Р Е Ш Е Н И
Е
№ 35 25.01.2022
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на единадесети януари през две хиляди двадесет
и втора година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Албена
Ангелова като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №564 по
описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл .от АПК,
вр.с чл.215 ал.1 и чл.219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на „Телопси“ЕООД, представлявано от управителя Е. Д. Б. против Заповед №1053/24.06.2021 год. на
Кмета на Община Казанлък, с която е разрешено изработването на проект за ПУП –
изменение на ПЗ на част от кв.167 по плана на гр. Казанлък и изработване на РУП
в обхват УПИ XXIII-5866 /ПИ с ид. 35167.502.5866/, УПИ XXII-5865 /ПИ с ид.
35167.502.5865/, УПИ XXI-5864 /ПИ с ид. 35167.502.5864/ и УПИ XIX-5862 /ПИ с
ид. 35167.502.5862/. В жалбата се твърди, че за искането за изменение на ПУП не
са били уведомявани, като предложението за издаването на заповедта, респективно
за изменението на ПУП в частта касаеща съсобственият им имот се идентификатор
35167.502.5864.6 е внесено от част от съсобствениците. Дружеството не е било
уведомявано за подаденото заявление и образуваното въз основа на него
административно производство. Счита, че не са налице материалноправните
предпоставки за издаване на оспорената заповед. По така изложените съображения
се иска отмяна на оспорената Заповед на Главния архитект на Община Казанлък,
ведно със законните последици от това.
Ответникът -
Главен архитект на Община Казанлък чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт К. Б. оспорва жалбата като неоснователна. Аргументира, че
административното производство е проведено съгласно изискванията на закона.
Твърди, че законът не предпоставя като изискване за издаването на заповедта,
подаването на заявление от всички съсобственици. В конкретния случай е налице
становище от главния архитект, съгласно което искането не противоречи на ОУП,
нито на устройствените правила и нормативи. Счита че заповедта е издадена в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. По тези съображения
иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на заинтересованото лице Д.М..
Заинтересованата
страна Д.В.М., чрез процесуалният си представител адв. Б. К., изразява
становище за основателност на жалбата и незаконосъобразност на оспорената
заповед, като претендира и направените по делото разноски.
Заинтересованите
страни П.Н.Н., ЕТ“П. Й. – ***92“, Е.М.А., С.Т.Л., П.М.Л., „Хрис Д“ЕООД, П.З.С.,
И.Х.И., С.Р. Х. и Д. Е. И. не се явяват и не изразяват становище по делото.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените и приети по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Със шест броя
заявления заведени с един и същ вх.№194-М-4279-1#2/16.06.2020 год., подадени
съответно от Е. М. А., И.Х.И., М.З.Л., Н.С.Т.и С.Р. Х. /лист 7-11 от делото/ до
Кмета на община Казанлък, е поискано изменение на ПУП, съгласно чл.135, ал.2 от ЗУТ. С уведомително писмо
изх.№194-М-4279-1#3/22.07.2020 год., адресирано до Е. М. А.,*** е уведомил
заявителите, че заявленията не отговарят на законовите изисквания, като не е
посочено за кой имот се отнася всяко едно от подадените заявления, за ПИ
35167.502.5865 липсва запис на собствениците в имота, което е пречка да се
провери дали някой от подалите заявления лица е заинтересуван собственик, а
подаденото заявление от ЕТ“Н.Т.-С.“ е подадено от лице, което не е собственик
на нито един от имотите според КККР /същият е продал имота си в УПИ XXI-5864
още през 2014 год. – нотариален акт лист 24 от делото/. Видно от приложеното мотивираното
предложение за допускане изработването на ПУП и РУП, изготвено от арх. С. И. се
касае за УПИ XXI-5864 /ПИ с ид. 35167.502.5864/, УПИ XXII-5865 /ПИ с ид.
35167.502.5865/ и УПИ XXIII-5866 /ПИ с ид. 35167.502.5866/, в кв. 167, гр.
Казанлък /същото не е приложено по делото, но депозираното такова на 27.05.2021
год. явно е аналогично на предходно подаденото. Предложението предвижда
подземно паркиране на 3-те УПИ чрез автомобилен асансьор във всеки един от
имотите. Обърнато е внимание, че уличната регулация пред двата имота УПИ
XXI-5864 и УПИ XXII-5865 не е приложена, като улицата е пешеходна, публична
общинска собственост. Посочената височина на застрояване /20 метра/ в УПИ
XXI-5864 и УПИ XX-5863 е неприемлива с оглед обемно-пространствен силует на
сградите по улица „Искра“, което налага е коригиране на предложението. Указано
е също така, че ако в тридневен срок не се отстранят недостатъците то
производството по изменение на ПУП в кв. 167 по плана на гр. Казанлък досежно
УПИ XXI-5864 /ПИ с ид. 35167.502.5864/, УПИ XXII-5865 /ПИ с ид. 35167.502.5865/
и УПИ XXIII-5866 /ПИ с ид. 35167.502.5866/, ще бъде прекратено.
Въз основа на така
полученото уведомление е подадено заявление с вх.№194-М-4279-1#4 от 13.08.2020
год. от страна на С.Р. Х., И.Х.И., Е. М. А., М.З.Л. и д.ц.д/лист 14-15 от
делото/ до Кмета на община Казанлък, в което е отразено, че всички са заинтересовани
страни по смисъла на чл.131 от ЗУТ. Не приложената регулация на двата имота е
задължение на Община Казанлък и не е основание за отказ за разрешаване на
изработване на нов ПУП. По отношение на югоизточната и югозападната имотни
граници на имоти с идентификатор 35167.502.5864, според заявителите при
изработването на КККР на гр. Казанлък е допусната явна фактическа грешка, която
ще бъде отстранена след изменението на действащия ПУП. Обстоятелството, че
ул.“Д-р Христо Баев“ е пешеходна зона, не им е било съобщавано никога, която се
явява и единствен транспортен достъп за обслужване на имотите. Що се отнася до
предвидената височина на застрояване, то същата е по-малка от допустимата /26
м./ за смесена централна зона за многофункционално ползване, в която попадат
според ОУП на гр. Казанлък. Към заявлението като приложения са прикрепени
множество документи, включително и мотивирано предложение. Впоследствие е
подадено ново заявление за издаване на разрешение за изработване на изменение
на ПУП съгласно чл.135 от ЗУТ от страна Е. М. А. с вх.№194-М-4279-1#6 от
17.03.2021 год. /лист 18 от делото/ в обхват посочените четири имоти в кв. 167
от КККР на гр. Казанлък. Към заявлението е приложено и мотивирано предложение
от арх. С. И. с вх.№194-М-4279-1 от 27.05.2021 год. /лист 19 от делото/
Въз основа на така подадените документи
е издадено мотивирано становище на Главния архитект на Община Казанлък /лист 20
от делото/, съгласно което, искането за изработване на ПУП – изменение на ПЗ на
част от кв.167 по плана на Казанлък и изработването на РУП е допустимо на
основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и чл.113, ал.2 от ЗУТ.
Въз основа на
всичко гореизложено ответника в лицето на Кмета на Община Казанлък е издал Заповед
№1053/24.06.2021 год., която е предмет на настоящето производство. Като мотиви
на заповедта е посочено, че заявлението е подадено от заинтересовани лица, към
заявлението е приложена скица с предложение, показателите за застрояване са в
съответствие с устройствената зона на ОУП на Община Казанлък, изработването на
РУП е на основание чл.113, ал.2 от ЗУТ, както и е приложено становище от
Главния архитект на Община Казанлък.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Заповедта
с която се разрешава изработването на ПУП – изменение на ПЗ но част от
кварталите е акт,
свързан с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.214, т.1
от ЗУТ. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - по аргумент от чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ
срещу акт подлежащ на съдебен контрол и в предвиденият от закона срок. С
оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед №1053/24.06.2021
год., като издадена от Кмета на Община Казанлък, е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган по аргумент от чл.135, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на
чл.135, ал.1 от ЗУТ, лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на
устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите
по чл.124а, ал.3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Видно от мотивите заповедта,
административният акт е издаден по подадено от посочените лица заявления. В
нито едно от тези заявления обаче не е посочено конкретното правно основание от
чл.134 от ЗУТ, което да обоснове и допускането на исканото изменение на ПУП.
Безспорно е че всички основания са посочени в заявленията /които са бланки
изработени от администрацията на Община Казанлък, за улеснение на гражданите/,
което обаче на освобождава заявителите да посочат конкретната разпоредба, респективно
да се прецени от ответника дали са налице законовите предпоставки за исканото
изменение. Недопустимо е административният орган да определи сам приложимата
законова хипотеза на подадените заявления. Не е налице дали така определената
воля на заявителите от страна на Главния архитект /видно от неговата становище/
съвпада с действителната им такава.
В контекста на
гореизложеното съдът намира, че в самата заповед не са изложени подробни мотиви
на установените в хода на административното производство от страна на
административния орган факти, които да са предпоставки за издаването на
оспорената заповед. Като мотиви може да се приемат само посочването на
съответствието на показателите за застрояване. Няма пречка действително, съгласно
тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 год., ОСГК, мотивите към
административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съобщението до страните, в препроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е
издал акта. В конкретния случай, в заповедта е посочено, че е приложено
становище на Главния архитект на Община Казанлък, от чието съдържание могат да
се изведат мотивите и на оспорената заповед. От заключението на мотивираното
становище на Главния архитект /лист 20 от делото/, може да се направи извод, че
са налице предпоставките на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Така посочената
разпоредба, предполага съгласие на всички собственици на поземления имот, което
в конкретния случай не е налице. Не е налице съгласие от останалите
съсобственици на имот се идентификатор 35167.502.5864, в лицето на
заинтересованото лице Д.В.М., както и жалбоподателят „Телопси“ЕООД. Не е налице
съгласие и от останалите съсобственици на останалите три имота, за което
говорят и депозираните възражения от страна на И.Х.И., собственик на имот в УПИ
с идентификатор 35167.502.5865 /лист 46 от делото, макар и същият да е подписал
заявлението/, П.Н.Н., собственик на имот в УПИ с идентификатор 35167.502.5863
/лист 48 от делото, която не е подала заявление по чл.134 от ЗУТ/ и Д.В.М. собственик
на имот в УПИ с идентификатор 35167.502.5864 /лист 49 от делото, която не е
подала заявление по чл.134 от ЗУТ/.
Несъмнено изработването на
проект за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план принципно е
законово предвиден етап от производството по изменение на такъв план /по
аргумент от чл. 136, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ/.
Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 135 и чл. 136 ЗУТ налага извод,
че разглеждането и произнасянето на административния орган по искането за
допускане изработването на проект за изменение в ПУП, предшества произнасянето
по одобряването на заявеното изменение на плана.
Процесуално нарушение от
категорията на съществените е и липсата на уведомяване на заинтересованите лица
за започване на производството по издаване на заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ,
съответно по чл.135, ал.5 ЗУТ, което задължение на компетентния орган не е
изрично разписано в ЗУТ, но се извежда от общите правила на АПК, конкретно
– чл.26, ал.1 от АПК. Въз основа на
горното, съдът приема, че процедурата по издаване на оспорената заповед е
нарушена и по съображенията, които ще бъдат изложени подробно по-долу.
Съдебната практика и теория са константни в разбирането, че процесуалните
нарушения в административното производство са съществени, само ако са се
отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на
административния орган. Преценката за това е свързана и с изследване на
материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед /чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК/. В конкретния случай е очевидно, че
посоченото в мотивираното становище на главния архитект на Община Казанлък
правно основание за основателността на депозираните заявления не е налице –
липса съгласие на останалите съсобственици на всички имоти. Ако това
процесуално правило бе спазено, то не би се стигнало до издавеното на
заповедта.
За пълнота на изложението,
съдът намира, че следва да се има в предвид и следното:
Първоначалното искане за
разрешаване на изработването на ПУП е въз основа на шест
броя заявления заведени с един и същ вх.№194-М-4279-1#2/16.06.2020 год.,
подадени съответно от Е. М. А., И.Х.И., М.З.Л., Н.С.Т.и С.Р. Х.. В срока за
отстраняване на нередностите е подадено ново заявление на 13.08.2020 год. Впоследствие
са издадени нови две заявления, съответно на 02.09.2020 год. от п.й.й.и на
17.03.2021 год. от Е. М. А.. Срокът за произнасяне по тези заявления е едномесечен /чл.135,
ал.3 от ЗУТ/ и в случая е изтекъл на 13.09.2020 год. по първите шест заявления
и на 17.04.2021 год., считано от последното подадено такова. Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК,
непроизнасянето на административния орган по искане с което е бил сезиран в
определения законов срок, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта.
Следователно липсата на волеизявление за издаване на индивидуален
административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание т.е непроизнасянето релевира мълчалив отказ, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. С оспорената в
процесната Заповед №1053/24.06.2021 год., Кметът на Община Казанлък по същество
е удовлетворил искането да издаде разрешение за изработването на проект за ПУП
- ПР. С други думи в конкретния случай са налице два административни акта по
подаденото заявление – мълчаливи откази и заповед, които взаимно си
противоречат. Кое е наложило преразглеждането на вече формираният мълчалив отказ
не е ясно – не е подадено ново заявление /като такова не може да се приеме,
мотивираното становище на арх. С. И. на 27.05.2021 год. – същото не изхожда от
заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ, както и няма данни да е част от
подаденото заявление от Е.А. на 17.03.2021 год./, по делото не приложени
доказателства за отправяне на искане за отстраняване на нередности, ако такива
са били налице в депозираното заявление, което респективно да е основание за
удължаване на едномесечният срок.
Анализът на събраните
доказателства от друга страна, дава основание на съда да приеме, че при
издаване на оспорвания акт са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които нарушения да правят атакуваната
заповед незаконосъобразен административен акт.
С
оглед основателността на оспорването, в полза на заинтересованото лице Д.В.М.,
следва да се присъди сторените разноски по делото. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, когато отхвърли оспорването или прекрати делото, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В
конкретния случай, изходът е благоприятен за Д.М., поради което и искането е
основателно. Направените разноски са в размер на адвокатско възнаграждение в
размер на 900.00 лв., което минималното такова предвидено в чл.8, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и възражението за прекомерност,
направено от страна на ответника по делото е неоснователно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Телопси“ЕООД, представлявано
от управителя Е. Д. Б. Заповед
№1053/24.06.2021 год. на Кмета на Община Казанлък, с която е разрешено
изработването на проект за ПУП – изменение на ПЗ на част от кв.167 по плана на
гр. Казанлък и изработване на РУП в обхват УПИ XXIII-5866 /ПИ с ид.
35167.502.5866/, УПИ XXII-5865 /ПИ с ид. 35167.502.5865/, УПИ XXI-5864 /ПИ с
ид. 35167.502.5864/ и УПИ XIX-5862 /ПИ с ид. 35167.502.5862/, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Община Казанлък, ЕИК *********, представлявана
от Кмета Галина Стоянова да заплати на Д.В.М., ЕГН ********** *** сумата от 900.00
/деветстотин/ лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: