Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5 6 1
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.04.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шестнадесети януари две хиляди двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5718 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002445/20.08.2019г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „РАНДИ АВТОЕКСПРЕС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Константин Геров” № 34, ет.1, представлявано
от управителя Р.Г.А., е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на1500 /хиляда и петстотин/ лева на
основание чл. 416, ал.5 , вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение
на чл.4, ал.3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, БУЛСТАТ 831 545 394, със седалище гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3 ДА
ЗАПЛАТИ на „РАНДИ АВТОЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
16-002445/20.08.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив, с което на „РАНДИ АВТОЕКСПРЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Константин Геров” № 34, ет.1, представлявано от управителя Р.Г.А., е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на1500 /хиляда и
петстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5 , вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на
труда за нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят „РАНДИ АВТОЕКСПРЕС“ ЕООД в жалбата, в депозирани
до съда молби и в съдебно заседание чрез процесуалния представител навежда
подробни доводи за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно, издадено
при нарушения на материалния и процесуалния закони. При условията на
евентуалност моли за намаляване размера на наложената в минимален размер
санкция. Претендира направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“
ПЛОВДИВ /ДИТ-Пловдив/ се представлява от Началник отдел „АИПО“, която излага
становище за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото
потвърждаване. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита.
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 27.02.2019 г. между жалбоподателя „Ранди
Автоекспрес“ ЕООД, в качеството му на работодател и В.С.С., в качеството на
работник, бил сключен трудов договор № 67/27.02.2019
г. На същата дата /27.02.2019 г./
жалбоподателят изпратил уведомление до ТД на НАП – Пловдив за сключения трудов
договор с работника С.. Преди постъпването на работа на работника С., жалбоподателят „Ранди Автоекспрес“ ЕООД, в качеството му на
работодател, не връчил на хартиен носител на С. копие от уведомлението по чл.62,
ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП – Пловдив.
На 04.03.2019 г. било сключено допълнително
споразумение между „Ранди Автоекспрес“ ЕООД и работника В.С.С., по силата на което последният бил командирован
с място на работа във Ф..
На 28.05.2019 г. в гр. Пловдив св.К.И.Т., заемащ
длъжността “****“ в ДИТ-Пловдив, извършил проверка в офис на жалбоподателя
„Ранди Автоекспрес“ ЕООД, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Пловдив юг“ № 103а. При
проверката и въз основа на представените на 12.06.2019 г. в сградата на ДИТ
Пловдив документи и дадените обяснения, св. Т. установил, че жалбоподателят в
качеството му на работодател не бил връчил на работника В.С.С., ЕГН: **********
преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление,
удостоверено с подписа на работника срещу името му в справката на заверените
уведомления.
Въз основа на установеното св.Т. приел за извършено
от „Ранди Автоекспрес“ ЕООД нарушение на
чл.4, ал.3 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, за
което в присъствието на свидетели и представител на дружеството-жалбоподател,
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
16-002445/16.07.2019 г.
В законоустановения срок било депозирано писмено
възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 , вр.
с чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на
труда.
В хода на съдебното следствие, в качеството на
свидетел е разпитан актосъставителят К.И.Т.,
който в хода на процесната проверка установил, че В.С.С. имал сключен трудов
договор от 27.02.2019 г. и допълнително
споразумение към него от 04.03.2019 г. При представяне на документите от
санкционираното дружество, свидетелят констатирал, че уведомлението за
регистрация на трудовия договор в НАП не било представено на С. за подпис, за
което съставил АУАН. Това обстоятелство
било установено при проверка на счетоводната кантора, която обслужвала дружеството-жалбоподател.
Уточнява, че проверката била извършена на 28.05.2019 г., а на 12.06.2019 г. в
ДИТ Пловдив били представени документите. Допълва, че подпис трябва да има
срещу името на В.С.С.. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като последователни, обективни и подкрепящи целият
доказателствен материал по делото.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства съдът намира за установено по безспорен и категоричен начин бездействие
от страна на жалбоподателят, който в качеството на работодател, не е предоставил
на работника В.С.С., ЕГН:********** преди постъпването му на работа на копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Санкционираното дружество се явява
работодател по смисъла на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на КТ и е годен
субект на нарушението. От обективна страна се установи, че жалбоподателят е
сключил трудов договор с работника С. на дата 27.02.2019 г., както и че на тази
дата е било изпратено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ до ТД на НАП – Пловдив
за така сключения трудов договор. При тези факти за жалбоподателя, в качеството
му на работодател, е възникнало задължението преди да допусне работника С. до
работа да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от
ТД на НАП. Като не е сторил това, жалбоподателят „Ранди Автоекспрес“ ЕООД е
извършил административно нарушение, за което като юридическо лице носи обективна
/безвиновна/ отговорност.
Въпреки горното обаче настоящият съдебен състав
приема, че извършеното административно нарушение е квалифицирано неправилно, с
което е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът счита, че осъществено
нарушение се субсумира от състава на разпоредбата на чл.63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ,
доколкото същата урежда забраната за работодателя да допуска до работа
работника или служителя преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62,
ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Приетата от АНО за нарушена разпоредба на чл.
4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. изцяло преповтаря съдържанието на правилото за
поведение по чл.63, ал. 1 КТ, съгласно която разпоредба „работодателят е длъжен
да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите“. Видно от съдържанието на цитираната
разпоредба от Кодекса на труда, същата първично урежда задължението за
работодателя, което АНО е приел да не е било изпълнено от жалбоподателя „Ранди
Автоекспрес“ ЕООД. От своя страна Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието
и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ регламентира
данните, които се съдържат в уведомлението, и реда за неговото изпращане
съгласно чл. 62, ал. 5 от КТ, който е нормативното основание за издаването на
подзаконовия нормативен акт. Предвид на това съдът достига до извода, че с
приетата за нарушена от дружеството-жалбоподател разпоредбата, не се въвежда
нов състав на административно нарушение, т.е. не се въвеждат съставомерни
признаци, необхванати от състава на нарушението по чл. 63, ал. 1 КТ. От своя
страна втората част от съдържанието на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. регламентира начина, по който следва да бъде доказан фактът на
връчването от работодателя на работника или служителя на копието от завереното
уведомление. Следователно с посочената за нарушена разпоредба на чл. 4, ал. 3
от Наредбата, съобразно с правилото по чл. 7, ал. 2 Закона за нормативните
актове /ЗНА/, се урежда реда за прилагане на разпоредба на нормативен акт от
по-висока степен – в случая на чл. 63, ал. 1 КТ, като се въвеждат изисквания
към начина, по който се доказва изпълнението на задължението на работодателя.
Самото задължение за работодателя обаче остава регламентирано в по-високия по
ранг нормативен акт. В случая правилото по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от
29.12.2002 г. сочи начина, по който се доказва изпълнението на задължението за
връчване на работника или служителя на копие от завереното от ТД на НАП уведомление,
но не създава ново и различно по съдържанието си задължение за работодателя за
изпращане или връчване на уведомление. Предвид на това правилната квалификация
на извършеното административно нарушение, която АНО е следвало да даде е тази
по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, а не по идентичната по съдържание норма на
подзаконовия нормативен акт, като това не изключва възможността да изброи и
разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. при правната
квалификация на деянието, но най-малкото е следвало да направи връзка със
съответната разпоредба от КТ, първично регламентираща задължението на
работодателя, което е прието да не е било изпълнено.
Неправилно определената правна квалификация на
нарушението е довела до неправилно приложение и на относимата в случая
санкционна разпоредба. Нарушенията по чл. 63, ал. 1 и ал.2 КТ се санкционират
на основание чл. 414, ал. 3 КТ, а в разглеждания казус на
дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция на основание чл.
414, ал. 1 от КТ. В този смисъл АНО е приложил несъответстваща на извършеното
нарушение санкционна разпоредба. Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е
специална спрямо общата санкционна разпоредба по чл. 414, ал. 1 от КТ, тъй като
предвижда изрично санкциониране на извършените нарушения по чл. 63, ал. 1 и ал.
2 КТ и така изключва приложението на нормата по чл. 414, ал. 1 КТ. Именно
последната обаче е послужила като правно основание на АНО за налагането на
имуществената санкция на жалбоподателя, което е довело до неизпълнение на
императивно предвиден реквизит от съдържането на НП, съгласно чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН.
Погрешните правна квалификация на извършеното
нарушение и на приложимата санкционна разпоредба съставляват съществено
нарушение на процесуалните правила за осъществяване на
административнонаказателната отговорност и влекат незаконосъобразност на
наказателното постановление, което представлява основание за неговата отмяна.
На следващо място съдът намира за необходимо да
отбележи допуснат порок при описание на нарушението в обстоятелствената част на НП, изразяващ се в общо
и непълно описание на деянието. Посочено е от наказващият орган, че
жалбоподателят „не е връчил на работника С. преди постъпването му на работа
копие на хартиен носител от завереното уведомление, удостоверено с подписа на
работника срещу името му в справката за заверени уведомления.“ Никъде при
описанието на нарушението не е посочено какво уведомление се има предвид. Едва в
хода на съдебното следствие от показанията на актосъставителя се установява, че
се има предвид уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ. По този начин се е достигнало
до положение, при което жалбоподателят
само може да предполага каква е била действителната воля на
административнонаказващия орган. Ако деянието беше квалифицирано като нарушение
по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 КТ, такъв проблем не би възникнал, тъй като в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ се съдържа пряко препращане към чл. 62, ал. 3 КТ и ясно е посочено какво уведомление е длъжен работодателят да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа. При направената от АНО
правна квалификация по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. такъв
еднозначен извод не би могъл да се направи само от посочената разпоредба, което
отново показва, че е налице непълна правна квалификация на нарушението.
По тези съображения настоящият съдебен състав
приема, че макар по делото да е установено жалбоподателят да е осъществил административно
нарушение – такова по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ, то поради допуснатите
съществени процесуални нарушения жалбата се явява основателна, а атакуваното с
нея наказателно постановление трябва да бъде отменено.
Доколкото изходът на спора е в полза на
жалбоподателят и последният е поискал да му бъдат присъдени разноските по
заплащане на адвокатско възнаграждение, което е платено изцяло и в брой,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, то и съдът счита,
че принципалът на въззиваемата страна, доколкото той именно е юридическото лице
на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни средства съгласно
чл. 2 и чл. 3 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН на жалбоподателя сумата в размер на 500 лв., представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.