М О Т И В И
по НОХД № 7171/2017
г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав
Районна прокуратура
гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс. Т.Н.Д., роден на *** ***, ***, ***, български гражданин, със
средно образование, безработен, разведен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********
за това, че през периода от месец септември 2016г. до месец август 2017 г.,
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 104/11.01.2012
г. на ПРС - IV бр.с, по гр.д № 15554/201 1 г. по описа на Пловдивски Районен
съд, влязло в законна сила на O3.01.2013г.,
да издържа свои низходящи - децата си Н.Т.Д. ЕГН ********** и М.Т.Д. ЕГН **********
***, на месечна издръжка в размер на 100 лв. за Н.Т.Д. ЕГН ********** и на
месечна издръжка в размер на 80 лева за М.Т.Д. ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12
месечни вноски по 100 лева за Н.Т.Д. ЕГН ********** и 12 месечни вноски по 80
лева за М.Т.Д. ЕГН **********. или общо 12 месечни вноски по 180 лева за двете
деца, всичко на обща стойност 2160 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдът е дал ход на
делото при условията на чл. 371 т. 2 вр. чл. 370 от НПК.
За съвместно
разглеждане с наказателния процес няма предявен граждански иск.
Прокурорът поддържа
обвинението срещу подс. Т.Н.Д., като го счита за доказано от събрания
доказателствен материал по делото. Предлага да му се наложи наказание пробация 1
година и 6 месеца с двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а от НК.
Адв. Н. – служебен
защитник на подс. Д., предвид характера на настоящото производство, се спира
само и единствено на вида и размера на наказанието, като счита, че пробацията
от 1 година и 6 месеца с двете пробационни мерки ще окаже въздействащо влияние
върху подсъдимия, като моли да се намали наказанието с една трета с оглед
разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Подс. Т.Н.Д. се
явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен и моли да му се наложи
наказание пробация. Заявява, че ще изплаща издръжката.
Съдът, след като се
запозна с материалите по делото, приети като доказателства на основание чл. 372
ал.4 от НПК, и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното следствие, където
същият прави пълни самопризнания, както и становищата на страните, намира за
установено следното:
Подсъдимият Т.Н.Д. и св. П.С.П. сключили граждански брак на 21.02.2004
г. На *** г. се родил синът им - М.Т.Д., ЕГН **********, а на *** г. се родил
първородният им син - Н.Т.Д. с ЕГН **********. Впоследствие отношенията между подсъдимия
Т.Н.Д. и свидетелката П.С.П. се влошили и двамата се разделили, като св. П.С.П.
останала да живее с децата си в гр. ****. Съгласно влязло в сила на 03.01.2013
г. Решение № 104/11.01.2012 г. по гр.д № 15554/2011 г. по описа на ПРС - IV
бр.с, подс. Т.Н.Д. бил осъден да заплаща на св. П.С.П. *** в качеството й на
майка и законен представител на сина си Н.Т.Д., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 100 лева и на сина си М.Т.Д., с ЕГН **********, месечна
издрьжка в размер на 80 лева.
Въпреки, че бил осъден да изплаща издръжка на
своите низходящи с горепосочения съдебен акт, за периода от месец септември
2016г. до месец август 2017 г. включително подсъдимият Т.Н.Д., ЕГН **О7О77542,
съзнателно не изплатил дължими общо 12 месечни вноски за издръжка на сина си Н.Т.Д.,
ЕГН **********, на обща стойност 1200.00 лева, както и общо 12 месечни вноски
за издръжка на сина си М.Т.Д., ЕГН **********, на обща стойност 960.00 лева.
Тоест подсъдимият общо за
двамата свои низходящи за периода от месец септември 2016 г. до месец август
2017 г. включително не изплатил съзнателно дължими месечни вноски за издръжка
на обща стойност 2160.00 лева.
Така описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка по осъществяване на престъпното деяние
съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в
хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на
чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства, съдът приема за
установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.
Направеното от подсъдимия в съдебно заседание,
както и още на досъдебното производство, признание на вината е напълно
съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанията на подсъдимия намират опора,
както в посочените гласни, така и в събраните писмени доказателства, каквито
са Решение № 104/11.01.2012г. по гр.д. №
15554/2011г. по описа на ПРС, ІV бр.с., удостоверения за раждане, справка
съдимост, характеристична справка.
В рамките на
събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и
съществени непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет
с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за което е повдигнато обвинение, белези.
При така
установеното, от правна страна, съдът намира, че подсъдимият Т.Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 НК, тъй
като през периода от месец септември 2016г. до месец август 2017 г.,
включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 104/11.01.2012
г. на ПРС - IV бр.с, по гр.д № 15554/201 1 г. по описа на Пловдивски Районен
съд, влязло в законна сила на O3.01.2013г.,
да издържа свои низходящи - децата си Н.Т.Д. ЕГН ********** и М.Т.Д. ЕГН **********
***, на месечна издръжка в размер на 100 лв. за Н.Т.Д. ЕГН ********** и на месечна
издръжка в размер на 80 лева за М.Т.Д. ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 12 месечни
вноски по 100 лева за Н.Т.Д. ЕГН ********** и 12 месечни вноски по 80 лева за М.Т.Д.
ЕГН **********, или общо 12 месечни вноски по 180 лева за двете деца, всичко на
обща стойност 2160 лева.
В случая, от
събраните по делото непротиворечиви доказателства категорично се установява, че
подсъдимият е знаел за своето задължение, неговият размер, като не е направил
необходимото за осигуряване на неговото редовно изпълнение, независимо, че е
бил работоспособен.
Не са налице
доказателства по делото относно наличие на
заболявания у подсъдимия, или други обективни пречки, които да го
поставят в обективна невъзможност да не може да работи и да получава доходи.
Горното означава, че подсъдимият не е положил всички необходими усилия, за да
изпълни вмененото му със съдебно решение задължение, което не е и в прекалено голям
размер, като се има предвид възрастта на децата и техните конкретни нужди. Не
се установява да са били налице някакви непреодолими пречки за това подсъдимият
да не може да изплаща издръжката, които да са извън неговата воля. В тази
насока не може да се приеме за извинително обстоятелството, че подсъдимият е
останал безработен. Няма данни същият да е с намалена трудоспособност, като все
още се намира в работоспособна възраст и както се каза, очевидно не е положил
достатъчно усилия, за да намери работа и съответно да получи средства, от които
да отдели за издръжката на децата си.
От субективна
страна престъплението е било извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, а очевидно е и допускал настъпването на
общественоопасните му последици.
Относно
наказанието, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК
и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, действително
е обвързан с приложението на чл.58а от НК. В разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК
се предвиждат алтернативно наказанията лишаване от свобода и пробация, като
съдът, като прецени, от една страна, обстоятелството, че подсъдимият е
реабилитиран, което заличава последиците на осъжданията му и е изразил
съжаление за извършеното, счете, че следва да определи и наложи по-лекото от
двете предвидени наказания, а именно
наказанието пробация. Тук следва да се има предвид, че нормата на
чл.58а, ал.1 от НК е относима единствено към наказанието лишаване от свобода,
поради което и не може определеното като срок наказание пробация да бъде
намалявано по тази процедура, което е изрично посочено и в нормата на чл.58а,
ал.5 от НК. Затова и като отчете посочените по-горе смекчаващи вината
обстоятелства, а също и като взе предвид сравнително дългият период на
бездействие от страна на подсъдимия, свързано с осъществяване признаците на
престъплението, счете, че следва да се уважи предложението на прокурора, като
се наложи наказание пробация. Като справедливо, както и съобразено с личността
на извършителя и целите на наказанието, съдът определи наказанието пробация при
двете задължителни пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ
адрес” и задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по една
година и шест месеца за всяка от тях и периодичност на регистрацията от два
пъти седмично. Такова именно наказание като съвкупност според съда ще има
превантивен и превъзпитателен ефект, както спрямо подсъдимия, така и спрямо
обществото като цяло.
По делото не са
направени разноски, поради което и не се дължи произнасяне от съда.
Като причини за
извършване на деянието съдът определя незачитането на установения в страната
правов ред и неглижирането на родителските задължения.
Съобразно горното
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ
