№ 13406
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110111765 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК от А. Н. Л. срещу И. А. Л. и Н. А.
Л. за установяване по отношение на И. А. Л. и Н. А. Л., че А. Н. Л. не дължи на
И. А. Л. сумата 2977,41 лева - главници и лихви за вземане за издръжка по
изпълнителен лист от 10.11.2021 г. по гр. дело №15345/2019 г. по описа на СРС;
и не дължи на Н. А. Л. сумата 10634,96 лева - главници и лихви за вземане за
издръжка по изпълнителен лист от 10.11.2021 г. по гр. дело №15345/2019 г. по
описа на СРС.
В искова молба са изложени твърдения, че ищецът е длъжник по изп. дело
№286/2024 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. №790 на КЧСИ, което е образувано по
изпълнителен лист от 10.11.2021 г., издаден по гр. дело №15345/2019 г., съгласно
който съдът осъжда на основание чл. 143, ал. 2 СК бащата А. Н. Л. да заплати на
И. А. Л. месечна издръжка в размер на 300,00 лв., за периода 31.01.2020-
25.10.2020 г; и осъжда на основание чл. 143, ал. 2 СК бащата А. Н. Л. да заплаща
на детето Н. А. Л., чрез неговата майка и законен представител Х. И. Г., месечна
издръжка в размер на 280,00 лв., считано от 31.01.2020 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване. Получил покана за
доброволно изпълнение за сумата 23637,07 лв., която след запор е по сметка на
съдебен изпълнител и не е преведена на взискателя. Ищецът е подал възражение,
че не дължи сумите по изпълнителния лист, от което съдебен изпълнител е
намалил дълга на 17426,47 лв., от които 2977,41 лв. за главници и лихви за
вземане за издръжка на отв. И. Л. и 10634,96 лв. за главници и лихви за вземане
за издръжка на отв.Н. Л.. Пояснява, че ЧСИ е приел за погасена издръжката за Н.
Л. от 4760 лв. за периода 02.02.2022-16.07.2023 г. Ищецът твърди, че е заплатил
на ответниците всички суми по изпълнителния лист преди завеждане на изп.
дело. По отношение на И. Л. през 2019 г. е извършил авансови плащания за 2020
г., в т.ч. с преводни нареждания по негова банкова сметка; евентуално заявява
възражение за прихващане по отношение на отв. И. Л. с претендираните суми за
издръжка за периода 31.01.2020-25.10.2020 г. и платените суми през 2019 г., за
1
м.11, 12.2020 г. и цялата 2021 г. По отношение на Н. Л., който е навършил
пълнолетие на 23.12.2023 г., е заплатил претендираната издръжка с преводни
нареждания по негова банкова сметка, като всеки превод захранване
представлява плащане на издръжка; както и с преводни нареждания по банкова
сметка на майка му.
Ответната страна оспорва исковете с доводи, че са неотносими
посочените от ищеца плащания към задълженията му, произтичащи от изп. лист.
Сторени са, когато ответниците са били непълнолетни, поради което е следвало
да се извършват чрез тяхната майка; издаване на банкова карта и нарежданията
по нея на всяко дете не касае делото и вземането за издръжка, доколкото майката
не е имала достъп до сметките и ищецът е внасял и теглил суми от собствената
си сметка; средствата са превеждани с различни цели и не може да се считат за
издръжка, доколкото такава е присъдена с решението по гр. д.№ №15345/2019 г.,
СРС; в т.ч. сумите, които са давани извън дължимата издръжка не касаят делото.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
Видно от изпълнителен лист от 10.11.2021 г, издаден въз основа на
Решение №20113473/11.05.2021 г. по гр. дело №15345/2019 г. по описа на СРС,
влязло в законна сила на 04.06.2021 г., по приключило съдебно дирене на
18.02.2021 г., съдът осъжда на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК бащата А. Н. Л. да
заплати на И. А. Л. месечна издръжка в размер на 300,00 лв., за периода
31.01.2020 г. – 25.10.2020 г.; както и осъжда на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК
бащата А. Н. Л. да заплаща на детето Н. А. Л., чрез неговата майка и законен
представител Х. И. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 280,00
лв., считано от 31.01.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, в случая до 23.12.2023 г. -навършване на
пълнолетие.
От Удостоверение изх. №12254/08.03.2025 г. на ЧСИ с рег. №790 на КЧСИ
се изяснява, че по молба на ответниците от 29.01.2024 г. и въз основа на
изпълнителния лист е образувано срещу ищеца изп. дело №286/2024 г. по описа
на ЧСИ с рег. №790 на КЧСИ да заплати на И. Л. месечната издръжка в размер
на 300,00 лв., за периода от 31.01.2020 г. до 25.10.2020 г. и на Н. Л. – 280,00 лв. за
периода от 31.01.2020 г. до настъпване на пълнолетието му – 23.12.2023 г.
От постановление от 14.02.2024 г. по изп. дело №286/2024 г. на ЧСИ с рег.
№790 на КЧИС дългът на ищеца е намален от 23637,07 лв. на 17426,47 лв. след
възражение на длъжника, а именно е приспадната платена издръжка за детето Н.
Л. за 17 месеца, преведена по сметка на майката за периода 02.02.2022-
16.07.2023 г., с основание на всяко плащане „издръжка“. Това се потвърждава и
от приетото заключение на съдебна счетоводна експертиза, преценена от съда на
по реда на чл. 202 от ГПК, таб.6, която установява, че през горепосочения период
е платена сумата 5270,00 лв. за издръжка и 1261 лв. през м.10.2023 г. с основание
на плащане „самолетни билети Н.“. По отношение на детето И. Л. е
констатирано, че длъжникът е превеждал суми по банкова сметка с титуляр
2
самият длъжник.
От удостоверение изх. №0286/94/002774/07.02.2024 г. на „У.Б.“ АД се
установява, че ищецът е титуляр на две банкови разплащателни сметки
*********, и ***********, като за всяка са издадени във времето съответно
дебитни банкови карти на името на И. Л. и Н. Л.. По сметка №********* на
името на И. Л. са издадени две дебитни карти, като ССчЕ не установява
извършени тегления на суми на банкомати/АТМ, плащания на ПОС терминали,
респ. от дебитна карта на името на И. Л. и за период относим за спора. По
сметка №*********** са издадени три дебитни карти на името на Н. Л..
Установени са само тегления на суми на банкомат /АТМ и плащания за покупки
на ПОС терминал, съответно чрез използване на банкова карта.
Разпитана св. Г. - баба на ответниците, съобщава, че преди ок.4-5 години,
съответно 2020-2021 г., те са й споделили, че когато отидат да изтеглят пари
нямало наличност в картите, а след това не знае дали имат карти и постъпват ли
суми по тях от баща им.
При условията на чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението въз основа на факти, които са настъпили след приключването
на съдебното дирене. Факти, които са от значение за спорното право на издръжка
и които не са заявени в производството преди приключване събирането на
доказателства – преди 18.02.2021 г., за да се отчетат от съда, разглеждащ иска по
143, ал. 2 от СК, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК като новонастъпили, са
преклудирани и неотносими за настоящия спор. Силата на присъдено нещо има
преклудиращо действие спрямо фактите, които са настъпили до приключване на
съдебното дирене, но не са предявени от ответника. Ако е установено със сила на
присъдено нещо, че към момента на приключване на съдебното дирене правото
съществува, то не може да бъде оспорвано въз основа на факти, възникнали
преди този момент. Преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би
могъл да предяви възражение срещу иска. Ето защо направени плащания за
издръжка през периода 31.01.2020-25.10.2020 г. е следвало да се заявят от
длъжника до приключване на съдебното дирене. Действително, в съдебната
практика се приема, че е възможно задължението за плащане на издръжка,
установено със съдебно решение, да се изпълни предварително. Ищецът следва
да вземе предвид, че Решение № 152/22.12.2020 г. по гр. д. № 4162/2019 г., ІV г. о.
на ВКС, на което се позовава, е постановено в контекста на своевременно
направено от ответника по иска за издръжка възражение за заплащането й,
поради което претенцията е отхвърлена. Ето защо съдът намира доводът за
направено авансово плащане на вземането за издръжка за неотносим и
неоснователен, като се отчете, че искът на И. Л. за плащане на издръжка не е за
минал период, а заявен с насрещна искова молба и присъдена в рамките на
производството по гр. д. №15345/2019 г. по описа на СРС, тъй като в хода на
процеса -на 25.10.2020 г., е навършил пълнолетие.
От съдебна счетоводна експертиза, в табл. 3 се установява, че след
18.02.2021 г. ищецът е извършил плащания по сметка ***54300 с титуляр отв. И.
Л., които са за периода от 08.03.2021 г. до 29.12.2021 г., като съдът констатира
при посоченото от длъжника изрично основание на плащане, че нито едно не е за
периода, за който е паричното задължение (31.01.2020-25.10.2020 г.). Длъжникът
е посочил, че заплаща издръжка за съответния месец за 2021 г., както и за
„костюм“, „честит рожден ден“. Не се твърди и не се доказва съдебно
установено задължение на ищеца за издръжка на пълнолетен и същата да е
предмет на принудителното изпълнение.
Предвид изложеното съдът приема, че искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК,
предявен от А. Л. срещу И. Л. е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
3
Погасяването на задължението за заплащане на присъдена на дете
издръжка следва да се докаже пълно и главно от длъжника - било чрез плащане,
било като се установи съгласието на другата страна за приемане на издръжката в
натура. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е безусловно парично
задължение, изпълнението на което не може да бъде изменяно само по волята на
дължащият я родител - той да избира дали и как да изпълнява задължението си;
да извършва прихващания по свое усмотрение, или според собствените си
разбирания да определя начина, формата и периодите, в които ще я предоставя.
Погасяване на задължението за месечна издръжка, присъдена в пари не може да
настъпи чрез прихващане по други взаимоотношения, които длъжникът по
издръжката на дете може да има с другия родител, или чрез открИ.е на
спестовни сметки, или сключване на договори за застраховка в полза на детето.
Платените суми с основание, което е различно от издръжка, направено за
съответния месец, съдът не зачита като надлежно погашение. Всяко друго
плащане с основание „захранване на сметка“, „първи учебен ден“, „подарък“,
„костюм“, представлява обичайно дарение, направено от родителя на детето и
това не е издръжка по см. на чл. 143 от СК. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, не
може да иска връщане, респ. и прихващане, онзи който съзнателно е изпълнил
един свой нравствен дълг, а както се посочи по-горе правният мир не допуска
погасяване на задължението за месечна издръжка, присъдена в пари, чрез
прихващане по други взаимоотношения, които длъжникът по издръжката на дете
може да има. Също така, плащането на издръжка на действащия до навършване
на пълнолетие със съгласие на другия родител -ответник Н. Л., съгласно
съдебното решение следва длъжникът да заплаща чрез неговата майка и законен
представител Х. И. Г.. За задължението към отв. Н. Л. за месечна издръжка от
280,00 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 23.12.2023 г. съдът взе предвид, че се
преклудира факта на плащане, настъпил преди приключване на съдебното
дирене по гр. д. №15345/2019 г., СРС– преди 18.02.2021 г., както и че
непълнолетните лица извършват правни действия със съгласието на своите
родители - чл. 4, ал. 2 пр.1 от ЗЛС. За да има погасителен ефект, изпълнението
трябва да се направи на дееспособен кредитор - чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД.
Изпълнението на непълнолетен трябва да бъде получено от кредитора със
съгласието на неговия родител. Ако непълнолетният получи лично
изпълнението, последиците се уреждат съгласно чл. 75, ал. 2, изр. III от ЗЗД –
изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е
отишло в полза на кредитора. Длъжникът, за да се освободи от задължението си,
трябва да доказва, че изпълнението е отишло в полза на неспособния, или да
иска потвърждение от кредитора след отпадане на неспособността. В конкретния
случай съдът намира, че сумите, които са изтеглени от сметката не се установи
по убедителен начин на първо място, че са изтеглени от кредитора, доколкото
показанията на св. Г. са общи не убедиха съда, че конкретната банкова карта е в
държане на ответника към момента на теглене на сумите, а на второ място, че
сумите са отишли в негова полза, респ. в негов интерес. В тази връзка съдът
намира, че този който преценява ползата е родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния. Освен
това, ако бащата е имал съмнение как майката разходва издръжката, то е
следвало банковата сметка да се открие на името на детето, с тежестта за майката
да иска разрешение от съда за теглене на сумите по нея – арг. от чл. 130, ал. 3 от
СК. Съдът намира, че доказателствата по делото не установяват по ясен и
безспорен начин погасяването на задължението за заплащане на присъдена
издръжка с Решение №20113473/11.05.2021 г. по гр. дело №15345/2019 г. по
описа на СРС - чрез плащане от ищеца. Изпълнението на задължение следва да
бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона
лице, като в останалите хипотези то има погасителен ефект само, ако кредиторът
4
го е потвърдил и приел. В случая е налице оспорване изразено чрез образуваното
изпълнително производство за неплатена от бащата издръжка за процесния
период. Длъжникът се освобождава от отговорност, ако добросъвестно е
изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Не се твърди и не се
доказва сключване на устно споразумение между родителите на детето Н.,
присъдената в негова полза и платима чрез законния му представител – неговата
майка, издръжка да се заплаща по друг начин, при което не може да се зачете
погасителен ефект на плащания, освен тези направи според установеното със
съдебното решение. Предвид това исковата претенция срещу отв. Н. Л. съдът
намира за неоснователна, а като такава подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати на ответниците сторените съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение. Ищецът навежда бланкетно възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК за платените от всеки един ответник 1000 лв. Съдът, като взе
предвид защитавания материален интерес, фактическа и правна сложност на
спора, и очакваните действия, които е било необходимо адвокатът да извърши,
намира, че разноската сторена от всеки един е необходима и разумна, и следва да
се присъди в претендирания размер.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Л., с ЕГН:**********, срещу И. А. Л., с
ЕГН:**********, и Н. А. Л., с ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че А. Н. Л., с ЕГН:**********, не
дължи на И. А. Л., с ЕГН:**********, принудително изпълнение на сумата
2977,41 лева - главници и лихви за вземане за издръжка по изпълнителен лист от
10.11.2021 г. по гр. дело №15345/2019 г. по описа на СРС; за признаване за
установено, че А. Н. Л., с ЕГН:**********, не дължи на Н. А. Л., с
ЕГН:**********, принудително изпълнение на сумата10634,96 лева - главници и
лихви за вземане за издръжка по изпълнителен лист от 10.11.2021 г. по гр. дело
№15345/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А. Н. Л., с ЕГН:**********, да заплати на И. А. Л., с
ЕГН:**********, и Н. А. Л., с ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, сумата 2000,00 лева или на всеки един по 1000,00 лева – съдебни разноски
пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5