Р Е Ш Е Н И
Е № 353
гр.Стара Загора, 20.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд в публичното заседание на десети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора ,
като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 223 по описа за 2020 год, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2
от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба по жалба от
„ЕОС 1“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 157, подадена чрез пълномощника адвокат А.К. против Ревизионен акт №
Р-16002419003054-091-001/ 28.11.2019г, издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 85/ 21.02.2020г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив,
с който на „ЕОС 1“ ООД допълнително е начислен ДДС за
м.декември 2018г в размер на 428.51лв с прилежащи лихви 37.85лв и допълнително
е начислен корпоративен данък за 2018г в размер на 14.02лв с прилежащи лихви
0.94лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на РА поради
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не са
установени предпоставки за провеждане на ревизионното производство по особения
ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. Твърди, че в производството не са събрани
доказателства за предаване на стоки, описани във фактурите, посочени в
Ревизионния акт от продавача на твърдения купувач. В условията на евентуалност
оспорва размера на установеното задължение за ДДС и определената данъчна
основа. По тези съображения моли обжалвания Ревизионен акт да бъде обявен за
нищожен или в условията на евентуалност да бъде отменен изцяло като
незаконосъобразен. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Ответникът - Директор на Дирекция
ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В представена
писмена защита поддържа, че констатациите на органите по приходите за
допълнително определените данъчни задължения по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК са правилни и законосъобразни, подкрепени и документирани с годни
доказателства. Твърди, че издадените на жалбоподателя 24бр фактури от
„Обединена млечна компания“ ЕАД не са намерили отражение в счетоводството на
ревизираното дружество, но удостоверяват реално доставени стоки с оглед
установения механизъм на извършване на доставките – множество на брой, на малък
интервал от време, извършване на място в обекта на клиента, плащане на място. С
оглед този механизъм и включване на фактурите в дневниците за продажби, справките-декларации по ЗДДС и
счетоводните регистри на доставчика счита, че стоките по фактурите са били
реализирани от жалбоподателя на вътрешния пазар, а реализираният приход е укрит. Позовава се на
решение на СЕС от 05.10.2016г по дело С-576/15 и моли да не се кредитира
заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза. Претендира в полза на
Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419003054-020-001 /
10.05.2019 на началник сектор при ТД на НАП М.Л./т.1, л.376/ е възложена
ревизия с ръководител Т.А.П. - Главен инспектор по приходите и Ц.С.Д. - Старши
инспектор по приходите на „ЕОС-1“ ООД гр.Стара Загора с обхват корпоративен
данък за периода от 01.01.2017 до
31.12.2018г и ДДС за периода от 29.06.2017г. до 31.03.2019г. Срокът на
ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта. Със Заповед за
изменение на заповед възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-16002419003054-020-002 /
19.08.2019г и № Р-16002419003054-020-003
/ 16.09.2019г на началник сектор при ТД на НАП М.Л., като е удължаван срокът на
ревизията като с последната е определен срок на завършването й до 18.10.2019г
/т.1, л.370-374/. Заповедите са издадени в електронен вид и подписани с
квалифициран електронен подпис на М.Л. в посоченото й длъжностно качество като
срокът за валидност на подписа е от до 05.11.2019г, установено при направена
справка в представения от ответника оптичен носител /т.1, л.377а/. Връчени са на
ревизираното лице по електронен път.
В хода на ревизията са изискани
за представяне документи и писмени
обяснения, извършени са насрещни проверки на основни доставчици на ревизираното
дружество, присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане
на предварителни обезпечителни мерки. На база събраните доказателства е прието,
че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. На ревизираното
лице е изпратено Уведомление №Р-16002419003054-113-001/25.09.2019г. по реда на
чл.122-124а от ДОПК /т.1, л.328/ и Уведомление
№Р-16002419003054-139-001/25.09.2019г по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /т.1, л.326/.
Въз основа на извършената ревизия
от определения със ЗВР ревизиращ екип Т.А.П. - Главен инспектор по приходите и Ц.С.Д.
- Старши инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16002419003054-092-001
/ 30.10.2019 г, с който по отношение на ревизираното лице „ЕОС 1” ООД
допълнително е установено задължение за ДДС за м.декември 2018г в размер на
428.51лв с прилежащи лихви 37.85лв и допълнително е начислен корпоративен данък
за 2018г в размер на 14.02лв с прилежащи лихви 0.94лв /т.1,
л.21-38/. РД е подписан електронно от Ц.С.
и Т.П. с валиден електронен подпис, видно от представените по делото разпечатки
/т.1, л. 398-401/.
Определянето на основата по ЗДДС
и ЗКПО е направено на основание чл.122 от ДОПК като е счетено, че са налице
данни за укрити приходи или доходи от неосчетоводени продажби по фактури на
млечни изделия с доставчик „Обединена Млечна промишленост "ЕАД с положени
подписи за получател на стоките във фактури №**********/24.09.2018г., №**********/26.09.2018г.,
№**********/28.09.2018г., №**********/10.10.2018г., №**********/12.10.2018г.,
№**********/17.10.2018г., №**********/19.10.2018г., №**********/22.10.2018г.,
№**********/24.10.2018г., **********/26.10.2018г., №**********/31.10.2018г.,
№**********/05.11.2018г., №**********/07.11.2018г., №**********/09.11.2018г.,
№**********/16.11.2018г., 35163010005/19.11.2018г., №**********/23.11.2018г.,
№**********/28.11.2018г., №**********/30.11.2018г., №**********/05.12.2018г.,
№**********/17.12.2018г., №**********/19.12.2018г., №**********/21.12.2018г.,
№**********/28.12.2018г. /т.1, л.210 и сл/.
Ревизиращият екип счита, че недвусмислено са налице данни
за извършени доставки на млечни продукти от „Обединена Млечна промишленост
"ЕАД, по които получател е жалбоподателят „ЕОС 1“ ООД, въпреки че стоките,
документирани с процесните фактури не са отразени в материалните счетоводни
сметки на ревизираното лице количествено и стойностно. Доставчикът безспорно е
в пълна ресурсна и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки:
налична е складова и търговска база за извършване на дейността. За ревизирания
период „Обединена Млечна промишленост "ЕАД разполага с товарни автомобили
за разносна търговия. За периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. дружеството има
подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени действащи трудови
договори. С оглед установения механизъм на доставките и при наличие на
обстоятелството, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби,
справките декларации и счетоводните регистри на доставчика (т.е. за получените
приходи от продажбите по фактурите за доставчиците възникват определени данъчни
задължения – по ЗДДС ,ЗКПО и други), при положение, че ревизираното дружество
не представя никакви счетоводни документи, е прието, че стоките по фактурите са
били реализирани на вътрешния пазар, полученият доход от тях е укрит, а
дължимите данъци – неотчетени като задължение към бюджета. Срещу РД е постъпило
възражение от жалбоподателя с доводи за недължимост на определените суми /л.19-20/.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16002419003054-091-001
/ 28.11.2019 г. /т.1, л.11-15/, издаден и подписан с квалифициран електронен
подпис от М.Л. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Т.П. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП
Пловдив като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото като разпечатка /т.1 399/. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на „ЕОС
1“ООД гр.Стара Загора е установено задължение за ДДС за м.декември 2018г в
размер на 428.51лв с прилежащи лихви 37.85лв при данъчна основа по чл.122 от ДОПК и допълнително е начислен корпоративен данък за 2018г в размер на 14.02лв
с прилежащи лихви 0.94лв. Прието е, че по цитираните в РД 24 бр фактури е
налице е продажба на стоки поради това, че посочената стока не е налична по
счетоводни и отчетни данни представени от ревизираното лице /има прехвърляне на
вещни права от ревизираното лице към трети лица/, в противен случай при
извършване на годишна инвентаризация ревизираното лице би установило излишъци
на стоки и би отчело добросъвестно същите, като по-този начин декларирания
финансов резултат за периода би бил различен от този, отчетен в Годишна данъчна
декларация по ЗКПО. За дата на продажбата е приета датата на прехвърляне на
собствеността върху стоката, тъй като за посочената стока не са представени
доказателства, че се води налична в счетоводните книги на дружеството към
31.12.2018 г.
РА е обжалван по административен
ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и на основание чл.155, ал.2 от ДОПК
е потвърден изцяло с Решение № 85/ 21.02.2020г. Обсъдени са всички оплаквания
на дружеството за издаване на РА в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Решаващият орган е потвърдил констатациите, че съобразно изясненият в
хода на ревизионното производство механизъм на доставките, може да се счете за
обоснован извода, че лицето неправомерно не е осчетоводило и съхранило
процесните фактури за покупка на стоки, респ. укрило е тяхното придобиване и
съответно реализацията им, от което е укрило и приходи. Посочено е, че ревизиращите
органи обективно, в условията на максимално пълно доказване са изложили своите
мотиви, с оглед на които са преминали към извършване на ревизия по реда на чл.
122 от ДОПК, като основанието по т. 2 от ал. 1, е доказано с допустими от ДОПК
доказателствени средства и обосновано е прието от органите по приходите за
доказано, че ревизираното лице е получило стоките по спорните фактури, в които
фигурира подпис на „получател“. В тази връзка е прието и последващото им
отчуждаване и евентуалното задължение за отчитане на приходи от тези продажби и
за дължим пряк и косвен данък.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни
подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР,
ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Допусната е и изпълнена съдебно-графологична
експертиза със задача да изследва дали авторството на подписа за получател
върху всяка фактура е на лицата Т.Д.Д.ЕГН **********, Р.Г.Ж. ЕГН **********и Г.К.Г. ЕГН **********
– служители на жалбоподателя през ревизирания период, В.И.К. ЕГН **********, З.Д.М.ЕГН
**********, Р.Н.Н.ЕГН ********** Р.Д.Д ЕГН **********, К.Ц.В. ЕГН **********, С.
П. С. ЕГН ********** – управители на дружеството-жалбоподател. Заключението, че
подписите не са на никое от тези лица, е прието от съда без оспорване от
страните.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-16002419003054-091-001/ 28.11.2019г, изцяло потвърден
с Решение № 85/ 21.02.2020г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.1, л.39 и сл./. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – М.Л., с оглед на заеманата
длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред
органите, посочени в т.2 от Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са М.Л. – възложител на ревизията и Т.П. – ръководител на
ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е
съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. Задълженото лице е уведомено и за
установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по
реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
С обжалвания РА №
Р-16002419003054-091-001/ 28.11.2019г основата за облагане с ДДС е определена
по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т.2, ал.1 от
същата разпоредба – укрити приходи. Предмет на процесните сделки са родово
определени вещи – млечни продукти, собствеността върху които, съгласно чл. 24
от Закона за задълженията и договорите се прехвърля едва в момента на
индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който
стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена.
Следователно подлежащият на доказване факт в настоящия случай е реалното
предаване на стоките. За това обстоятелство
ответникът се позовава на издадени 24бр подписани фактури с получател
дружеството-жалбоподател, които не са осчетоводени от последния, както и на
писмени обяснения на доставчика „Обединена млечна компания“ ЕАД. Предвид
откритата процедура по оспорване на фактурите по реда на чл.193 от ГПК чрез
заключението на съдебно-почерковата експертиза се установи, че не са надлежно
подписани от ревизираното лице чрез законен представител или негов оправомощен
служител.
По аргумент от чл. 124, ал.2 от ДОПК доказването
на конкретните доставки, което е в тежест на приходната администрация, следва
да е главно, пълно и първоначално, обосновано или с преки или със съвкупност от
множество косвени доказателства с непротиворечиво и еднозначно съдържание, каквито
липсват по делото. При установен в хода на ревизията механизъм на
доставките, който следва да се причисли към т. нар разносна търговия, липсата
на подписи върху фактурите за получател, не установява реалност на доставките.
В писмените обяснения на доставчика, дадени в хода на ревизията, изрично е
посочено, че доставките са осъществявани с транспорт на доставчика от негови
служители-шофьори като не са съставяни договори и приемателно-предавателни
протоколи, а само фактури и е издаван касов бон от мобилно фискално устройство
за плащане в брой. Сумите от всички заредени магазини за деня се внасят в каса,
съгласно разпечатан документ от фискалното устройство. Фактическите констатации на РА се
основават главно на писмените обяснения на доставчика и на откъслечни
извлечения от счетоводната му система, което прави посочените констатации
неубедителни и необосновани. В делото не се съдържат други
писмени доказателства – двустранно подписани документи, или такива, съдържащи
подпис само на получателя, които по безспорен начин да установяват предаването
на процесните стоки, или на някои от тях. Само по себе си издаването на
фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде
разглеждано като реализирани сделки по доставки на стоки, които впоследствие са
продадени /без яснота на кого/, като по този начин се формира данъчна основа,
подлежаща на облагане с косвен и с пряк данък.
Липсата на реквизита подпис за получател на
фактурираните стоки от доставчика „Обединена млечна компания“ ЕАД е само един от показателите, че не е доказана реалността
на доставките на стоки. Действително, нито Директивата за ДДС /Директива 2006/112/ЕО на Съвета
относно общата система на данъка върху добавената стойност/, нито ЗДДС, нито
ЗСч изискват полагане на подписи под данъчните документи. Такава неподписана
фактура обаче води единствено до прекия извод за дължимост на ДДС от издателя и
поради начисляването му – арг. от чл. 203 от Директивата. Подписването на
фактурата за получател от ревизираното лице е от значение не с оглед
реквизитите на фактурите, а като удостоверяване, изходящо от получателя, за
приемането на стоката, защото липсата на подписи лишава от убедителност
фактическия извод, че стоката е предадена и получена от ревизираното лице.
Фактът, че фактурите са
отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС от доставчика на ревизираното
лице няма приоритетно значение за извод за реалност на доставките. Разплащането
на фактурите също не е факт, който еднозначно доказва получаване на конкретните
стоки /Решение
8823/2018 г., ВАС, Първо отд/. Освен
това в конкретния
случай не е проверено счетоводството на доставчика за безсъмнено удостоверяване
на този факт. Твърдението на „Обединена млечна
компания“ ЕАД за извършено плащане не е подкрепено с приложени контролни ленти
от ЕКАФП, извлечения от дневен или месечен финансов отчет при обвръзка с
издадените фактури. При непроверени данни относно разплащане по спорните
фактури и липса на документация за осъществен от доставчика транспорт /пътни
листи/, изводите на приходните органи са разколебани и частично опровергани. Разплащането също не достатъчно доказателство за получаване на стоките. Осчетоводяването
на издадените фактури при доставчика не потвърждава извода на приходните органи
за платени стоки по доставките от получателя, тъй като би удостоверило само
факта на извършено плащане в брой, но не и от кого е извършено плащането.
Следва да се има предвид и оспорването от страна на жалбоподателя на получаването
на стоките, както и че в неговото
счетоводство не са установени при ревизията данни за извършване на плащане по
спорните фактури. Наличието на ресурсен капацитет при доставчика не е достатъчно доказателство
за действителност на доставките при липса на документи за извършван от посочените от него лица превоз на отразените
във фактурите дати. Ответникът не
заяви доказателствени искания за разпит на конкретни лица, трудово обвързани с
доставчика, за които е заявено, че са предавали, респективно превозвали стока
до обекта на ревизираното лице. Следователно, писмената информация от доставчика не е с убедително
доказателствено въздействие по отношение получаването на стоките от
жалбоподателя.
Този извод не е в противоречие с Решение от
05.10.2016г по дело С-576/ 15г на СЕС, според което Директивата за ДДС допуска
национална правна уредба като тази по чл.122 от ДОПК, по силата на която,
когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му
доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството
му, приходната администрация да презюмира последваща продажба на тези стоки на
трети лица и да определи данъчната основа на база фактите, които са й известни
н в съответствие с правила, които не са предвидени в директивата. Ключов момент за прилагане на това разрешение
е стоките да са реално получени, а в случая този главен релевантен факт не е
доказан. Показателно е, че неподписани фактури също са осчетоводени при
доставчика, но не са взети предвид при определяне на данъчната основа.
Недоказаният факт от приходната администрация за получени стоки от
ревизираното дружество обуславя недоказаност, че процесните стоки впоследствие
да са продадени от "ЕОС 1" ООД и от дружеството са укрити приходи от
продажбите, респективно е съществувало задължение за ревизираното дружество да
осчетоводи процесните доставки. При липса на основанието по чл. 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК ревизионният акт в частта за
допълнително начислен ДДС за м.декември
2018г в размер на 428.51лв с прилежащи лихви 37.85лв е незаконосъобразен.
Изложените аргументи и изводи са относими към ревизионния акт и в частта по ЗКПО., в която е преобразуван
финансовият резултат на ревизираното дружество за 2018г с посочените по-горе
доставки - поради неустановяване на
укрити приходи вследствие неотчитане на получени доставки на стоки и
неустановяване, че същите са продадени, неправилно е определен допълнителен
корпоративен данък в размер на 14.02лв с прилежащи лихви 0.94лв.
По тези съображения жалбата на
„ЕОС 1“ ООД гр.Стара
Загора против Ревизионен
акт № Р-16002419003054-091-001/ 28.11.2019г, който е валиден, но
незаконосъобразен административен акт, се явява основателна и той следва да бъде отменен
изцяло.
При този изход на спора и на основание
чл.161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя следва
да се присъдят направените по делото разноски в общ размер 1060лв, от които 50лв
държавна такса, 400лв реално заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № 0219302/ 10.03.2020г /т.1, л.8/ и 610лв за експертиза.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.268, ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от „ЕОС 1“ ООД със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 157 Ревизионен
акт № Р-16002419003054-091-001/ 28.11.2019г, издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 85/ 21.02.2020г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив,
с който на „ЕОС 1“ ООД допълнително е начислен ДДС за
м.декември 2018г в размер на 428.51лв с прилежащи лихви 37.85лв и допълнително
е начислен корпоративен данък за 2018г в размер на 14.02лв с прилежащи лихви
0.94лв.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на
„ЕОС 1“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон
Велики“ № 157 сумата 1060 /хиляда и шестдесет/лв, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: