Номер 3210.09.2020 г.Град В.
Районен съд – В.32 състав
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Албена Славова
Секретар:Незает А. Исаева
Прокурор:Маргарита Владимирова Калоянова (РП-В.)
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Славова Частно наказателно дело №
20203110203554 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ВРП - редовно уведомени, изпращат представител прокурор Калоянова.
ОБВ. Х. Д. Г. , редовно призован чрез Началника на Ареста - В., води се от органите
на РЗ „Охрана“.
В залата се явява и адв. М.Т. от ВАК, назначена за служебен защитник на обвиняемия
в хода на ДП.
ОБВ. Г.: Желая да ме представлява адв. Т..
СЪДЪТ, като взе предвид, че обв. Х. Д. Г. е с взета мярка за неотклонение по
досъдебно производство № 868/2020 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР - В. и в
производството е задължително участието на защитник, на основание чл. 94 ал. 1 т. 6 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. М.Т. от ВАК за служебен защитник на обв. Х. Д. Г. .
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. Т.: Няма пречки, моля да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 65 от НПК.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на обвиняемия:
ОБВ. Х. Д. Г. - ЕГН **********, български гражданин, неженен, с основно
образование.
ОБВ. Г.: Поддържам молбата. Нямаме искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ ПРИОБЩАВА към материалите по делото материалите по ДП № 868/2020
г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР – В..
На осн. чл. 274 от НПК съдът разясни правата на страните, като искания в тази
насока не бяха направени.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което и
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за изменение на взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, депозирана от обв. Г. e неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение, тъй като не са налице предпоставки за изменението й. На първо
място, в настоящото производство се проверява най-вече законосъобразността на
наложената мярка, наличието на основания за налагането й и нови обстоятелства, които да
предпоставят изменението на същата. Считам, че такива не са настъпили. От вземането на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, постановена с определение на ВРС на 12
август по ЧНД № 3261 по описа на съда за 2020 г. до настоящия момент е изминал срок по-
малък от един месец. Не е надхвърлен разумния срок за мярката. Не са налице основания,
предвидени в чл. 63 ал. 4 от НПК, където е определен максималния срок на същата. От
образуването на самото наказателно производство до настоящия момент е изтекъл месец и
половина, в хода на което са проведени множество процесуално-следствени действия,
събрани са множество гласни и писмени доказателства, като към настоящия момент
предстои разпит на свидетели на лица, които са от близкия приятелския кръг на обв. Г. и
считам, че при изменение на мярката му за неотклонение му ще се създаде реална опасност
самият обвиняем да има реална възможност да попречи на разследването.
Към настоящия момент са събрани достатъчно гласни доказателства –обясненията на
другия обвиняем М. Г., свидетелски показания на А., Т. и К. и изготвената по делото
дактилоскопична експертна справка, видно от които може да се направи един доста
категоричен извод за участие на обвиняемия в престъпното деяние, за което му е предявено
обвинение.
При преценка на двете опасности, които законодателят предвижда за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считам, че трябва да се обърне
внимание най-вече на личността на конкретния обвиняем, в случая Х. Г.. Видно от
приложената по делото справка за съдимост на същия, обв. Г. е осъждан с 18 влезли в сила
присъди, като деянието за което му е възведено обвинение, което е предмет на настоящото
производство е извършено само няколко месеца след като същият е изтърпял ефективно
наказание „лишаване от свобода“ по последното му осъждане. Нещо повече, престъпното
деяние, за което му е възведено обвинение, във връзка с което му е наложена настоящата
мярка, чието изменение се иска е извършено в ден, в който обвиняемият е бил извикан да
дава обяснения във Второ РУП при ОД на МВР – В. и след като е бил освободен с другия
обвиняем - брат му М. Г., същия ден, непосредствено след напускане на сградата на Второ
районно, той извършва престъпното деяние – предмет на настоящото наказателно
3
производство.
Всичко изложено считам, че сочи наистина една реална хипотетична опасност
същият да извърши друго престъпление в случай, че му бъде изменена мярката му за
неотклонение в по-лека. Следва да се вземе предвид и факта, че същият има постоянен
адрес, но само като присъстващ такъв в системата АИС БДС на МВР, т.е. регистрираният
адрес в РУ – Г.О., същият присъства в документите на обвиняемия, но на практика от десет
години не пребивава на този адрес, видно от приложената по делото справка от
полицейските служители в РУ на МВР - Г.О. там живеят само роднини на обв. Г., с които
той не поддържа контакт. На практика той няма адрес, на който може да бъде призован и
намерен в случай, че е необходимо да бъде извършено действие по разследването с негово
участие, респ. при положение, че е търсен от органите на досъдебното производство.
Всичко гореизложено, считам, че сочи една така завишена лична обществена
опасност на дееца и на деянието, което е извършено, поради което моля да потвърдите
мярката за неотклонение.
АДВ. Т.: Моля при разглеждането на фактите и обстоятелствата по настоящото дело
да имате предвид няколко важни акцента, а именно: Предметът на настоящото дело е да се
установи доколко има изменение на фактическата обстановка, която обосновава налагането
на определението за мярка за неотклонение. Считаме, че въпреки, че предходното
производство беше на 12 август, всъщност самото задържане е от над един месец, което
представлява само по себе си изменение в обстоятелствата. Считаме, че самият престой на
Х. в ареста е достатъчен факт, който всъщност би могъл да доведе до личностни преоценки
на целия му живот и на всички действия, които извършва той ежедневно дали вътре в ареста
или извън, т.е. една преоценка на решенията и на живота, който има, като моля да се има
предвид, че в настоящото производство не се установява вина за извършено деяние или
самото извършване, както твърди прокуратурата – дата, час, съучастие, кога е извършено
престъплението, тъй като това ще се установи едва с влязла в сила присъда в последващо
производство, което в момента е все още текущо, т.е. налаганото от прокуратурата
разбиране вече за едва ли не категорично становище за вината на лицето, което извършва
деянието, за което всъщност той е обвиняем, считаме, че не е законосъобразно в настоящото
производство. Още повече, въпреки може би голямата съдимост, която може би е известна
на прокуратурата, не и на мен, всяко деяние се преценява само по себе си в отделно
производство, т.е. няма как да се налага обосновано предположение в настоящото
производство във връзка с предходни осъждания. Също така вторият обвиняем по
настоящото производство, доколкото разбрах, всъщност е бил с променена мярка за
неотклонение още предния месец, т.е. очертава се една невисока обществена опасност на
самите евентуални извършители по настоящото производство, по което сме в момента
страни. Също моля да имате предвид, че млад човек като Х. най-добре би могъл да премисли
цялостната си дейност и пак казвам всички решения, които е вземал в живота, в реалността
на живота, т.е. в неговата си среда, която няма как изначално да определим като такава,
4
която да го мотивира към престъпна дейност или някои други криминогенни фактори. В
тази връзка считам, че над един месец престой в ареста, в който само за лица, които са били
в ареста, са наясно за какво става дума - ограничаване всякакви възможности за личностно
развитие, е достатъчен факт Х. да премисли всичко, т.е. моля да вземете като основание
изтеклия период от време за такъв, който би дал възможност за квалификация като
изменение на обстоятелствата, което да мотивира един съдебен акт във връзка с промяна на
мярката за неотклонение. Това, което считаме, че е най-подходящо в този случай е мярка
„подписка“, но ако счетете, че такава не е възможна, въпреки, че доколкото разбирам от Х.,
в случай, че той не е в ареста, би могъл да започне работа веднага, тъй като има постоянен
трудов договор, което би било важна причина и възможност той да може да възстановява
всякакви суми, вкл. и до приключване на първото заседание по основното дело, тъй като все
пак би следвало да му се даде шанс като млад човек да се реализира в живота. Ако счетете,
че мярката „подписка“ не е подходяща, моля алтернативно при условията на евентуалност
да бъде наложена мярка „домашен арест“, като въпреки твърденията на прокуратурата, че
адресът му е само формален и там живеят някакви лица, с които той не поддържа връзка, все
пак това е едно твърдение, като считаме, че постоянния адрес на лицето е достатъчна
възможност прокуратурата там да осъществява процес на наблюдение и на законност на
осъществяване на всички възможности, които има по закон за да следи за правилното
протичане за спазването на мерките за неотклонение. Адресът, който е на Х., е този, посочен
по лична карта, който не е сменян, доколкото знам откакто се е родил вероятно. Така, че
считаме, че роднините, живущи на същия този адрес, биха имали сериозно влияние върху
него, макар и може би според прокуратурата те да не са осъществявали контакт през
годините, но все пак родствената връзка и възможността детето ти да се върне от всички
дейности, които е вършил и да се върне като нормален млад човек в реалността и да започне
един законосъобразен начин живот, е нещо, което не трябва да се пренебрегва дори и в
отношения на формално изглеждаща прекъсната родствена връзка. Молим за акта Ви в този
смисъл.
На осн. чл. 297, ал. 1 от НПК на обвиняемия се дава
ПОСЛЕДНА ДУМА
ОБВИНЯЕМИЯТ: Ако може да ми наложите по-лека мярка, тъй като да бъда по-
близо до близките си. Все пак живея само с приятелката ми.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
5
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
Обв. Х. Д. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на тежко
умишлено престъпление, а именно такова по чл. 196 ал. 1 т. 2 от НК с протоколно
определение на ВРС по ЧНД № 3261/2020 г. по отношение на лицето е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Съдът е съобразил, че въз основа на
доказателствения материал по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастността на обвиняемия към извършване на процесното деяние, като е формирал
извода, че въз основа на доказателствения материал може да се направи и извод за
наличието на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление и да се укрие. За
да формира посочения извод съдът е съобразил наличието на законовата презумция,
предвидена в чл. 63 ал.2 от НПК, доколкото деянието е осъществено от обвиняемия при
условията на опасен рецидив, което се обосновава от визираните в съдържанието на
справката за съдимост осъждания. Съобразен и факта за наличието на по-висока обществена
опасност на личността на обвиняемия, предвид наличието на многобройни осъждания, а
именно 18 влезли в сила присъди по отношение на Г., както и фактът, че последното деяние
е извършено преди изтичането на едногодишен период от последното изтърпяно ефективно
наказание „лишаване от свобода“.
Производството на основание чл. 65 от НПК не предвижда компетентността на съда
да преразглежда предходното произнасяне по отношение обосноваността на взетата мярка за
неотклонение, а единствено да прецени въз основа на нови обстоятелства, съотв. нови
доказателства дали са налице предпоставки за нова оценка на изводите, касаещи
обосноваността на мярката.
СЪДЪТ намира, че в настоящото производство не бяха наведени нови факти, съотв.
доказателства, формиращи различен извод от посочения в протоколното определение на
ВРС, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв.
Г.. Въз основа на гласните доказателства, протоколите за оглед на местопроизшествие,
експертното заключение по дактилоскопната експертиза, може да се направи обосновано
предположение, че именно обвиняемият е извършил деянието – предмет на разглеждане по
ДП. Същевременно налице е законова презумция за наличието на реална опасност същият да
извърши друго престъпление и да се укрие, доколкото деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, предвид многобройните осъждания на лицето, както предвид краткия
срок, изтекъл от последното изтърпяване на ефективно наказание до датата на извършване
на деянието.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент мярката за неотклонение не надхвърля
законовите и разумните срокове. Нещо повече, от датата за вземане на мярката за
неотклонение до датата на депозиране на настоящата молба от страна на обвиняемия, както
и провеждане на настоящото заседание не е изтекъл срок от един месец. Не са събрани
доказателства, обосноваващи различни изводи относно обществената опасност на личността
6
на обвиняемия, относно здравословно положение или семейно положение, налагащо
преразглеждане на изводите относно адекватната мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата е неоснователна и единствената
адекватна мярка за неотклонение по настоящото дело е именно „Задържане под стража“ по
отношение обвиняемия.
С оглед краткия срок от датата на вземане на мярката за неотклонение и депозиране
на настоящата молба, с оглед гарантиране процесуална икономия своевременно и
безпрепятствено осъществяване на процесуално-следствените действия по разследването и
възпрепятстване злоупотребата от страна на обвиняемия, съдът намира, че следва на
основание чл. 65 ал. 6 от НПК да определи срок от два месеца, в който е недопустимо ново
искане за изменение на мярката за неотклонение, освен ако не се касае за влошено
здравословно състояние на лицето.
Предвид гореизложеното и на основание чл.65, ал.4 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Д. Г. - ЕГН ********** - обвиняем по
ДП № 868/2020 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР – В. за изменение на
постановената спрямо него мярка за неотклонение от ”Задържане под стража” в по-лека
такава.
На осн. чл.65 ал .6 от НК ОПРЕДЕЛЯ срок от два месеца от влизане в сила на
настоящото определение, в рамките на които искане на обв. Х. Д. Г. или неговия защитник
за изменение на наложената мярка за неотклонение е недопустимо, освен ако искането се
основава на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - В. в тридневен срок от днес.
НАСРОЧВА въззивното производство при евентуално обжалване за 16.09.2020 г. от
13:00 ч., за която дата и час ВРП и защитника му са уведомени от днес.
7
ДА СЕ ПРИЗОВЕ обв. Х. Д. Г. от ОЗ „СА“ - гр. В..
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила, ведно с досъдебно
производство № 868/2020 г. по описа на Трето РУП при ОД на МВР – В. да се изпратят на
ВРП.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:51 часа.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
8