Р Е Ш
Е Н И Е № 7,т.І,стр. 23-28
Номер 7., 15 януари 2010 г . , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на седемнадесети декември през две
хиляди и девета година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ :
…………………...........……………
…………………........………...….
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : ….……...................………..
………...................………..
секретар С.П.
………..................................................…………...………………..…….
прокурор………………………………............…………..............................................……….……….
като разгледа
докладваното от Председателя ЙОВКА
БЪЧВАРОВА гражданско дело номер 71 по описа за 2009 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба, подадена от М.С.Б., чрез адв. Ю.Я. ***
СОКС – С.К.”, в която се твърди, че на 02.06.2008 г. сключили договор за наем,
по силата на който ищцата, като наемодател, предоставила на ответника, като
наемател, да ползва за срок от три години приземен етаж със застроена площ от
57 кв.м., находящ се в село Градец, община Котел, а наемателят се задължил да
заплаща месечна наемна цена в размер на 250.00 лева, както и всички разходи за
електрическа енергия, вода, телефон и др. такива. Твърди се, че наемателят не е
платил нито една вноска за наемната цена, а според т.4.2 от договора, при
закъснение наемателят дължал неустойка в размер на 1% от просрочената сума за
всеки просрочен ден, но не по – късно от 15 дена. Наемателят не бил плащал и
разходите за потребената електрическа енергия времето от месец юли
С определение № 393 от 13.07.2009 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК съдът е предявил на страните проекта за доклад по делото, който с
протоколно определение от 24.09.2009 г. е обявен за окончателен. В доклада си
съдът е приел, че е сезиран с три иска, предявени в условията на субективно и
обективно кумулативно съединяване.
Първият
иск е с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД, с който
ищцата претендира парично обезщетение в размер на 3 457.00 лева за допуснато от
ответника неизпълнение на договорното му задължение да заплаща наемна цена в
размер на 250.00 лева на месец, както и консумативите за ток и вода по време на
ползването на наетия имот за времето от месец юли
Втория
иск е с правна квалификация чл.92, ал.1 от ЗЗД, с който ищецът претендира
заплащане на неустойка в размер на 30.00 лева за периода от 01.07.2008 г. до
18.05.2009 г.
Третия
иск е с правна квалификация чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 457.24 лева, с
който се претендира обезщетение за забавено плащане на наемната цена, равнимо
на законната лихва от момента на изискуемостта на всяка от наемните вноски до
подаване на исковата молба, както и от подаване на исковата молба (т.е. от 20.05.2009
г.) до окончателното изпълнение на задължението.
Прави
се искане за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който
всички предявени искове се оспорват, като се прави правопогасяващо възражение за
недължимост на претендираните от ищеца наемна цена и консумативи, тъй като, съобразно
чл.4.1 от договора, ответникът бил извършил основни ремонти в наетия обект,
стойността на които страните се били договорили да се приспаднат от дължимата
наемна цена до изчерпването ù. Твърди, че средствата, вложени в основния
ремонт, са в размер на 6 000.00 лева и надвишават претендираната наемна
цена, поради което тя не се дължи. Твърди, че наемодателят не бил изпълнил
задължението си да открие в електроразпределителното дружество партида на свое
име, поради което и наемателят не можал да открие партида и на това основание
твърди, че не дължи заплащане на потребената електроенергия, тъй като
наемодателят виновно не бил изпълнил задължението по т. 2.2 и т.3.7 от
договора. Поради недължимост на главното задължение, ответникът моли да се
отхвърлят като неоснователни и акцесорните претенции за лихви и неустойки. Прави се искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцата М.Б. се явява лично и се
представлява от адв. Ю.Я., който поддържа исковете във вида, в който са
предявени.
Ответникът ЕТ „СЛАВЕН СОКС – С.К.” се представлява по пълномощие от
адв. Х.Г. ***, който поддържа отговора и направените с него възражения и
оспорвания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 06.06.2008 г. ищцата М.Б. и ответникът ЕТ „СЛАВЕН СОКС – С.К.”, представляван от собственика му С.К., сключват договор, по силата на който
ищцата отдава за временно и възмездно ползване на ответника недвижим имот,
находящ се в село Градец, представляващ ½ идеална част от приземен етаж
на къща със застроена площ от 57 кв.м., изградена в УПИ № ХХVІІ-553 в кв.63. Страните договарят месечна наемна
цена в размер на 250.00 лева, дължима към всяко последно число на съответния
месец – точка 4.1. Във второто изречение страните са се споразумели да се счита
за наем и сумата, определена при условията на точка 3.7, която гласи следното :
„Наемателят има право да извършва основен ремонт на сградата – търговски обект
– със свои средства и материали, като за това получава необходимото съдействие
от наемодателя в т.ч. пълномощни, проекти – технически и архитектурни и др.
подобни. Общата сума от извършване на този ремонт ще се прихване от дължимия
наем до изчерпването ù”.
В точка 4.2 е договорено, че при закъснение при
плащането на наемната цена или части от нея наемателят да дължи на
наемодателя неустойка в размер на 1.0 %
от просрочената сума за всеки просрочен ден, но не по – късно от 15 дена.
Договорът е сключен за тригодишен срок и се счита в
сила 01.07.2008 г.
В глава VІ страните са уредили начините за
прекратяване на договора, като в полза и на двете страните е предоставена
възможността да отправят месечно писмено предизвестие, за дата на което се
счита датата на получаването му.
Няма спор досежно обстоятелството, че ползването на
имота от наемателя е започнало от 01.07.2008 г. и в тази връзка се приема за
установено, че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде имота. Тъй
като целта на наемателя е била помещението да се използва като магазин,
започнал ремонта му. В продължение на около два месеца било извършено цялостно
обновяване на помещението, което се установява от показанията на двамата
разпитани по инициатива на ответната страна свидетели - Георги Райнов и
Алевтина К.а и отчасти от показанията на свидетели, водени от ищцата - Хасан
Мустафов и Стефан Барамуков.
Свидетелите Георги Райнов и Алевтина К.а изключително
детайлно и в пълнота изясниха какви ремонтни работа са били извършени в
помещението - поставяне на армировъчна мрежа и циментова замазка на пода,
доставка и монтаж на алуминиева дограма, направа на електроинсталация, на
водопроводна и канализационна инсталация, направа на преградни стени от
гипскартон, доставка и монтаж на врати, на теракота на пода, шпакловане и
мазилка на стените и замазване на дървените повърхности с блажна боя.
Представените от ответната страна касови бележки, фактури и стокови разписка
установяват по косвен начин, че такива ремонти са били извършвани. Същото се
отнася и договорите за потребителски кредити.
Според приетата по делото съдебно - техническа
експертиза, стойността на извършените строително - монтажни работи, включващи
доставка на материали и труд, възлиза общо в размер на 5 829.00 лева. По
указания на съда вещото лице е посетило на място ремонтираното помещение и след
направените измервания и след запознаване с данните по делото е изготвило
експертното заключение, част от което е приложената количествено - стойностна
сметка.
Св. Алевтина К.а беше категорична в показанията си,
че всички ремонтни работи са били предварително съгласувани и одобрявани с
ищцата.
След като ремонтът приключил, ответникът започнал да
развива търговска дейност, но не заплащал дължимите суми за изразходвана от
него вода и електроенергия. Св. К.а обясни, че била водила многократни
разговори с ищцата да се промени тарифния план, по който се отчита електроенергията
в обекта, тъй като търговците заплащали електроенергията по цени, различни от
цените за бита. От представените от ищеца фискални бонове е видно, че на
18.05.2009 г. ищцата е заплатила в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” АД
сумата 457.26 лева. Но, с фискалните бонове, приложени на л.8 от делото, е
платена сметка по фактура от 30.04.2004 г. и е начислена лихва за просрочие,
като общият размер на това плащане е 29.19 лева и се отнася до период, различен
от този, посочен в исковата молба. С фактурата, приложена на л.9 от делото, е
платена сумата 113.81 лв. и лихва в размер на 6.32 лева, за ползвана
електроенергия за времето от 30.10.2008 г. до 05.11.2008 г. С фактурата,
приложена на л.10 от делото, е платена сумата 156.60 лева и лихва в размер на
4.73 лева, за ползвана електроенергия за времето от 26.12.2008 г. до 12.01.2009
г. С фактурата, приложена на л.11 от делото, е платена сумата 93.94 лева и
лихва 1.85 лева, за ползвана електроенергия за времето от 13.01.2009 г. до
09.02.2009 г. С фактурата, приложена на л.12, е платена сумата 40.06 лева и
лихва 0.33 лева, за ползвана електрическа енергия за времето от 10.02.2009 г.
до 11.03.2009 г. С фактурата, приложена на л.13, е платена сумата 10.43 лева за
ползвана електроенергия за времето от 12.03.2009 г. до 06.04.2009 г. Общият
размер на платената и използвана електроенергия за периода на действие на
наемния договор е 428.07 лева. Размерът на заявената с исковата молба сума е
457.00 лева и след като от нея се приспадне сумата 29.19 лева, разликата е
427.81 лева
В началото на месец май
Според приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза, стойността на уговорената неустойка при неплащане на наемната цена
за периода от 01.07.2008 г. до 18.05.2009 г., е в размер на 2 718.29 лева,
а размерът мораторната лихва за забава при неплащане на наемната цена за същия
периода е 183.59 лева.
На 10.04.2009 г. на ответника е връчена нотариална покана,
изпратена от ищцата, в която тя прави едностранно изявление за прекратяване на
договора на основание чл.6.2, поради неизпълнение на задълженията на наемателя,
установени в чл.3.3. Ищцата е уведомила ответника, че счита договора за
прекратен от момента на получаване на нотариалната покана. С поканата
ответникът е бил поканен да освободи имота в едномесечен срок и да заплати
всички дължими разходи.
В отговор на
поканата ответникът също изпраща до ищцата нотариална покана, получена от нея
на 16.05.2009 г., в която се изразява съгласие за прекратяване на договора и да
освободи имота, но ако ищцата заплати на ответника 5 000.00 лева разходи
по ремонта на помещението.
Горните факти
съдът прие за установени, след като анализира всички събрани писмени и гласни
доказателства. Съдът цени представените писмени доказателства с оглед
доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът се довери и на показанията
на четиримата разпитани по делото свидетели, които в общи линии изнесоха
непротиворечиви показания. Съдът не намери основания да се съмнява в
показанията на св. К.а, въпреки очевидната ù заинтересованост от изхода
на делото, тъй като фактите, които тя изнесе си потвърдиха от св. Георги Райнов
и най - вече от приетата съдебно - техническа експертиза. Към доказателствения
материал съдът приобщава и двете експертни заключения, след като прецени, че са
обективно и компетентно изготвени.
От правна страна съдът прие следното:
І. По основателността на
иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Представеният договор за
наем е създал между страните облигационноправна връзка за срок от три години
със съдържание, подробно описано в клаузите към договора. Не се спори по
делото, че ответният ЕТ не е заплащал на ищцата наемната цена за посочения в исковата
молба период. Спорният по делото момент - дали тя е дължима - съдът разрешава
по следния начин : В т.3.7 страните ясно
и недвусмислено са се договорили наемателят да извърши основен ремонт, какъвто
се установи, че е извършен, като общата сума от извършения ремонт ще се
прихваща от дължимия наем до изчерпването ù. Установи се по делото, че
основен ремонт е извършен и стойността на вложените средства, материали и на
положения труд е 5 829.00 лева, а общият размер на претендираната от
ищцата наемна цена е 3 000.00 лева, като дори остават неприхванати още
2 829.00 лева. Съдът приема, че ответникът правомерно не е заплащал
наемната цена за посочения в исковата молба период, предвид уговорката между
страните. При това положение искът по
чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД в частта му, в която се претендира
заплащане на неизплатена наемна цена за времето от месец юли
Искът е основателен в другата му част - за
заплащане на платената от ищцата потребена от ответника електроенергия.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не бил плащал сметките, тъй като
ищцата не подала необходимите документи, за да се прехвърли партидата на името
на ответника. Вярно е, че според т.8 от Решение № Ц-021 / 26.06.2008 г. на
Държавната комисия за енергийното и водно регулиране, цената на
електроенергията, която продава „ЕВН България Електроснабдяване” АД на
предприятия е малко по - висока от тази, която се продава на битовите
потребители, но това не е освободило ответника от задължението му да заплати
стойността на потребената енергия, отчетена по цени за битови абонати. Според
чл.6, ал.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ”ЕВН България Електроснабдяване” АД, одобрени с решение № ОУ-13/10.05.2008
г. на ДКЕВР, в случаите, в които на територията на обекта се наложи промяна на
предназначението на цялата или на част от използваната електроенергия (от
стопанска на битова или обратно), клиентът е длъжен незабавно и писмено да
уведоми ”ЕВН България Електроснабдяване” АД. Ако клиентът не изпълни това
задължение, цялото количество за отчетния период се заплаща по по - високата
цена. В казуса клиент на електроснабдителното дружество е ищцата, която не е
изпълнила задължението по общите условия и не е уведомила за промяната на
предназначението на електроенергията. Но, това ù задължение стои вън от
наемното отношение, създадено с ответника, поради което той не би могъл да
обоснове своите възражения на неизправното поведение на ищцата спрямо доставчика
на енергия. Като е платила потребената от ответника електроенергия, ищцата е
платила едно чуждо задължение, поради което ответникът следва да бъде осъден да
ù върне сумата 427.81 лева, тъй като ответникът не е изпълнил
задължението по договора за наем да заплаща всички разходи за електроенергия -
т.3.3 от договора.
След като съдът прие, че ответникът не е
изпълнил задължението по т.3.3, то отправената от ищцата нотариална покана
съдът счете за предизвестие по т.6.2 от договора. Нотариалната покана е връчена
на ответника на 10.04.2009 г., поради което, според уговореното между страните,
договорът за наем се счита за прекратен на 10.05.2009 г. Съдът приема, че
неплащането на наемната цена е правомерно, но неплащането на потребената
електроенергия е неправомерно, поради което за ищцата е възникнало правото да
прекрати едностранно наемното правоотношение, от което тя се е възползвала. В
тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че в договора страните не
са уговорили даване на съгласие, поради което, дори и ответникът да не е дал
съгласие за прекратяване на договора, тъй като такова не е необходимо,
договорът е прекратил действието си между страните. По тази причина ищцата не
може да търси и наемна цена за времето след 11.05.2009 г. до 20.05.2009 г., независимо
че наемателят продължава да ползва помещението. Отговорността му вече не почива
на договорно отношение, а следва да се търси на извъндоговорно основание.
ІІ. По основателността на
иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Задължението за неустойка възниква при неизпълнение на договорните
отношения и служи за обезщетение на претърпените вреди, без да е необходимо те
да бъдат доказвани. В случая се установи, че наемната цена за исковия период не
е била дължима, поради което при недължимост на основното задължение, не е
дължимо и акцесорното, каквото е неустойката.
ІІІ. По основателността на
иска по чл.86 от ЗЗД. Искът и в двете му части е неоснователен - и за
присъждане на мораторна, и за законна лихва. Както и неустойката, и
задължението за лихви е акцесорно на главното задължение и след като главното
задължение е недължимо, недължимо е и акцесорното.
ІV. По въпроса за направените по делото
разноски.
Съобразно изхода на процеса и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК съдът присъжда в полза на ищеца направените от него разноски
в размер на 96.14 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Съобразно изхода на процеса и на основание
чл.78, ал.2 от ГПК съдът присъжда в полза на ответника направените от него разноски
в размер на 372.40 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Видно е от данните по делото, че преди да
даде ход на исковата молба, съдът е пропуснал да събере държавна такса върху
всеки един от съединените искове. Внесена е държавна такса върху главния иск и
върху иска за лихви, но върху иска за неустойка не е внесена такса. Тъй като
този иск беше отхвърлен, съдът с решението си следва да осъди ищцата да заплати
следващата се държавна такса в размер на 50.00 лева.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД
ЕТ „С. С.- С.К.В”, седалище и адрес на управление град С., ул.”П. Я.” № **,
представляван от собственика му С.Г.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Б.,
ЕГН **********,***, сумата 427.81 (четиристотин двадесет и седем лева и
осемдесет и една стот.), представляващи потребена от ответника за времето от
30.10.2008 г. до 05.11.2008 г. и от 26.12.2008 г. до 06.04.2009 г. и заплатена
от ищцата електрическа енергия, която ответникът е бил длъжен да заплаща по
силата на т.3.3 от договор за наем, сключен между страните на 02.06.2008 г. за
срока на действие на договора, като за разликата от 29.19 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, предявен от М.С.Б.,
с посочени данни, с искане ответника ЕТ „С. С. - С.К.”, с посочени данни, да
бъде осъден да ù заплати сумата 3 000.00 лева, представляваща
неплатена от ответника наемна цена за времето от месец юли
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, предявен от М.С.Б., с
посочени данни, с искане ответника ЕТ „С. С. - С.К.”, с посочени данни, да бъде
осъден да ù заплати сумата 30.00 лева, представляваща неустойка за
времето от 01.07.2008 г. до 18.05.2009 г., дължима по договор за наем, сключен
между страните на 02.06.2008 г., поради неплащане на наемната цена.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от М.С.Б., с
посочени данни, с искане ответника ЕТ „С. С. - С.К.”, с посочени данни, да бъде
осъден да ù заплати сумата 457.24 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на наемната цена от 3 000.00 лева, равнимо на законната
лихва от момента на изискуемостта на всяка една от месечните наемни вноски до
подаване на исковата молба на 20.05.2009 г., както и законната лихва върху
наемната цена от 3 000.00 лева, считано от 20.05.2009 г. до окончателното
изпълнение на задължението.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на
съдебната власт сумата 50.00 (петдесет) лева, представляващи държавна такса
върху иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „С. С. - С.К.”, седалище и адрес на
управление град С., ул.”П. Я.” № ****, представляван от собственика му С.Г.К.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Б., ЕГН **********,***, сумата 96.14
(деветдесет и шест лева и четиринадесет стот.), представляващи направени по
делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК М.С.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „С. С. - С.К.”, седалище и адрес на управление град С., ул.”П. Я.” № ***,
представляван от собственика му С.Г.К., ЕГН **********, сумата 372.40 (триста
седемдесет и два лева и четиридесет стот.), представляващи направени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :