Определение по дело №235/2016 на Районен съд - Поморие

П Р О Т О К О Л

гр. Поморие, 16.09.2016 г.

ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретаря Д.С., сложи за разглеждане гражданско дело № 235 по описа за 2016 година, докладвано от съдия Димитров.

На именното повикване в 09.45 часа се явиха:

Ищецът А.И.П. не се явява. За него се явява адв.Ш..

Ответницата И.И.А. не се явява. За нея се явява адв.М..

Явява се вещото лице Х.Д., изготвил допуснатата по делото съдебно-графологична експертиза.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв.Ш.: Да се даде ход на делото.

Адв.М.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕ самоличността на вещото лице

Х.Б.Д. – 61г., женен, неосъждан, без родствени връзки със страни по делото.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК. Обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение, което поддържам.

Адв.Ш.: Нямам въпроси към вещото лице.

На въпроси на адв. М. в.л. Д.: За изготвяне на заключението съм използвал посочения в него сравнителен материал, подробно описан на лист първи и втори от заключението. Пред мен лично лицето не е полагало експериментални образци на подписите. За изготвяне на заключението съм ползвал посочените документи от служба „Вписвания” и търговския регистър, наличните по делото писмени доказателства, както и предоставени оригинали на документи от адв. Ш.. В случая наличния сравнителен материал е достатъчен по количество и качество за изготвяне на заключението. Ако лицето е на разположение бих могъл да взема сравнителен материал, но в случая съм посочил, че наличния сравнителен материал е достатъчен по количество и качество за изготвяне на заключението. Не съм броил от колко подписа се състои сравнителния материал.

Адв. М.: Правя възражение по чл.200, ал.3 ГПК, като оспорвам заключението. На основание чл.201, предложение второ ГПК, правя искане за повторно заключение, тъй като е възможно вещото лице да ползва актуални сравнителни образци, представени лично от ответницата. Във връзка с достоверността на заключението и ползвания сравнителен материал, наистина два от подписите са нотариално заверени, но същите са от преди 4-5 години.

Адв. Ш.: Моля да оставите искане без уважение. Считам, че становището е обосновано, изготвено въз основа на подписи положени пред длъжностни лица. Моля да приемете заключението.

РЕПЛИКА Адв. М.: Само един от подписите е пред длъжностно лице.

СЪДЪТ по заключението

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което да се изплати възнаграждение в размер 300 лв., от внесения депозит.

СЪДЪТ по искането за повторна експертиза, намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, поради което искането за извършване на повторна експертиза е неоснователно, ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за изготвяне на повторна експертиза.

Адв. Ш.: Поддържам възражението си за неподаване на възражението от лицето посочено в него.

Адв. М.: Във връзка с оспорването допустимостта на иска и тъй като по допустимостта фактическите твърдения не са обвързани със срок, тъй като допустимостта се преценява по всяко време на производство, навеждам ново фактическо твърдение, а именно, че подписът на възражението по чл. 414 ГПК, подадено по заповедното производство е поставен от лице работещо в кантората ми или евентуално от мен. Този подпис не е на неизвестно лице и действията са потвърдени с представените по делото писмени доказателства, вкл. и с представените пълномощни. Ако насрещната страна оспорва въведеното от мен твърдение, че аз или лице от кантората ми, например Виктория Бодурова, е подписала възражението, моля да се назначи допълнителна съдебно-графологична експертиза, която да установи това наше твърдение. Отделно от това се ползваме от последния абзац от упълномощаването, с което се потвърждават всички до сега извършени действия.

Адв. Ш.: Считам възражението за неоснователно. В депозираното в заповедното производство възражение е посечено, че се подава лично от длъжника, а не чрез пълномощник.

СЪДЪТ по наведеното в днешното съдебно заседание възражение, че депозираното по ч.гр.д. № 38/2016г. по описа на ПРС възражение не е подписано от длъжника И. И. А., а от лице от кантората на адв. М. или лично от него и подаването на възражението е потвърдено от длъжника, включително с представеното по делото пълномощно и свързаното с това възражение искане и оспорване съдът намира следното.

В процесното възражение по образец се сочи, че същото е подадено от длъжника и ответник И. И. А. и във възражението е положен подпис за същата. Установява се от заключението на вещото лице, че подписът не  положен от посочения във възражението длъжник.

Съдът намира обстоятелството, че възражението не е подписано от лицето, посочено в него лице, за достатъчно за да обоснове извод за липса на възражение по смисъла на чл.414, ал.1 ГПК. Изложеното в днешното съдебно заседание твърдение, че друго лице е подписало възражението и действията на това лице са потвърдени от длъжника е неотносимо в случая, поради което и не следва да бъде взето предвид.

АДВ. Ш.: Представям списък с разноски. Не поддържам искането за присъждане на разноски по т.3 от списъка.

АДВ. М.: Оспорвам искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по т.4 от списъка, поради прекормерност на възнаграждението.

АДВ. Ш.: Представям на съда.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и направените възражения и като съобрази заключението на вещото лице, намира следното.

Съгласно чл.422, ал.1 ГПК и чл.415, ал.1 ГПК, предявяването на  иск за установяване на вземане, за което е и издадена и оспорена от длъжника с възражение заповед за изпълнение е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който за заявителя тече от получаване на указанията на съда за предявяването му. Спазването на посочения срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. От друга страна правото на иск е обусловено от депозирано от длъжника възражение срещу заповедта, подаването на което възражение също е ограничено със срок. Предвид обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено от ответника процесуално действие служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща наличието на възражение и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му. Тази преценка е самостоятелна и не е обвързана от преценката на съда в заповедното производство относно наличието на подадено в срок възражение от длъжника.

В случая от заключението на вещото лице по извършената съдебно - графологическа експертиза се установява, че подадено по ч.гр.дело № 38/2016 г., по описа на ПРС, писмено възражение по образец вх. № 1415/15.03.2016 г., от длъжника и ответник И.А. не е подписано от нея, от което следва, че не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК, подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

След като не е налице подадено в срок възражение, издадената по ч.гр.дело № 38/2016 г., заповед за незабавно изпълнение № 29/29.10.2015 г., е влязла в сила по отношение на този длъжник, респ. ответник и за заявителя не е налице правен интерес от установяване на вземането чрез предявяване на иск по чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, а предявеният такъв се явява недопустим.

Възраженията на ответника за потвърждение на  процесуалните действия - подаване на възражение, извършени без представителна власт е неоснователно, тъй като във възражението е посочено, че негов автор е длъжника, а не друго лице.

Предвид недопустимостта на предявения иск производството по делото следва да бъде прекратено, а в тежест на ответницата следва да се  възлажат направените от ищеца разноски по делото.

По разноски на ищеца-заявител в заповедното производство съдът не следва да се произнася. Заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила и тези разноски са присъдени с нея.

Направеното възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно и на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Предвид изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 235/2016 г. по описа на ПРС поради недопустимост на иска.

ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, да заплати на А.И.П., с адрес в ***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Т. Тодорова С. - Ш., разноски по делото в размер 800 лв.(осемстотин лева), от които 500 лв., държавна такса и 300 лв., депозит за вещо лице, както и разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в 7-дневен срок от днес.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00 часа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЕКРЕТАР: