№ 2643
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110132289 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ... срещу ...., установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД за сумата
455.44 лева /с включена сумата от 10.00 лева – ликвидационни разноски/,
представляваща престирано на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „...“, с рег. № .... от
настъпило на 24.01.2019г. ПТП – попадането му в необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното й погасяване. Предявен е и
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 127.03 лева – обезщетение за забава за периода от 01.08.2019г. до
30.04.2022г.
В исковата си молба ... твърди, че при ПТП, настъпило на 24.01.2019г. на
територията на гр. София – на ул. „Козяк“, с посока от ул. „Елиезер Папо” към ул.
„Хенрик Ибсен”, пред посолството на САЩ бил увреден лек автомобил „...“, с рег. №
...., по отношение на което била сключена имуществена застраховка „Каско”, по силата
на която застрахователят-ищец определил и изплатил на застрахованото лице
обезщетение в размер на 445.44 лева. Участъкът от пътя, на който съществувала
необезопасена дупка, в която попаднал автомобилът бил собственост на ответника,
който не изпълнил задължението си да го поддържа в състояние, годно да осигури
безопасен пътен трафик. Със заплащане на застрахователното обезщетение, ищецът се
суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който по пътя на регреса
следва да му възстанови заплатеното обезщетение, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Ищецът е представил писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
1
Ответникът, .... в срока на чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на процесното
ПТП като същевременно заявява, че представеният протокол за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила относно описаните механизъм и щети, доколкото
актосъставителят не е възприел непосредствено механизма на процесното ПТП;
твърдените увреждания не кореспондират с механизма на процесното ПТП;
претендираното обезщетение е силно завишено; водачът не е съобразил скоростта на
движение спрямо пътните условия. Оспорено е обстоятелството, че допълнителното
покритие гуми е включено в предмета на застрахователния договор. Направено е
възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на
разноските за производството.
Направено е искане за привличане на ....... като ТЛП на страната на ответника.
По делото е предявен в условията на евентуалност от .... срещу конституирания
в настоящото производство като трето лице помагач ....... обратен иск за вреди в
размер на същата сума, поради неизпълнение на договорни задължения по поддържане
на пътя, поети с договор № .../11.06.2015г.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ....... не излага становище по
предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 23997/2022г. по описа на СРС, 34-
ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил
в срок. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за
установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се
явяват допустими.
Предявен e установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
410, ал.1 КЗ, вр. чл. 31 ЗП, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца ... е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на процесуално
легитимирания ответник – ...., 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за релевантния период и 4/.
плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения
договор.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
2
непосредствения извършител.
От представения протокол за ПТП № 1720888 от 24.01.2019г. /л. 6/, се
установява, че в срока на действие на процесния застрахователен договор – на
посочената дата, в гр. София, при движение на застрахования лек автомобил„...“, с рег.
№ .... по ул. „Козяк” по посока ул. „Х. Ибсен“, настъпва ПТП – лекият автомобил
попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и търпи вреди,
изразяващи се в увреждане на двете леви гуми. Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ, приет неоспорен от гледна точка истинност, поради което
има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – наличието на несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно и получените от лекия автомобил щети. По
отношение на механизма на настъпване на вредите, протоколът не се ползва с
материална доказателствена сила и посоченият факт подлежи на доказване в
настоящото производство. В тази връзка по делото е допуснато събирането на гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля В. Ж. С., чиито показания настоящата
инстанция кредитира като обективни и кореспондиращи на наличния по делото
доказателствен материал. От показанията се установява, че процесното ПТП е
причинено от необезопасена и несигнализирана дупка на пътния участък. Показанията
му напълно съответстват на механизма на настъпване на ПТП, посочен в протокола и в
исковата молба.
По отношение на ответника е налице качеството лице, носещо отговорност на
деликтно основание за причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за
ангажиране на отговорността му на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл.8, ал.3 ЗП, общинските пътища са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл.31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл.167, ал.1 ЗДП
предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път – на ул. „Козяк”
по посока ул. „Х. Ибсен“ в гр. София, към момента на настъпване на
застрахователното събитие (ПТП) е имало необозначена неравност, което се
установява от събраните в производството писмени доказателства, се налага изводът,
че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност
общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им
работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от
това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на
застрахования автомобил, поради което е породена деликтната отговорност на
възложителя – община София за обезщетяване на вредите. Бездействието на
натоварените от общината лица по аргумент на чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира да е
виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен фактически състав, придаващ
на община София качеството на лице, отговарящо на деликтно основание, не би се
променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определената работа – на
пряк изпълнител, с възложено му задължение за поддържане на пътната мрежа или с
3
предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или
законов представител на юридическото лице – община София – да сключи договор за
поддържането на общинската пътна мрежа.
Произходът на установената неравност на пътната настилка е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на общината да поддържа общинските пътища, без значение под
въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на
безопасен пътен трафик.
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение
на автотехническата експертиза. При движение по процесната улица, застрахованият
автомобил е попаднал в неравност, която не е била обозначена, което обективно и
неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ, чрез привеждането му в
състояние временно негодно за употребата му по предназначение.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период и
плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения
договор, с изготвения по делото доклад /л. 74, стр. 2/, съдът е отделил като безспорно
установено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за
релевантния период. По отношение на възражението на ответника, че допълнителното
покритие гуми е включено в предмета на застрахователния договор, следва да се
посочи, че същото е неоснователно, доколкото в чл. IX.27.5 от Общите условия /л. 21,
стр. 2/ е посочено, че застрахователят не обезщетява вреди, възникнали по причина или
вследствие на увреждания на гуми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с
протокол, издаден от „Пътна полиция КАТ, какъвто е и настоящият случай.
Видно от представения по делото платежен документ /л. 17/ се установява, че
ищецът е заплатил застрахователното обезщетение на собственика на застрахования
автомобил.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно
обема на регресната отговорност на ответника. Във връзка с този елемент от
фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните
съображения:
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, съгласно чл. 343, ал. 1 КЗ, като по правилата на
чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл. 499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне.
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза /л. 103 и
сл./, което съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че
описаните в протокола за ПТП повреди на лек автомобил „...“, с рег. № .... са в
причинно-следствена връзка с описания в протокола за ПТП механизъм, като пазарната
стойност на щетите възлиза на сумата 466.08 лева /с включена сумата от 10.00 лева –
ликвидационни разноски/ /л. 106/.
4
С оглед изложеното и предвид принципа за диспозитивното начало следва да се
обоснове извода, че предявеният иск е основателен и доказан изцяло.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
05.05.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
сумата.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
От страна на ищеца е представена регресна покана от 25.07.2019г. /л. 18/, както
и доказателство за получаването й от ответника на 30.07.2019г. /л. 19/. Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че искът е основателен за процесния период от
01.08.2019г. до 30.04.2022г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута/, поради което акцесорният иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата 127.03 лева, определена по реда
на чл.162 ГПК чрез математическа операция, за извършването на която не са
необходими специални знания, с каквито съдът да не разполага. Следователно искът е
основателен и доказан изцяло.
По отношение на предявените при условията на евентуалност по реда на чл.
219, ал. 3 ГПК обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД на ....
срещу третото лице помагач ....... за заплащане на сумата 455.44 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди и сумата от 127.03 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.08.2019г. до 30.04.2022г.
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение по сключен договор № .../11.06.2015г., настъпване на
имуществените вреди в претендирания размер, наличие на причинна връзка между
вредите и виновното поведение на ответника по обратния иск ......., изразяващо се в
неизпълнение на договорно задължение към ищеца по обратния иск.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на исковете – наличие на
валидно правоотношение по сключен договор .../11.06.2015г., следва да се посочи, че
видно от представения по делото договор № .../11.06.2015г. /л. 56 и сл./ се установява,
че между ...., в качеството му на възложител по договора и ....... на 11.06.2015г. е
5
сключен договор, по силата на който ....... се е задължил да извършва на територията на
.... –I зона, включваща райони „Витоша“, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“
дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
включително изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на
движението на база посочените в договора режими за съответните обекти, включени в
обхвата на зоната. В т. 1.1.1 от договора е посочено, че за посочените в Приложение №
11 улици и булеварди поддържането се осъществява на база показатели на изпълнение,
в зависимост от определеното в Приложение № 11 от договора ниво на поддържане
като изпълнителят се задължава да извърши всички дейности, необходими с оглед
постигането на изискуемите от възложителя стандарти на изпълнение и качеството на
състоянието на пътя, определени от нивото на поддържане. В т.1.1.2 от договора е
посочено, че за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната
и извън списъка по Приложение № 11 като изпълнителят приема да извършва
дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при
необходимост.
В законоустановения срок е постъпил отговор по обратния иск от страна на
....... като същият е оспорил иска като неоснователен и недоказан. Настоящият състав
намира възражението на ТЛП, че 11 месеца преди процесния период е извършил
ремонт на процесния участък, където е настъпило процесното ПТП за ирелевантно,
доколкото от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че на
този участък е имало несигнализирана и необезопасена дупка, довела до процесното
ПТП. Ето защо искът се явява основателен и доказан.
С оглед изложеното исковете се явяват основателни и доказани.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца като съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК /л. 110/ и намиращите се по делото доказателства
за реално сторените разноски, последните възлизат в общ размер на 515.00 лева, от
които сума в размер на 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение; сумата от 75.00
лева – заплатена държавна такса; сумата от 40.00 лева – депозит за свидетел; сумата от
300.00 лева – депозит за вещо лице.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР №4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 75.00 лв. по гр.д.№
23997/2022год., СРС, 34 състав.
По отношение на обратния иск ....... следва да заплати на .... сума в размер на
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., с ЕИК ...., с адрес: ...
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против .... с ЕИК ...., с адрес: ..,
представлявана от ......, че .... дължи следните суми: сумата 455.44 лева /с включена
сумата от 10.00 лева – ликвидационни разноски/, представляваща престирано на
застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за
вредите, причинени на лек автомобил „...“, с рег. № .... от настъпило на 24.01.2019г.
ПТП – попадането му в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната
лихва върху главницата от 05.05.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното й погасяване и сумата 127.03 лева – обезщетение за забава за периода
от 01.08.2019г. до 30.04.2022г.
ОСЪЖДА .... с ЕИК ...., с адрес: .., представлявана от ...... да заплати на ...., с
ЕИК ...., с адрес: ... сума в размер на 515.00 лева – заплатени разноски за
първоинстанционното исково производство пред СРС и сума в размер на 127.03 лева –
разноски по гр. д. № 23997/2022год. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА ......., с ЕИК ....., с адрес: ...... да заплати на .... с ЕИК ...., с адрес: ..,
представлявана от ......, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД сумата 455.44 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 127.03 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2022г., при условие, че ....
заплати сумите на ...., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 100.00
лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – ........
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7