№ 199
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр., ал. 1, т. 1 от НПК вр. Глава ХХІ
от НПК.
С определение от 03.04.2024 г., постановено по НЧД № 872/24 г. по описа на СГС,
НО, 23-ти състав, съдът е оставил без уважение молбата на осъдения В. И. К., с която е
поискано приложение на разпоредбата на чл. 27 от НК и групиране на наложените му
наказания по НОХД № 4014/2014 г. на СГС и по НОХД № 5783/2018 г. по описа на СГС.
Срещу това определение в законоустановения срок, е подадена жалба от осъденото
лице, с която се иска отмяна на атакуваното определение и прилагане на чл. 27 НК с
групиране на наложените на К. наказания по НОХД № 5509/2017 г. по описа на РС Бургас и
по НОХД № 5783/2018 г. по описа на СГС.
В разпоредително заседание на 25.04.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
осъдения, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура излага
становище, че жалбата на осъдения е неоснователна. Счита, че СГС правилно се е позовал
на ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС и липсва ново обстоятелство, което да не е било
известно на съдебните състави и което да налага ново произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1,
т. 1 НПК, вр. чл. 27, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК.
Служебният защитник на осъдения К. - адв. И. М., подържа жалбата и отправя искане
уважаване на молбата на осъденото лице.
Осъденият В. И. К. моли да бъдат присъединени наказанията по всички присъди, за
1
да може да поиска условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314
НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че са налице
основания за неговата отмяна и оставяне на молбата на К. без разглеждане, като
съображенията за това са следните:
Релевантни за предмета на настоящето производство са следните осъждания на К.:
1/ по НОХД № 4014/2014 г. по описа на СГС, с присъда влязла в сила на 12.10.2015
г., с която е осъден за извършено на 31.12.2013 г. престъпление по чл. 199, ал.2, т. 2, пр. 1,
вр. чл. 198, ал.1, пр.1, вр чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 20 години. Изпълнението на наказанието е започнало на 17.09.2014 г., като К. е бил
задържан на 06.02.2014 г.;
2/ по НОХД № 5509/2017 г. на Районен съд Бургас, с определение, с което е одобрено
споразумение, влязло в сила на 23.11.2017 г., с което е признат за виновен за извършено на
19.05.2017 г. престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, връзка т. 1, пр. 1 от НК и му е
определено наказание 10 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим;
3/ по НОХД № 5783/2018 г. по описа на СГС, с присъда влязла в сила на 06.03.2020
г., с която е осъден за извършено на 07.12.2013 г. престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2,
вр. ал. 1, предл. 2, вр. чл. 29, ал. 1, буква „б“ от НК на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 11 месеца. Със същата присъда и на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 на К. е
определено едно общо най-тежко наказание между наложените му по НОХД № 5783/2018г.
по описа на СГС и по НОХД № 4014/2014 г. по описа на СГС, а именно 20 години
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим.
С атакуваното определение градският съд е констатирал, че след произнасянето на
съда по НОХД № 5783/2018 г. по описа на СГС, влязла в сила на 06.03.2020 г. присъда, с
която е направено групиране на осъжданията на К. по НОХД № 5783/2018г. по описа на
СГС и по НОХД № 4014/2014 г. по описа на СГС до този момент, не са постановени нови
присъди, а осъждането по НОХД № 5509/2017 г. на Районен съд Бургас макар и невключено
в кумулационната група е било известно на съда извършил групирането. Същевременно и
въпреки тази констатация, съдът е разгледал молбата на осъдения по същество и я е оставил
без уважение.
Съгласно т. 2 от ТР № 3/16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС, ново произнасяне на съда с
присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за извършване на пълно и цялостно
групиране на наказанията е недопустимо, ако при предходното такова извършено по реда
на чл. 23-25 НК, с влязъл в сила съдебен акт, на съда са били известни всички осъждания на
лицето, макар и едно или няколко от тях да не са били обсъдени от съда и да не са били
включени в съвкупността. В посоченото ТР ВКС е приел, че дори и при предходно
групиране на наказанията съдът да се е поизнесъл неправилно, щом като не са настъпили
нови осъждания на молителя след тази дата, нова молба по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е
недопустима. Ако не е извършено пълно групиране на известните на съда наказания по реда
на чл. 23-27 от НК, то тогава това може да стане само по реда на възобновяването по чл. 422
НПК, съгласно ТР № 3/16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС, ако не са пропуснати сроковете за
това. В случая такова искане за възобновяване от осъдения не е било направено.
Произнасяйки се по същество по молбата на К., първоинстнционният съд е
пренебрегнал посоченото в т. 2 на ТР № 3/16.11.2009 г. на ОСНК на ВКС, доколкото след
постановяването на присъдата по НОХД № 5783/2018 г. по описа на СГС, която е влязла в
сила на 06.03.2020 г. и с която на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК съдът е
2
определил на К. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №
5783/2018г. по описа на СГС и по НОХД № 4014/2014 г. по описа на СГС, не са установени
нови осъждания на молителя, а осъждането по НОХД № 5509/2017 г. на Районен съд Бургас
е било известно на извършилия групирането съд. Макар да е допуснат пропуск и да не е
извършено пълно групиране на наложените на осъдения наказания, ново произнасяне по
този въпрос към настоящия момент е недопустимо. Ето защо настоящата инстанция приема,
че контролираният съд не е съобразил условие за допустимост на молбата за групиране на
наказанията по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Първият съдебен състав, съгласно
цитираното ТР, е следвало да остави молбата на К. без разглеждане, тъй като същата е
недопустима с оглед липсата на нови осъждания след 06.03.2020 г., когато е влязъл в сила
съдебният акт, с който вече е било извършено групиране (макар и непълно) по реда на чл.
25, вр. чл. 23 от НК.
По изложените съображения обжалваното определение на СГС се явява неправилно и
в посочения смисъл ще следва да се отмени, а молбата на К. да бъде оставена без
разглеждане поради съображенията, изложени по-горе.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието
на други основания, освен изложените, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 от НПК вр. чл. 337, ал. 1, т. 2
от НПК‚ Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 03.04.2024 г., постановено по НЧД № 872/24 г. по описа на
СГС, НО, 23-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на осъдения В. И. К., ЕГН **********, с
която е поискано приложение на разпоредбата на чл. 27 от НК и групиране на наложените
му наказания по НОХД № 4014/2014 г. на СГС, НОХД № 5509/2017 г. по описа на РС
Бургас и по НОХД № 5783/2018 г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на осъдения за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3