№ 150
гр. Русе, 29.11.**21 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Юлиян Стаменов
Милена Пейчева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
частен характер № ************** по описа за **21 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260061/17.05.**21 год., постановена по НЧХД №
1309/**21 год., от РРС-V-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. П. СТ. Д. от гр.
Русе, за ВИНОВНА в това, че на 27.02.**** г. в гр. Русе причинила лека
телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ. от гр. Русе, изразяваща се в болка и
страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание 130,
ал.2 и чл.78а от НК я освобождил от наказателна отговорност и й наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда я е ПРИЗНАЛ за НЕВИННА в това на
27.02.**** г. в гр. Русе да е причинила лека телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ.
от гр.Русе в съизвършителство с М. ИЛ. Д., поради което и на основание
чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.
Със същата присъда я е ПРИЗНАЛ за НЕВИННА в това на
27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с М. ИЛ. Д., да е отправила
закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, която
закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради
което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението в тази му
1
част.
НЕВИННА в това на 27.02.**** г. в гр. Русе да е казала нещо
унизително за честа и достойнството на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе- „помияр”,
поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по обвинението в
тази му част.
НЕВИННА в това на 16.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с
М. ИЛ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ.
ИВ. СТ. от гр. Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по
обвинението в тази му част.
НЕВИННА в това на 16.04.**** г. в гр. Русе да е казала нещо
унизително за честа и достойнството на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе- „помияр”,
поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението в тази
му част.
НЕВИННА в това на 17.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с
М. ИЛ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността и имота на
ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх
от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал
по обвинението в тази му част.
ПРИЗНАЛ е подс. М. ИЛ. Д., за НЕВИННА в това, в това, че на
27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с П. СТ. Д., да е причинила лека
телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, изразяваща се в болка и
страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304
от НПК я оправдал по обвинението в тази му част.
НЕВИННА в това на 27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с
П. СТ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ.
СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по
обвинението в тази му част.
НЕВИННА в това на 16.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с
П. СТ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ.
СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по
2
обвинението в тази му част.
НЕВИННА в това на 17.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с
П. СТ. Д., да е отправила закана с престъпление против личността и имота на
ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх
от осъществяването й, поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал
по обвинението в тази му част.
Жалбоподателката П. СТ. Д. от гр. Русе, чрез нейния договорен
защитник адв. М.П. от РАК недоволен от нея я обжалва в законния срок и
развивайки оплакване за нейната необоснованост в частта, с която
подсъдимата е осъдена по първото обвинение моли същата да бъде призната
за невинна и оправдана и по това първоначално обвинение.
Частният тъжител ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, лично и чрез неговия
повереник в лицето на адв. К.Д. от РАК в отговора си заемат становището, че
жалбата е неоснователна поради което настоява присъдата да бъде
потвърдена в тази й част.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото,
наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителните основания по чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК не е налице.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на
действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание
всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по
несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно съставомерността и доказаността на вмененото на подс. П.
СТ. Д. престъпление – причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.
130 ал.2 от НК. Въззивният съд счита, че в хода на делото не са допуснати
съществени процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в
чл. 13, чл. 14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК,
които да са довели до ограничаване процесуалните права на защита на
страните по събирането и анализа на относимите по делото доказателства,
както и относно твърдението на подсъдимата за неправилното анализиране на
3
доказателствата по делото, което да е довело до необоснованост на присъдата.
Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и
проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите
фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на
присъдата обосновани правни изводи.
Подсъдимата П. СТ. Д. е родена на 17.04.1949 г. в гр. Русе, българска
гражданка, със средно образование, вдовица, неосъждана, ЕГН**********.
Подсъдимата М. ИЛ. Д. е родена на 12.09.1976 г. в гр. Русе,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, осъждана,
ЕГН**********.
Подсъдимата П.Д. е майка на подсъдимата М.Д. и св. Д..
Подсъдимата М.Д. живее на семейни начала със св. Н.. Тъжителят е
племенник на подсъдимата П.Д. и първи братовчед на подсъдимата М.Д..
Двете страни притежават недвижим имот на ул. „В.", № ** в гр.
Русе, представляващо самостоятелни къщи, отделени с ограда. Отношенията
между подсъдимите и тъжителят се влошили по повод на вещен спор за
собственост в къщата, където живеели тъжителят и св. Б.. Постепенно се
развила ненавист между тях, израз на която били непрестанни конфликти.
Подсъдимите отдавали под наем имота си на дадения адрес, а
тъжителят и св. Б., с цел да им навредят по някакъв начин, постоянно
предизвиквали проверки от органите на МВР на наемателите. Същото се
случило и на 27.02.**** г., когато имота бил посетен от полицаи по повод на
сигнал на св. Б. за проверка на лице, обитаващо къщата на подсъдимите.
Около 19.00 часа подс. П.Д. видяла по видеонаблюдението на имота си
присъствието на полицаите там, взела договора за наем на наемателя си и
отишла до там. Повела разгорещен спор с Е.С. и Р. Б.. Това било забелязано
от подс. М.Д. пак по пътя на видеонаблюдението и тя веднага се насочила
към дадения имот с автомобил. Подсъдимите и двамата мъже взаимно се
обвинявали за несполуките в отношенията им конфликтът се задълбочил и
подс. П.Д. започнала да обижда св. Б., който пък направил запис с телефона
си на изявленията на подсъдимата, впоследствие станал обект на
техническата експертиза по делото. В яда си П.Д. взела лопата и започнала да
я размахва, като така нанесла удар с нея в гърба на тъжителя и му причинила
кръвонасядане, изразяващо се в разкъсване на малките кръвоносни съдове.
4
Веднага след това и двете страни посетили сградата на Първо РУП при ОД на
МВР- Русе, за да подадат оплаквания една от друга.
На 16.04.**** г. подс. М.Д. наела свидетелите И. и Б. да подменят
оградата между къщите на ул. „В.”, № ** в гр. Русе. Когато там се явили
подсъдимите, тъжителят и св. Б. се нахвърлили върху тях с обиди, недоволни
от премахването на оградата между тях. Свидетелят Б. се намесил и
конфликта приключил.
На 17.04.**** г. св. Н. и св. Д., баща на първия, заварявали врата
между имотите на подсъдимите и този на тъжителя по поръка на М.Д., която
също била там. Тъжителят не бил съгласен с това действие и започнал да
обижда подсъдимата, след което синът му го прибрал в дома му и така
приключила поредната разправия между тях.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел за установена основно от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно от обясненията на подс.
М.Д., справки за съдимост, заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, подписка, протокол за предупреждение,
както и от показанията на свидетелите.
При изграждането на тази фактическа обстановка съдът не дава вяра
на обясненията на подс. М.Д. и показанията на свидетелите К. Д. и П. Н.
относно заявената от тях липса на физическо посегателство на подс. П. Д. към
тъжителя. В тази част коментираните доказателствени средства се
опровергават категорично от показанията на свидетелите П.С. и С.А., които
са странични за отношенията между страните лица, наблюдавали пряко
случилото се на 27.02.**** г. Тези двама свидетели, макар и близки с
тъжителя, са най- незаинтересувани от изхода на делото, предвид участието
на другите свидетелите в роднински и приятелски връзки със страните в
процеса. С. и А. идентично пресъздават удара с лопата от подс. П.Д. в гърба
на тъжителя, който са възприели непосредствено. Обективна находка за този
удар се съдържа и в приетата по делото съдебномедицинска експертиза, която
дава заключение, че нанасянето на телесната повреда по гърба на Е.С.
съответства като време на процесната дата и със средство, заявено от
свидетелите. Това твърдение се подкрепя и от показанията на св. Б., който е
присъствал на нанасянето на телесната повреда и косвено от показанията на
5
св. К., пред когото страните са изложили тезите си по повод на извършвана
полицейска проверка от него. Показанията на свидетелите К. Д. и П. Н. се
опровергават и от обясненията на подс. М.Д., която заявява съвсем различен
начин на протичане на събитията от вечерта на 27.02.**** г. Свидетелят Н.
твърди, че той е закарал с автомобил подсъдимите да имота им на ул. „В.”, №
52 в гр.Русе, което безспорно е невярно, тъй като подс. М.Д. заявява, че първо
там е отишла майка й, след това тя открила местонахождението й по
предаваното от камерите за видеонаблюдение на имота, отишла на мястото и
там заварила другата подсъдима, тъжителя и св. Б.. Това противоречие
дискредитира показанията на св. Н., който явно в желанието си да помогне на
подсъдимите преиначава фактите. Същото се отнася и за показанията на св.
Д., който твърди, че е наблюдавал целия вербален .и физически конфликт
между подсъдимите, тъжителя и Б., но не се е притекъл веднага на помощ,
което съдът правилно е отчел като малко вероятно, тъй като според всички
доказателствени средства по делото спорът е продължил няколко минути,
през които, според него, тъжителя и Б. са упражнявали насилие на майка му и
сестра му.
Правилен е извода на първата инстанция, че св. К. - полицай,
извършил проверка по случая, заявява, че никой пред него не е споменал дори
за присъствието на свидетелите К. Д. и П. Н. на събитията от вечерта на
27.02.**** г., което хвърля сериозно съмнение върху достоверността на
изнесеното от тях, появило се като показания едва в хода на съдебното
следствие по делото, независимо от множеството предхождащи полицейски
проверки и преписки, свързани с тях. Косвено телесната повреда на тъжителя
и нанасянето й от подс. П.Д. се доказва и от заключението на техническата
експертиза по делото, чийто обект на изследване е магнитен носител,
съдържащ аудиозапис на случилото се на 27.02.**** г. между страните,
изготвен от Б., където подсъдимата казва „Дай една лопата да го шибна". Тук
следва да се отбележи, че няма абсолютно никакъв спор по делото и
съответно нужда от установяване на този факт чрез нарочна експертиза, че
гласовете от записа са на подсъдимите, тъжителя и Б., като страните
признават това.
При така установената фактическа обстановка, обоснована от
събраните в хода на делото доказателства, правилен е правния извод, че с
действията си подс. П.Д. е осъществила от обективна и субективна страна
6
състава и на престъплението по чл.130, ал.2 от НК. тъй като на 27.02.**** г. в
гр. Русе причинила лека телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ. от гр. Русе,
изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето.
Налице са всички елементи от обективна страна на състава на това
престъпление.
От обективна страна тя причинила кръвонасядане по гърба на
тъжителя, представляващо повърхностно разкъсване на малки кръвоносни
съдове.
Показанията на посочените свидетели взаимно се допълват, не
противоречат на останалите събрани по делото и кредитирани доказателства и
очертават една логична и житейски приемлива фактическа обстановка.
От субективна страна, подсъдимата е действала при пряк умисъл- тя
е съзнавала, че предвид силата и насочеността на удара в тялото на
пострадалия ще предизвика даденото увреждане и именно това целяла, като
отмъщение за действията по отношение на семейството й. Същата е искала
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, и пряко е
целяла причиняването конкретно на такова телесно увреждане и е желаела
настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел, а
именно да се саморазправи с пострадалия.
Причини за извършването на престъплението са незачитане на
здравето на пострадалия и липсата задръжки и намерение да спазва
установения в страната ред на разбирателство между гражданите.
Правилно решаващия съд не е кредитирал обясненията на
подсъдимата, които освен основно средство за защита са и начин за събиране
на доказателства по делото. Същите в по-голямата си част не съответстват на
установените чрез другите доказателствени средства факти по делото, без да е
налице противоречие помежду им. Фактите, изнесени в обяснението на
подсъдимата, че с действията си не е нанасяла и не му е причинила никакви
увреждания, в по-голямата си част не се потвърждават от събраните
доказателства.
Правилно от правна страна, при така установеното в хода на
съдебното производство и след подробен анализ относно достоверността на
приобщения доказателствен материал, съдът приел, че са изчерпани всички
7
процесуални средства за доказване на обвинението спрямо подсъдимата.
Обсъждайки събраните писмени и гласни доказателства, всяко едно отделно и
всички в тяхната съвкупност, съдът е преценил, че повдигнатото частно
обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин.
Въззивната инстанция изцяло споделя становището на решаващия
съд, който е приел, че въз основа на тези доказателствата налага
приложението на чл.78а от НК по отношение на подсъдимата, предвид
наличието на предпоставките на тази разпоредба за него и деянието - за
извършеното е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, тя не е осъждана за престъпление от общ характер, не
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава 8 от
НК и с деянието не са причинени имуществени вреди. Предвид изложеното
подсъдимата е била освободена от наказателна отговорност и й е наложил
административно наказание.
Съдът законосъобразно при индивидуализацията на последното
следва да бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства,
каквито са чистото й съдебно минало и ниския интензитет на увреждането на
пострадалия. Отегчаващо вината обстоятелство се явява съпровождащата
престъплението агресия към св. Б.. Представените индивидуализиращи
обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите такива, налагат на
подсъдимата да бъде наложено административно наказание глоба към
минимума на предвиденото, а именно в размер на 1000 лв.
Така наложеното му наказание ще изиграе своята превантивна и
възспираща рола и с него ще се постигнат предвидените в чл. 36 ал.1 от НК
цели на наказанието за индивидуална и генерална превенция.
Обоснован е извода на съда, че по делото не се събраха никакви
доказателства подс. М.Д. да е увредила по какъвто и да било начин здравето
на тъжителя. Няма никакви следи за това в назначената по делото експертиза,
където освен нараняването, предизвикано от подс. П.Д. по описания по- горе
начин, присъстват само стари увреждания. Поради изложено подс. П.Д.
следва да бъде призната за невинна и оправдана в това на 27.02.**** г. в гр.
Русе да е причинила лека телесна повреда на ЕМ. ИВ. СТ. от гр. Русе в
съизвършителство с М. ИЛ. Д..
Правилно съдът е приел, че подсъдимата П.Д. не е извършила и
престъпление по чл.144, ал.1 вр. чл.**, ал.2 от НК на 27.02.**** г. в гр. Русе, в
съизвършителство с М. ИЛ. Д.. Няма никакви доказателства да е отправила
закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе. Никое
доказателство по делото, включително и показанията на св. Б., приятел и
8
съсед на тъжителя, не съдържат такива закани, нито пък какъвто и да било
страх у тъжителя от някакво изявление на подсъдимата. Поради изложено
подс. П.Д. следва да бъде призната за невинна и оправдана в извършването на
това престъпление.
По делото не се събраха доказателства на 27.02.**** г. в гр. Русе
подс. П.Д. да е нарекла тъжителя „помияр" и така да го е обидила.
Присъствалите на конфликта на процесната дата подс. М.Д. и св. Б. не излагат
такива възприятия, като последният твърди, че подсъдимата е обиждала
единствено него и то с коренно различни изрази, главно на обидна основа.
Поради изложено подс. П.Д. е призната за невинна и оправдана в
извършването на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
Освен това липсват доказателства, които да обосноват извод, че на
16.04.**** год в гр. Русе, подс. П.Д., в съизвършителство с другата
подсъдима е отправила закана с престъпление против личността на ЕМ. ИВ.
СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й. Напротив, видно от показанията на свидетелите И. и Б.,
очевидци на конфликта от тази дата, агресия тогава са проявили единствено
тъжителя и св. Б.. Поради изложеното и на основание чл.304 от НПК тази
подсъдима е призната за невинна и оправдана в извършването на
престъплението по по чл.144, ал.1 вр. чл.**, ал.2 от НК.
Подсъдимата не е извършила и престъплението по чл.146, ал.1 от НК
на 16.04.**** г. в гр. Русе, когато не е казала нищо унизително за честа и
достойнството на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе. Видно от показанията на
свидетелите И. и Б., очевидци на конфликта от тази дата, агресия тогава са
проявили единствено тъжителя и св. Б., които са блъскали с ръце и обиждали
подсъдимите. Поради изложено подс. П.Д. е призната за невинна и оправдана
в извършването на това престъпление.
В хода на съдебното следствие по делото не се събраха
доказателства за това на 17.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с М. ИЛ.
Д., подс. П.Д. да е отправила закана с престъпление против личността и имота
на ЕМ. ИВ. СТ. от гр.Русе, която закана би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването й. Видно от показанията на свидетелите Н. и Д.,
които единствено, освен подсъдимите, имат възприятия по отношение на
събитията от тази дата, обиди и закани тогава е отправял само тъжителят,
9
който бил изключително подразнен от заваряване на врата между имота му и
този на подсъдимите. Всички доказателства по делото от друга страна
установяват, че преустановяването на ползването на тази врата по никакъв
начин не застрашава тъжителя, който е имал редица други подстъпи към
имота си. Поради изложеното и на основание чл.304 от НПК подсъдимата е
призната за невинна и оправдана в извършването на престъплението по по
чл.144, ал.1 вр. чл.**, ал.2 от НК.
Подсъдимата М.Д. не е причинила лека телесна повреда на Е.С. на
27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с П.Д.. По делото не събраха
абсолютно никакви доказателства подс. М.Д. да е увредила по какъвто и да
било начин здравето на тъжителя. Няма никакви следи за това и в
назначената по делото експертиза, където освен нараняването, предизвикано
от подс. П.Д. по описания по- горе начин, присъстват само стари увреждания.
Поради изложено подс. М.Д. е призната за невинна и оправдана в извършване
на престъплението по чл.130, ал.2 вр. ал.**, ал.2 от НК.
Подсъдимата М.Д. не е извършила и престъпление по чл.144, ал.1 вр.
чл.**, ал.2 от НК на 27.02.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с другата
подсъдима. Няма никакви доказателства да е отправила закана с
престъпление против личността на Е.С. от гр. Русе. Никое доказателство по
делото, включително и показанията на св. Б., приятел и съсед на тъжителя, не
съдържат такива закани, нито пък какъвто и да било страх у тъжителя от
някакво изявление на подсъдимата. Поради изложено подс. М.Д. е призната
за невинна и оправдана в извършването на това престъпление.
Липсват доказателства, които да обосноват извод, че на 16.04.**** г.
в гр. Русе, подс. М.Д., в съизвършителство с другата подс. П.Д. е отправила
закана с престъпление против личността на тъжителя, която закана би могла
да възбуди основателен страх от осъществяването й. Напротив, видно от
показанията на свидетелите И. и Б., очевидци на конфликта от тази дата,
агресия тогава са проявили единствено тъжителя и св. Б.. Поради изложеното
и на основание чл.304 от НПК подсъдимата е призната за невинна и
оправдана в извършването на престъплението по по чл.144, ал.1 вр. чл.**, ал.2
от НК.
В хода на съдебното следствие по. делото не се събраха
доказателства за това на 17.04.**** г. в гр. Русе, в съизвършителство с П.Д.,
10
подс. М.Д. да е отправила закана с престъпление против личността и имота на
С., която закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването
й. Видно от показанията на свидетелите Н. и Д., които единствено, освен
подсъдимите, имат възприятия по отношение на събитията от тази дата,
обиди и. закани тогава е отправял само тъжителят, който бил изключително
подразнен от заваряване на врата между имота му и този на подсъдимите.
Всички доказателства по делото от друга страна установяват, че
преустановяването на ползването на тази врата по никакъв начин не
застрашава тъжителя, който е имал редица други подстъпи към имота си.
Поради изложеното и на основание чл.304 от НПК подс. М.Д. е призната за
невинна и оправдава в извършването на престъплението по по чл.144, ал.1 вр.
чл.**, ал.2 от НК.
В жалбата си защитникът на подсъдимата навежда довода за
неправилност, конкретизирайки необоснованост на присъдата в частта, с
която е призната за виновна и осъдена по първото обвинение за нанасяне на
лека телесна повреда на пострадалия.
Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимата както в
жалбата си така и в съдебно заседание поставя на критичен анализ
възприетите от решаващия съд доказателства, които не кореспондирали с
действителните фактически положения. Основно се навежда довода за
необоснованост на присъдата в наказателната си част. Същият заема
становището, че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване
на показанията на пострадалия и разпитаните в съдебно заседание свидетели
и липсата на категоричност в показанията на същите. Окръжният съд не
възприема тази защитна позиция, тъй като обясненията които подс. Д., които
е дала в съдебно заседание пред първата инстанция не се покрепят от
събраните доказателства, както беше отбелязано по-горе, които подробно
бяха коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи
необоснованост на присъдата са неоснователни. Тези доводи също не следва
да бъдат уважени. Поради това в тези части присъдата е правилна и
законосъобразна, а цитираните оплаквания следва да бъдат оставени без
уважение и присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена изцяло.
При този изход на делото съдът намира, че искането за присъждане
11
на разноски от страна на пострадалия и неговия повереник е основателно и
селва подс. Д. следва да заплати на пострадалиясумата от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивните жалби на страните не са налице. При това положение намира
същите са без основание, поради което следва да бъдат оставени без
уважение. Предвид изложеното намира, че присъдата като правилна и
законосъобразна следва изцяло да бъде потвърдена.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260061/17.05.**21 год., постановена
по НЧХД № 1309/**21 год., от РРС-V-ти нак. състав.
ОСЪЖДА подс. П.Д. със снета по делото самоличност да заплати на
пострадалия Е.С. от гр. Русе сумата от 300 лв., представляващи направени от
него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12