РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110113542 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск от Р. К. М. срещу С. Н. Й. за приемане на
установено, че не е собственик на недвижим имот в гр. В. с идентификатор ********
(образуван от парцел XIV 1173 а кв. 70 с площ от 1600 кв.м.), на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК и искане за отмяна на нотариален акт по обстоятелствена проверка №*от 24.03.2017
год. том *, рег.№**на нотариус В.П.с район на действие ВРС. на основание чл.537, ал.2 от
ГПК.
Ищцата, твърди, че по силата на наследяване от баща й К.Б.Б. ( К.П.Б.) - поч. на
******** год. е собственик съм на недвижим имот в гр. В. с идентификатор ******** (
образуван от парцел ****** кв. 70 с площ от 1600 кв.м.). В имота няма постройка, а само
паянтова ограда и трайни насаждения, които от няколко месеца се премахнати от неизвестно
за мен лице.
Излага, че през 17.08.1964 год. баща й е закупил този имот от г-жа Г.С. и Н.В.Н., като
наследници на Е.Г.П.от гр. В.. Тази сделка е инкорпорирана в нотариален акт за собственост
№*, том * н.д. **/64 год. на нотариус при ВРС.
През 1974 год. по силата на Разпореждане №93 на бюрото на МС от 10.05.1973 год. и
оценителски протокол от 22.03.1974 год. въпросното място е отчуждено от баща й К.Б.Б. за
нуждите на обществения отдих и туризъм. За удостоверяване на държавната собственост е
съставен АДС №13657 от 22.07.1977 год.
Сочи, че през 1992 год. предвид че мероприятието, за чиито цели е извършено
отчуждаването не е реализирано, по правилата на Разпореждане на МС №15 от 24.07.1991
год. за отменяне отчуждаването на недвижими имоти, със Заповед №580/28.04.1992 год. и
Заповед №715 от 25.05.1992 год. на Кмета на Община Варна имотът е отписан от актовите
книги за държавна собственост и е възстановен на Куркен Бедрос Багдатлиев и по точно на
неговия наследник -Р. К. М..
Твърди се, че през 1993 год. в регистрите на устройствените плановете поддържани
1
от администрацията на кметство „Чайка" към ОНС гр. Варна като собственик на имота е
вписана Р. К. М..
През 1993 год. в регистрите на дирекция „Местни данъци и такси" ( данъчно бюро
към ТДУ гр. Варна) като собственик на имота е вписана Р. К. М.
Ищцата сочи, че през 1993 год. на 19.03.1993 год. е издаден НА №*, том *, н.д. ****
год. на нотариус при ВРС, с който Р. К.. Твърди, че по неясни причини през 2008 год. с
влизане на кадастралната карта на гр. Варна, парцел **, а кв. 70 с площ от 1600 кв.м. е
намален на 1183 м. и е отнет достъпа да пътя, което ни принуждава да преминаваме през
съседните имоти.
Ищцата, излага, че през 2017 год. лично непозната на Р. К. М., С. С.се е снабдила, за
описания по-горе недвижим имот, с нотариален акт по обстоятелствена проверка №12 от
24.03.2017 год. том 1, рег.№1143 на нотариус В.П.с район на действие ВРС, предвид на
което предполага, че същата най-вероятно е извършила премахване на паянтовата ограда и
трайните насаждения.
С оглед на което предявява претенцията си по съдебен ред. Претендира и съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Твърди , че ПИ с
идентификатор ******** представлява реална част от предишен УПИ ХІV – 1173 „А”, кв. 70
по РП от 1961 год. Ответницата сочи, че съгласно текста на т. 5 от РМС № 15/27.07.1991г.,
собствениците са задължени да заплатят определената със заповедта сума в 6-месечен срок
от влизането й в сила. Цитираната горе заповед № 580 на кмета на община Варна е издадена
на 28.04.1992г., поради което и на основание посочения нормативен текст дължимата сума в
размер на 2499 лева е следвало да бъде заплатена в 6-месечен срок от влизането на тази
заповед в сила. Ответницата твърди, че е собственик на процесния имот, на основание
осъществявана върху него фактическа власт с намерение за своене за периода от 1992г. до
настоящия момент, като именно на това основание е съставен и НА № **, том **, рег. № **
на нотариус с рег. № 205 на НК-София и район на действие – района на ВРС. Позовава се на
изтекъл в нейна полза срок на осъществявано давностно владение върху имота, което като
своя правна последица има придобиване на право на собственост върху същия. Позвава се
на добросъвестно владение, от покойния й съпруг А.С.. Сочи, че за този имот между
съпруга й и неизвестно лице, назовано от него само по малко име, е бил съставен писмен
договор, който след смъртта на съпруга й не е открит. В евентуалност – позоваваме се на
недобросъвестно владение.
Възразява, че описаният в представения нотариален акт № *, том * от 17.08.1964г.,
дело *** на нотариус при ВРС недвижим имот не е идентичен с процесния такъв.
Възразява, че сумата, определена по заповед № 580/28.04.1992г. на кмета на община
Варна не е заплатена изобщо, евентуално – не е заплатена в предвидения в Разпореждане №
15 на МС от 24.07.1991г. /ДВ, бр. 65 от 09.08.1991г./ 6-месечен срок.
Възразява, че реституционният ефект на Разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г.
/ДВ, бр. 65 от 09.08.1991г./ по отношение на имота, отчужден от праводателя на ищеца –
предмет на АДС 13657/22.07.1977г. - не е настъпил, тъй като липсва заплащане на сумата от
2499 лева по сметка на община Варна, което да е направено в предвидения в т. 5 на същото
разпореждане 6-месечен срок. Заплащането на тази сума в посочения срок е въздигнато като
императивно условие за възстановяване на собствеността.
Оспорва констатациите, направени в НА № **, том **, дело ****** г. на нотариус
при ВРС по отношение принадлежността на правото на собственост върху имота, оспорва
правната сила и значение на този нотариален акт. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
2
Представен е нот.акт за собественост на недвижим имот придобит по ЗЗРПНПНПВН,
том **, дело ****** от 05.09.1964г., съгласно който С. и Н.Н. продават на К.Б.Б. парцел
ХІV находящо се в м-ст Манастира от 1600 кв.м. за сумата от 800 лв. Съдът намира
направеното оспорване от ответницата на този документ по откритото пороизводство по
чл.193 от ГПК за неуспешно, тъй като същият е вписан и се съхранява в Служба по
вписванията. Същевременно по делото е представен и подписан екземпляр от нотариус на
този акт.
Парцел XIV-1173а в кв.70 на к.Дружба е актуван с АДС №13657/22.07.1977г. като
бивша собственост на К.Б.Б..
Видно от сл.бележка изх.№10417 /25.12.1974г. на комитет за отдих и туризъм на
К.Б.Б. е отнет и заплатен имотът находящ се в кв.70, парцел ХVІ-1173а-Дружба, съгласно
параграф 13 от ПОИДОН за нуждите на обществения отдих и туризъм.
Видно от удостоверение за наследници изх.№161249/24.11.2016г. К.П.Б., ЕГН
********** е починал на ****** г. и оставил като наследник Р. К. М.-дъщеря.
Със Заповед №580/28.04.1992г. на Кмета на Община Варна е извършена оценка на
обезщетението и подобренията в имота К.Б.Б. собственик на имот, находящ се в кв.70
парцел XIV-1173 а по плана на Вилна зона, к.к. Д.
Представена е разписка за извършено плащане към ОНС от Р.Б. - л.12 от делото.
Същата е представена в оригинал и сверена от съда в о.с.з. проведено на 13542/21г.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №**, том **, дело № *****. Р. К.
М. е призната за собственик на празно дворно място от 1600 кв.м., находящо се във вилна
зона ****** гр.Варна, парцел с пл.№XIV- 1173-А в кв.70 по плана на вилната зона на
гр.Варна, при съседи : С.С.Ч., почивна станция на БДС, А.Г.Ч. и път.
С нотариален акт за собственсот на недвижим имот №** ,т.**, рег.№****, дело ****
С. Н. С. е призната по обстоятелствена проверка по чл. 587,ал.2 и ал.3 от ГПК за собственик
на ПИ с идентификатор ******** по КК гр.Варна, находящ се в гр.В., с площ от 1183 кв.м.
Представен е договор от 05.09.1964г., съгласно който К.Б.Б.продава на Г.К.Ч.,
представляван от баща си К.О.Ч. лозе-хавра с площ от 1600 кв.м. в землището на гр.В., при
съседи : А.Ч., И.С., почивен дом на Б.С.Д. , О.Ч..
Видно от справка НБД Население-л.78 от делото, С. Н. Салем е с ново име С. Н. Й. от
12.10.21г.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се
установява, че Площта на УПИ XIV-1173А в кв.70 по Регулационен план на В.З. В.,
получена от оцифрения план, е 1650кв.м. УПИ XIV-1173А в кв.70 граничи: от север с УПИ
II-1173А със собстве- ник С.С.Ч.; от изток с УПИ XTV-1173А в кв.70 със собственик А.Г.Ч.;
от юг граничи с път и от запад с Почивна станция на БСД. От комбинираната скица -
Приложение №1 е видно, че на процесния ПИ ******** по КК съответства УПИ XIV-1173A
в кв.70 по РП на ВЗ „Траката". Процесният поземлен имот изцяло попада в територията на
3
УПИ XIV-1173A b kb.70. От извършеният оглед на място установява, че процесния
поземлен имот е ограден с паянтови огради по северната, източната и южна граници. На
западната граница на процесния имот няма изградена ограда. За западна граница служи
изградената масивна ограда на ПИ ********. В територията на процесния имот на място е
включена част от територията на ПИ ********.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните СТЕ се
установява, че от изследването на оригинала на Молба-Декларация от С. Н. С. до нотариус
рег.№ 205 - Веселин Петров при PC-Варна за извършване на обстоятелствена проверка на
имот в землището на гр.В., съхраняваща се в архива на нотариуса се установи, че подписът
от името на декларатора в документа, не е положен от С. Н. С. с ЕГН: **********, а
представлява имитация на подписа и.От изследването на оригинала на Нотариален
акт №*, т.*, дело **** от 1964г. съхраняващ се в Служба по вписванията - гр.
Варна, не се установи наличие на подпис положен от името на нотариус С. С.,
като от проведеното техническо изследване не се установиха следи от
изваждане на документа от книгата в която се съхранява, следи от химическо,
фотохимическо, механично или друго заличаване на евентуално положен
подпис.
За установяване факта на владение върху процесния имот са разпитани като
свидетели по искане на ответницата Ц.Й. и Й.Д. и за опровергаване по искане на ищцата
свидетелите К.М. и С.Ч..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г.
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
Правният интерес на ищцата се поражда от твърдението за наличие на притежавано
от нея като наследник на К.Б.Б./К.П.Б./, различно от спорното, право върху същия обект,
чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Каквото в
случая е твърдяното право на собственост по силата на което е придобита собствеността
възстановена на наследниците на К.Б.със заповед №580/28.04.1992г. и Заповед №715 от
25.05.1992г. на Кмета на Община Варна. Налице е правен интерес у ищцата предвид
притежаваната собственост върху възстановения имот. От заключението на приетата от съда
и неоспорена от страните СТЕ се установява, че процесният имот изцяло попада в
територията на УПИ ******** в кв.70. Находящият се в кв.**, парц **** по плана на Вилна
зона к-с Д.–Варна, съобразно Заповед №580/92г. и Заповед №715/92 г. на Кмет на Община
Врана, имот е възстановен на ищцата Р. К. М., като единствен наследник на К.П.Б.,
съобразно удостоверение за наследници /л.10 от делото/.
В настоящия случай ищцата обосновава правния си интерес именно със съставения в
полза на ответницата нотариален акт за собственост на недвижим имот №**,т. *,рег.
№****,дело 53/2017г. С. Н.С. е призната по обстоятелствена проверка по чл. 587,ал.2 и ал.3
от ГПК за собственик на ПИ с идентификатор ******** по КК гр.Варна, находящ се в гр.В.,
4
с площ от 1183 кв.м., с които се оспорват правата на Р. М..
При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест ответницата следва да докаже съществуването в патримониума на отричаното право,
т.е. че е собственик на процесния имот. Ответницата твърди собственост на основание
осъществявана върху имота фактическа власт с намерение за своене за периода от 1992г. до
настоящия момент, като именно на това основание е съставен и НА № ** от ****., том **,
рег. № **** на нотариус с рег. № 205 на НК-София и район на действие – района на ВРС.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения отрицателен
установителен иск, ответницата следва да докаже фактите които пораждат правото на
собственост върху процесния недвижими имот. Необходимо е в тази връзка да се докаже, че
е установена фактическа власт върху имота с намерение той да бъде държан като свой и
противопоставяйки се на правата на предишния собственик, както и че владението е
продължило спокойно и явно в продължение на предвидения от закона срок.
Ето защо, при твърдение за осъществено придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС в
тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже момента и начина, по който е
установил нова фактическа власт върху имота след неговото реституиране.
Съобразно твърденията на ответницата за установена фактическа власт върху имота
от 1992г., то не се установява след отмяната на отчуждаването фактическата власт върху
одържавения от К.Б. имот да е била предадена от Държавата на ответницата/нейния съпруг.
Точно обратното към този момент фактическата власт върху имота е предадена на неговите
наследници –ищцата Р. М., която се е снабдила и с НА за собственсот №**, том **, дело №
****** - л.13 от делото.
По делото се установи, че подписът под молба-декларация от С. Н. С. до нотариус
рег.№ 205 - Веселин Петров при PC-Варна за извършване на обстоятелствена проверка на
имот в землището на гр.В., съхраняваща се в архива на нотариуса от името на декларатора в
документа не е положен от ответницата С. С.. Поради това и снабдяването с констативен
нотариален акт през 2017г. от ответницата не би могло да докаже установяване на владение
и от този момент. Липсва манифестирано владение пред действителния собственик на
имота.
По аналогичен начин стои въпросът с всички представени от ответната страна
писмени доказателства – Договор за охрана на обект №5055/09.03.2022 г., писмо рег. №
ОСИСД16003148ВН/31.05.2016 г., ведно с копие от Скица на ПИ № 15-267809/06.06.2016 г.
на СГКК – Варна, Пълномощно рег. № РД16007420ВН/28.03.2016 г., и Заповед № 18-
5654/14.07.2016 г. на АГКК, те касаят извършването на правни действия, като установяват
намерение за своене, но не и упражнена фактическа власт върху имота.
Същевременно така установените факти, изложеното от свидетелите Ц.Й. и Й.Д. не
дава основание да се приеме, че същите имат възприятия за действия, които да бъдат
окачествени като прояви на упражнявано от ответницата/нейния съпруг владение върху
имот с идентификатор ********. Нито един от свидетелите, разпитани по искане на
ответинцата не сочи имота някога да се е ползвал от съпруга й. Единственото което се
установява е , че ответницата С. С. е посетила имота с адвоката си Г..
За пълнота следва да се отбележи, че поставянето под охрана на ПИ с идентификатор
******** съобразно сключен договор за охрана с технически средства на обект
№5055/09.03.22г. между Сод-64 ЕООД и С. Й. от 09.03.22г. не би могло да обоснове изтекла
в полза на ответницата придобивна давност, тъй като от момента на установяването на
фактическа власт посредством поставянето на процесния имот под охрана / 09.03.22г./ до
приключването на устните състезания пред съда на 11.01.2023 г., не е изтекъл срока по чл.
79, ал. 1 ЗС.
Не би могъл да се направи извод за това и от постановеното по гр.д.№10606/17г. на
5
ВРС производство, по което с Решение №67/21г. на ВКС по гр.д.№2280/20г. на ВКС е
отменено решение на ВОС и е отхвърлен предявен положителен установителен иск от
трето за настоящия спор лице срещу С.Й. по отношение на процесния имот. Отричайки
права на собственост на трето за спора лице не би могло да обоснове извод, че именно
ответницата е собственик на процесния имот.
По настоящото дело не са представени доказателства от които да може да се извлече
безспорен извод, за осъществяване на изброените по-горе факти.
С оглед на което предявения отрицателен установителен иск следва да се уважи като
основателен .
Съгласно чл. 537, ал.2, пр.3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде уважена
претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана
неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Съдът следва да
отмени издаденият нотариален акт за собственост на недвижим имот №**,т. **, рег.
№****,дело ****., с който С. Н. С. е призната по обстоятелствена проверка по чл. 587,ал.2 и
ал.3 от ГПК за собственик на ПИ с идентификатор ******** по КК гр.В., с площ от 1183
кв.м.
По разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК , ответниците следва да заплатят
направените от ищеца разноски, както следва: 383,17 лв. внесена д. такса, 200 лв. депозит за
в.л. , като адв.възнаграждение не се претендира.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. К. М., ЕГН **********, че С. Н.
Й., ЕГН ********** не е собственик на поземлен имот с идентификатор ********, находящ
се в гр.В. с площ от 1183 кв.м., при граници : ПИ с идентификатори № № ********; ********;
********; ******** и ********.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот №.., т. **, рег.№****,
дело **** на нотариус В.Петров, с район на действие ВРС, рег.№ 205 на НК, на осн. чл. 537,
ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА С. Н. Й., ЕГН ********** да заплати на Р. К. М., ЕГН ********** сумата
от 583,17 лв. (петстотин осемдесет и три лева и седемнадесет стотинки), на осн.чл. 78
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6