№ 472
гр. Варна, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500315 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7464/17.11.2023г. от С. Р. К.,
ЕГН **********, срещу решение № 164/20.10.2023г., постановено по гр. д. №
1549/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, В ЧАСТТА, с която съдът
ОТХВЪРЛЯ иска й за осъждане на О. Т., р. на ***г., да заплаща в полза на
детето И. О. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
С. Р. К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на горницата над
117,60 евро /230лева/, до претендираните 600 евро /1173,50 лева/, ведно
със законната лихва за всяка една просрочена вноска, считано от датата на
влизане в сила на решението на съда, до настъпване на законните основания
за изменение или прекратяване на същата, както и с която съдът ОТХВЪРЛЯ
иска й за осъждане на О. Т., р. на ***г., да заплати в полза на детето И. О. Т.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. К. с ЕГН
**********, сумата над 1411,16 евро /2760 лева/ до претендираните 7200
евро /14081,97 лева/, издръжка за период една година назад, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска върху издръжката за периода
една година назад от датата на предявяване на иска.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът
неправилно е приел, че ответникът е инвалид и получава минимална пенсия
за инвалидност, доколкото не са налице доказателства за тези факти. Сочи се
още, че дори и да се приеме, че размерът на получаваните от ответника
доходи са в размер на минималната работна заплата в Кралство Б., то същият
доход следва да бъде приет за база, от която да се определи минимална
издръжка за детето в размер на ¼ от посочения доход. Възразява се срещу
размера на издръжката от 230лв., който след 01.01.2024г. се явява под
минимума от 233,25лв.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
посочените части и да постанови друго, с което да уважи исковете за
издръжка изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата О. Т., в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че детето живее
в България, поради което не следва да му се определя издръжка съгласно
стандарта на живот в Б.. Сочи се, че приложимото право е българското,
поради което следва да бъде опредЕ. издръжка в размер на ¼ от минималната
работна заплата за Р България.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.
При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд
констатира следното:
Първоинстанционният съд, наред с исковете по чл. 127 ал. 2 от СК за
предоставяне на родителските права, определяне на местоживеенето и
режима на личен контакт с детето И. О. Т., ЕГН ********** /решението, по
които не е обжалвано/, е бил сезиран и с искове, предявени от С. Р. К. против
О. Т. с искане за осъждане на О. Т. да заплаща месечна издръжка в размер на
600 евро в полза на детето И. О. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. Р. К., с падеж десето число на месеца, считано от
датата на влизане в сила на решението на съда, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минало време в размер на
3000 евро /по 250 евро месечно за период от 12 месеца/ за период една година
назад от датата на влизане на решението на съда в сила.
2
С решение № 164/20.10.2023г., постановено по гр. д. № 1549/2021 г. по
описа на Районен съд – Девня, съдът ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. К. за осъждане
на О. Т., р. на ***г., да заплаща в полза на детето И. О. Т., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С. Р. К. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на горницата над 117,60 евро /230лева/, до
претендираните 600 евро /1173,50 лева/, ведно със законната лихва за всяка
една просрочена вноска, считано от датата на влизане в сила на решението на
съда, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване
на същата, и ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. К. за осъждане на О. Т., р. на ***г., да
заплати в полза на детето И. О. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. Р. К. с ЕГН **********, сумата над 1411,16 евро
/2760 лева/ до претендираните 7200 евро /14081,97 лева/, издръжка за период
една година назад, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
върху издръжката за периода една година назад от датата на предявяване на
иска.
Видно от решение № 164/20.10.2023г., постановено по гр. д. №
1549/2021 г. по описа на Районен съд – Девня, първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за издръжка за „минало време“ в размера над 1411,16 евро до
7200евро, а искът е бил предявен за сумата от 3000евро. Като се е произнесъл
за горницата над 3000 евро до 7200 евро в отхвърлителната част, съдът се е
произнесъл по непредявен иск.
Произнасянето по непредявен иск е основание за недопустимост на
решението, доколкото се нарушава диспозитивното начало в процеса. Тъй
като решението по делото е постановено извън предмета на спора, въведен от
ищеца, то същото следва да бъде обезсилено в тази му част. Съобразявайки
правомощията на въззивната инстанция по чл. 270 ал. 3 от ГПК, съдът
намира, че в конкретния случай произнасянето извън предмета на спора е
само по размер /за разликата от 3000евро до 7200евро/. В частта, в която ДРС
се е произнесъл свръх петитум, изначално липсва искова молба, инициираща
производство, следователно липсва и развито производство пред ДРС за
разликата от 3000евро до 7200евро. Не се касае нито за недопустимост на
цялото производство, нито е приета от въззивния съд различна правна
квалификация на иска. Следователно след обезсилване на решението в тази
му част, производството по делото не следва да бъде прекратявано, нито да
3
бъде връщано делото за ново разглеждане по предявен друг иск.
Като разгледа въззивната жалба в останалата й част и
първоинстанционното решение в частите, в които същото е валидно и
допустимо, въззивният съд прие следното от фактическа и правна
страна:
В исковата молба в частта по исковете за издръжка се поддържа, че
майката сама отглежда детето И. О. Т., като бащата, находящ се в Б., не
заплаща издръжка за същото.
В депозирания от ответника отговор на исковата молба в частта по
исковете за издръжка се твърди, че същият е инвалид /нетрудоспособен/ и
получава минимална пенсия при инвалидност в Б., като не разполага с
трудови и други нетрудови доходи.
Въпреки дадената възможност на ответника да ангажира доказателства
във връзка с твърденията си за нетрудоспособност и получаване на
минимална пенсия при инвалидност в Б. /становище от 11.07.2023г. от
процесуалния представител на ответника/, същият не е представил такива в
срок до о.с.з. от 26.09.2023г., когато е даден ход на делото по същество. Не се
твърдят процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд във
връзка със събиране на тези доказателства, не са ангажирани такива
доказателства и пред настоящата инстанция.
Със становище от 20.09.2023г. /преди първото по делото с.з./
ответникът навежда за първи път твърдения, че е в граждански брак от
10.01.2011г. с лицето С. Т., с която живее в Б. и която той издържа, тъй като е
безработна. Представени са и доказателства, че минималната работна заплата
в Кралство Б. е в размер на 1954,99 евро.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото са предявени два
иска с два отделни диспозитива, но и двата иска представляват искане за
заплащане на издръжка по чл. 143 от СК. Издръжка за минало време по
смисъла на чл. 149 във вр.с чл. 143 от СК представлява искане за заплащане
на издръжка за период от време от една година назад преди датата на
сезиране на съда. В конкретния случай искането на ищеца е било за
заплащане на издръжка за една година назад, но от влизане в сила на
решението. Доколкото са изтекли повече от две години от предявяване на
4
иска, то искането за заплащане на издръжка за „минало време“ е фактически
издръжка по чл. 143 от ГПК, която се дължи ежемесечно с конкретен месечен
падеж.
Настоящата въззивна инстанция съобрази обаче, че
първоинстанционният съд е разгледал всички факти и обстоятелства, които
представляват предпоставки за уважаване на иска по чл. 143 от СК, поради
което преквалификацията на иска от такъв с правно основание чл. 149 вр. с
чл. 143 от СК в иск с правно основание чл. 143 от СК, в конкретния случай не
води до недопустимост на производството и не изисква обезсилване на
решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане.
На основание чл. 143 ал.1 от СК всеки от родителите има безусловно
задължение да участва в издръжката на ненавършилите си пълнолетие деца,
като съобразно собственото си материално състояние, осигури условия на
живот, необходими за развитието на детето.
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи.
Съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./ е
признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите
на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В
чл. чл. 27 ал.2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите
лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията
задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на
неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални
потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.
Минималната издръжка на едно дете, съгласно чл. 142 ал.2 от СК, е
равна на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за
2024г. е размер на 933лв. Към настоящия момент минималната издръжка е
равна на 233.25лв. месечно, т.е повече от определения от
5
първоинстанционния съд размер на издръжка.
По делото липсват твърдения за наличие на извънредни нужди на
детето, поради което съдът намира, че неговите нужди са в рамките на
нормалните за възрастта на едно дванадесет /почти тринадесет/ годишно
момче разходи, които включват храна, облекло и обувки, средства за
транспорт и комуникация, учебни пособия и средства за културни
мероприятия, които съдът определя на 800лв. месечно.
При съобразяване на възможностите на бащата да дава издръжка, съдът
намира, че същият пребивава на територията на Кралство Б.. Не е представил
доказателства за твърдяната от него нетрудоспособност, поради което съдът
намира, че същият е трудоспособен, в трудоспособна възраст, поради което
няма пречка да реализира доходи от труда си. Не е представил и
доказателства за доходите си /получавана в Кралство Б. пенсия/, поради което
съдът, на основание чл. 161 от ГПК, намира, че същият има възможност да
реализира доходи в размер на минимум 1954,99 евро – размера на
минималната работна заплата в Кралство Б.. Съдът намира още, че е
преклудирана възможността на ответника да навежда нови твърдения след
подаване на отговора на исковата молба, които са могли да бъдат заявени с
отговора /сключения през 2011г. брак от ответника/. Преклузията в
конкретния случай е налице, тъй като не се отнася до факти в интерес на
детето. Отделно от това задълженията, които ответникът има към други лица
за издръжка /напр. към съпругата от новия брак/ са непротивопоставими на
задълженията му към своите ненавършили пълнолетие деца /в случая детето
И. О. Т./. Доколкото ненавършилите пълнолетие деца не могат сами да се
издържат /за разлика от пълнолетния съпруг на ответника/, то задължението
на родителя за издръжка на детето до навършване на пълнолетие на същото,
се явява абсолютно негово задължение.
Съдът намира, че доколкото ответникът не полага непосредствените
грижи за детето, а същите са поети изцяло от майката, както и като отчете
факта, че майката не работи и не реализира никакви доходи, ответникът
следва да поеме по-голямата част от необходимата на детето издръжка, а
именно сумата от 600лв. Ответникът разполага и с възможността от
предполагаем доход в размер на минимум 1954,99 евро да заплаща сумата от
306,78 евро за издръжката на детето И. О. Т..
6
Доколкото в исковата молба издръжката за „минало време“ за една
година назад, считано от влизане в сила на решението, е в заявен размер от
250 евро, то съдът намира, че за същия период е ограничен от заявената в
исковата молба претенция, като следва да присъди целия размер, а именно
сумата от 488.96лв. месечно. Същата обаче не е издръжка по смисъла на чл.
149 от СК, а такава по чл. 143 от СК, поради което се дължи с конкретен
падеж, а именно десето число на месеца, за който се отнася.
Следва да бъде отбелязано още, че настоящата издръжка се присъжда в
Република България от български съд, а официална парична единица в
България е българският лев /все още/. Поради това съдът намира, че
издръжката, присъждана от български съд в България, следва да бъде
присъдена в лева. Еврото все още не се явява официална парична единица за
Република България, поради което представлява валута, а липсва основание
конкретното вземане да бъде присъждано във валута.
С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че обжалваното
решение следва да бъде частично обезсилено, частично отменено и частично
потвърдено.
Не се претендират разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 164/20.10.2023г., постановено по гр. д. №
1549/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, В ЧАСТТА, с която съдът
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. К. с ЕГН ********** за осъждане на О. Т., р. на
***г., да заплати в полза на детето И. О. Т., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител С. Р. К. с ЕГН **********, издръжка за минало
време за горницата над 3000 евро до 7200 евро.
ОТМЕНЯ решение № 164/20.10.2023г., постановено по гр. д. №
1549/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, В ЧАСТТА, в която е
ОТХВЪРЛЕН иска на С. Р. К. с ЕГН ********** за осъждане на О. Т., р. на
***г., да заплаща в полза на детето И. О. Т., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител С. Р. К. с ЕГН **********, месечна издръжка в
7
размер на горницата над 230лева /117,60 евро/ до 600лв. /306,78 евро/, ведно
със законната лихва за всяка една просрочена вноска, считано от датата на
влизане в сила на решението на съда, до настъпване на законните основания
за изменение или прекратяване на същата, както и с която е ОТХВЪРЛЕН
иска на С. Р. К. с ЕГН ********** за осъждане на О. Т., р. на ***г., да
заплати в полза на детето И. О. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. Р. К. с ЕГН **********, сумата над 2760 лева
/1411,16 евро/ до 5867.52 лева /3000 евро/, издръжка за период една година
назад, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска върху
издръжката за периода една година назад от датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА О. Т., р. на ***г., да заплаща в полза на детето И. О. Т., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. К. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на още 370лв. /триста и седемдесет
лева/, представляваща горницата над присъдените от първоинстанционния
съд 230лв. до 600лв., считано от датата на влизане в сила на решението на
съда, с падеж десето число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, на основание чл. 143 ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА О. Т., р. на ***г., да заплаща в полза на детето И. О. Т., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С. Р. К. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на още 258,96лв., представляваща
горницата над присъдените от първоинстанционния съд 230лв. /2760:12/ до
488.96лв., считано една година назад от датата на влизане в сила на
решението на съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
с падеж десето число на месеца, на основание чл. 143 ал. 1 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/20.10.2023г., постановено по гр. д.
№ 1549/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9