела в първия съд, в случай, че първият
национален съд има съмнения, че национална правна уредба противоречи на
общностното право, а оспореният административният акт съответства на
правото на съюза.
6. чл.19, пар. ДЕС вр. чл.47 ХОПЕС, изискването за независим и
безпристрастен съд, следва ли да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС
следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за
поведение и в частност принципът за защитата на данните –
конфиденциалност и професионална тайна.
18
2. СПИРА производството по гражданско дело № 20241110118633 по
описа за 2024 година на Софийския районен съд в частта за
произнасянето за достъпа до делото на адв. Д. Б., до постановяване на
отговор на въпросите по-горе или прекратяване на производството от
Съда на Европейския съюз, на основание чл.631 ГПК.
3. ПРЕПИС от определението да се изпрати на Съда на Европейския
съюз.
4. ПРЕПИС от определението да се връчи на адв. Д. Б., на Върховен
касационен съд по електронната поща за сведение, на отдел „Право на
ЕС и процесуално представителство пред съда на ЕС“ към Министерство
на външните работи, по адм. дело № 4830/2024 по описа на АССГ и на
председателя на АССГ и СРС.
5. ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта
СЕС.
6. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19